
Седя си спокойно и чувам едно цъка-цъка-цъка... Точно както тиктакат механичните часовници.
Търсих къде ли не! Първо ел уредите/звукът се чуваше в кухнята/. Къде ли не погледнах и какво ли не проверих.Цъкането продължи няколко часа.
По едно време отворих шкафа с играчките на децата и ...чух как една от играчките цъка...По принцип пее песнички,но батерията се изтощила почти до край и само си цъкаше...
Така разкрих мистериозната загадка!

Спомням си една случка от детството ми.Вървим с майка ми по улицата към училището.Бях си събрала билети от градския транспорт и си ги броях вървейки.С периферното си зрение видях ,че срещу нас върви жена с токчета.Вдигнах поглед и в момента ,в който я видях цялата ,тя се просна по очи върху една купчина пясък,насипан на тротоара. Ако беше само този случай щях да го забравя до сега.Но не...Много пъти ми се е случвало,като погледна изведнъж някого и той или се спъва или пада.Дори съм си правила експеримент...Всеки път резултатът е един и същ!
Чувала съм да казват,че има хора с "лоши очи"...Дали и моите са такива?!
