Подсъзнанието може всичко 26 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Визитки, носещи късмет и богатство


Когато изготвяте  визитки , помолете дизайнера да напише в един от горните ъгли , нека дори с  най-малките  букви,  думата :
 VEHUIAN   – ( „Аз съм един от любимците на Фортуна”) .
 Тази магическа дума привлича късмета . Не отговаряйте на никого, каква е тази дума, и какво означава тя . За да се избегнете задаването на излишни въпроси , напишете думата в същия цвят, като останалата част от текста на визитката.
След това в много тиха и тъмна стая в дома си, трябва да седнете на удобно място около масата. На нея поставете пакета от визитки с магическата дума в ъгъла ,запалете зелена или златиста свещ.На масата не трябва да има нищо друго. В продължение на 10 минути релаксирайте и с немигащ поглед гледайте пакета с визитките, без да сваляте поглед от тях. Представете си  също, че Вие вече имате пари, за да направите големи покупки, без да броите колко именно ще похарчите.
 След това трябва да " предадете" на визитките  Вашата жизненост. Вземете пакета с визитките в ръцете си  и вдъхнете в тях  собствената си жизнена енергия , представете си , че тази енергия е със златист цвят,  излиза от вашата уста и прави визитките златни. Дръжте визитките между дланите си. Три пъти духнете в пакета ,вдъхвайки им своята енергия.
 Това трябва да се повтаря ежедневно по време на лунния месец
( преди пълнолуние ) , като се започне това действие в Новолуние, в средата на  растящата Луна .
 В края на месеца може да раздавате своите визитки, и те обезателно ще ви донесат  късмет и богатство.

Препоръки на автора:

Освен магическата дума е необходимо да се погрижите за качеството на визитките и техният външен вид.
Помнете любимата фраза на англичаните:
„Ние никога не получаваме втори шанс, за да направим първо впечатление”

http://www.magicwish.ru/publ/12-1-0-178

Пожелавам много успехи на всички   !!!!

 Момичета толкова хубави неща сте написали и толкова интересни,че се включвам въпреки,че съм на почивка  и реших да не ползвам нета.Но    явно не мога без   нашата вълшебна тема ."Никое добро не остава ненаказано" е  нещо в което напълно вярвам- това е един от моите уроците които надявам се съм  научила.Но днес се случи нещо- имахме дребна повреда на колата ,съвсем "случайно"до нас спряха мъж и жена,които работят в сервиз който обслужва тази марка автомобили и за 5 мин.мъжът отстрани проблема.Много им благодаря.И сега се замислям доброто беше непоискано,но много ме зарадва и изпитвам само топло чувство  на благодарност към тях. Може би истината е някъде по средата както сте писали и вие.
 mamka mimka   книгите ги има и в електронен вариант в спиралата-чудесно преведени.Майка ти явно е много добра жена щом така е приела присърце оплаванията на приятелките и познатите си- убедена съм че ще приеме и твоята помощ.

sweta Вселената знае от какво имаме нужда.Така,че и при теб тези хора са дошли в най-подходящия момент на подходящото място неслучайно.Благодарността е сила,която привлича само доброто.Важното е,че си била готова да я приемеш тази помощ,а също,че си благодарна.

sweta, много хубав пример за уж непоискано добро. Имам подобен- мигрена , няма кой да вземе детето от занималня, отивам да го взема с колата и се моля на ангелите   да ми помогнат да се приберем.Стигнах до там,взех го, аз си знам как и на моста над реката закъсах .... дотам бях, не мога да карам повече. До мен стои детето . навела съм се над реката и нямам идея, какво да правя, само си мисля, какво стана с ангелите...   и тогава- спря една жена и ми предложи да повика бърза помощ-отказах й, да повика близки - отказах й, искаше да направи нещо, аз все й отказвах, но тя настояваше толкова много, накрая ме попита- от какво имате нужда- казах й- "Някой да кара колата и да ни заведе с детето у дома!"- . "Аз съм шофьор" отвърна  ми тя.   Това непоискано добро ще помня цял живот. Понякога човек трябва да се довери на интуицията си, когато помага. Може някой да откаже помощта  ти, защото не знае какво да прави, объркан е , а има нужда точно от помощ и би я приел , но не знае, че има нужда точно от това. И не винаги това се разбира т.е вижда, както при мен на моста.

да видите какво ми се случи вчера. Ставам сутринта и в главата ми идва следното- трябва да се обадя на една служителка от офиса, за да й кажа, че  шофьор от еди коя си фирма са го спрели на пътя и ще го глобяват... После си мисля- това никой не ми го е казал- не съм го сънувала, какво ми става? Към 9 ч ми се обажда същата служителка , за да ми каже, че шофьорът е спрян за  нарушение и да ме пита за един документ.
пак сутринта , като тръгвам за работа ме скова кръста   .Полуизкривена паля колата и тръгвам на работа, макар че боли, но аз знам,че ще мине, пък и лесно не лягам на легло. Започвам да си мисля   откъде ми дойде това- първа чакра и се сещам,че докато се приготвях сутринта ми мина един спомен в главата за тежък , отминал  период  и си помислих- колко голямо поражение беше това. просто направих  равносметката, теглих чертата и изведнъж в един миг за кратко осъзнах, колко висока цена платихме  аз и детето ми. И го забравих...  И после ме скова кръста- от един спомен.

 слънчев ден на всички  

Много ви обичам  , благодаря, че сте тук!

sweta, darena, много хубави примери за приемането на непоискано добро.     

По времето, когато непрекъснато раздавах съвети и помагах на всички, самата аз никога и за нищо не исках помощ и не приемах предложена такава. Само дето времената се смениха, и ми се наложи да приема помощ. И установих, че не е толкова страшно. А тъй като беше в момент, когато се чувствах съвсем сама на света и не знаех на къде да поема, това, че изведнъж много хора ми подадоха ръка (някои дори непознати или дори хора, с които съм имала конфликти в предишни моменти), направо ми даде крила и живота ми отново пое нагоре с непознат за мен устрем. Да преглътнеш гордостта си, скруполите, срамежливостта и каквото там ти пречи да приемеш помощ, когато имаш нужда, също е един ценен житейски урок. Не е срамно да приемеш помощ, особено ако е предложена от сърце и без задни мисли. Както ние обичаме да правим добро и се чувстваме удовлетворени от постъпката си, така трябва да позволим и на останалите да дават, за да почувстват и те това прекрасно чувство. Нещо подобно съм чела в книгите на Уейн Дайър (мисля).

Сещам се за следната приказка:

Сбъднати молитви...

В едно малко селце в долината станало наводнение. Къщите се пълнели с вода, започнала евакуация. Само селският поп не тръгвал. Усамотил се той в църквата на най-високото място и продължавал да се моли. Идвали хора при него и го канели да се качи в лодките им, той обаче отвръщал:
- Благодаря ви, деца мои, но аз цял живот съм се уповавал на Господа и сега вярвам, че той ще дойде и ще ме спаси.
Цялото село било вече залято от водата, започнали да идват хеликоптери за останалите хора, а попът се качил на камбанарията и продължавал да се моли, отказвайки да се качи и на хеликоптер.
Накрая, хванал се за кръста на купола на камбанарията, отхвърлил предложението и на последната лодка да се качи в нея. И се удавил.
Понеже наистина бил праведен човек, отишъл в Рая. Срещнал там веднъж Господ и с огорчение го попитал:
- Господи, защо така направи – аз цял живот Ти служих вярно, не се отклонявах нито за миг от Твоя път, защо ме остави да се удавя?
- Е, човече, не обвинявай Мен - аз толкова лодки и хеликоптери ти пратих …

от http://bg-klas.hit.bg/istorii_01.html, втората приказка

Ще си позволя да обобщя за себе си, а и за тези от вас, които биха се съгласили с мен:
"Ето законът за смисленото общуване между хората - единият трябва веднага да забрави, че е дал, а другият никога да не забравя, че е получил". Сенека.

Благо-даря ви, че ви има. Вие сте моето съзнателно търсено и поискано добро 
Все още се въздържам от писане, сякаш се срамувам, че ще звуча безлично в тема с толкова енергия и мъдрост 
Карате ме да си давам сметка и да се замислям над много неща. Когато става дума за помощ аз съм първата притекла се- искана, непоискана аз я давам, дори натрапвам...Е, определено ще работя върху себе си и по този въпрос за вбъдеще.
Замислих се и за ник-а си- ползвам го от времето, когато в "тъжен" момент се регистрирах в друг форум, а сега се чувствам по- съвсем различен начин  Явно идва и моето време да сменям ник 
Хубав и слънчев ден на всички ви!   

Ами тъкмо ще си се срамуваме в комплект двете. Споделен срам - половин срам.

Не мога да се сдържа: Ако се включа и аз (че е логично), ще намалее на една трета

sweta  свалила съм си доста книжки, но се чувствам по-удобно да си ги чета като истински книги  , защото съм постоянно в движение. Само когато нямам в момента какво да чета, започвам някоя която съм свалила от нета и даже ако много ме впечатли спирам да я чета и отивам да си я купя и тогава я продължавам. За майка ми - такава си е  .

Дано не се отървете от щастие днес    Така ви се пада   

Хайде и аз с нов летен ник  
Както е тръгнало скоро няма да се познаваме кой кой е  

 

Фея Слънчогледка, добре поне, че аватара си не си сменила, защото иначе наистина

И аз при вас  въпреки че моето не е точно срам

Момичета, темата е разкошна Искам най-сърдечно да благодаря на всички, които допринасяте с нещо за обогатяването на темата    Толкова много нови неща научавам.....
Още не мога да смогна да разгледам всички линкове от първа страница, а с четенето съвсем изоставам
Искам да попитам няколко неща:
1. за ритуала с писане на желание 21 пъти - после какво се прави с листите на които се пише? горят ли се?
2. Мога ли аз да направя сигил за друг човек. Ако мога - от чие име трябва да е формулировката? По повод сигилите имам и още едно питане, как е по-правилно да се започне - аз искам или аз имам?
3. Ако за нещо има направен сигил, може ли да използвам и други ритуали за въпросното желание?

Ашли:

По т.1 - направи това, което ти идва отвътре. Можеш да го изгориш, можеш да го запазиш.
По т.2 - не мисля, че е редно ти да правиш сигил за друг човек. Неговото благо си е негова работа и това как ще осъществи дадено нещо / и дали/. Този човек, а и всички ние сме дошли на тази земя, за да се учим и да се развиваме. Всеки си върви по пътя, не е времето сега да се намесваме в кармата на други хора с цел да я променяме, а и нямаме това право 
Относно формулировката - както ти идва отвътре. Може да пробваш и с "Моя воля е .... да стане това и това.... "
По т.3 - можеш да правиш каквото искаш. Сигилите не пречат на другите ритуали