Влюбих се в бивш ....

Помисли добре, не бързай, че не си сама - две дечица имаш."Бившият" ти реално не го познаваш, не знаеш нищо за живота му, хабер си нямаш какъв човек е, но си готова да отпрашиш при него.В момента си уязвима и нетрезвомислеща, което може да ти скрои лоша шега.Многоо добре се запитай - семейството си искаш ли да запазиш или просто имаш нужда да си вземеш петте пари от неизживяната тръпка?

Не забравяй, че и на чуждите мъже им миришат чорапите.
В целия ти пост не прочетох ти какво направи, за да подобриш нещата в семейството. Дали ако попитаме твоят съпруг, той няма да каже, че ти не го разбираш, говориш постоянно, за децата, кой какво направил... (предполагам, обикновено жените като останат в къщи и живота им се върти около дома и децата стават такива). А ти идея имаш ли си как се развива собствен бизнес!? Аз съм имала такъв и сме работили заедно с мъжа ми по 16 часа на ден и сме гледали деца. Напълно го разбирам съпруга ти. За мен егоистката си ти, защото не можеш да оцениш това което съпруга ти прави за теб. Брои ти парите... не ти дава да си купуваш каквото искаш. Може, но за всеки малко и много са различни неща. Има жени на които разходите за козметика надвишават 100 лв на месец. Аз ако дам толкова и моят мъж ще ме навика. И нека уточним понятията кои подаръци са скромни и кои не. Мисля, че просто си свикнала някой да те носи на ръце, да си задоволена от всякъде и за това не цениш парите.
А ти мислила ли си дали пък съпруга ти няма нужда от подкрепа, разбиране, да седнете и да обсъдите нещата които го притеснява и вълнуват?
А даваш ли си сметка, че както той се е променил е възможно и ти да си се променила. От стоенето в къщи да си станала досадна и мрънкаща. (тук само предполагам) Но стоенето в къщи не се отразява добре на хората, както и липсата на работа.
Защо не се замислиш, кое е накарало съпруга ти да се промени? Не може така от нищото и хоп... Къде си ти в цялата картинка? И как се развива бизнес в криза? Нали той отговаря и за работници, които могат да останат без работа в един момент и семейства им ще останат гладни...
А не мислиш ли, че турчина няма да се промени така както и съпруга ти се е променил в един момент. Не си мисли, че е много лесно да се отглеждат две чужди деца и да ги обичаш. Такива мъже са рядкост и вероятността да си попаднала на такъв е минимална. Това го казвам познавайки манталитета на хората от южната ни съседка.
И не на последно място не съм привърженик на Интернет лИбовта. Мои приятел се омъжи така. От две години са постоянно на ръба да се развеждат.
В Интернет всеки може да ти изиграе всичко. Трябва да не си със всичкия си, да се вдигнеш с две деца и да отидеш в страна която не познаваш и при непознат човек. А да ти си мислиш, че го познаваш! Събери си акъла и си подреди ценностната система.  

Аз пък бих ти казала друго - послушай сърцето си, ако не си щастлива сега  , с този мъж, защо и колко още трябва да се мъчиш? Животът е кратък, след 5- 10 години като погледнеш назад, ще се чудиш защо не си дала шанс на момчето от Турция, защо не си опитала нещо ново? А си прекарала живота си в самота, заради децата...
Остави децата на майка си и иди при него, виж какъв е, как живее и после реши, дали е по-добър от сегашния ти съпруг...дали би приел децата ти, дали би ги обичал, тебе дали ще те приеме семейството му?Измисли нещо, почивка, лечение, но иди - да се видите, просто така...После ако трябва. ще вземеш решение...Съпругът ти явно цени парите и бизнеса повече от теб и децата, пък оправданието "аз го правя за вас" не топли никого...

Малко ми е странно как онзи турчин те чака 9 години без да се е оженил?!   9 години без вест и кост от теб, но той те чака?!    

Иначе историята е яка.  

Защо пък да не я чака, защо пък да няма такава любов?  Има хора цял живот чакат определен човек и не се примиряват с нищо по-малко от това....

Дааа, и след години като го погледнеш тоя човек вече не може да прави компромиси и изобщо не иска да се задомява, а не че чака някоя любов. Толкова е свикнал да се съобразява със своя си г.з, че си мисли как партньорът или децата ще го ограничават. Примери около мен колкото щеш. И не, няма такава любов. Много сапунки гледате.
За да не съм съвсем спамеща, ще ти кажа, че в някои случаи става така, че си мислим колко сме неразбрани, колко много правим за партньора, а той нищо, как ни ограничава и т.н. И в един момент се появява някой, няма значение кой ще е, и тръпката се появява. Но струва ли си в действителност да рушиш едно семейство, градено толкова години, заради едно присвиване там долу? Аз не бих. Седнете и се разберете с мъжа си, погледни и от неговата гледна точка. 

Някои хора живеят в приказките...
Не нашите тръпки, а децата ни трябва да са най-важни в живота ни.
Не вярвам, че един чужд мъж може да ги обича повече от техния баща.

... И си остават с чакането.  

Точно. 

Обаче, и тя цял живот ще си остане с тоя работохолик и никога няма да разбере, можела ли е да бъде щастлива или не с другия...Защо? Заради децата, заради хората? Не казвам да се втурне да търси авантюри, но поне да опознае "бившия" си струва да опита...да, сигурно баща им  ще ги обича повече от някой друг, но в момента се казва, че той не се интерисува от тях и не иска да се занимава...Е, каква обич е това?!

Аз нещо не разбрах как точно ще си оправи семейството като тръгне да си изживява авантюрата и да изневерява...( моите наблюдения са, че изневерите по-скоро рушат брака, а не го скрепяват, ама явно щом е за тръпката е простено...)

Също така, трябва да се попиташ дали си готова да живееш в друга страна, със съвсем различни нрави. Не вярвам този човек да зареже всичко, да дойде в България и да гради нещо, неясно какво.  Религията в един момент също ще породи доста недоразумения.



Жената писа, че е говорила няколко пъти с мъжа си, и той е обещавал да обръща повече внимание на семейството си. Обещания, които не е изпълнил.

Винаги съм казвала или можеш да живееш с даден човек, или не!

Според мен щом вече си се замислила  за раздяла, рано или късно тя ще  е факт. Въпросът е колко можеш да търпиш.

Кой по-горе спомена да направиш стъпка за промяна? Ами добре де, направи... Ама мъжът ти работи по 18 часа, а ти? Гледането на деца не е ли пак толкова?
Аз доколкото разбрах  си говорила вече с него, но той има други приоритети...

Относно задявката... ако си събрала смелост за раздяла заради друг мъж, не си струва. Трябва  в теб самата да е назряла идеята, а не заради този или онзи.


Успех.

Не бих могла да ви разкажа живота си !!! Но определено да се живее с такъв човек е трудно! Знаете ли колко пъти съм плакала,защото той е вечно на работа, детето ми е болно,а няма кой да ме закара до болницата.Когато му се обадя, той казва да си намеря превоз, баща ми да ни закара.той не можел в момента.Когато му кажа купи на детето му се яде шоколад винаги носи най-малкия.Откакто сме женени не съм работила, защото родих децата с малка разлика.Предполагам,че щях да си намеря нещо.Сега пак не мога, защото градината са в почивка един месец и няма кой да гледа голямата. Вземах майчинство, сега вече ще ми го спрат.Ама не си мислете, че няма пари, ИМА, на него не му се дават.Всички около мен казват, че може би само това му е кусура.Е, мног повече са.
Не съм търсила авантюра.Един ден се замислих, че животът ми не е това което очаквах.Представях си,че поне ще сме истинско семейство.Не очаквам да ме засипва с подаръци и всеки ден да ми казва колко ме обича.Искам децата да имат баща.Искам да го е грижа за тях.Исках те да са на първо място, не аз.Тогава се сетих за него.Какъв щеше да бъде той !!!И се почна ...
Боже, много ли искам !!!!!!

Много идеализираш...