Подсъзнанието може всичко 26 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Да, нещо такова имах предвид! Особено ме е вълнувала още от дете - вибрацията на думите, вкусът им, цветът им... Понякога се плаша от изговарянето. Защото е отговорност да изричаш. Все си казвам, абе коя съм аз, че да ги мога всичките тези неща...После егото се обажда, че точно аз... Виждам как променям хора и се втурва съмнението: Имам ли право? Внимаване му е майката... Неслучайно най-важното се случва в мълчание. Ама като не мога да си затворя устата!

Здравейте момичета  скоро не съм се включвала.Лени е оформила страхотна темичка пак, БЛАГОДАРЯ ти Лени.Искам да ви попитам нещо,което ме терзае от доста време.Попаднала съм в доста объркана ситуация и трябва да взема правилно решение,защото става въпрос за бъдещето на мен и сина ми.И незнам коя техника да използвам и какво изобщо да правя.Вие как постъпвате при вземането на решения за да сте сигурни,че са правилни,защото аз съм толково объркана,че не мога да преценя кое е правилно,а не искам да правя нещо,защото съм отчаяна.Извинявам се за пообъркания ми пост,но не желая да пълня темата с семейни проблеми.Ще бъда много благодарна ако ме насочите нанякъде.Желая ви лека вечер

Катя,
 била съм в объркани ситуации касаещи сина ми няколко пъти и винаги имам чувството, че ще сгреша с решението си. Единствения път, когато всичко се оправи от самосебе си и сякаш ангелите ни закриляха беше, когато се молех от сърце за решение без да имам никаква идея какво точно искам да стане. Молех се без да поставям никакви ограничения и бариери кое, как, защо, кога... и ми се предоставиха възможности, за които дори не бях мечтала.
Пожелавам ти всичко да стане, както е най-добре за теб и детенце 

Послушай интуицията си - мен не ме лъже никога.
Попитай сина си - децата са много по-интуитивни от нас 
Помоли ангелите за помщ
Обади се на приятел    Скоро четох нечий пост, човекът искал чрез нашите методи да изгони някои хора от живота си /мислите си/. Мислено ги заключил в стая, хвърлил ключа и започнал да се чуди как да се снабди/намери ключ, за да ги пусне да излязат Не успял. Отчаян споделил с приятел - а отговорът бил "Разбий стената или прозореца" Понякога мозъчната атака помага

Много интересни неща прочетох, не мога да изброявам поименно, сега имам 2 важни задачи да разрешавам и по-рядко ще пиша Даже се чудя дали ще успея да пусна новата тема  /mimina, знаех си че съм забравила нещо в този сектор, а то медитациите /.

Сега ще пусна още един пост - 2 в 1, за да бъдат на едно място в следващата тема 

Хубаве вечер от мен   

Eй, вижте какво си копнах от един приятел!
 

Има ли живот след..?


Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?

Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само...

1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в полумрака.

2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането!
.. А ти?


" УТРОБА "
Станчо Банджо

темата винаги ми е била полезна с точните неща,в точния момент   
esme 
 снощи правих това упражнение,имам си семейни проблеми 
съмнения,ревност,огорчение,недоволство ме задушават ...все още не мога да се съвзема
чувствата ми са много объркани-не знам нито какво искам,нито какво да очаквам,нито как да постъпя...
упражнението премина неочаквано-освен жълта мъка,имах желанието да изкарам и зелена горчилка-повръщах,почти наистина,чак ми се изпълни устата със слюнка,задъхах се...но после ми олекна значително

Благо-даря,че сте тук 

Запис.

Едва наваксах да ви изчета – много сте били плодотворни, момичета! Страхотно!!! Слушах ги и си мислех – сигурно са прави тези езотерични течения, които твърдят, че противно на общото мнение в медиите, всъщност човечеството процъфтява и е по-добре, отколкото е било – щом се раждат такива деца и могат да пеят така в тази крехка възраст – има бъдеще за това човечество! Благодаря ти много!
Само предложение за размисъл:
1/ дали има нещо в живота ти, което предпочиташ да «не виждаш»?
2/И идея номер две – ако потърсиш нещо в живота си, от което умът ти иска да те отвлече, като ти създава разни проблеми там, където най ще ги забележиш – свързано  с очите ти? С други думи, потърси емоцията, от която искаш да избягаш – приеми я и й разреши засега да бъде в теб.  Като приемем това, което е, можем веднага да се прехвърлим на решаването на проблема – вместо да зацикляме на самото съществуване на проблема.
Via31, трогна ме. Благодаря, че отдели време да напишеш тази благодарност.
Съвсем съм съгласна - гледам, и ТЕС също се базира на протичането на същата енергия през нас...
Крем, аз съм практикувала този метод и определено съм видяла полза - в смисъл - тръгваш в началото по всички чакри, после, в края на ритуала - свещта е спокойна, пламъкът не пука и не пращи и т.н., на теб ти е светло. За мен свещта е основно средство да "видя" коя от чакрите е блокирана. При йогите се казва, че пламъкът отпушва блокажа в дадена чакра, за да може кундалини да се движи спокойно отдолу нагоре - или, ако другояче казано, енергията да циркулира свободно. Аз някакси никога не съм виждала "изгаряне" на негативна енергия там - представяла съм си го като запушване, блокиране, задръстване, което се отпушва. От друга страна - като установя къде най-много се нуждая от отпушване, после методът на отпушване може да не е пак със свещ - макар че със свещ е най-лесно, просто защото ти е в ръцете. Понякога се работи по двама - "работещият" стои зад другия човек - и има поне още няколко метода да се "извади" натрупаната енергия оттам, където е в повече.

Но, като казвам това - ако ти не го чувстваш като правилно за теб - не го прави, вътрешното ни чувство трябва да ни води най-вече. Всеки сам усеща кое е правилно и полезно за него. Затова едни техники ни харесват - други - не чак толкова, срещу трети направо "протестираме" вътрешно. Всеки от нас е на различно стъпало и дори вероятно върви по собствена пътечка към върха.

И при менсе случва абсолютно същото... И аз се чудя аз ли съм си го втълпила или наистина идва да ми покаже относителността на нещата...
А понякога ми се е случвало и почти обратното, да кажа нещо което искам все едно е станало, даже понякога си е било точно послъгване  и то.. вземе че стане...
Не ме учудва нито едното, но и аз оше размислявам по първия казус... 

Via31, страхотно 

Lenny, виж какво открих:
http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=3071804

Феи  обичам ви

Тази седмица ми е много странна - обикновенно имам усещане за ден, седмица и т.н /особенно като съм на работа/. Тази обаче нямам - през цялото време съм със усещането че плувам в пространството, че не е нито понеделник нито петък и че всъщност няма абсолютно никакво значение какъв ден е.  По същия начин се чувствам и през деня, нямам никакво усещане за часовете. Изключително леко и приятно е.
И още нещо - чувствам главата си претъпкана..... Чета, а после нищо не мога да възпроизведана, в смисъл да разкажа. Мъжо понякога проявява любопитство, а аз дори не мога да предам емоцията която ми дават нещата които чета, камо ли нещо като теория. Усещам как ми се свива стомаха (почти злобно) и отговарям "от моите неща". Даа, ето това е нещото над което трябва да работя. Споделих и .... май видях.
Благодаря, обичам вас и себе си.

 
raliko, много ти благодаря! От сутринта ме е обзело усещане, че някой има нужда от мене. Това ми се случва от съвсем малка. С времето започнах да търся кой евентуално е човекът и понякога го намирах. В някои случаи се оказваше, че има съвсем практическа полза от мен за него в този ден. Друг път беше само опора, или изслушване, или споделяне на мълчание. Топлина.

С годините и около мен се появиха такива хора, които ме "чуват" и се включват в най-невероятни дни с помощ, с питане, с обаждане. Имам си даже двама забележително смели приятели, които се обаждат и казват нещо от сорта на "Хъм, от сутринта/ вчера/ събота си мисля, че трябва да те питам става ли нещо.". Такова изречение изисква достатъчно себедоверие и прекрасен "слух" за хора, за да "уцелиш" откъде идва вълната на звука.

Днес моето усещане е толкова силно, че сякаш е обзело цялото пространство около мене и не "чувам" откъде идва конкретно. Който и да си ти от моите важни скъпи и близки хора, аз съм тук за тебе. raliko, тази песен събуди у мене идеята, че чрез ангелските гласове на момчетата мога да изпратя на този човек (или хора) уверението, че мен ме има за него (или тях). Просто ти ела при мене, обади ми се, повикай ме. Аз съм тук.

Роза и роза аз също имам такава "връзка" с хората, които много обичам. Най-най скъпите ми, тези които се броят на пръстите на ръцете. И винаги, когато съм усещала, че нещо лошо става с някой от тях наистина е било така.  По-често ми се случва да сънувам кошмар с този човек, на сутринта като се събудя и започвам да звъня, за да видя какво е станало.  Но като че ли винаги вече се е случило, а не предстои, поне в 90% от случаите. Малко е стряскащо, защото се получава "Ако, кажи какво става с тебе? Знам, че нещо не е наред."

В тази връзка бих искала да се възползвам от вашия опит и съвет. Какво да правя в случаите, когато някой близък има нужда да сподели нещо с мен, да разкаже впечатленията си през деня, а аз не желая да го слушам, защото се натоварвам с негативна енергия? Хем е хубаво да помагаме, когато някой има нужда от помощ, хем пък с това се натоварваме. И ако трябва да бъда по-конкретна... как да постъпвам, когато свекърва ми всеки ден и по принцип обича да разказва преживелиците си на работното място, с което отегчава до край всички ни вкъщи, а тя явно е такъв тип човек, че има необходимост да го прави, вероятно тя така се разтоварва, но пък товари нас. Другите, мъжът ми и свекър ми, директно я парират, а аз от неудобство я изслушвам и това ме дразни, товари ме. Нейното ми напомня за енергиен вампиризъм.
Благодаря!