Токофобия (страх от бременност и раждане)

  • 25 271
  • 212
  •   1
Отговори
# 75
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
   не иска да си причинявам това - не искам да лежа гола и едва ли не безпомощна, и някои лекар или сестра или който и да било да барника в мен, а после от мен да излезе 50 см. бебе и да разкъса всичко там отдолу, че и за капак на срама да ме шият.Не говоря само за естественото раждане - и двата вида са ми вече еднакво ужасяващи(да не кажа противни) след като съм наясно как излиза бебето и в двата случая Sick А пък после не мисля, че след този ужас някой ще ме убеди, че това е най-хубавото нещо на света.
 

И аз се чувствах така в началото, не исках да изживявам този ужас... и първото раждане ми се стори ужасно, напълнях много, не можех да повярвам, че е толкова гадно и така се отнасят с теб, а кърменето боли толкова много, чувствах се като излязла от концлагер- мъчена и унижавана...
  ... но всичко минава, даже се реших на втори път и този втори път имах една уникална бременност и раждане, чувствах се супер добре, защото знаех какво ме очаква и бях готова ...  просто това са ужасно интимни моменти, в които се сблъскваш със силата на твоето тяло ... и всичко е нормално, просто се успокой и вярвай и знай, че всичко, което ти се случва е нормално ... и ти ще се справиш, както и всички останали преди теб ... говори с бабите си, с майка си , с жените около вас и така

# 76
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
http://www.imdb.com/title/tt0881303/

Този филм е много зареждащ...някой го беше пуснал в нашата тема, мн съм му благодарна

# 77
  • София
  • Мнения: 2 839
Не съм прочела абсолютно всички мнения по темата, но искам да споделя своето мнение.
Още не съм забременяла - въпреки че от няколко месеца правим опити. Но имам невероятен страх - както от протичането на самата бременност, така и от самото раждане. Първите няколко месеца дори изобщо не бях сигурна, че искам да си го причиня това. Виждах всички майки като някакви героини... А и като се замисля - имам супер нисък праг на болката, освен това ме е страх от всякакви игли и тем подобни, а и понеже съм малокръвна - като ми вземат кръв на гладно, ако след това не хапна нещо веднага - често ми се е случвало да губя съзнание...
И като чета как жените ги боли дни, седмици и дори месеци след това - се чудех как изобщо при такава болка бих се справила да гледам бебе в същото време... А и като съм чела и че при самото кърмене или цедене на кърма с помпа също боли и може дори да се разрани - и като си представя, че то ще е разранено и ще ме боли, а ще трябва да кърмя по няколко пъти на ден - е, умирах от страх - изобщо не се чувствах готова.
Сега също не бих казала, че съм преодоляла всички тези страхове - но четох как най-леко би могло да премине самото раждане, говорих и с бъдещия татко по въпроса - той е готов да ми помага, подготвих се малко или много психически и вече се чувствам готова да премина през това - като изключим факта, че със сигурност няма да искам да целувам бебето преди да е изкъпано! (колкото и ужасно от моя страна да се стори това на някои тук)...

# 78
  • Мнения: 2 658
Мммм нещо не може да ме разберете, няма нужда да знаеш на живо как е. Технологията да се прочете.  Laughing
6-годишната ми дъщеря е наясно от къде излизат и че начините са два.

Е, стига сега, това е мааалко прекаленко  Wink На всички ни е пределно ясно, че авторката има някаква представа от къде и как иzлиzат бебетата, даже сама е описала теzи два начина. Чак да и обясняваме кога сме го учили и т.н... Не намирам zа нужно да се подиграваме, това не ни дава превъzходство, само така иzглежда.

Става дума (предполагам, не чета мисли) zа страх. Много добре zнаете, че страха (когато не можем да го контролираме) често противоречи на логиката и zдравия раzум дори. Примерно много хора имат страх от насекоми, нищо че zнаят, че една хлебарка няма какво да им стори. Или клаустрофобия (Предполагам, че всекии, който иzпитва таzи фобия, реално zнае, че няма да умре или да се zадуши в zатворено пространство, но въпреки, че го zнае, пак така си се чувства. И не преиграва... И нерядко е нужна помощ, zа да го преодолее. Това не zаначи, че е тъпанар, който не е внимавал в училище, или...?  Wink  )т.н. , все неща, които реално се zнаят, че няма как да навредят, но въпреки това... ги има и е докаzано.
Не сравнявам раждането с клаустрофобия, но.. сигурна съм, че раzбрахте какво искам да кажа.

# 79
  • Мнения: 6 365
О, това с даването на бебето веднага стана голяма мода; не че не е гот; та мен наистина ме беше страх да не ми го набутат некъпано за целувка. Знам, че е на практика стерилно, но щях да се дръпна.

# 80
  • Мнения: 9 806
Сова, аз не се подигравам. Даже и пуканки си бях взела. Имам си причини и съм ги изтъкнала в темата, няма да се повтарям.
Раждането няма общо с клаустрофобията за теб, но има учени, които смятат, че първичната травма у човекът е причинена при вида на неразтворилата се маточна шийка и, че да клаустрофобията, е причинена от тежко и продължително раждане.

# 81
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 124
И аз изпитвах страх през първите месеци ,гледах клипчета и слушах ужасяващите разкази на приятелките ми ,дрехите не ми ставаха и изпадах в депресия. Но в 4 месец, когато усетих първият ритник на бебка, нямаше по-щастлива от мен. Спрях да гледам клипове и да слушам глупости .
Купих си дрехи за бременни, записах се на йога за бременни, започнахме да мислим имена за бебето .Разхождах се всеки ден и изобщо не ме е
било срам. В последните месеци вече нямах търпение да видя бебка  Heart Eyes
Родих със  секцио с пълна упойка .Нямаше болка .
Когато ми показаха бебка се просълзих Heart EyesБеше най-щастливия момент в живота ми Heart Eyes
Винаги ми става приятно, когато срещна бременна жена  Heart Eyes

# 82
  • Мнения: 72
В началото е нормално да те е страх,с напредването на бременноста като започнеш да усещаш бебо,ще ти отминат притесненията,не гледай никакви клипчета и мисли позитивно,говори с лекаря си ако искаш,в края на бременноста не само че страха ти ще отмине,ами ще се молиш да родиш

# 83
  • Мнения: 718
Към авторката - не си единствената, която се бори с такива мисли. За мен процесът раждане винаги е бил  Sick Чудех се на майчетата, дето говореха, че било 'чудо'  Mr. Green Вече като раждала жена продължавам да съм на предишното си мнение, единственото чудо е дъщеря ми и вярвай, струваше си всички мъки, че и повече  Heart Eyes Това как изглеждаш по време на раждането - започне ли същинското раждане, няма и да се сетиш  Laughing А и наистина не е задължително да боли, имам такива приятелки  Peace
Бременността ми се стори мноооого дълга, че и не ми спря гаденето, но и тя минава  Wink
В заключение - като майка съм много по-щастлива жена от преди! 

# 84
  • София
  • Мнения: 15 822

      Аз съм в края на втория месец и след много главоблъсканици с приятеля ми решихме да запазим бебето (просто не беше планирано и двете чертички ни дойдоха като гръм от ясно небе). Но докато се информирах от мрежата за новото ми положение случайно попаднах на видео материали, показващи как всъщност се ражда бебето.
 Изгледах материалите след което ме обхвана паника и започнах да рева(като някоя ненормална).  Rolling Eyes Сега вече ме е страх и искам да махна бебето защото не иска да си причинявам това - не искам да лежа гола и едва ли не безпомощна, и някои лекар или сестра или който и да било да барника в мен, а после от мен да излезе 50 см. бебе и да разкъса всичко там отдолу, че и за капак на срама да ме шият.Не говоря само за естественото раждане - и двата вида са ми вече еднакво ужасяващи(да не кажа противни) след като съм наясно как излиза бебето и в двата случая Sick А пък после не мисля, че след този ужас някой ще ме убеди, че това е най-хубавото нещо на света.
 Обаче от друга страна осъзнавам, че съм голяма лигла и, че е много тъпо да убия детето си, защото не искам да напълнея или ме е срам и страх  да го родя. Нали все пак всички така сме се появили на бял свят.
 Та искам да Ви попитам Вие как се справихте с тези мисли и неудобства преди и по време на вашето раждане?

 Отдавна не бях влизала тук, а то имало интересни неща. Това, ако го беше написал мъж щях да го разбера, но жена...така да разсъждава, просто ми се струва невъзможно.Но пък хормоните си казват думата, та се опитвам да го приема за нормално.Сега разбирам, колко много може да навреди прекалената информираност!Пожелавам ти успешна бременност и раждане и скоро да разбереш ,колко е хубаво всичко това!

# 85
  • Мнения: 1 420
Миличка, я се успокой малко и разсъждавай по-трезво. В теб расте едно сладко човече, което скоро ще може да гушкаш ( естествено ако ти пожелаеш това ). Да ти обясня, че раждането не е само като разходка до болницата, но в крайна сметка всичко продължава само няколко часа и ти гарантирам, че като видиш бебето си, ще забравиш всичко  Peace Моите две раждание са били естествени и без никаква упойка - просто аз така си избрах и не съжалявам, нито съм се травмирала  Peace

Моят съвет е да се наслаждаваш на бременността си и да не мислиш за глупости  Wink Успех!  Hug

# 86
  • Варна
  • Мнения: 3 953
Обаче от друга страна осъзнавам, че съм голяма лигла и, че е много тъпо да убия детето си, защото не искам да напълнея или ме е срам и страх  да го родя. .
 

Ей, тук май е разковничето на проблема, в една дума която започва с "Л".
Добрата новина е, че го осъзнаваш...лошата, че взехте да се множите гевезетата...


# 87
  • София
  • Мнения: 9 043
... Но докато се информирах от мрежата за новото ми положение случайно попаднах на видео материали, показващи как всъщност се ражда бебето...

Не ми казвай, че досега не си знаела!  Mr. Green

... Надявам се тази тема да бъде полезна за много жени в моето положение...

И как по-точно... Rolling Eyes

И аз точно на тези неща се учудих.

# 88
  • Мнения: 1 512
Не искам да обидя авторката,но за мене не е готова да стане майка.Когато силно искаш да бъдеш майка забравяш за страх,болка и т.н. и те интересува само едно - да се роди живо и здраво бебе.Не осъзнаваш,че си щастливка за това,че си бременна.Знаеш ли колко много жени искат да видят тези две чертички и да станат дебели,грозни и тромави,но после да са най-щастливи от това че гукшат своето детенце и след време ще се радват на усмивките му, нежното гласче което казва мамо и т.н.
При аборт положението е същото както при вагинално раждане,така че също трябва да те е срам от лекар,анестезиолог и акушерка, а след това и психическа травма ти оставя за цял живот.
Ще излъжа ако кажа,че не ме е било страх или срам.За мене беше важно само едно нещо - да се роди здраво и живо бебче,което да даде смисъл на живота ни.Не съм гладала филми за раждането и нямам и намерение да гледам.Информирана съм за това как протича раждането от учебника и това ми е достатъчно.

# 89
  • Мнения: 2 658
Раждането няма общо с клаустрофобията за теб, но има учени, които смятат, че първичната травма у човекът е причинена при вида на неразтворилата се маточна шийка и, че да клаустрофобията, е причинена от тежко и продължително раждане.

Не съм каzала, че zа мен няма общо, а просто, че не сравнявам двете неща, zащото.. са несравними. Да, в същност, чела съм това някъде и аz.. Но това пък няма общо с темата, zащото аz сравнявам иzпитващият клаустрофобия (която може и да в следствие от предродова травма, а може и да не е)и страхът от раждането просто като страхове. Да, може би клаустрофобикът е имал тежко раждане, но не виждам какво общо има да си с клаустрофобия и да иzпитваш ужас да раждаш.. Отплеснахме се просто.

Друго исках да кажа. За повтарянето преz има няма няколко поста, какво и кога се учи. Не намирам чак много общо между страховете иzобщо и ученето или неученето на каквото и да било. Е, освен може би, ако става дума zа учене на психология..  Peace
.........................

Ей, все се чудя, zащо повечето пъти хората приzнават само своята гледна точка. Което обикновено zначи, че виждат не по-далеч от носа си  Tired . Теzи "аz бях така, zатова така трябва да са всички..." или "аz не съм чувствала това, zатова който го чувства е.. луд (примерно).." са ми беzкрайно смешни и повърхностни мения, беz да се опитвам да обиждам никого.

Аz мога да родя още няколко деца. И да съм бременна също, обожавам всичко това. Обаче... имам ужас (може и фобия да е някаква, ама не zнам съществува ли точно такава) от всякави риби. И малки, и големи. Дори аквариумни. И от живи, и от мъртви. Нито искам да ги виждам, нито да ги докосвам. Учила съм биология, като е трябвало, ако има zначение  Wink И zнам, че един хелер, примерно, не може нищо да ми напрви. Ама к´во от това? Факт, не мога да го преборя...
Е, няка някой ми каже "преиграваш" или "няма такова нещо, щото АЗ не се чувствам така" . Мноого ще се смея.. Това да ти обясява някой, че това което ТИ чувстваш не може да е така, щото ДРУГИТЕ не го чувстват е доста... хм.. не zнам...

Ей това просто исках да кажа с тия си постове.

Общи условия

Активация на акаунт