Подсъзнанието може всичко 26 /Линкове за всички техники има на първа стр./

zuki, уместен въпрос  
Разбирам те много добре какво имаш пред вид. От доста време точно това ми се случваше с една приятелка. Споделяше ми проблемите си, в което няма нищо лошо, но  ме натоварваше страшно много.
В един момент усетих, че това нейно споделяне буквално ми изцежда енергията и че съм стигнала предела и й го казах директно и в прав текст (аз по принцип съм директен човек  )
Хубавото е, че ме разбра много правилно какво имам пред вид, а не се обиди  
При цялата деликатност на ситуацията (свеки е, все пак   ), може би да опиташ и ти да поговориш с нея и да й обясниш как се чувстваш?  

Gratitude unlocks the fullness of life.
It turns what we have into enough, and
more.  It turns denial into acceptance, chaos
to order, confusion to clarity.  It can turn
a meal into a feast, a house into a home,
a stranger into a friend.  Gratitude makes
sense of our past, brings peace for today,
and creates a vision for tomorrow.
~ Melody Beattie

Благодарността отключва пълнотата на живота.
Тя превръща притежаваното в достатъчно и
в изобилно.  Тя превръща отричането в приемане, хаоса
в ред, объркването в яснота.  Тя може да превърне
храненето в пир, къщата в дом,
непознатия в приятел.  Благодарността дава значимост
на миналото ни, довежда мир в настоящето,
и създава визия за утрешния ден.
~ Melody Beattie

Такова си е.
Обаче ти се чувстваш натоварена, защото ти самата го позволяваш. Не става въпрос да я отрежеш. но защо не опиташ следващия път да оставиш звуците да те заобикалят, докато умът ти е някъде другаде.
Усещането ми е много познато. Баба ми имаше навика всяка сутрин да дава пълен отчет какво са правили през нощта с дядо, чак до подробности около ходенето до тоалетна. По време на закуска !!! С времето развих способността да я "слушам" много внимателно, вмъквайки подходящите отговори, без изобщо да я чувам. Тази "дарба" ми е много полезна напоследък, тъй като доста хора ми се разтоварват.
Е, ако свеки е от най-нахалните винаги можеш да я прекъснеш с извинение, че ти се ходи до тоалетна, например. Друг трик е да започнеш да я заливаш с подробности за твоя ден - гледай да са най-скучните и най-досадните. Бас държа, че след малко тя ще си намери извинение да се изниже.

Ничие въздействие не стига до човека, ако той самият не го допусне. Това го видях на практика върху себе си. Непотърсената помощ е много широка тема по този въпрос. Когато се заврем сами в живота на друг човек без той да е искал това от нас, ние си навличаме неговите ситуации върху себе си. Ако обаче някой иска да ни ангажира със себе си, а ние не желаем това и ясно го дефинираме у себе си, няма начин да ни бъде наложено нещо или да бъде отнета енергията ни. Описанието на zuki е много добро. Пускаш разговора покрай себе си и тогава не се ангажираш с нищо от казаното. Ако допускаш да се натоварваш или дразниш, ти се ангажираш с казаното по твой собствен избор. Не е задължително да прекъснеш разговора, важното е вътре в себе си да не участваш в него.

Мдааа... да успееш да не си позволиш емоционално ангажиране - това е нУмерът 

Да - и аз имам подобни случки доста често. Изработих си стратегия, да не подхранвам разговора с въпроси и мои реплики, да го пускам покрай ушите си, ако мога да си спестя част от оплакването... Но вече няколко пъти пробвам и друга стратегия и май ми се струва по-успешна. При среща с човека, който обича да се оплаква - защото това е точно такова, не е страдание, а е по-скоро самолюбуване на страданието, бързам, още преди да ми е казал нещо, да го разсмея, разказвам весели неща, вицове, почти не му давам думата. И като я вземе, някак по-леко се разминава с оплакванията, сякаш му е неудобно да развали настроението вече... Не съм сигурна дали действа универсално. Може би просто в моя случай действаше. Но времето ще покаже.
Усмихнат ден ви желая, момичета! И никакво оплакване!

       И аз имам приятелка, за която оплакването  е  начин на живот. Последният път когато се опитах да и съчувствам и поговоря с нея, да и обясня че е нужно да оттегли вниманието си от "проблемите", да поеме отговорност и т н - след този разговор неможех да стоя права-  буквално!!!! Нямах сили да говоря ,бях изцедена.  Няма да го допусна повече.  Неможах да се предпазя  въпреки съзнателния ми стремеж точно към това.
      

аз мисля,че самото осъзнаване на „драмата“на оплакващия се човек вече е стъпка в правилната посока  
имам позната,която все от болестите си се оплаква-чето я срещам за съжаление...
щом осъзнах „драмата й“,при среща-тя си се оплаква,аз отвръщам с някое„хм“,„аха“....но дотам-не се задълбочавам
и в същото време постоянно й се усмихвам,но искрено/аз не питая лоши чувства към човека,просто поведението й не ми допада /- това действа за блокиране на нейните енергии и пречи за замърсяването на моите  

 

….Ако сте щастлив от живота човек и душата ви е пълна, тогава отдалеч ще усещате тежките вампирски енергии, които мърсят пространството. Ще имате сила и воля да се отвърнете от тях, защото това, което носи със себе си вампирът не е в хармония и не съответства на вашия вътрешен мир.

Подобно на конските мухи, така и вампирите с настървение се нахвърлят върху възпалените точки на тялото, но там, където има радост и любов не е възможно да се появят гнойни рани.

Когато усетите, че към вас е насочена вампирска атака и в същото време осъзнаете, че тя идва от тежко болен човек, единственото мъдро нещо, което можете да направите е да се обърнете към Бог с думите: “Господи, прости му – той не знае какво върши!”

Мълчанието е най-добрата енергийна защита срещу вампиризма. То носи мъдрост, но само при условие, че не е съпроводено от вътрешен душевен диалог, упреци или обидни квалификации. Само искрената ви молитва и искреното ви съчувствие към болестта на вампира имат сила да го спрат, а вас да спасят от страданието, което причинява енергийното мародерство.

Ще ви припомня една стара притча.

Старица се оплаква на свещеника: “Отче, помогни ми, останах без сили – моят дядо все мърмори и мърмори. Не престава да се кара с мен.” “Лесна работа – отговорил свещеникът – вземи тая чашка със светена вода и добре запомни какво трябва да направиш. Щом като мъжът ти започне да се кара и да те хока, ти пийни глътка от водицата, а когато той млъкне, тогава преглътни.”

След време старицата отново отишла при свещеника, но този път с подаръци – пиле, мед, яйца. “Благодаря ти, отче, че ми помогна. Моят дядо стана златен” – казала старицата и целунала ръката на мъдреца за благодарност…..

 http://indigota.com/index.php?topic=735.0

Здравейте, феи!     

Аз съм тук и чета, но не ми се пише. Напоследък все по-рядко ми се пише (с изключение на редки изблици на вдъхновение). Днес направих поредната стъпка към откриване на себе си. Преди време eldivine  ми направи забележка, че нито ника ми, нито аватара ми във форума ме идентифицират и показват, че не знам коя съм (то беше като илюстриране на по-дълбоки въпроси, но го взех много сериозно под внимание). Минаха много месеци оттогава, но едва днес ми дойде идея какъв ник искам да имам и какъв аватар. Странно, че и двете сами ме намериха - едното стана като на шега - сестра ми превела едно писмо с гугъл-преводач на немски и той й превел и името (красиво име на цвете), та така открих, че ми харесва името ми на латински. А картинката я открих, като търсех красива картинка, за да честитя по е-майл едно от най-щастливите събития в живота на моя приятелка  .  За всички, на които ще липсват трите хиксчета на моята дезориентация, съм ги оставила под новия ми ник. 

По въпроса за прилепчивите досадници, които ти натрапват всички детайли от личния си живот, имам твърдата позиция, че трябва да бъдат отрязани. Първо им обясняваш възпитано, че това те натоварва и би искала да намерят друг слушател, както и да използват за лично разтоварване моментите, когато няма да си наоколо или просто ще се изнасяш, без това да е жест на обида към тях. Второ, директно им напомняш, че това не е момента и темата за разговор, когато пак се отпуснат да досаждат. И като трета, крайна мярка, прекъсваш ги и започваш с детайли да изреждаш наистина всичко от твоя живот, като не позволяваш да те прекъснат (както вече сте споменали по-горе). Гарантирано действа. Сестра ми така изгони от къщи утвърдена квартална клюкарка - не я е обидила, просто е задоволила любопитството й с такива подробности, че онази сама е потърсила най-бързия начин да се изнесе. Доколкото знам, не е повторила опита оттогава....

esme_bolger - Благодаря ти за притчата!

esme_bolger, страхотна притча! Благодаря! 

Италианците имат такъв лаф "acqua in bocca" (вода в устата), който означава да си мълчиш, да пазиш тайна (идеята е, че не може да се говори с вода в устата)... Ще се възползвам от идеята (не че отдавна не го прилагам, когато скъпия се върне напушен от работа и почне да дудне....)

Рози ,много хубаво и точно   

Леле, момичета, не мога да ви насмогна
Пробвала съм всичко, което ме съветвате, не не се получава. А може би трябва да продължа да пробвам
А може би не съм се изразила достатъчно правилно, за да ме разберете правилно. Нейните преживелици - като проблеми или просто как си е прекарала деня, коя колежка какво казала и т.н. - не ме товарят, товари ме фактът, че ми отнема от времето и никак не се усеща, че го прави. Тя по природа си е такава, хване ли някой за слушател, не ми се говори...
Отделно от това, тя постоянно ме пита за мнението ми, ако аз си замълча, да речем. "Какво ще кажеш, права ли съм?" и т.н. Питам се как да я възприемам - че има нужда да сподели с някой това, което е в главата й и вероятно й тежи по някакъв начин или като човек, който просто си е такъв, говори й се и си търси слушател. Трудно ми е при нея да разграничавам двете неща, а се опасявам, че може да трупам лоша карма, ако не отвърна на зова й.
Неведнъж съм й казвала, че животът й в работата й, а и по принцип, не ме интересува и не искам да ме занимава с него, но тя или е забравила, или се прави, че не съм й го казвала, или...
Както и да е, да не навлизам в подробности. Може би наистина всеки път, без изключение, трябва да не й отвръщам и да демонстрирам абсолютна незаинтересованост, но пък кармата...
Простете, че звуча така объркано.

Esme_bolger, чудесна притча! Ще се възползвам.

Ъъъъъъъъъъъ прощавай ама това е пълна дивотия Откъде я измъкна тази карма, миличка, какъв зов. Просто жената си е досадна. Като те пита какво мислиш, директно отговори, че нямаш мнение по въпроса и това е. Пък виж какво ще последва. Не се затормозявай толкова да я обгрижваш. Няма значение кой е човекът, няма значение.