Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 14

Поли, няма ли друга градина или и там е същото?

Снежа, възможно е и да се е случило следното - от звуците с делфините да му се е променило слуховото възприятие. Както си описала, реагира подобно на дете с проблеми със слуха, но което са дали слухов апарат за първи път. Те тогава започват да усещат много звуци на куп и докато свикнат само свалят апарата, при вас изключва телевизора. Ако е това дори може да е добре, пускай му класическа музика, звуци на чучулиги, детски песнички и т.н. Все от някои вид музика, тихо пусната, ще започне да я приема. Може да си направиш презентации на поур поин с твой глас и да му ги пускаш - ето тук има една правила съм я през 2006 година. Ти можеш да направиш подобна със "Здравей, аз съм..."  или друга тема подходяща.

Поли, много ми е мъчно, то това е положението в държавата ни, много са лицемерни хората и  ако някой път получиш помощ или попаднеш на хора, ще е защото 10-15 пъти преди това си попадала на незаинтересовани индивиди. Търси други хора и места.

Снежа може наистина да се е уплашил 2годишната ми дъщеря непрекъснато ми казва когато работи ТВ-то и има реклами или филм или нещо
Страх ме е от това - последно онзи маскирания с бяло от рекламата на глобул мисля които прави физиономии
страх ме е от баба джебрие - не гледаме Листопад но понякога ТВ-то върви просто
страх ме е от - примерно музикалните канали Лейди ГАГА
така че от доста неща могат да се стреснат децата а аутистите дори и да говорят може и с години да не ти казват
аз смятам че телевизора е едно голямо зло и трябва да го няма защото твърде много ограбва възможността за общуване
може и да е от това че му се иска да общува с теб а телевизора те разсейва

Поли,

Напиши ми адреса си на "лични" и ще ти изпратя един свитък от 100 бр. листовки.

Виж, на учителките им е по- лесно, ако им е лесно.
Имам следната практика в този случай: организирам среща между учителката на класа, директорката и психоложка, която аз им заведа, за да ги запознае със състоянието и подходите към детето Срещата е за обучение на учителката, а на нея и директорката казвам, че е във взаимен интерес да разгораря с тях психоложка, която познава и работи с моето дете и която не им изглежда като някой "свръхпротектовен родител", както аз им изгледжам например с "непрестанните си изисквания".

Само с добро не става, само с лошо не става.
Правиш им "обучение" и започваш ежедневно да изискваш от тях адекватно отношрние към детето ти.
В Наредба 1 от 29 Януари 2009 г. за интеграцията на деца със СОП ясно е записано, че учебното заведение, в което се обучава детето със СОП трябва да му предложи адекватна "включваща" и "подкрепяща" среда. Питаш ги "Къде е подкрепящата среда, която сте длъжни да осигурите на детето ми?, Къде е ресурсния педагод, който изпълнява ролята на подкрепяща среда?" А от друга страна, според същата наредба, дете със СОП се насочва към специално училище едва, след като са изчерпани всички методи за интеграцията му в масово учебно заведение- училище иули детска градина, така че те са длъжни да му предложат "подкрепяща среда".
В случай, че не могат, влизай ти да го подкрепяш в градината или реурсния учител, колкото и малко часове да има, да е до него и да подпомага процеса на интеграцията на детето.

Изисквай от учителката да го представя пред децата само в добра светлина, когато е напрегнат да го извежда лелка навън или тебе да извиква.
Да му се обръща специално внимание, да се насочва към дазанията, да му споменава името често, за да го връща, да го хваща за рамото често.


Рада Алексиева е една от бизнесмените, смятайки че джобовете на родителите на деца от спектъра са бездънни и използвайки болката им, се надява да й се изсипат колкото може повече.
Имаме майка тук, надявам се да се включи, която за последните месеци й е изсипала доста голяма четирицифрена сума, с надежда за "лечение"- детето не само че не се подобрява, а се влошава поведението и разбирането му.

Снежи , в нашия град май навсякаде е така ,аз сам споменавала и друг път че той беше записан 1 група в ДГ ,в която ходеше батко му и още на втория месец ни изгониха от там, принудиха ни да напуснем елитната им градина.....
Танче, иска ми се да вярвам в думите ти , но не знам за коя сламка да се хвана след толкова много разочарования и перипетий,понякога се обезверявам тотално няма ги другите хора тук повярвай ми ,нито пък другите места.Нямаме кой знае какъв избор в малките градове  за голямо наше съжаление,няма го и правото на избор,няма я алтернативата....

Съжалявам Поли, аз просто хванах друго време(не за Алек), за обществото, когато нямаше деца и да си запазиш работата приемаха всекакви. След това хванах и времето когато не приемаха нашите деца, но си мислех, не си мислех, а се самозаблуждавах, че е случайно.
Таня, ще пробвам твоето предложение.
Райка, ще наблюдавам (въпреки, че за толкова години, мисля, че съм сигурна, че не е страх, но може ли човек да каже, че е сигурен в нещо).

Поли, сега се порових и в Разград има 7-8 градини. В никоя от тях ли няма ресурсен кабинет, където да има ресурсен учител постоянно?

Едно интервю с директорката на ресурсният център  http://www.ekip7.bg/index.php?option=com_content&task=view&a … 666&Itemid=29 . Тези споменати 19 специалисти /а може вече и да са повече/, къде стоят? Няма ли специална градина в града ви. Принципно не е лошо едно дете да бъде 1-2 години в специална градина и после лека полека да се интегрира. Има и такива деца от форума. Идеята ти да стоиш по време на заниманията или друг роднина също е добра, поне докато видят, че няма страшно. Но трябва да ходи на градина на половин ден да свиква с ред и порядки. Колко пъти в седмицата ходи в този ресурсен център, те не могат ли да ти предложат градина.

Танче ,
той ходеше в градината вторник и четвъртък до обяд .Ресурсната учителка го посещава в градината ,но ходи само във вторник и именно заради това не го искат в четвъртък в градината ,защото ресурсната не ходи тогава,по график работата с едно дете е 3 ч. на седмица и тя ги взема с Дани за един ден ,защото такава и била програмата ,да може да посещава и други деца.Аз се срещнах с директорката на Ресурсния център и я молих да го посещава и в четвъртък ,но тя ми каза че няма как да стане.Работата е там ,че неговите госпожи в ДГ си мислят ,че те не са длъжни да работят с него вообще и че това трябва да върши единственно ресурсната учителка .Според мен тя е там за да подпомага тяхната работа ,а не изцяло тя да се занимава с него .Просто не им се занимава и това е истината ,защото той не може да е така самостоятелен като другите дечица,хиперактивен е и не може да участва в заниятията им и просто им пречи..... аз си мълча и търпя за да не ни изгонят и от тази ДГ и тогава той няма да може вообще да е в неговата си среда сред други дечица .

Поли, доколкото знам, ако в една градина има 5-6 деца със СОП ресурсният учител стои постоянно в градината. В такава градина има психолог и логопед. Той пак работи по 3 часа с детето, но като е там колектива е по-спокоен. В София обикновенно на 7-10 градини има 1 такава, интеграционна. Няма ли в Разград такава градина, където да има повече деца със СОП, там и учителките са по-запознати. Напълно си права, че учителките зарязват децата. А със сина ти работи ли някой друг, или са тези 3 часа на седмица с ресурсен?

За контакта с децата няма нужда да се притесняваш, той контактува и по площадките, даже през деня площадките са по-празни и може да се заиграе с някое 3 годишно дете. Не е казано, че трябва да общува само с 5 годишните. Дъщеря ми общуваше с по-малки, даже тя беше на 5,5 г. и я върнах в група с 2,5-3 годишни за 3 месеца, това беше добра дейност, защото тя започна да общува с тях. В детската градина трябва да го учат на поведение и нови неща. само, че е трудно, ако той е ниво на 3 годишно, а другите са 5 годишни. Но пък не значи, че не може да навакса. Между другото много е тъпо това, че децата се слагат в група, с годината в която са родени.

Не знам, явно и във вашият град само си взимат парите, както на всякъде. И толкова съм възмутена, защото не дават шанс на децата в най-благоприятната възраст 2-6 години. Направо се чудя, как такива хора - учителки и ресурсни спят спокойно, като знаят, че отнемат шансовете на децата.

И още нещо се сещам, че тук никой не работи с родителите, а те са заинтересувани най-много да напреднат децата. И съм сигурна, че ако се покаже на родителя и му се направи програма, той и семейстовто ще изпълняват. Много добре си спомням една майка Вечерница в Германия с хиперактивно дете, как и бяха показали, обяснили и изискваха от нея да си спазва програмата. И за няколко години работа хиперактивността е овладяна.

Да се оплача  .Вчера Мишо го е заплашвала и наказвала и му е крещяла една идиотка госпожа от занималня на втори клас.На общия училищен двор са били занималните, а Мишо поради липса на носна кърпичка ( имал, но е била в чантата, която е била в заключената класна стая) си е бърсал сополите с ръкави, ръце и каквото намери.Опитвал се и да си изстреля топче от сопол в тревата - къде другаде.Та тази госпожа се уплашила да не я целне нея и кат го е подгонила в тръс.Той тича, тя го гони.Настига го и му се разкрещява и заплашва с директорката и полицията.Съответно той не е могъл да обясни на изпускащата пара от носа ламя защо е сополив и защо не разбира какво значи да стои мирно, не е обяснил защо не поздравява с добър ден и довиждане всяка госпожа, която види(тя му била обяснила че и за това е виновен - похвали ми се, че го била научила  ).Да прецени коя е госпожа или господин или родител вероятно и само госпожите да поздравява.Наказала го е сам на пейката с една книжка за динозаври.Посрещна ме ревящ в истерия и опитвайки се да ми обясни, че оная го е наказала не знае защо.Да не мислите, че е разбрал защо е наказан и какво е сбъркал.Като са го заплашили с директор и полиция веднага е започнал да се извинява, но истеричната стара мома не си е направила труда да го изслуша - точните и думи бяха, ама той все пак вдява, защото като го заплаших с директорката и започна да се извинява   ).Та като се опитвах да го успокоя тя дойде и започна да се оплаква от сополите и от поведението му я изслушах и обясних че има аутизъм.Попита ме кога ще се научи на правилно поведение - викам може би никога - тя каза с надменен тон "лошооооооо".Ха сега кажете ми трябва ли да има залепена негова снимка на стената с надпис "Той има аутизъм".Извини ми се старата мома с думите, ами не знаех.Какво значи не знаех - всяко ли дете е потенциален невъзпитан хулиган.Трябва ли да има лента на челото или да го жигосам за да го предпазя от некомпетентни тъпачки позволяващи си да му крещят при положение, че той не е сам, а с госпожа.То въпросната му госпожа по занималня не е в състояние да се справи- пред пенсия е, от два месеца в това училище изолирана тотално и изглежда уплашена от колежките си.Не я обвинявам, че не го е защитила, а обвинявам кучката, че напада дете за което не отговаря за толкова сериозно прегрешение - сопол.
Въпросната госпожа съм я наблюдавала още миналата година как крещи по децата и винаги съм си казвала - пази боже, добре, че не ми е при нея някое от децата.Ако не ми мине яда до понеделник ще ходя да я ограмотявам с материали.Ще принтирам тук нещичко по въпроса и ще и занеса.Дано ми мине де, не искам с бой и с агресия да подхождам.Не съм зависима от нея, не вярвам да си позволи втори път подобно отношение към него, ама пусто ми е болно и мъчно.Милия толкова отчаяно плачеше и толкова нервен беше, засили се СИДа - снощи го стискахме с баща му, давах му добавки  .
Оплаках се.Благодаря, че ме изтърпяхте.Имах нужда  

офф не дай боже наистина някой чужд човек да се развика на нашите деца ..... Владко също ще реагира особено емоцианални и после ще го "държи" дълго......

Катина, разбира се иди до госпожата, направи така като чувстваш. Мен майка ми много ме защитаваше в училище и при такъв случай щеше да говори отново с госпожата /без мен/, даже не знам какво си гвореха, но имах 1-2 случаи в първи клас.
Сигурна съм, че Мишо ще се оправи и следващият път ще измисли някакъв начин да се справи. Дано да се е стравил вече, може малко да мрънка, че го е страх от училище, но ти го надъхай. Аз съм в такъв етап на размисъл: "Как да науча дъщеря ми да запази самообладание", защото такива случаи на агресия след време може да има с по-големи деца и с други индивиди. Това е стъпка, която всяко дете трябва да извърви. Струва ми се, че до около 2-3 клас може да ги протектираме, но през това време трябва и да ги научим как да се справят при агресия от учител, друго дете, изкукал пенсионер и подобни. Още нищо не съм измислила, мислех да я запиша в школа по самоотбрана или къде не знам. И дъщеря ми, ако някой й се скара загубва и ума и дума и започва да реве. Викат й че е чувствителна. В градината се случва изключително рядко, с мен й се е случвало, а в училище след време не знам. Тя обаче реве и от други деца, например ако дете й каже с по-строк глас  "Не се качвай там..."
Ще ми е интересно и как се отразява целодневното обучение на Мишо, зщото отвсякъде чувам, че след обяд децата стават нервни.
Успех!

Виж, на твоите въпроси мога да отговоря.Не може да реагира, защото не знае как да реагира.Всяка една житейска ситуация трябва да се разиграе.Всички негативи.В къщи се правя, че не чувам като се обиждат със сестра си.Обижда го на тъпак, луд, ти добре ли си, ти нормален ли си, не съм ти сестра повече, изнудва го, манипулира го.Прави го хем неволно, хем съзнателно, защото трябва да го научи.Тя расте в същата джунгла на същото училище, и от началото на учебната година при проблем все някой от нейните съученици го спасява или я вика да го спасява от недостатъчното му чувство за самосъхранение и невъзможността му да се "бие с думи".Има и друг проблем - децата го забелязаха, че е беззащитен и го рекетират за джобните му.Не може да им откаже и ги дава.Да, аз взимам отношение, тя взима отношение, но той трябва да се научи сам да се справи.Изморява се от занималнята, защото тогава е друга госпожа- вече казах за нея, с много свободно време за игра - а той точно тогава в свободното време не знае какво да прави.Но основният му проблем е трудната комуникация - а тя се учи С комуникация.Нарочно го оставям на занималня и го контролирам по тел. Имам готовност веднага да го изтегля от занималнята при проблем, но поне по час, два дневно е там.Ако го взимам веднага след училище - какво правя - водя го в къщи и е сам (с мен де, но то си е сам)Трябва да се научи да оцелява.С ресурсната имаме уговорка да работи с него в голямото междучасие - тоест да се мотае в коридора и да има готовност да се намеси и преведе комуникацията и общуването.Но след свършване на учебните занятия е сам - с наплашената госпожа.Аз все повече се навивам за битка към старата мома с вид на евтина компаньонка.Много говорихме, ударих го на чувство за вина, ама се самонавивам все повече и повече.Имах в колата плакатите и листовките на Влади, но обмислям дали точно тези листовки ще я ограмотят.И защо точно нея да ограмотявам при нея надали ще си запише чедото някоя майка на дете със СОП.Миналата седмица стоях докато играеха в свободното време зад един храст до двора на училището.Аха да се намеся на няколко пъти като ги гледах как го потупват Мишо и поплюват, как го ритат в бъбреците, как той ги потупва и ги рита  .Но устисках да не се намеся - трябва сам да се научи.Той пък каза, че било супер в училище и никой не е бил, и никой не го е бил.Аз друго видях де.Явно моето чувство за нормално и ненормално е различно от реалния училищен живот.А проблемите ще се множат с възрастта  .

За школата по самоотбрана.Мишо сваля и мен и баща си с хватки, но все още не умее да ги прилага в ежедневието.За Дари не вярвам да и посегне някой.Момиченцата са някак защитени, не ги закачат - освен неволно.Мишо ходи само съботите на айкидо за 15 лв. на месец, защото започна втори спорт, който се припокрива времево с другите дни от тренировката от айкидо.Писала съм преди, че ми е мечта да го запиша на такъв спорт.Пу - пу дано всичко е ок и не го отсвирят треньорите.Помисли си за съботите Танче от 10.30 до 12.00 е айкидото.

Пускам клипчета- част от хипотерапията на Марти вчера:

http://www.youtube.com/watch?v=4KoCTdEfsYo

http://www.youtube.com/watch?v=ovfWYL12nuY

Катина, вижте всички,

Точно това е проблема на всички нас и затова толкова силно от години говоря, че се нуждаем от масирана информационна кампания.
Защото на децата им по нищо не личи, че имат проблем и се нуждаят от специален подход и специално разбиране, за което особено всички учители тярбва да бъдат обучени- защото една травма върху наше дете, причинена от неразбиране и незнание, може да направи така, че да ни върне в изходна позиция и кръговете на ада ни да започнат отново.

Катина,

Не знам дали точно листовките от Кампанията или информация, която прецениш, че е подходяща за вашите учители, но нещо обучително трябва да им занесеш, както и не е зле да им направиш обучение, водено от някой наш психолог- на класната, директорката и уителите от съседните класове, които имат допир до детето..

Ако беше дете в инвалидна количка нямаше да го подгони госпожата, нали? От само себе си щеше да й дойде, че детето се нуждае от по- специален подход от този да крещи и иска обяснение за поведението му, като на масата от децата. Ако детето беше с даун или някое рядко заболяване, при което е видим проблема, отново би проявила госпожата разбиране или нещо друго, както и да се нарича, но не би тръгнала да травмора детето...

Нашите деца изглеждат като всички, вербалните не се различават за хората, совен с лошото си неприемливо поведение и хулигански прояви, невербалните им изглеждат мързеливи, глезени или нещо друго, за което пак се нуждаят от техните наказания и обиди, за да се "осъзнаят и опомнят".

Това е, без да информираме обществото и обучаваме педагогичекси персонал, всичко, което правим за децата си, се обезмисля и рухва- за социализирането си децата ни се нуждаят от приемането на околните..., няма как...

И аз да споделя проблеми ни откакто започнахме втори клас. Моята дъщеря в час също не стои на едно място, понякога демонстративно отказва да пише, държи да стане каквото тя иска, понякога плаче и се нерви, яде закуската си в час, прекъсва госпожата, пречи на децата защото не пази тишина  и т.н. - изобщо извън "нормите" за поведение на "нормалните" ученици.

Нашата госпожа е много търпелива, проявява разбиране, не се налага да я обучавам с материали и брошури, но .... всеки ден като отидем да я вземем се "оплаква" от поведението й.

Вече не знам как да се държа. Със съпруга ми дълго и спокойно разговаряме с нея / не й се караме, защото отскоро е станала много чувствителна и много се притеснява и разстройва като й се скраме по-сериозно /. Вече два месеца всяка вечер обясняваме как трябва и как не трябва да се държи, предлагаме стимули, ако е била послушна и изпълняваме обещанията си. Тя всяка вечер обещава, че утре ще бъде послушна, а на другия ден незнам с какво ще ме изненада госпожата. Последната изненада беше, че няколко поредни дни дъщеря ми ходела в съседния А клас, сядала на празен чин и се разглеждала в новата обстановка и не иска да се върне в класната стая. След много обяснения и рев засега спря да ходи там и влиза в своя клас.

За съжаление от многото ни обяснения май няма особен ефект. Вече започвам да се замислям дали детето изобщо осъзнава изискванията и нормите за поведение в училище. Казва "обещавам" защото вижда, че това се иска от нея.

Иначе с материала се справя добре. Бих казала в пъти по-добре от доста нейни съученици. Децата са свикнали с нея, част от тях са вече трета година с нея, обичат си я, приемат я и няма никакви проблеми, но се притеснявам, че някои от родителите могат да възроптаят, че моята дъщеря пречи на техните деца да учат.

Със съпруга ми обсъждаме дори наказания от рода на лишаване от любими занимания, игри, компютър. Но засега се въздържам - незнам дали биха имали положителен ефект.
А в къщи нямам никакъв проблем с нея - послушна е, учи и пише домашните си, но все пак неволно става каквото тя иска - едно дете е.

Моля, споделете как вие реагирате на подобни ситуации.