Подсъзнанието може всичко 26 /Линкове за всички техники има на първа стр./

raliko , този сайт дето си посочила за индигото е на дете индиго, което подкрепих преди време в пътя на "инигстването". А за децата индиго, хич няма да е лесно на родителите. Те работят с други сетива и това което е правилно за възрастните е грешно за тях. Аз съм индиго и родителите ми имаха ужасни проблеми с мен, докато една добра женица врачка не казала на майка ми " всичко ще бъде наред, когато започнеш за я слушаш" ... по това време съм била в първи клас , около 7 годишна. След този обрат не сме имали никакви проблеми и сериозни катаклизми. Иначе е забавно да си индиго, знаеш кога ще те изпитат и не учиш всеки ден но е голямо изпитание за теб и за всички около теб. Може да те разбере само друго индиго

x-x-x  , благодаря за идеята за пентаграма А за миенето на зъбите, се сещам още в детската градина ни извадиха едни кариеси и едни ужаси на хора без зъби, бяха довели стоматоложка да ни направи показно. Е такова нещо неприятно се загнезди в съзнанието ми тогава, че още ми държи влага и зъбите ми се перфектни. Та идеята ти за снимки на кариеси е много удачна
 

x-x-x , теста е точно този от първа страница!

Klemy, благодаря! 

humanis, моля! Успех за пентаграма!

Нито аз, нито малката сме имали такива демонстрации в детската градина, но в Интернтет намерих достатъчно потресаващи снимки. Тоя въпрос лесно го разреших, по-трудно измислих как да я убедя за колко време да си мие зъбите. Затова разказах повечко подробности. Да си мислят другите родители на индиго как да се справят с невероятните аргументи на малките хитреци. Изобщо не падат по гръб и така ти отговарят, че занемяваш и не знаеш какво да кажеш. Чак сега разбирам защо майка ми никога не ми е говорила да ме възпитава - какъвто и въпрос да съм имала, ми е връчвала една купчина книги да си търся отговора. По-късно сама ходех по библиотеките и си наривах купчините с книги....

Утре ще ви чета и ще ви обърна внимание, скапана съм 

 

Нека перефразираме:

скапана съм = чувствам се щастливо изморена от прекрасния ден и ще се насладя на заслужена почивка с любима дейност или ще си подаря повечко сън, нали е събота

в интерес на истината след като го написах това ми стана по добре живнах някакси, отдавам се на компютърното пространство и след това повечко сън, нужен ми е  

Аз също смятам,че само индиго би разбрал  колко е тежък такъв жребий и не е детска игра.А желанието на някои хора да са такива само защото считат за модно и са прочели някой тест,който уж ги определя като такива,ми се струва  силно несериозно.Имам си  индигота в къщи,и добре те разбирам.
 

Или както пише в същия форум  AMAZING

Re:Как да узнаете дали сте индиго?

Цитат
Защо всички искат да са индиго?
Та вие сте специални и без това!!!
Това да не е състезание за по-по-най.
Иска всеки да е по добър по умен и по готин от другите,ЗАЩО?
Защото все още сме в плен на разделението!
Не го разбираме!
Успеха ни е вързан в кърпа на всички неразбирате ли?
Ние сме Едно Цяло!!! И като такова не можем да претърпим неуспех.
Няма да има последен или първи горе!!!Защото всички са равни!
Живота не е състезание за по-добри.
Защото всички са уникални!
Не можем да станем по добри от себе си.
Бог няма да ни обича повече ако го слушаме!!!
Нито ако сме индиго!!!
Никой не е по специален от другите дори и да е ангел!!!
Всички сме свързани в едно както капките в морето.
Ако човек развие своето съзнание на по високо ниво,той започва да служи на по-малко развилите се.Той става тяхен слуга по собствена воля.Той не става техен покровител!!!
Всички сме на път да станем слуги на по-малко развитите,не забравяйте това!!!
Не сме на път да станем по велики от останалите!!!
Защото няма ОСТАНАЛИ има само ЕДНО ЦЯЛО!!!
*****************************************************************
Аз само бих добавила-всички сме Учители за едни и Ученици за други.

raliko, фен съм на информацията, която публикуваш.  

търсех този цитат, за който наистина те поздравявам   , напълно го споделям  :


Лично аз не се натискам да съм индигова, кафява, зелена, червена или каквато там трябва да бъда. Обичам всички цветове. Но теорията за индиго ме интересува по лични причини.

Изтрих всички лични нападки към raliko (изяснихме се на лични) и се извинявам на всички съфорумки. Поувлякох се. Момичета, извинявайте!     

Синеоч, радвам се, че се чувстваш по-добре, нали затова е тази тема. Приятна почивка и само положителни емоции.      

x-x-x Очевидно си в грешка - съвсем не е заяждане -това,което съм писала е лично мое мнение,но също и мнение на по-развити духовно хора.



И за да се върнем към тема по близка до тази на форума-
Възможно е някой да е давал вече посланията на Йешуа -От егото към сърцето,препоръчвам ги!

Момичета....извинявайте ,че се намесвам

Моля ви, всички тук сме за да споделяме и да се разбираме .Темата ние е изключително ПОЗИТИВНА , за да я превръщаме в някакъв разбор на мисли,които нямат край...
Не "опорочавайте темата"!
Всеки,който чете и се поучава от тук ЗНАЕ  как да сдържа негативизма си и как да бъде добронамерен дори и в някакъв спор....
МЪЛЧАНИЕТО Е ЗЛАТО....ДА БЪДЕМ СДЪРЖАНИ ,КОГАТО Е НУЖНО СЪЩО


 А сега....:Към raliko i  x-x-x....Искам да ме разберете правилно момичета-Не защитавам ничия страна и позиция

Хайде  УСМИХНЕТЕ СЕ И ОСТАВЕТЕ ЗАЯДЛИВИЯ ТОН   

Зеленият е любимият ми цвят. Непременно ще заимствам идеята.   / Не се учудвам, че и  аурата ми излезе зелена/

 

За вярата в чудото срещу отчаянието какво мислите?И има ли вяра без чудо?Самата вяра чудо ли е? И колко силна трябва да е вярата в доброто,за да стане чудото?

Всъщност много пъти съм се питал какво е чудо. Защото чудеса могат да се случват всеки ден и за едни да са чудо, а за други ежедневие. Като се замисля например раждането на нов живот си е чудо, а всички го смятат за нещо съвсем нормално. За мен чудото е осъщестяване на нещо за многократно по-малко време отколкото разума ни може да приеме за нормално. Много хора могат да го правят и щом един го може значи всички го можем. Сай Баба в Индия е пример за човек от нашата епоха вършещ ежедневно чудеса. Мисля, че всички ги правим всекидневно - по-малки или по-големи.

Бих желала да цитирам едно интересно мнение от  bratstvoto.net.
"
Здравейте!

Честно казано вчера, четейки темата за "Връзка на човека с Бог..." и особено мнение №141 на Ани там, ми се прииска да разсъждавам на тази тема...Така и възникна идеята за "братските мостове".
Има и много други теми в тази насока (за Вярата!), но очевидно е, че остават много "висящи" въпроси, които предлагат зацикляне в спорове със сходни тематики.
Считам, че ако всеки може да си даде ясен отговор за ролята и мястото на вярата в човешкото развитие, то споровете може би ще изчезнат...

Защо е необходима Вярата? Защо трябва да вярва човек? - Отговора е прост...Защото умът е ограничен по своята същност и не може да обхване Вселенското разнообразие, цялостност и хармония. В този смисъл Вярата, се явява основен атрибут на човешката Душа, който е заложен изначално във всеки един човек... Дали е религиозен, материалист или независимо какъв, човек ВИНАГИ има нужда да вярва в нещо (в себе си, в Бог, в приятелство, в силата на парите,...в какво ли не ?!?)

Поради това, че Вярата има огромно значение за развитието на Душата, при нейната употреба се делегират и много силни творчески енергии... Всеки, който се е докосвал до някакъв вид религия е чувал за чудесата, които може да направи силната вяра.

Тук е мястото да се спомене цитата ""Когато спреш да вярваш в нещо, то спира да съществува" на Ани, който я раздвоява (по нейни думи). Подобен факт дава и много основание в прагматичните разсъжденията на хора като Мона (Мнение #139 в цитираната тема), които лесно могат да оспорят всяко съществуване на Бог, и то с голямо основание.

Мисля, че подобни спорове за "истинност на Бог" са безполезни и излишни , ако човек разгледа Вярата, от гледна точка на основен метод за развитие на човешката Душа. Какво имам предвид? - Ще използвам пример...Да вземем едно изолирано племе, борещо се в джунглата за своето оцеляване. Безспорно то изпитва много трудности (болести, дъжд, суша, диви животни, урагани...) при своето съществуване. Умственият капацитет и познанието на хората не дават достатъчно обяснение върху тези събития и така Душите, на хора в подобни ситуации, попадат в едно неведение, тъмнина и униние...Няма развитие! Препятства се основната цел на човешкото земното съществуване.
Когато имаме обаче един шаман, който развие творческите сили на вярата в хората, с някакъв тотем например, живота на всички ще бъде много по-лек и щастлив. С укрепването и развитие на все по силната си вяра, хората ще "наливат" енергия във егрегора, който са си създали и в това няма нищо лошо, стига да няма насилие и налагане на тези вярвания.

Какво става след време обаче ? - Идва един човек от цивилизацията или се случват някакви други събития, които обясняват "проблемните" неща. Измисленият "балон",налят със творческа енергия от Вярата се пука, т.е. разочарованите хората изстрадват този факт и съответно минават на друго стъпало от своето развитие, където Вярата трябва вече да е съизмерима с новото нивото на това развитие.

По същият начин, аналогично, лесно можем да си обясним и понятието Бог, което се спряга често в съвременното развитие на хората... Просто това е едно ограничение, чрез което хората могат по лесно да възприемат незримото и необятното, което умът не може да обхване. За това и всеки влага различен смисъл в това понятие - Бог! Всяка религиозна група от хора или отделна личност, влага свои сакрални чувства и усещания в разбиранията си за Бог и това няма нищо лошо! Дори напротив - това е много хубаво, след като тези хора се чувстват щастливи и удовлетворени...Единственото изискване е (пак повтарям!) да няма насилие.

В този ред на мисли е разбираемо, че хората не бива да бъдат принуждавани да формулират, дефинират или обясняват своите сакрални вярвания, които към даденият момент им помагат за тяхното духовно съзряване.

Обобщено казано, Вярата е мотора, който е необходим на Душата да извърви Пътя на своята земна еволюция... Чрез Вярата, Душата се повдига и изкачва определените си стъпала от своето развитие.

След всичко казано, логичен е въпроса - А какво става след като Душата се изкачи на най-горното "стъпало"? Има ли начин да се разпознае това състояние? А после... ?

Достигането на висшите стъпала на развитието на Душата става, след много натрупан личен опит и преосмислянето му. В следствие на това, Вярата в тези етапи става непоколебима (не случайно Учителя набляга много на това!) и зарежда с изключителен позитивизъм и хармония Душата. При тези етапи ограниченият Ум, при необходимост, получава ("храни се"  ) вече със Светлина, чрез която се насищат доволно всички отговори на възникващи въпроси.
Ум и сърце, интуиция и разум, материя и Душа ... - ВСИЧКО заработва в едно единство и хармония... Подобно състояние е съизмеримо с т.нар. сливане със Първоизточника,...завръщане на Душата при своя Създател.

В този ред на мисли, може да се каже, че в подобни състояния човек се чувства истински и трайно щастлив... И ако се замислим още по-дълбоко в тази насока, ще установим, че и споровете за щастие, които съществуват в доста други теми, май са безпочвени и ненужни! 

Мир, Любов и Светлина на ВСИЧКИ пожелавам !  "