Сайтове с обяви за работа в Белгия, Дания и Швейцария

Благодаря за съветите и за споделеното

Stelfy, защо сте се спряли точно на тези 3 страни? Нито в една няма да ви е лесно и освен езика ще усетите какво е да си "бял българин". Защо избирате трудният начин? Тук имате много добър стандарт на живот, нужно ли е да почвате отначало и да губите ценни години?

Ами ... да....но стандарта на живот не е всичко... То не се издържа тук вече. Всеки ден е някакъв абсурд, дето се чудиш откъде ти се е стоварил. Битка е за дребните (и дребнавите) неща...Аз пък искам да си съхраня съзнанието за важните работи, да живея, а не да оцелявам. Искам по-добро бъдеще за детето си, отколкото може да има тук, а и по-добро бъдеще за нас, защото един ден като се пенсионираме не ми се мисли.
Да не говорим, че ако все пак пренебрегнеш всичко горе долу си ок... до момента в който не ти притрябва лекар, полиция или съд, който да защити правата ти. Тук вече положението е без-на-дежд-но! (или както там се дели на срички думата )

Освен това. С осигурени работни места не мисля, че толкова драстично би ни паднал стандарта на живот. Професиите ни са търсени и добре платени все пак... А и имам доверие във възможностите ни - дори на Белгийско/Датско/Швейцарско ниво Тук само за чужденци работим от 10 години вече.

преди 8год и двамата се оправяхме без проблем с англ в Дания
работехме в межд. фирми и офиц. език там беше именно англ.

и въпреки 4е, бяхме в голям град, където даже върастните говореха перфектен англ., си дадох зор и след 9 месеца го говорех прили4но, за да бъда в помощ на детето, ако тръгне на у4илище

не сме имали проблеми при лекар, детска градина, администрация

но доколкото знам е така само в големите градове
извън тях ми казваха, 4е било невъзможно без датски

успех на авторката

Много благодаря

Stelfy, мила, всичко това дето си го написала го знам. Знам и защо сте ги избрали тези страни Риторичен ми бе предният пост.

Познати в началото на годината емигрираха в Белгия (в малък град) и зор видяха като си търсиха къща, та наеха агенция за имоти. Дори писмо от фирмата, че хората са с препоръчани и с високи доходи /т.е. че са с договори за работа и не са случайни/ не помогна. Та за сетен път чух израза "Ама вие сте бели българи?". 
Ето Блонди е отдавна там, може да ти даде много съвети. Но има адски много тъмни субекти от БГ дето са ни създали кофти имидж. За другите две страни ще ти е трудно в малките градчета, иначе само с английски в голям град няма да е проблем в началото. Имам познати от нашият бранш, които виреят успешно само с английски години наред. Имам бивше гадже, беше в Германия 10 г. само с английски език и като научи що-годе свестен немски му предложиха по-високо платена работа в Лондон.

В кризата е трудно дори за такива като нас, най-вече искат интервю на място. Колкото и CV-та да пускате, обаждат се и питат за дата за интервю. Но съвета ми е един от вас да пробва - да замине и види, да започне работа /ако не тръгва с договор от тук/ и да се устрои. След като всичко вече е ясно чак тогава вие с малкият да тръгнете и ще ви е 100 пъти по-лесно, най-вече ще е безстресово за детето. Недейте се хвърля всички да се мъчите заедно. Масово из темите ми прави впечатление, че питат за карго за преместване на покъщината, а дори не са емигрирали още. Странно е.

Разучете, потърсете, проверете, усетете, вижте и тогава тръгвайте. Пожелавам Ви късмет!

Здравей Stelfy,

Нека и аз се опитам да дам акъл, може пък да е от полза... мисля че немирница е дала многоценен съвет!
Не е важно само намирането на работа и научаването на езика. Важното е да "усетиш" страната! Става въпрос за друга култура, нови стереотипи и начин на живот и повярвай ми, не всичко западно се услажда, навсякъде си има несъвършенства, които могат да те дразнят или депресират в известна степен в зависимост от това какъв човек си ти.

Казвам го от собствен опит, тъй като животът ми до момента е протичал в стил по света и у нас  
Преди година имах шанса да ме поканят на интервю за работа в европейска институция в Копенхаген. Тръгнах с приповдигнат дух, но се върнах доста разколебана. Не ми хареса това, което видях от Дания, не мога точно да го обясня, явно не ми е в кръвната група, не казвам че не е идеалното място за живот, просто се оказа че не е моето.
Затова съветът ми е, ако имате възможност, попътувайте, често изникват евтини билети на нискотарифни компании, дори за един, два дни би ви станало ясно как че се чуствате на новото място...поне в малка степен.
От мен успех   Аз мисля че е важно да следваме мечтите и стремежите си   и да не се оставяме на инерцията, която е много коварно нещо  

arlena, има такова нещо, не мога да го отрека. Изборът за тези три държави е доста рационален - аз съм обяснила по-нагоре.. Но факт е, че от едно място човек не иска да си тръгне (за мен това е Виена ), а друго му харесва, но не иска да си прекара живота там (Лондон примерно така ми действа).

Благодаря ти и на теб за включването 

И на мен Виена ми е любима, а Лондон става само за шопинг. Нужно е да си запозната с образователната, здравната и социалната система в дадена страна. Данъците хич не са за подценяване като инфо. Дори застраховката за кола също е важна. Има дребни детайли, които е хубаво много добре да се разучат преди въобще да се замислиш за покупка на билети за самолет. Но ти ще се справиш, зная! 

http://www.jobup.ch/accountuser/usr_login.asp

http://www.travailsuisse.ch/fr

http://fr.comparis.ch/ сайт с много полезна информация за всичко, което се отнася за Швейцария

Тук е трудно да се намери работа, ако не се знае френски или немски. Ако те наеме компания отвън, би се получило до един момент. А и въпреки, че отвориха пазара на труда за българи, имат си много техни изисквания въобще към чужденци, дошли да работят тук.

п.с. Страниците са на френски, но има бутон за смяна на езика.

Знам, да, заради институциите, имаме доста такива приятели. Но нали се сещаш колко често търсят англоговорящ лекар, зъболекар, как имат спънки в магазините и т.н. Не е невъзможно, но както казваш - изобщо не е оптимално.  Ако са с временен договор, ок, но ако ще остават да живеят в страната няма начин без език