Просто ми попадна по-късно. Аз дотогава Маркес го поотбягвах. "Сто години самота" в ранна възраст и особено "Есента на патриарха" не ме бяха направили негова почитателка. Та "Любов по време на холера" я имаше в ергенската библиотека на мъжа ми и аз доста време я пренебрегвах.. Започнах я веднъж от нямане на какво друго да чета и буквално не можех да я оставя. След нея преоткрих Маркес. И както казва Октопод с рокля - трябва да имаш за нея известен житейски опит, за да осмислиш любовта от книгата. Колко рядко случваща се и затова красива и велика.

Последна редакция: пн, 20 сеп 2010, 10:36 от Анонимен

# 137 22 септ. 2010, 10:25 ч.

Мнения: 473

"Любов по време на холера" на Маркес.Дълбоко ме разчувства и промени светогледа ми.За съжаление филма не ме впечатли.Да добавя и "Лолита"

# 138 22 септ. 2010, 12:21 ч.

Мнения: 17

"Любов по време на холера" ми е една от най-любимите! Поне три пъти съм я чела в различни състояния / на различна възраст също/ всеки път ме е разтърсвала - различно. За съжаление от такава книга трудно може да се направи силен филм. И според мене филмът не успя да пресъздаде копнежа на героя, цялата енергийна зареденост, независимо че ролята се изпълняваше от много талантливия мой любимец Хавиер Брадем. Често се лсучва така - книгите си остават неповторими като изживяване.
Вие представяте ли си някой режисьор да успее да пресъздаде целия колорит от романите на Амаду, например?

# 139 22 септ. 2010, 12:52 ч.

На земята, която е всъщност звезда.
Мнения: 2 541

Тези книги, които сте споменали, просто не могат да се вместят в два часа. По- скоро ги виждам реализирани като телевизионни сериали, задължително на испански език.

# 140 22 септ. 2010, 18:39 ч.

Мнения: 1

Трейнспотинг на Ървин Уелш ме разби тотално. Смисъл, не че е шедьовър или нещо..просто виждам света по различен начин.

И "Игра на тронове" и излязлото от "Песен за огън и лед" на Мартин, която ме запали по фентъзито. Ама Мартин е гадняр, защото вече колко години и нова книга няма.

# 141 22 септ. 2010, 19:15 ч.

Мнения: 2 180

Много са!В различни етапи от живота ми,за което съм благодарна,че нямаше интернет!
Соня питаше за Зоя Космодемянска,Съдбата на човека и др.
Да!Чела съм ги по няколко пъти и мисля,че оказаха влияние върху моето поколение.
Сега има всичко на книжния пазар,но ..... чета строго избирателно.

# 142 23 септ. 2010, 17:33 ч.

Мнения: 0

ето книгата, която промени мисленето ми

препоръчвам я на всички:

"Богат татко, беден татко" - Робърт Кийосаки

# 143 24 септ. 2010, 18:11 ч.

Мнения: 1 404

"Покана за екзекуция" на Набоков, както и "Непосилната лекота на битието" на Милан Кундера.

# 144 24 септ. 2010, 18:13 ч.

Мнения: 200

Не бих казала, че една определена точно книга ме е променила. Имало е книги обаче, които са докоснали нещо дълбоко в мен
Робинзон Крузо - прочетох я в първи клас
Капитани на фрегати и книгите на Жул Верн, Клетниците
Тайната градина, Винету, Оцеола и т.н.
Произшествие на тихата улица, Човекът Амфибия, Повест за истинския човек
на по-късен етап
За кого бият камбаните, Морски труженици, Пари, Военни записки, Тъмните огнъове,
Разказите на Йовков, книгите на Талев, А. Дончев
и една чиито автор не помня, само заглавието: За кого свети слънцето
още по-късно: Край река Пиедра седнах и заплаках, Алхимикът, Паула, Хана, Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет, Пилешките супи, и още колко много като се замисля...

# 145 24 септ. 2010, 18:24 ч.

Мнения: 200

не стърпях и да допълня:
Богомил Райнов , Ромен Гари (Сняг в траур), Андре Мороа също.

# 146 24 септ. 2010, 23:24 ч.

Мнения: X

Цитат на: Mamacita Bandida в пт, 02 юли 2010, 16:31

Поредицата Дюн. Заслужава си само заради идеята, че Човек, а не животното, е способен да се контролира, но и да живее с много голяма доза несигурност. Франк Хърбърт е мъдър.

Мдам. Дюн е уникална поредица. Но трябва да се чете, докато човек е млад. Сега ми е наивна и детска. А като ученичка ме разтърси.
Някой написа Ремарк. Страхотен, никой не пише така истински за войната. И едновременно с чувство за хумор. Трябва да си препрочета "Трима другари" любима ми е.

В по зрелите ми години истински ме промени и размисли Халед Хосейни. Фактът, че наистина има хора които живеят по подобен начин някъде по света не ми дава сън. И на двете книги плаках, а после нощи не спах от мисли. И не съм същата от както знам, че има жени на които правят секцио без упойка.

# 147 30 септ. 2010, 22:45 ч.

София
Мнения: 311

"Спасителят в ръжта" и малко по-късно "Девет разказа" и Семейство Глас. Определено Селинджър ми е повлиял страшно много. Сега не смея да го започна пак от страх да не се разочаровам, но в гимназията ми беше идол.

# 148 5 окт. 2010, 00:13 ч.

Мнения: 1 507

Аз забравих да спомена Братя Стругацки.
Ето, сега отново приключих с "Пикник край пътя". Затворих я и си казах, че просто на мен самата не ми е обяснимо как тази книга още ме вълнува.