Приспиването ме влудява

Че съм изненадана е меко казано. Всъщност не съм и толкоз- това е нормално. Кой тук твърди, че някой трябва да следва точно определен съвет?
Когато дадена ситуация не ми допада търся изход от нея. Ако не намеря сили да изляза от нея /причини затова - бол/- търпя. Ако имам болежка ходя по доктори. Едни ми казват едно, други- друго, какво ще приема си е моя работа, но все нещо ще приема. Няма да започна да се убеждавам, че всъщност нямам болежка, нито пък ще седна да споря с лекарите, при които сама съм отишла.

Я, пак ли списък правим. 

Моите поздравления на всички, които успяват да се наспят, след като станали да проверят 5-10-15 пъти децата си. Най-кошмарни са ми нощите из хотелите, когато въпреки шперплатната стена, разделящата двойните легла на децата от нашето, ги чувам, как мърморят, в съня си, дишат и т.н. Няма заспиване. Но, родителски жертви, на...

Judy , ако заведеш на лекар детето и той вместо да ти предложи  първо лечение, ти обясни надълго и нашироко, че най-вероятно състоянието му се дължи на това, че си го простудил или претопил, как би реагирала? Особено, ако знаеш, че това не е така.
Понякога се пускат теми заради временен проблем. От тези, които все пак от време на време имат питания или някакви вълнения, свързани с децата  и не ги е страх  да са в ролята само на съветници и форумски лечители .

Вижте, имам четири деца (четвъртото е бебе), неадекватно ми звучат тези общи принципи като "На бебето трябва да му се създават навици за сън". Децата се раждат с различни темпераменти и различни потребности и ние като родители трябва да отговорим на техните ИНДИВИДУАЛНИ нужди. Имала съм бебе, което е заспивало самО в креватчето си, просто беше по-спокойно, имаше по-малка нужда от внимание, нямаше нищо против да полежи в креватчето и ако му се спеше, заспиваше без плач. Нищо специолно не сме правили, за да му създадем този навик. Имах и бебе, което през цялата си първа година просто не слезе от ръцете ни, нито като спи, нито като е будно. Дори като спи има нужда да усеща някой до себе си. Между другото това бебе ми дойде след онова, заспиващото само и бяхме много изненадани от това положение, но бързо се адаптирахме. Д-р Сиърс пише за подобни деца, нарича ги high-need babies, бебета с по-големи нужди, и съветът му е да се съобразяваме с нуждите на тези деца, въпреки че гледането им е много по-трудно.
Не знам дали на авторката на темата това може да й свърши някаква работа, но ние със съпруга ми долепихме бебешките креватчета отстрани на голямата спалня, като решетката на креватчето откъм спалнята е свалена, така се получава нещо като продължение на нашето голямо легло. С нас спят дете на 2 г.10 месеца (това ни е "детето с големи нужди") и на 9 месеца. Можем да ги оставим вечер или следобед в креватчетата им, като ние лягаме с книга или с пуснат телевизор до самите им креватчета, така че "запушваме" изхода им. Така те могат да си играят докато се уморят (ако искат могат да скачат, каквото искат) и след това или направо да заспят, или да заспят след като ги гушнем за малко. Тази система я въведохме сравнително отскоро. За периода на коликите със сигурност няма да действа, но за след това - защо не? По този начин родителят си спестява часове усилия и нерви, все пак прави нещо в това време, а като не се нервира, детето по-лесно се успокоява и заспива.  

Ами може пък и да е прав- това би било първото нещо, което бих помислила. Даже би било по- добре вместо преди да почне да ме лекува направо, да вземе, че потърси една реална причина за състоянието ми. Тя най- вероятно ще е свързана с някоя моя грешка.
Колко е временен един проблем ще си покаже времето. Но проблемът или го има или не. Щом го има и тежи, то си има причина за съществуването му. Тук хора с разностранен опит дават своята интерпретация какви могат да бъдат причините и се дават, съответно рецепти затова.
Имам роднина- диабетик. С години лекарите му дуднеха да възпре проблемното хранене, което си беше налице. Не ги послуша човекът, отрязаха му крака. Един колега бе миналата година с висок холестерол. Лекарите му предписаха не илачи, а промяна в храненето. В грешка били. Тази година го промени това хранене, оказа се на тазгодишните прегледи, че състоянието му е критично.
Промяната в начина на живот е първото нещо, на което един добър лекар би обърнал внимание, добрият лекар би обърнал внимание на първопричината за болежката, слабият- ще изпише веднага илачи.
Във форума и  житейски редица хора подскачат, когато им се намекне, че са сбъркали по  пътя и ако искат промяна, то тя следва да започне от тях. Нормално е да не приемат идеи, които са доста по- различни от настоящата им концепция. За мен е странно споренето непрестанно между различните позиции. Нормално би било да се изнесе личната такава, да се сподели опитът и да се приключи до там, вместо да се обсъжда "погрешността" на другата и да се преминава в лични диалози.
Пък който има проблем и наистина иска да го реши ще си има различни предложения. Като не му проработи това, което е избрал първоначално и продължава да желае разрешаване на въпроса, ще си премине към друго, дори и в началото да го е отхвърлил.

Между впрочем постоянни боледувания на едното ми дете се решиха именно от лекар, който установи, че конкретно то е напрегнато в градината, не си почива добре и би било добре да премине към домашно отглеждане. Не ми изнасяше, но послушах и не съжалих. Нямам навика да споря с човека, когото съм питала за нещо и да му опонирам как е в грешка. В случая не бях съгласна, но размислих и реших да променя моето мислене. Този лекар не ни излекува по стандартната процедура, но само неговото лечение имаше ефект, дълготраен при това.
 При всички случаи смятам, че за да се чувства добре детето, то околните също следва да се чувстват добре. Филм от типа на аз ще се лиша, пък то ще благоденства просто не може да има. Родителят трябва да съумее да постига резултати с възможно най- малко усилия и нерви. Щом нещо го изнервя до толкова, то проблем си има и се търси решение. Пробва се нещо, ако не сработи- друго.

 Judy , основен дълг на лекаря е да лекува. Ако не може, а само разсъждава около причините за болестта, отиваш на друго място. Ясно ли ти е , че предположенията му нямат нищо общо с действителността, тогава пък съвсем сменяш кабинета. Но ако въпросният компетентен лечител върви след теб, където и да отидеш, непримирим, че не си възприел неговата теза, няколко пъти учтиво ще му кажеш, че греши, накрая може и да не се покажеш като много възпитан.
Когато живееш с повече хора, е нормално да има дни, в които не всичко да става така, както ти се иска, съобразено само с твоите желания. Детето изведнъж не пораства, то има нужда от грижи. Понякога не е лесно. Въобще не вярвам на родител, който твърди, че в семейството му всички от първия ден на раждането на детето са се наспивали винаги, по едно и също време, необезпокоявано /в контекста на конкретната тема/.

А и друго ... тук лекари няма или поне не знаем. Всички сме със статута на майки на едно, две или повече деца. Всеки си избира според личните усещания на кого да се довери или въобще да вярва или не на писанията във форума. И мисля, че ако почва тема, е свободен все пак да продължи да пише по нея.

Основният и най- качествен етап от лечение е диагностициране на причината и отстраняването й.
Тук кой натиска да се спази точно неговият съвет? Аз, например, не съм, писах един пост- и толкоз. Който пожелал да го приеме- пожелал, който не- не. Няма смисъл да се пишат до безкрай едни и същи неща от един, а друг до безкрайност да ги опровергава.

Да, но се лекува диагноза. Иначе е малко от сорта - пий еди-кое си лекарство, пък ще видим. Не е ли ясна причината - лекуването е просто късмет.
За едно дете на 2 години нормалната продължителност в денонощието е приблизително от 10 -14 часа.  Тоест ако спи 2 часа през деня , нормално е да му се осигури поне 8 часов нощен сън, като желателно е да има достатъчно часове за спане преди полунощ. Това е нещо като "санитарен минимум". Колкото и невероятно да ви се струва ( поне на някои от вас) едно преуморено и превъзбудено дете заспива изключително трудно. Това се отнася дори не само за децата - премине ли биологичния час за запиване - нещата много се усложняват. Да, лято е , денят е дълъг, топло е , но слагане за сън на 2 годишно дете след 21 часа е късно. То може да не заспи в 21 , а 21.30 или дори в 22, но не би трябвало по това време да да лудува. Много деца имат нужда от някакъв "ритуал" при заспиване. При моите се бях опитала да се огранича с - баня през което време им давах да се налудуват колкото желаят, целувки в леглата за лека нощ и завиване от родителите, може приказка и загасяне на лампа. Всички в даден период спаха с любима играчка, която обаче не може да ги нарани. Да, ама с първото имаше период , в който това не беше достатъчно- рецитирах детски стихчета понякога по половин час. После беше по-лесно - след като са няколко си приказват, е понякога и са започвали да си играят в стаята. Ако е много шумно в детската стая съм влизала да направя забележка, защото знам, че това им пречи, но ако просто си шушукат се правих, че не ги чувам, защото ще бъбрят-бъбрят и ще заспят. Винаги след гостувания с преспиване при баби обаче е имало опити за промяна в поведението , тоест промяна на навиците и режима са давали негативен резултат.
Да, детето не пораства изведнъж и има нужда от грижи. От родителят зависи те да са адекватни , а това включва достатъчно и спокоен сън. Да, всички майки и бащи понякога не са си доспивали - например - детето е болно, но не мисля, че точно такова недоспиване и проблем в заспиването се обсъжда в тази тема.
А иначе всеки избира на кой да се довери, но прави лошо впечатление , че се нападат хора, които споделят опит и искат да са полезни.  Който иска - да чува и да  мисли, анализира и т.н., но не  Judy ,crazy chick  или аз имаме проблем за решаване, но ......Бъдете здрави!

Хайде стига  Казармата не започва на 2 години. А и като е 38 градуса през деня и чак след 19:30 става за излизане, как пък няма да се приберем в 20:00, за да се търкаляме в леглото до 22:00.
Нямам нищо против да говориш за своите деца и как си процедирала, но в момента, в който се започне с обобщенията как трябва да бъде при всички, си минала границата.


Точно така. Не сте имали този проблем. Следователно нито сте запознати с него, нито сте търсили решение за него, нито сте открили такова, нито имате представа какво би могло да даде резултат. Обаче сте готови да упреквате от извисената си позиция, което никак не ми се връзва с идеята за "опитвам се да бъда полезен".

Моето бебе нямаше колики. На сестра ми бебето обаче имаше. Като ме е питала какво да прави, за да го успокои да не плаче, аз можех само да вдигна рамене. Казвах и аз какво съм правила, но правенето на същото нещо при нейното бебе не даваше резултат. Дали моето бебе е нямало колики, защото аз съм го научила да няма, а тя като по-некадърна от мен не си е научила бебето да не реве и ето сега какво й се е стоварило на главата...?
Моето и от зъборастеж не е плакало, а други бебета се съдират от рев по цели нощи. Дали ще помогна на майките им, ако им кажа, че при мен този проблем го е нямало, защото аз не съм допуснала бебето ми да реве нощем, за разлика от тях. Къде е помощта, къде е обиждането и къде е границата между тях, е много очевидно.

Има деца, които заспиват лесно и такива, които заспиват трудно. Има такива, на които едни неща им пречат и други, на които същите тези неща им помагат. Една майка, която е прекарала цяла година плътно с бебето си, е напълно наясно с неговите потребности и знае кога нещо го уморява, изнервя, дразни или пък радва и успокоява. Така че е супер нелепо, когато тя вижда как бебето й се радва и му е приятно да е на разходка навън, някой да й обяснява, че всъщност то така се изнервяло и преуморявало, без никога да е виждал това бебе и без да знае абсолютно нищо за него.

А псевдонаучните врели-некипели, които се изтъкнаха тук като уж написани в някакви учебници, направо не искам да ги коментирам, понеже са обида за понятията неврология и изследване 

Iren, когато аз сложа детето си да спи в 21, то просто прескача кошарата и хуква, нито песнички, нито стихчета са в състояние да го задържат вътре. И хуква из къщата да лудува. Как да му забраня да не лудува? Да го огранича да не прескача кошарата?Как става това? Всеки изхожда от собствената си позиция и собствените си деца, и му се струва странно, че например билогичния час на друго дете може да е по - късен, от това на неговото собствено, и веднага детето бива определено като превъзбудено и затъкнато в рамка, приравнено с другите деца.
 Не съм съгласна, децата си носят собствена индивидуалност, както някои възрастни се наспиват с по 7 часа сън, а други с по 10 и са им малко, така според ме е при децата. Моето заспива в 11 - 12 и се събужда в 7 сутринта, в 9 часа вече обикаля около външната врата, чака си разходката. Коя е два часа, после към 12 си заспива, до 14 часа. сетне в 16-17 пак е навън, до 20 часа.
Чудно ми е, защо когато някое дете, което е различно и не се вписва в общите норми за спане и поведение, веднага бива определено едва ли не като преуморено и превъзбудено, родителите му биват набеждавани, че не го стимулират да седи в кошарата и не правят опити да го приспиват, че не са го вкарали в режими и прочее. извинявам се, но това е тъпо, защото не можеш да вкараш всички в една бленда.
Ескарина, Много добре казано,  на база личен опит без никакви крайности  

Лекари или млекари, няма значение. Ненормална е тази работа тук и се случва твърде често - проплаква някой, че детето му влачи памперса на три, препоръчваш мерки, но излиза, че си малтретираш челядта и ограбваш детството й. Друг хленчи, че детето му не заспива с часове, даваш съвети, но не, отново си изрод, отглеждащ смазан и потиснат роб. В резултат излиза, че независимо дали ще се жалват от биберони, дундуркане, хапане, нощно напикаване, бебешки пуберитети, удряне или друго, тези жени очакват да бъдат подкрепени в несгодите си и да чуят, че ситуацията е неизбежна, генетична, безусловна и временна. "Изчакай, мила, ще отмине", ей го нА, форумският пенкилер. Да, ама не. Нищо не отминава от самосебе си или без последствия.

Колкото и различни да са децата, всички имат приблизително еднаква нужда от сън. И всички нервни системи са устроени така, че да дават грешни сектори при преумора. И всички биологични детски часовници са навити на не по-късно от 21.00. Ако една майка обаче реши да изживява значимостта си чрез умишлено поставяне на детето в денонощна зависимост - "той яде само от моята ръка", "тя заспива само с мен", "те не дават друг да ги къпе" и пр. - никой на света не може да я спре. Тя ще брани до последно ролята, която дава смисъл на дните й, и ще анатемосва всеки опит за вливане на ум.


Ескарина, коя по точно от неврологичните глупости желаеш да ти разясня вкратце, м? С удоволствие ще влея малко ум и на теб, че се отплесваш вече яко. И много моля, стига с тези жалки квичежи "Ама вие не сте имали моя проблем!"... Как по-точно се разбира кой какви проблеми е решавал? Децата ми са нямали колики? Не са вадили зъби? Не са се будили по 10 000 пъти на нощ? Нито пък са заспивали трудно? Иска ви се да е така, но уви, не е.  

E, сега ти обобщаваш. Кой какъв проблем е имал, ние си знаем. Не знаех, че първо трябва да споделя проблема в 2 страници и после да как съм го решила, а не само направените анализи и изводи.
crazy chick - започвам да стигам до извода , че тема тук се пуска не за да се прочетат различни мнения и да се реши така наречения проблем, а за да бъде убедена авторката, че такъв няма и всичко ще се израсте. Да, ще се израсте, но на каква цена за детето и родителите.

А вие откъде сте сигурни, че няма да има последствия, ако детето е оставяно само да реве в тъмна стая с идеята да се научи да спи така ,че да се чувстват удобно и спокойно родителите? И кое е по-добре - да следваш естествения ритъм на детето, според който зимата може да пожелае да легне и преди осем вечерта, а лятото към десет или да го слагаш всяка вечер фанатично в осем часа в леглото.
Това, че дете е свикнало някога да заспива от изтощение и безсилие, си е нормална реакция и инстинкт да оцелееш при всякакви условия. Безпроблемният живот на родителите след подобно създаване на "полезни" за нервната система навици, по никакъв начин не гарантира, че на детето не са причинени травми.
И пиша това не защото предполагам, че децата на crazy chick и на Judy  са оставяни да се дерат вечер, а защото има деца, към които, ако се приложат техните съвети, писледствията биха могли да бъдат доста лоши.

Ама не, аз просто не мога да повярвам! Значи няма чалъм човек да се справи с дадена ситуация успешно - или не е бил в същата ситуация, или справянето се дължи не на него, а на Късмета, Господа или Комшията, или просто лъже. Чудесна позиция, няма що. Че чак и аргументация се иска, и година на добиване на статистическите данни, и извадка от конкретния учебник. Брей!  

Странно как е адски, неимоверно, немислимо и страшно травмиращо да приучиш детето си към самостоятелно спане на 1 годинка, да му махнеш памперса или биберона рано, или пък да създадеш друг навик против волята му. То плаче, не иска, душата му страда и изобщо, драмата е голяма. В същото време обаче да го тикнеш едва проходило в ясла или градина е нещо напълно нормално и даже полезно. Тогава ревът не е травма, родителят не е изрод, а страданието на детето се оправдава с "те всички са така" и "ще мине". Просто невероятно, наистина невероятно.


P.S. О, имали сме и форумски Оракул, който гледа на клавиатура и казва в чий дом как е било