Приспиването на сина ми винаги е било голямо предизвикателство. Като беше бебе някак си не умееше да заспива, дори да е каталясал и приспиването представляваше от моя страна около 40 минути крачене на бърз ход + дундуркане + шъшкане + т.н., а от негова - реване като при колене + блъскане + гърчене. После заспиваше... и спеше в най-добрия случай по 40 минути.
Така го приспивах около 6 пъти на ден.
После малко попорасна и разбра, че слагането в слинг + друскане и шъшкане, означава, че е време за спане и сравнително кротко заспиваше за около 10-15 минути.
Преди около месец направихме нечуван пробив - приспиване на спалнята, легнал, с песнички, гушкане и малко подрусване - абе като човек!
Това ми е максималното, на което мога да се надявам. Да си заспива сам в леглото? - дори не мисля за това.
Обаче чудото трая точно 3 дни. Колкото повече време минаваше, толкова по-бавно заспиваше и толкова повече се въртеше насам-натам, докато не стигнахме до състоянието, я което се намираме сега: става време за спане, взимам го на спалнята и започва една борба. Ама като казвам борба, това не е метафора някаква, а едно към едно с това, дето дават по телевизията. Лежейки се опитвам да го приведа и него в легнало положение и да го усмиря, а той се мята, ту от едната, ту от другата ми страна, ту върху мене, ама със скоростта на светлината и без паузи. Като му писна, започва да прави опити да се спаси някъде по-надалече (в залепеното за спалнята ни креватче) като ако го оставя да стигне до него почва да се друса като на батут. Аз го хващам под мишниците да го сложа обратно да легне - той си мисли, че се бъзикам и го гъделичкам, огъва се и се хили - респективно още повече се разсънва. Като тръгне да бяга го издърпвам обратно за глезена - за него и това е някаква игра. Стисвам му краката между моите в опит да го накарам да не мърда, за да си даде шанс да се успокои и да заспи - той изперква като му ограничавам свободата на движение.
10 минути се борим, а аз се опитвам да обяснявам какво и защо трябва да се направи или припявам за фон, с надеждата, че щом така е заспивал, значи това го успокоява и че то успокоението си действа все пак.
Накрая избеснявам нечовешки, ама лудост просто ме обхваща... разтърсвам го и му изръмжавам "НЕ! НЕЕ!
" с вид, който очевидно му говори, че нищо добро не следва и тогава най-после се кротва. Точно 2 минути по-късно е заспал.
Как да го накарам да стои кротко, като не възприема, и с добро да заспива? Коремът ми се свива като дойде време за приспиване...
После ми е гадно, че трябва да съм лоша, за да се усмири, но иначе ме прави на маймуна
Така го приспивах около 6 пъти на ден.
После малко попорасна и разбра, че слагането в слинг + друскане и шъшкане, означава, че е време за спане и сравнително кротко заспиваше за около 10-15 минути.
Преди около месец направихме нечуван пробив - приспиване на спалнята, легнал, с песнички, гушкане и малко подрусване - абе като човек!
Това ми е максималното, на което мога да се надявам. Да си заспива сам в леглото? - дори не мисля за това.
Обаче чудото трая точно 3 дни. Колкото повече време минаваше, толкова по-бавно заспиваше и толкова повече се въртеше насам-натам, докато не стигнахме до състоянието, я което се намираме сега: става време за спане, взимам го на спалнята и започва една борба. Ама като казвам борба, това не е метафора някаква, а едно към едно с това, дето дават по телевизията. Лежейки се опитвам да го приведа и него в легнало положение и да го усмиря, а той се мята, ту от едната, ту от другата ми страна, ту върху мене, ама със скоростта на светлината и без паузи. Като му писна, започва да прави опити да се спаси някъде по-надалече (в залепеното за спалнята ни креватче) като ако го оставя да стигне до него почва да се друса като на батут. Аз го хващам под мишниците да го сложа обратно да легне - той си мисли, че се бъзикам и го гъделичкам, огъва се и се хили - респективно още повече се разсънва. Като тръгне да бяга го издърпвам обратно за глезена - за него и това е някаква игра. Стисвам му краката между моите в опит да го накарам да не мърда, за да си даде шанс да се успокои и да заспи - той изперква като му ограничавам свободата на движение.
10 минути се борим, а аз се опитвам да обяснявам какво и защо трябва да се направи или припявам за фон, с надеждата, че щом така е заспивал, значи това го успокоява и че то успокоението си действа все пак.
Накрая избеснявам нечовешки, ама лудост просто ме обхваща... разтърсвам го и му изръмжавам "НЕ! НЕЕ!
" с вид, който очевидно му говори, че нищо добро не следва и тогава най-после се кротва. Точно 2 минути по-късно е заспал.Как да го накарам да стои кротко, като не възприема, и с добро да заспива? Коремът ми се свива като дойде време за приспиване...
После ми е гадно, че трябва да съм лоша, за да се усмири, но иначе ме прави на маймуна
(От количката се откопчаваше и скачаше в движение, дори когато се опитвам да се придвижим от едно място на друго по най-бързия начин, така че не беше опция).
, обикновенно от 00 часа до 10 сутринта. Аз положих доста усилия да я откажа от носене на ръце, дори и на разходки не я нося, но пък за това сме с количката навсякъде.
каква промяна има в тях. Дисциплина, хранене, сън 
