Подсъзнанието може всичко 27 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Това, което ще ти напиша, приеми със спокойно сърце и като много приятелско - майка ми е имала два спонтанни аборта - в 5 и 7 месеца именно поради такива мисли. Говорили сме много пъти за това и съм сигурна, че причината е "Не знам дали ще се справя, не сега, по-късно". Животът при свекърва и зълва й е създал такава нагласа. След като забременяла с мене е лежала в болница 9 месеца за задържане и съм се родила аз, т.е. била е откъсната от всички вредители.
Щом искаш детенце по-добре си представяй как му купуваш красиви дрешки, как го гушкаш, как ти се усмихва. Хей, я гледай по-ведро на нещата 

Даниела, въпросът ти никак не е тъп - аз също харесвам ежедневните "послания" на Вселената - дават ми храна за размисъл и нерядко ме зареждат с позитивна енергия. Обаче са на английски. Ако разбираш английски - ето къде можеш да се абонираш:
http://www.tut.com/theclub/

А ако ли не разбираш, бих ти препоръчала българската група в Нетлог "Позитивното мислене" - като се абонираш, всеки ден ти изпращат по едно позитивно послание с думи, картинки и видео. Много зарежда и често те кара да се засмееш на неща, когато си унила или ядосана.
Като например:

Добро утро. Направихте ли си утринната гимнастика?


Ако ли не, поне се протегнете хубаво:


Иначе може отново да ви се доспи. Е, ако сте в отпуск - може.


И така нататък  

Те са ето тук:
http://bg.netlog.com/groups/Positive_thinking_bg

  ЗДРАВЕЙТЕ ФЕЙ, ВИЕ СТЕ ДУХОВНОТО МИ СЕМЕЙСВТО!!!БЛАГОДАРЯ ВИ!!!!!!
понякога си мисля ,че живея в измислен свят от мен,където единствените граници са тези,които сами си поставяме...свят,в които всеки е специален и има неповторима дарба,свят,в който магията е реалност... и винаги съм вярвала, 4е е така,но спи дълбоко у нас и сме я забравили...само трябва да се събудим за реалността...
понякога виждам света през очите на другите, свят, в който реалносста е това,което е и няма място за магия... и си мисля, дали не живея в една илюзия просто защото реалността ми е скучна? но дори и да е така, нещо вътре в мен ми казва да продължавам напред, защото аз избирам как да виждам света...
не ходя по гледачки, не ми харесва,но една приятелка е ходила и е питала за мен...Благодаря й! малко минавам през тежък период, гледачката й е казала, че изкупувам грешки от преди 4/5 години... какво да се прави, каквото се сее,това се жъне Благодаря на Вселената, че ми дава възможност да поправя грешките си, моля се да не ги повтарям
Понякога ме е страх...от Времето...
p.s. на първата страница има Аудио Програма на Джон Кехоу за подсъзнанието, но не се отваря...някой може ли да ми помогне? Благодаря ви , че ви има 

zadadoh vapros na kojto imashe ve4e otgovoor.
Mqmam kirilica, zatova pisha taka.

BLAGODARQ!

Кехоу казва, че цялата травмираща ситуация се променя, когато спрем да реагираме на нея. Тогава тя вече е обикновена ситуация, която се случва да ни научи на нещо. Сигурно.
Днес се опитвам да си преосмисля поведението като цяло. Имам множество проблеми, произтичащи от един, който не мога да реша. Депресивно ми е. Трябва да променя мислите си. Усещам го като болестно състояние - непрекъснато обвинявам другите и ми се струва, че ми са длъжни. А те не са! И когато не го получа - обвинявам и се разочаровам. Пълня се с лоши мисли...имам усещане, че постъпват нечестно спрямо мен.Това е, което и на мене ми дава сили. Старият свят вече ми е тесен.
Мила, много благодаря за линка.Регистрирах се, всичко е наред. Получих съвет и от ангелите от някакъв сайт, чийто линк открих някъде из темите, просто е време да се "пусна".

даниела80305  Успех!!
Хареса ми това:  

Даниела, радвам се, че си успяла да се регистрираш и имаш и ангелско послание!   Чета те по повод лошите ти мисли, които те налягат въпреки осъзнаването, че не бива така. Направила си първата крачка - осъзнала си, че ти е необходима промяна - това е много важно! Оттам нататък трябва само да намериш най-верния път за себе си. Сигурна съм, че вече ще стане по-лесно.  

Провери си нивото на енергия - когато сме преуморени, много често не успяваме да надвием тежките мисли, просто защото собственото ни ниво на енергия не е високо, затова привличаме мисли и емоции с ниска вибрация. Забелязала съм една закономерност - когато съм изморена или изобщо с ниска вибрация по каквато и да е причина, ме привличат неприятни неща... При мъжа ми е направо очебийно - тогава намира най-грозните екшъни, с много уж движение, но всъщност убийства, катастрофи и т.н. и ги гледа като хипнотизиран. У нас филми на ужасите не се гледат, защото аз физически не мога да ги гледам, но екшъни... В такъв момент, не може да му се въздейства - вибрацията му тръгва надолу и все по-надолу. Ако стане много "долно", аз просто излизам от стаята. Той понякога се усеща и сменя канала, друг път просто доглежда филма...

Та, в този ред на мисли - простички неща понякога вършат чудеса - малко почивка с вдигнати крака, душ/вана, маска за лицето или косата, бърз самомасаж с някакво масло, усещането от което ни харесва, нещо приятно за ядене или пиене - а по възможност - всичките заедно. Да не забравя - може и приятен филм за гледане.

Момичета, щях да задам и въпрос на всички ви - чудя се дали да не отворя отделна тема, ама нещо... Искате ли да обменим заглавия на филми, които повдигат духа ни, след гледането на които оставаме с радостна усмивка на уста? Понякога така имам нужда от нещо приятно, свежо и весело - и май изчерпвам заглавията... Тук нямам предвид тези, които ни дават знания за Закона на привличането и подобните му закони - говоря за игрални филми. Понеже в ежедневието, понякога имам нужда да погледам нещо приятно заедно с мъжа ми, а той няма да гледа Тайната по сто пъти или някой друг филм от този род... По един път ги изтърпява заради мен, ама иначе  

Ако имате желания - нека посъберем някои, можем да ги изтеглим от нета повечето. Кои от тях се сещам сега... разбира се, филмите на Хари Потър и Шрек, като се сетя за още - ще казвам.

Благодаря ви, че ви има!

П.П. Следващият пост ме подсети - Имате поща (You've got mail)  
Invictus - за Нелсън Мандела, който обединява нацията си с помощта на ръгбито. Гледах го уж заради мъжа ми, който е бивш ръгбист, ама аз излязох влюбена във филма (нищо не разбирам от ръгби, ама и няма нужда  )
Беднякът-милионер (Slumdog Millionaire)

П.П.П - Минимаус, права си, че е за нова тема, ама не мога да измисля кратичко заглавие, а и нямам време да обмислям първия пост. Ако прецените - нека някой пусне нова тема (мисля, че трябва да е в този форум, за да не я оспамят) - няма да претендирам за авторство  

Харесва ми идеята . Веднага мога да споделя един, който винаги ме зарежда, убедена съм, че повечето сте го гледали, но все пак... : Наистина любов/Love actualy.


P.S.: Не знам дали не разводняваме темата така и дали наистина не е за отделна тема...  

Здравейте, момичета  

Чудесна е идеята за филми  

Ето една не-представителна подборка от 220 филма - Един куп романтични филми

А ако се чудите от кой точно да започнете, бих ви препоръчала "Моите боровинкови нощи" - мен лично ме очарова този филм  

На всички много  

Eто го линка на Мижка работещ - Мише - златна си 

Нетът ми нещо прекъсва 
Мерси, Мила, че поправи линка  А на теб като на любителка на кучетата препоръчвам, ако все още не си ги гледала - " Марли и аз"  и "Хачико" (той обаче е тъжен )

Мда, страхотна логика има в това с филмите. Едно време се кефех на балади, възпяващи несподелената любов, на това как той си отива и тя е сама и прочие...
водка с утеха, като състояние (макар че нито пиех водка, нито пък ме утешаваха тези песни, ако може да те утешат сълзите ти)беше по гнусно даже от прословутата "Водка с утеха". Седях с часове и плачех пред компютъра, възприела манталитета на жертва.   По цели дни така съм откарвала, в сълзи и в сополи Днес избягвам всички тези Мараи Кери More pain, than gain   Избягвам да гледам драми и тъжни неща, всичко, което допълнително ще ме натовари Тъй че, давайте филми, само да не са със травмиращ сюжет, моля ви. Че тези "романтични филми", все едно дали са със щастлив край или не, ме натъжават - или заради това че виждам щастието, което не съм имала, или с болката, която е закодирана в тях.
*Мила*   С ръка на сърцето ще призная нещо. На мене ми са важни отношенията с любимия човек. Дотолкова важни, че давах всичко от себе си и разбира се, неотменно изисквах същото. И най - малкото пренебрежение от негова страна приемах с дива фрустрация - или се впусках в скандали и натяквания, или изпадах в тъга Той говори по скайпа с бивша - аз в депресия, с обидни думи в главата срещу двамата Той видял жена с "много красиви гърди", аз - с още по - смачкано самочувствие и малоценност като жена в неговите очи Тоест, както казват в песните - дадох ти сърцето ми, пък ти го разби Не е ли ужасно драматично
Така беше при мене. До вчера. Че има нужда от промяна в нашата връзка, съм видяла много отдавна. Само дето тя се състоеше в това той категорично да прави или да не прави нещо. Е как- нали аз автоматично, по моите критерии правех всичко, което можех, та той да е щастлив, откъде накъде той ще постъпва не както аз предпочитам Между другото , ако има специална техника за това, да премахна претенциите си към партньора, ви моля да я споделите.
Днес обаче за пръв път усетих - АЗ И САМО АЗ СЪМ ТАЗИ, КОЯТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНИ. И то без да очаква нещо от другия в замяна, без дори да съм привързана към резултатите от промяната. Най - малкото, защото си го дължа. Защото с този багаж съм в застой предостатъчно дълго вече - цял един живот. Моят.
И днес цял ден размишлявам за всичко. Момичета, страхувам се, че ще ме обземе отчаяние, може и да е по- силно, отколкото беше, защото този път съм избрала пасивно да следя мислите си, без да им се поддавам или променям. И това ме хвърля ту в еуфория, ту в критични моменти. Дано на този тип отчаяние дните в живота ми да са преброени!
Объркано стана.
Много съм благодарна, че ви има
  

даниела80305, добре дошла в темата 

Много правилно си усетила, че ТИ И САМО ТИ СИ ТАЗИ, КОЯТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНИ 
Обаче не само трябва да го усетиш, а и да го ОСЪЗНАЕШ като вътрешна истина за себе си, а не единствено като думи или като мисъл, която преминава мимолетно през съзнанието ни.
Друго нещо, което би било добре да осъзнаеш и за което бяхме споменавали наскоро е, че никой на никой не е конкурент. Винаги ще  има някоя с по-хубави гърди от нашите, някоя, която ще е по-слаба от нас или по-млада или по-руса или по-еди какво си...
Осъзнаем ли, че никой не ни е конкурент автоматично ще отпадне ревността, завистта, манията да се сравняваме с другите и подобни нисковибрационни емоционални преживявания.
Важното е ние самите да сме в мир със себе си и да се обичаме такива, каквито сме, както и да знаем, че каквото и да ни се случва да преживяваме - то е единствено предназначено за нас и за нашето израстване   

 

K-Pax... съм го гледала 3-4 пъти и още не съм го осмислила цялостно. Много ми е любим.

Принципно любимите ми филми са такива, които ме оставят замислена за дълго. "Пианистът", "Реквием за сънища", "Фонтанът", "Лабиринтът на Фавна", "The Bucket list"(не съм сигурна как е популярен на български), "Револвер", "Синьо кадифе", "Мементо"... това са филмите, които си пускам пак и пак, и пак Вадят ме от апатия и подобни състояния.

Иначе според настроението комедии всякакви "консумирам". Може и по-безсмисленки да са. Но пък "Приятели" и "Малкълм" никога не отказвам