Още онзи ден мислех да пусна темата, но се въздържах.Не я пускам като гост(не ми се рови да търся как става), защото държа да няма постове, от типа "пързул". Искам просто да разбера вашето мнение, дали и вие бихте били толкова шокирани, как бихте постъпили в дадената ситуация.
Та....онзи ден ми се обажда моята най-добра приятелка да пием кафе в квартала. Да поясня, че сме страшно близки с нея и семейството й, даже на шега нея наричам "сестра ми", а родителите й - мама и тате. В момента майка й е на море със сестра й, за да й помага с децата.Даже се бяхме уговорили да отида на почивка с тях, но се отказах впоследствие. Та звъни ми тя, с баща й е, и искат да се видим.Ок, разбираме се, аз се приготвям с детето и отивам на мястото. На масата се събират още познати, говорим си и така. Тя се разбира с баща й да се прибере до вкъщи и по-късно да го вземе, т.к. той ще пие няколко питиета и няма да шофира. Тя тръгва, приготвям се и аз да ставам, ама "тате" не ме пуска да се прибирам, настанява ме до себе си, сакън да не го оставя сам с другите. Да подчертая,че родителите й са страхотни хора, обичат да се забавяват в компания, супер отворени са към по-младите. И след малко тате ми се оплаква, че му е писнало от "тъпи п...и, и че трябва да си намери някоя улегнала като мен"
Нямам да изпадам в подробности, само се моля останалите клюкарчета на масата да не са чули нещо.Аз през цялото време се усмихвах глупаво и кимах с глава. И ми стана едно тъпо...та аз на тези хора ходя и им спя в къщата, на гости, вечеряме, гледали са сина ми, когато сме искали да излезем до по-късно с дъщеря им(не живея с мъжа ми). В същото време си давам сметка, че човека не е дошъл да пие питие от носталгия по стария квартал(наскоро се преместиха, пак наблизо).
Накратко - вчера ми се обади, да пита дали мога да се измъкна от работа;днес мислех,че се е отказал, ама ми се обади привечер, сам е тази вечер, дали да ми се обади след като свърши мача? Предполагам знаете, че ще е станало много късно и аз съм заспала дълбоко и не съм си чула телефона.
Той е четиредесет и годишен мъж, определено хубав, добре сложен, с много приятна външност, младолик. Ама е баща на моята най-добра приятелка. Как не го съобрази това?! Как се казва такова нещо въобще?!
Не искам възклицания от сорта мръсник, изневерява на жена си и т.н.Приемете,че се грижи за семейството си. Преди известно време дъщеря му ми сподели,че го е хванала в крачка, беше й се оплакал, че майка й не му "дава"
Това не осъждам аз.
Как бихте се почувствали вие, какво бихте направили на мое място? Имам чувството, че само на мен може да се случи такава простотия...
П.П. Пропускам някои неща, много дълго стана, ще отговарям надолу.
Та....онзи ден ми се обажда моята най-добра приятелка да пием кафе в квартала. Да поясня, че сме страшно близки с нея и семейството й, даже на шега нея наричам "сестра ми", а родителите й - мама и тате. В момента майка й е на море със сестра й, за да й помага с децата.Даже се бяхме уговорили да отида на почивка с тях, но се отказах впоследствие. Та звъни ми тя, с баща й е, и искат да се видим.Ок, разбираме се, аз се приготвям с детето и отивам на мястото. На масата се събират още познати, говорим си и така. Тя се разбира с баща й да се прибере до вкъщи и по-късно да го вземе, т.к. той ще пие няколко питиета и няма да шофира. Тя тръгва, приготвям се и аз да ставам, ама "тате" не ме пуска да се прибирам, настанява ме до себе си, сакън да не го оставя сам с другите. Да подчертая,че родителите й са страхотни хора, обичат да се забавяват в компания, супер отворени са към по-младите. И след малко тате ми се оплаква, че му е писнало от "тъпи п...и, и че трябва да си намери някоя улегнала като мен"
Нямам да изпадам в подробности, само се моля останалите клюкарчета на масата да не са чули нещо.Аз през цялото време се усмихвах глупаво и кимах с глава. И ми стана едно тъпо...та аз на тези хора ходя и им спя в къщата, на гости, вечеряме, гледали са сина ми, когато сме искали да излезем до по-късно с дъщеря им(не живея с мъжа ми). В същото време си давам сметка, че човека не е дошъл да пие питие от носталгия по стария квартал(наскоро се преместиха, пак наблизо).Накратко - вчера ми се обади, да пита дали мога да се измъкна от работа;днес мислех,че се е отказал, ама ми се обади привечер, сам е тази вечер, дали да ми се обади след като свърши мача? Предполагам знаете, че ще е станало много късно и аз съм заспала дълбоко и не съм си чула телефона.
Той е четиредесет и годишен мъж, определено хубав, добре сложен, с много приятна външност, младолик. Ама е баща на моята най-добра приятелка. Как не го съобрази това?! Как се казва такова нещо въобще?!
Не искам възклицания от сорта мръсник, изневерява на жена си и т.н.Приемете,че се грижи за семейството си. Преди известно време дъщеря му ми сподели,че го е хванала в крачка, беше й се оплакал, че майка й не му "дава"
Това не осъждам аз.Как бихте се почувствали вие, какво бихте направили на мое място? Имам чувството, че само на мен може да се случи такава простотия...
П.П. Пропускам някои неща, много дълго стана, ще отговарям надолу.
, а ти за бащата на приятелката ти се учудваш. Не знам какво да те посъветвам. Разкарай го тоя 
Е...ще се правиш на шокирана известно време пък току-виж и опитала. 
