Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 3 ДИСЛЕКСИЯ

margaritavass !

Абсолютно съм съгласна за учителката и училището. Ние сме трети клас и сменихме три училища.Най-сетне намирихме учителка, която да стимулира, разбира и да умее да накара детето да изрази себе си по най-добрия начин. Благодаря на Бога, че събрах смелост да се махна и от второто училище.Кошмарът в първи клас беше най-голям и  на учителката аз като педагог й поставям оценка СЛАБ 2- т.е. драскаше с червено по тетрадките, - Не се стараеш! Пишеш много грозно! и т.н.  и други изявления от сорта- "Ти не можеш да се изявяваш на сцена!" или пък на рисунката му за празника на мама е казала-" Много ти е грозна рисунката .....!" Нито едно от тези неща не са верни , но аз все още работя за да ги избия от главата му. Пораженията, които тази жена дори и не подозира , че направи, докарваха детето ми до сълзи , стряскане на сън,   тотален стрес от училището. Второто училище - почти същата ситуация. И когато в началото на трети клас се чудех, какво да правя си спомних за една учителка, която бях срещнала преди време. Тя се съгласи да вземе детето ми, въпреки, че класът й е много голям 25 деца.И трети клас нямаше нищо общо с първи и втори. За първи път аз съм спокойна и детето иска да отиде на училище.Затруднения има- да, но ги няма униженията, стреса, нежеланията да отиде на училище. И съответно полека- лека и той събра увереност в себе си . Смея да твърдя, че се справя много по-добре.
За протокола - първата е базова учителка със слава на една от най-добрите в града   

Какво ще правим в пети клас, обаче- не знам?  Много искам такова училище като вашето margaritavass. 

Дарена, ние пък сменихме 2 учителки. Съответно първи и втори клас. Нещата не са чааак толкова зле, както са били при вас (имам предвид психическото състояние на детето), но вече почна да отказва да учи, мрази всички свързано с училището. Даже вчера заяви, че през ваканцията няма да чете нищо, нито ще решава задачи - НИЩО. Аз пък му обясних, че ако прави нещата по малко, но редовно, ще му е по-лесно и все в тоя дух...

Училището, за което говори margaritavass, ми е удобно като местоположение, но няма как да си го позволя финансово.
 

darena - особено от 1 до 4 клас единствено учителя има значение. Нашата беше невероятна. Жената не знаеше нищо за дислексията (както и аз по онова време). но интуитивно действаше правилно. Истински педагог, или както аз обичам да я наричам - будител.
От нея съм научила следното (сигурно се повтарям):
1. Не сравнявай детето си с другите деца. Сравнявай с това което е било преди 1 година и сега.
2. Децата са прекрасни защота са различни. Би настанала страшна скука ако всички са еднакви.
3. Отличниците в училище не винаги са отличници в живота. По-скоро обратното.
4. Твоето дете може всичко, просто си има собствен начин да прави нещата. Ти трябва да го намериш, а не да го приспособяваш към себе си.
и много други неща ми е казвала. Тя беше като психотерапевт за мен и съпругът ми.
Така че - правилно си постъпила че си го местила докато намериш правилния учител.
След 5 клас - опасността идва с многото учители. И тогава при моето дете започна да настъпва социалната изолация, започна да си тръгва посредата на часовете, и отказа да говори пред децата. Но при Росна, синът й си намери добро училище след 7 клас и детето се чуства чудесно.

vesi1  - скъпо е, и на мен ми е трудно, но плащам. Но това което преживях миналата година (втория срок на 9 клас) не искам даже да си го спомням. Детето ми вървеше към унищожение. Дано никой не преживее този тормоз и това отчаяние.
Освен това, Елена ходеше на уроци и във фондацията. И като си направих сметката за 5 часа във фондацията седмично и два часа испански плашах около 300 - 350 лева на месец. А тук за 6 до 8 часа всеки ден, плащам месечно 410 лева. Но като ги няма тези пари човек, няма как да ги дава. Нашите деца са изключително "скъпи". Ще дойде време и държавата сигурно ще въведе безплатни ежедневни занимания за дислектиците (логопеди, педагози и психолози), но дотогава .. един час започва от 30 лева ....

... и vesi1, ако ми позволиш да ти кажа нещо от личен опит.
Остави го през ваканцията, тя затова е ваканция.
Толкова им е трудно през учебната година, толкова мразят всичко свързано с училище, така че нека поне тези три месеца са щастливи.
Нека се занимава с нещо, но каквото той пожелае.

Маргарита, благодаря ти за окуражителните думи.
Миналата година го бях оставила ваканцията - и малкото неща, които знаеше и можеше се бяха изпарили...беше забравил как се пишат ръкописните букви.
Миналата седмица беше болен и съботно-неделно наваксахме материала....беше изпитание на нервите.
Поне училищния логопед си е на мястото и дори и веднъж седмично + домашните, смея да твърдя че има голям напредък. Но математикатаааа, ох....няма какво да ви обяснявам.
Намислила съм да почна да го водя на някакво рисуване и приложни изкуства, че изминалата учебна година не можах да отделя време (от гледна точка логистика)

моят скромен опит е, че детето научава повече през ваканцията, отколкото в училище, обаче в никакъв случай не се занимавайте с официалния учебен материал! всяко, нещо, които мирише на организирана форма на обучение, е забранено. Детето само ще учи това, което му е интересно, при три условия:
1. Да има достатъчно интерсни материали наоколо, които не включват телевизия, а интернетът е органичен до час на ден (при лошо време два часа )
2. Да има други деца наоколо.
3. Родителите да се махнат, да са невидими, да носят само храна и напитки, иначе да са неми, глухи и слепи
Чак се учудвам какво могат да научат без нас. Децата учат въпреки училището. Само трябва да ги щадим да не ги повредят там. 

Много отдавна не съм писала, но ви чета от време на време. Не знам дали ме помните, писах тук преди време за моята сестра, която от 4-ти клас (изкаран в бг) замина за Испания и от тогава не е успяла да мине в друг клас.
Обикаляха къде ли не, ходи поне 2 години на психолог, беше в специален клас.. от едното й училище дори някакъв гениален психолог извади заключение, че тя е едва ли не малоумна. Сестра ми тотално се депресира и каза, че спира да ходи на училище. В комбинация с това, че нейн приятел скоро се бе самоубил, за нас бе по-важно просто да е жива, здрава и щастлива, отколкото да ходи нещастна на училище и да направи някоя глупост.

Майка ми обаче успя да я убеди да се запише в едно училище, което е за деца с образователни проблеми. Първата година имаше здравословни проблеми и отново не завърши, просто защото почти не ходеше. Вече се бяхме тотално отчаяли.

А сега какво да ви кажа - сестра ми не просто ще завърши училище, а ходи с невероятно желание, има много добър, почти отличен успех и поради тази причина е спечелила правото да бъде изпратена от училище на стаж в една компютърна фирма (специалността й е практическа, учат се как да преинсталират компютри, да асемблират и пр.) И въпреки че с тази диплома има правото да работи по специалността си, тя се амбицира и да завърши средното си образование, за което мисли да кандидатства догодина. Щастлива е, удовлетворена е от себе си, ние сме още по-щастливи. Пише много, стихове, разкази, песни (но само на испански и аз нищо не разбирам). Всички учители там са възхитени от дарбата й да пише и директора на училището дори я насърчава да издаде книга - сборник с нещата си.

Всички твърдяха, че сестра ми е тъпа, мързелива, че нищо няма да излезе от нея. Аз не знам какво ще се случи, не знам дали ще завърши наистина, не знам как ще се реализира, но знам, че тези учители за една година направиха истинско чудо с нея. Аз ходих с нея, когато си взимаше оценките за срока и това, което видях беше просто невероятно. Между тях (учители и ученици) имаше истинска обич - те през цялото време си говореха като истински приятели, прегръщаха се, целуваха се. Учителите й ме разпрегръщаха и мен, толкова се радваха да ме видят, казаха че сестра ми е претърпяла невероятен прогрес, че сега е много по-усмихната, уверена, амбицирана. Те си говорят на ти, на малко име, те са приятели, пишат си в скайпа, споделят си песни и т.н. във фейса, те се разбират истински добре. При тях липсва дистанцията учител - ученик, те са просто приятели. По единия предмет сестра ми щеше да има по-ниска оценка, учителя се обадил на майка ми да я предупреди да не й се кара. Докато бях там й даде да направи нещо, след което коригира оценката с висока и я завери.
Просто съм възхитена от тези хора, това са хора с призвание, това са хора, които разбират децата, знаят какво ги тревожи, знаят какви са нуждите им, знаят как да ги мотивират и накарат да повярват в себе си.... докато в предното училище (в испания), както и в това в бг, бяха докарали сестра ми до невероятна депресия и отчаяние.
Просто исках да споделя с вас как се развиват нещата при нас и да ви кажа - най, най, най-важното нещо е кой работи с детето.

Пингуи как да не те помним, дори тогава можем да кажем под какво име пишеше. Винаги са ти много интересни постовете и аз лично ги следа. (за тази тема имам предвид)

Пингуи, и аз си припомних предишните ти постове, тъкмо се чудех дали си момичето от другият ник, погледнах профила ти. Много се радвам за сестра ти. Наистина е невероятно и добре, че писа 

Здравейте на всички!За първи път попадам на този форум и докато преглеждах архива на форума направо се разплаках, колко са еднакви нещата, а аз смятах, че само аз се блъскам с този проблем и понякога ми се струва, че изход няма.
От четири години се боря с дислексията на сина ми, който вече е в шести клас, по-точно  със системата наречена българско образование.Още във втори клас забелязах, че детето има нетипични проблеми с правописа и малко по-късно бе назован проблема му от една доцентка, като - дислексия.Започнахме работа с логопед-първа грешка.Логопедите не са подготвени за работа с такива деца.Оказа се ,че метода на повтаряне е най-неправилното нещо за дислексиците.Така 2 години мъка, накрая сина ми ходеше освен с досада и с рев.Благодаря на господ за учителката му в началния курс.Тази жена ми помогна да съхраним психиката и самучувствието на детето.Повярвайте ми това е най-важното за тези деца.Мили майки не позволявайте на никой да етикира детето ви и да повлиява на неговот самочувствие.
в края на 4-ти клас в училището представиха възможността за диагностициране и обследване на децата заналичие на дислексия. И това направихме, последвахме и петдневната коригираща терапия в асоциация "Дислексия" в Русе, цената няма да я коментирам.Всичко беше ок! и детето се чувстваше добре въпреки целодневните ударни занимания, нооооооооооооо докато беше там.Връщайки се в София,защото не споменах,че живеем в София, всичко тръгна по старому,че и по-зле защото вече беше дошъл следващия клас 5 кл.Клас с нови учители нови предмети и навсякъде трябваше да обяснявам, какъв е проблема на детето, ако той ми позволеше, а той ми позволяваше,само когато срещаше проблеми с преподавателите.Изненадана бях, че повечето бяха изключително отворени за проблема и когато ме питаха "кажете аз как да бъда полезна?" аз започвах да обяснявам моето виждане по въпроса само и само да помогна на детето да не бъде сложено в графа-мързелив ученик или както един преподавател се изрази" а аз смятах, че с това дете не се работи".Малко след това дойде информацията за фондация "Стела Богомилова" и там отидохме и започнахме коригираща терапия със специалисти лингвисти и психолози, та до ден днешен, сега синът ми е в шести клас.Всичко добре,когато работи със специалистите, нооооооо дотам.Отивайки в училище старата песен на нов глас.Проблема е,че  учителите не са обучени за работа с деца с такива състояния..Ние просто се въртим в омагьосан кръг.Наближава края на учебната година и става все по-трудно.А догодина сме в седми клас и той най-смело ми заявява, че иска да кандидатсва., а на мен глават ми не побира как ще стане това?!Направо съм отчаяна  и по този повод потърсих някакъв форум за този проблем и бях изненадана колко пъти е прочетен и какъв интерес има към тази тема, явно е сериозно наболял проблем.
Ще спра до тук като за първи път,че и без туй май прекалих, но притеснението ми направо преминава в отчайване.Някой друг посещава ли някъде коригиращи терапии и какво мнение ще сподели?
PO-LA

Аз водих сина си в тази асоциация от Русе-идваше жената всяка седмица във Варна - започнахме всяка седмица-събота и неделя, после само в събота , после през седмица и докато накрая спряхме....и всичко това, поради финансови причини....аз съм сама с две деца  резултат обаче имаше-научи буквите...по картинки-казваш му кораб и той казва к...Диктовките ни изумяваха всички Аз казвам бързо-гъба,очила,рак,агне...той пише веднага, без да се замисля много много -Гора
Бяхме голяма атракция с тези диктовки   Но като спряхме да ходим и той пак забрави буквите
И поради тези пусти финансови причини, той сега работи само с ресурсен учител и добре, че се справя жената и има напредък...случихме, но си е чист късмет...

Дороти, Таня  благодаря. Правилно сте се ориентирали. 
Писах, защото искам да ви вдъхна малко кураж, че начин все пак има. Аз бях много отчаяна и смятах, че това е края с обучението на сестра ми, но ето че все пак имало начин, когато се намери правилния подход към ситуацията.
Честно и откровено казано аз не съм на сто процента сигурна, че нейното е точно дислексия, защото тази диагноза ни я поставиха в асоциация "Дислексия", но никъде другаде не е потвърдена. Не знам до колко мога да се доверя на тази диагноза,честно казано...
Макар че много от "симптомите" отговарят за сестра ми, имам известни опасения...
А както каза po-la  - ефект имаше, но докато бяхме там.
po-la, разбирам колко ти е трудно, но ще ти кажа само едно - радвай се, че детето ти е амбицирано и иска да кандидатства. Направи и невъзможното, но му помогни да го стори. Най-важното нещо при тези деца е мотивацията и желанието. Липсват ли те, всичко отива на кино.

Пингуи, аз също съм сред впечатлените от трогателните ти постове за сестра ти. Те са единствените, които си спомням от онази част от темата, която изчетох преди да започна и аз да пиша. Радвам се, че нещата се развиват добре със сестра ти, дори и да не е дислексия проблемът ѝ. То и аз все се съмнявам, но има ли някакво значение какво е, щом има напредък.

po-la, мисля, че не е грешка работата с логопед, важното е с какъв логопед. Има специалисти логопеди, които са добре подготвени да работят с деца дислектици и доста им помагат. Такава например е Оля Георгиева. Ние ходихме при нея с детето ми и когато ѝ споделих, че съм чела за центъра в Русе тя ми обясни, че не на всеки вид проблем могат там да помогнат, въпреки че са много добре квалифицирани и доста успяват. Оказа се, че в нашия случай не трябва да имаме много високи очаквания и съм ѝ благодарна за съвета, тъй като спестихме доста разходи и евентуални разочарования.

Така че просто човек трябва да попадне на точния специалист, който ще помогне на конкретното дете. Мен ме обнадеждава това, че тук в темата чета за успели деца след многото грижи и терзания на родителите. Все пак награда за усилията идва, трябва да вярваме в това и да не спираме да опитваме и да търсим точно нашия начин, който точно за нашето дете е полезен.

Ние след смяната на доста видове квалифицирана помощ сега разчитаме на собствените ми усилия да работя с детето (кризата, заради която доста ми намаляха служебните ангажименти ми помогна да имам повече време за детето си), също и на известни хомеопатични препарати, които невероятно, но май имат ефект.

Нека всеки успее да напипа печелившата помощ за детето си и повечко такива обнадеждаващи постове като на Роси, Марги и техните успели деца

Sash 
Пингуи - често си мислех за сестра ти, как е и какво става с нея, и сега наистина много се радвам че такъв обрат е настъпил при нея. Всяка промяна към добро, всеки успех на дете от този форум е успех за всички, дава кураж и надежда, че пътят макар и труден накрая води до добър резултат. Затова се радвам искрено и от сърце на всеки успех, макар и най-малък.
Бих искала да кажа на майките на по-малките деца, не се отчайвайте, много е трудно, но след няколко години ще видите промяната. Само не тормозете себе си и децата си. Те не са виновни, нито Вие!
po-la - добре дошла! Трябва по интуиция с множество опити да намериш най-добрия път за твоето дете. За съжаление няма институция в държавата, която да ти помогне (на този етап). Няма твърди правила и забрани, всичко е индивидуално. Ние минахме през логопеди, психолози, фондацията на Стела. Навсякъде имаше полза, но истината е че за да са трайни неща се изисква постоянна работа, а това е много скъпо. Знам че парите не са от значение но колко хора имат доход, който да им позволи между 2500 и 3000 лева на месец. Защото едно цялостно професионално обучение на детето със специалисти в тази област, с ежедневни занимания по изучаваните предмети, психолог, психо-лингвистика и други - цената е там някъде и нагоре.
Така че - не се отчайвай - търси пътя.

запис.