ИЗОСТАВИХА МЕ ЗА 2 ПЪТ

Zdraveite iskam da vi kaja e naistina ima i osinovni koito sa imali ujasno detstvo osobenno  ako osinovitelite si rodqt i sobstvenno dete Kristi znae dobre moqta istoriq no naistina pri men problema e 4e osinovitelkata mi ne me e rodila a otgledala posle si rodi svoe dete i dotuk s praveneto na dobrata maika bm samo me e rodila ne i otgledala tova sajo ne q pravi maika tq sled tova e rodila sina si vaprosniqt mi brat koito ne me iska i e dala qvno vsi4kata si obi4 na nego prosto   za men qvno ne e ostanala ot mai4inata im lubov no koq e po vinovna kak mislite? 

Ау, и аз така.Откакто родих свое дете, тежко ми и горко на осиновеното.
Като чета нещо подобно, искрено съчуствам на тези осиновители, чието дете пише подобни велики истини.

Ами и аз се ядосах - не ти прави чест да обобщаваш, ако обичаш не го прави!
Освен това е уважение към останалите да пишеш на кирилица и не е нужно да пускаш три теми по един и същи повод.

Цитат на: xrisiy в Петък, 06 Август 2010, 00:57
Zdraveite iskam da vi kaja e naistina ima i osinovni koito sa imali ujasno detstvo osobenno  ako osinovitelite si rodqt i sobstvenno dete Kristi znae dobre moqta istoriq no naistina pri men problema e 4e osinovitelkata mi ne me e rodila a otgledala posle si rodi svoe dete i dotuk s praveneto na dobrata maika bm samo me e rodila ne i otgledala tova sajo ne q pravi maika tq sled tova e rodila sina si vaprosniqt mi brat koito ne me iska i e dala qvno vsi4kata si obi4 na nego prosto   za men qvno ne e ostanala ot mai4inata im lubov no koq e po vinovna kak mislite? 


Мила, много е трудно да се дават съвети от страни, хеле пък като не познаваш ситуацията... Не мога да ти кажа - няма майка, която да не прави това и това или да дам моята формула ...

Виж, според мен в една връзка родител дете има път, който трябва да се извърви и от двете страни ... родителя трябва да си извърви неговото, а на по-късна възраст и детето. Особено в случаите на осиновяване Работата е там, че осиновителите често правим грешката да си гушнем бебето и тутакси да забравим проблема ... ако родителя не си издъвче, не си преработи и не осъзнае, че осиновителското родителство е по-различно и има различни потреби

Хриси виж, не мога да кажа нищо за майка ти Мога да ти кажа за себе си, а ти ако успееш направи аналогия и може би ще намериш някакъв отговор. Родени сме със знанието, че майката е една, и тази аксиома е така впечатана в гените ни, че рядко изобщо е повод за размисъл. Концепцията за другата майка в живота на децата ни  е трудна за възприемане, поне за мен – твърде нарцистично съм устроена, и беше жив кошмар. Ако тази конкуренция не се осъзнае, преработи и преодолее навреме, може да доведе до големи проблеми в отношенията.

Хриси, мила, както детето го е страх, че майка му не го обича, защото не е нейна кръв, така майката също ужасно се страхува, че детето няма да я приеме докрай. Но понеже майката е възрастния човек, тя уви разполага с много повече инструменти за натиск, манипулация, насаждане на чувство за вина и пр. Затова, ако не внимаваме, можем да си смачкаме децата и вероятно несъзнавано го правим ... Да не говорим, че несъзнавано можем да започнем да си отвъщаваме на детето ... нещо като "Нали не съм ти истинска майка, ама и ти сега ще видиш ".

Свидетел съм на два модела поведение при родители с едно осиновено и едно биологично дете. В единия случай майката първоначално изпитва невероятно чувство на вина спрямо първото осиновено дете и започва демонстративно да пренебрегва биологичното, за да докаже на себе си и света, че си обича и двете децата. Моя близка беше в подобна ситуация, която наистина стигна до крайности. В последствие майката започва да усеща, че е несправедлива и нещата може да се обърнат на 180 градуса - нещо от сорта "не стига, че ти обръщам 100 пъти повече внимание, отколкото на биологичното ми дете, ами и претенции сега ..."
Другия модел на поведение, макар че лично не познавам отблизо такива хора,  е наистина да пренебрегнат осиновеното дете, защото се фокусират изкл много върху това, което не са преживели с него - бременност, раждане и пр., а после почвет едни сравнения ...

При всички случаи, е напълно нормално детето да се чувства пренебрегнато, да се пита мен обичат ли ме толкова, колкото другото ... Просто си трябва страшно много работа, говорене, четене.

А за отношенията ти с брат ти ... какво да ти кажа . Просто не винаги се получава ... дори при биологични такива ... Възможността да не си съвпаднете е голяма и в двата случая и едва ли причината е единствено в различния биологичен произход ...

Много е тежко, когато детето се бори за любовта на майка си ... а от другата страна получава само думите "Естествено че те обичам, не се ли предполага " - ами не се ... особено ако действията говорят друго на детето

ДО ОСТАНАЛИТЕ 
Моля ви, говоря само за това, което лично съм видяла отстрани - не го приемайте лично НЕ ГОВОРЯ ЗА НИКОЙ ОТ ТУК СПИСВАЩИТЕ

"Свидетел съм на два модела поведение при родители с едно осиновено и едно биологично дете."
Ами заповядай у нас, за да видиш трети модел.

Хора, спрете да обобщавате, защото е грозно 

Фоксче, стига  
говоря за мои лични познати, нямам предвид никой от вас. Вие си имате вашите семейства, вашите преживявания, не си позволявам да коментирам никой от тук Затова казвам че съм свидетел - имам предвид лични наблюдения. Не познавам никой от вас, за да кажа, че знам какво се сучва във вашите къщи

стига себеотнасяхте ... и не виждам защо ви дразни това, което е написала Хриси ...


къде е обобщението?
Пита момичето ... вероятно има нужда да чуе родителската гледна точка ... това което видя май не е много окуражително

Ами Фуси, писна ми да съм разбираща към чуждите болки и да поемам доста плява - така както съм лоялна и не си позволявам да бъркам в техните рани, смятам, че ми се дължи лоялност и от другата страна - не съм ли права?

Защитавам ги, когато смятам, че някой е бил груб, но не смятам, че трябва да си мълча, когато някой е груб с мен - случилото се е гадно, най-вероятно ще се случи и на моето дете, но пумията... също е гадна.

нещо аз не разбирам ...  

защо така ви обиди тоя пост   Момичето споделя личната си история, не обобщава, и пита ... защо бе хора, какво ви стана ...


Едва ли твоето дете ще се чувства така, просто защото ти мислиш и работиш по въпроса ... но мислиш и работиш по въпроса, именно заради постовете на осиновените деца - те те провокират . Раната на Хриси е близка и позната - ако ние не можем да я разберем ...

Ако моя пост ти се е сторил ровене в чужда рана, съжалявам, не това е била целта ми, но не можеш да очакваш коментари единствено от хора с идентична на твоята съдба.

аре стига вече, петък е  

Фоксче, Фуси е права 
Не се вкисвай, никой не обобщава.
Ние, които пишем тук, знаем, че щом вие също пишете, значи не сте от ОНЕЗИ родители, значи се интересувате, значи искате да направите нещо по въпросите, които засягат вас и децата ви, а не си заравяте главите в пясъка.
Не се плаши, сигурна съм че твоите деца няма да мислят като нас, защото растат с друг начин на мислене, с друго поколение и ги възпитават родители, които знаят и двете гледни точки.
Една голяма прегръдка от мен за всички и не се съскайте 
Различни сме, индивидуални сме, но имаме и много общи неща. Знаем и чувстваме неща, които малко хора, незапознати и неизпитвали нашите и вашите болки и чувства, биха разбрали. Така, че да бъдем единни, нали се борим за една кауза. Да няма тайни, да няма обвинения, да е всичко нормално, да не се чувстваме като не-родители и не-деца..
Обичкам ви 

Намирам за много полезно!

Fussi, честит ви рожденик! Личи от лентичката (дано не е нещо бъгната, че ще ми "увисне" поздрава). Светъл празник ви желая, здраво и умно момче! 

Бъгната й е лентичката 

Спирам да пиша по темата, понеже ще кажа неща, които няма да харесат нито на авторката, нито на други хора. Искам само да кажа, че наистина съм благодарна на осиновените деца - тук в този форум и други, които не пишат тук, но са споделяли историята си в други теми във форума. Обаче ми се губи обратната страна на медала - лошо е че няма нито една майка на пораснало осиновено дете - хубаво е човек да види двете гледни точки, но ще поживеем и след 20-тина години може да пишем и да се дърляме тук със сина ми 

благодарности за поздрава - на лични, за да не спамя тук.

на мен лично са ми полезни написаните мисли, които не ми харесват  Затова ако аз съм други хора, не се спирай, ама хич 

Във връзка с чувството за отхвърляне от майката при поява на второ дете...... че кое по-голямо дете в семейството не се е чувствало така??? Аз съм родно дете на родителите си, но много често в детството си, а да не говорим за тийнейджърските години, съм се чувствала отхвърлена, предадена... бях решила, че съм осиновена и затова родителите ми са толкова "лоши" с мен, а винаги добри с по- малката ми сестра. Често съм чувала думите "неблагодарница", "не те е срам", " с това ли ни се отплащаш"..... Това не са думи на осиновители, а на всеки безпомощен родител, който се чуди как да се справи с бурния нрав на детето. Ако трябваше да споделям душевните си терзания тогава, вероятно щях да предизвикам доста съжаление по форумите, но сега от дистанцията на времето не чувствам нещата така, дори напротив. Мисълта ми е, че всяко дете има търкания с родителите си - независимо от това дали е осиновено или не. Със сигурност на родителите е много по-трудно, отколкото на децата да минат през всичко това.  Но във всяко "неблагодарник" изречено от вашите родители да търсите подтекст, е равностойно на това родителите да си обясняват всяка ваша постъпка с това, че сте осиновени. .... Няма значение - въпроса е до човек, до характер, не до друго.

Права си.
В случая намирам за полезна мисълта, че като се чувстваме не-родители, със сигурност обричаме децата си да се чувстват като не-деца.
Така се случи в детството ми, че родния ми баща почина, когато бях на 8. После растях с майка ми, а след това - с нея и моя втори баща. Изключително свестен и грижовен човек, за съжаление - вече също покойник. Обичах го много, а и той мен. Но така и не се почувствах негово дете. Не защото той не беше достатъчно добър, а напротив - защото беше изключително добър и внимателен с мен. А аз имах нужда от баща, който да ми се скара, когато заслужавам. И който да ми каже "не", когато е нужно.
И затова внимавам много с прекаленото вглеждане. Даже не мога да го обясня достатъчно ясно.
Ама достигането на златната среда е най-трудното нещо на света. Мярката, мярката-а-а!
Тъй си мисля аз, пък не знам, не разбирам много, не съм и чела достатъчно, просто съм любител.
Абе, Фусси, пак да ви е жив и здрав! Я вземете пак да почерпите!

пак мерси

това с приемането е трудна работа по принцип ... пример от нашето семейство - мама и майка й - биологична връзка налице, просто не се срещнаха докрая ...

но когато осиновяването присъства като факт просто има още едно допълнително препядствие, още един допълнителен цвят, още една допълнителна причина ...  още едно съмнение и в родителя и в детето - така е според мен да не рече някой, че визирам него