При нас се пишат оценки. Задължително всеки ден в тетрадките има оценки. Оценяват им и работата в клас и домашните. Аз си мисля, че всички имат оценки пък. 
Диктовките им са не нормалните диктовки, които ние знаем, а едни макети на изречения. Госпожата диктува, а те с едни модели означават думите - кое е име, кое е съюз, кое е глагол и т.н. Сега минаха звукови модели на думите. Там им диктува думите в изречението и те им записват в тетрадките звуковия модел директно. И доколкото знам, там се набляга и на време. Оттам й идва на моята златна проблема. При нея време не гони.
Същото е и по математика - там също им диктуват понякога задачите. Но тя успява да ги запише, когато им ги диктуват. Но оставиш ли я да преписва и тя докато хване молива - хоп! то междучасието дошло. Онзи ден баща й и даваше задачи за време. Тя ги решава без грешка и за време вече, ама защото баща й й засича. Това представяте ли си го? Да засичаш първолак за време. Не да му обясняваш и да му помагаш, а да му засичаш време. Ненормална история.
А за забравянето - там е работата, че тя по принцип не забравя. Просто сега му е дала на душата и мен това ме дразни. Тя е толкова спокойна и така еваш-еваш го дава, че... То от една страна това е добре, но от друга... да имаш нерви да я траеш.
Диктовките им са не нормалните диктовки, които ние знаем, а едни макети на изречения. Госпожата диктува, а те с едни модели означават думите - кое е име, кое е съюз, кое е глагол и т.н. Сега минаха звукови модели на думите. Там им диктува думите в изречението и те им записват в тетрадките звуковия модел директно. И доколкото знам, там се набляга и на време. Оттам й идва на моята златна проблема. При нея време не гони.
Същото е и по математика - там също им диктуват понякога задачите. Но тя успява да ги запише, когато им ги диктуват. Но оставиш ли я да преписва и тя докато хване молива - хоп! то междучасието дошло. Онзи ден баща й и даваше задачи за време. Тя ги решава без грешка и за време вече, ама защото баща й й засича. Това представяте ли си го? Да засичаш първолак за време. Не да му обясняваш и да му помагаш, а да му засичаш време. Ненормална история. А за забравянето - там е работата, че тя по принцип не забравя. Просто сега му е дала на душата и мен това ме дразни. Тя е толкова спокойна и така еваш-еваш го дава, че... То от една страна това е добре, но от друга... да имаш нерви да я траеш.
и се правят на активни излишно. За какво им е да стересират децата допълнително? И-и-и, няма да се откажат от великанските простотии в образованието ни. На хлапетата им стига стреса от голямото Ново - каквото е училището като правила, организация и т.н., ами ще и ги оценяват. На какво отгоре - на "изградени навици за учене, усвояване и подготовка" ли??? 
. 
Няма край борбата ни с боклучавите гризотийки, но както е казал Чърчил: We shall never surrender!