ИЗОСТАВИХА МЕ ЗА 2 ПЪТ

на мен пък ми стана много мъчно за Хриси след тоя пост специално ... да не се чувстваш обичан от майка си със сигурност е ужасно! няма значение каква точно е била майката, факт са чувствата на детето. може да не е била класически лоша, достатъчно е да е била студена, нали?
това, което вероятно подсъзнателно ни жегва като родители-осиновители, е въпросът за по-виновната ... ама няма как, така си е

или пък да не е била студена... или нещо друго - интересно ми е нещо - хубаво, един ден осиновеното ми дете ще ме плюе (евентуално) затова че съм била лоша майка, като ще изтъква като причина това, че не съм го родила, а биологичното ми какви права има? Каква причина може да изтъкне?

Определено ми липсва другата гледна точка - това ме тормози от известно време  

ПП Минавала съм през доста различни мнения за собствената си майка, както и през доста емоции - от обожание, до пълно непонасяне. Имам си случки, които ако разкажа, ще ви настръхнат косите, но не го правя - нали ми е биологична майка, значи не би трябвало да ми се е отразило толкова много (глупости на търкалета). И един ден осъзнах нещо - тя е добра майка, просто прави за мен не това, което наистина ми е нужно на мен, а това, което тя мисли, че е най-добро за мен (т.е. задоволява собствените си желания). Освен това тя не ми дължи нищо, абсолютно нищо - каквото е трябвало, го е направила, сега е времето за заслужената й почивка. И тогава нещата потръгнаха - аз просто спрях да имам очаквания към нея и започнах да й казвам право в очите, какво искам. Струва ми 35 години от живота, но се радвам че успях.

А необичана от майка си съм се чувствала доста пъти, пък съм оживяла

Ето това е темата, която ме накара да се замисля така, който иска неща  чете, за който не иска - 30 страници с жени, тормозени от майките си (в общия случай - биологични)
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=426085.0

не мога да разбера само защо очакваш децата ти да те плюят, че си лоша майка?! това най-малкото въобще не е сигурно, нито че ще си лоша, нито че ще си оценена като лоша, нито, че ще те плюят публично.
всъщност най-вероятно ще си си една нормална, средностатистическа майка, която в спомените ще е в мизансцена, защото все тя е уреждала битовизмите ... (аз бях шокирана, като осъзнах, че нямам спомен майка ми да ми разказва приказка, помня цялата рода, всеки с конкретния си номер, но майка ми - не, а именно тя ми е изразказала всички възможни приказки, особено на всяко двучасово ядене ..., ама така е, неблагодарна работа са това децата)
аз след шока от тази липса на спомен, разбрах, че и аз искам така, като нея - не мисля, че е добре поведението ми да заслужи както плюене, така и превъзнасяне, честно казано ама квото - такова, аз отсега нищо не мога да изчисля ... нещо като в онова лексиконно клише - "прави квото трябва, да става квото ще ..."

сит на гладен не вярва. ние дори не можем да си представим друг вид живот.
едно време, преди детето, по време на "борбата", ходих при една гледачка. аз си бях надиплила въпросите и тревогите на списък, готова да я подпочна, убедена, че цялата мизерия на света се е струпала точно на моята глава. запознахме се и тя ме погледна и ми каза, "ама ти имаш много хубав живот!" ... мина сеанса, каза ми каквото каза, обсъдихме проблемите ми, набелязахме възможни решения... след няколко дни клюкаме с познатата, покрай която и аз стигнах до гледачката и тя ми разказа как живее жената ... ами мене ме досрамя с мойте "проблеми" ...

Ето това е - точно това - нямам спомени майка ми да ми е чела приказки, но тя знае толкова много и същото с яденето разказва - но аз не го помня, помня я само завряна в бокса до печката... ами нечестно малко ми се струва.

По този повод на сина ми му откраднаха колелото преди месец - разбрахме се, че първо морето, после ново колело - да видим, какви финанси ще останата и как ще скърпим бюджета. Вчера мъж ми му купи колело - скрито в багажника на колата, синьо със знънче (както ситния искаше) и панделка синя. Казахме му, че трябва да помогне на баща си за багаж да вземе от колата, отворихме багажника и всички дружно "Изненада", а той "А, купихте ми колело най-накрая значи"   та такива ми ти работи

Момичета да не си трепем мозаците толкова с това БМ или Небиологични то все са родители с разликата - Кой те е отгледал .И няма смисъл да се хващат осиновените деца за това, че осиновителите им били строги ,защото се незнае пък какви щяха да бъдат истинските им .Но както и да е  .Аз знам само че мой дълг е да помагам на децата си да израстнат достойни хора .Това че трябва да бъдем строги на моменти не е болка за омиране .Аз лично ,като малка съм яла доста пердах и караници от майка ми .Но не съм спряла да я обичам .На моменти ми е идвало да не я виждам с дни, но после бързо ми минаваше .Така че осиновени дечица не се къхарете излишно то има кой да съди постъпките на родителите ни .Независимо какви са .

Оспами се темата и се вкара в съвсем други половози. Та и аз да се включа.

Различни са децата - по темперамент, по черти на характера, по настройка за възприемане на околния свят, по хиляди признаци... Много ясно си личат отликите при две или повече биологични или осиновени в къщи. Тогава причини за разликата във взаимоотношенията няма как да ги отдадем на "чуждо" и "свое". Сина ми и дъщеря ми са като деня и ноща - с единия винаги трябва да пътувам с включени фарове и ограничена видимост, а с другия - само когато навлизаме в тунели е така. Но пътуваме и с двамата и имаме невероятни преживявания заедно...
Може би не винаги и обезателно трябва да се търсят причини в начина на появата в семейството и при биологично и осиновено дете. Това в никакъв случай не е съвет, а просто разсъждение на страничен наблюдател.

Не искам да навлизам в подробности с отношенията си с родната си майка. Мога само да кажа, че аз разбрах какво е да споделяш и да намираш разбиране у по-възрастен човек едва когато се ожених и съдбата ми прати свекърва-майка. Да ни е жива и здрава!

Аз лично не се страхувам дали и колко ще ме приемат децата ми като майка. Аз съм тяхна майка, присъствам реално и неизменно в живота им, както и те в моя от определен момент нататък и това е факт, както е факт и че други са ги родили. Нямам никакво желание да си ги мерим кои по-истински, кои по-неистински родители. Кой от нас каква роля и какво значение има в живота им те ще си го подредят в главиците след време според много компоненти, които са се случили и тепърва има да им се случват.

Хриси толкова съжалявам,че така нечестно са постъпили с теб. То всичко се връща рано или късно,а този брат за какъв се мисли,за бог ли,сигурно жена му го е подкокоросала,че сакън да не поискаш някакво наследство. Не ги е срам! Че кой го бърка хорските мисли и приказки,аман от комплексари и слуги на обществото. Аман от материалисти и егоисти.
Ще преминеш през това,не тъжи и не мрази,гледай си дечицата и си казвай какви късметлии са те. Евала правя на хората,които дават шанс на децата и ги осиновяват.

Това е няй абсурдното нещо, което съм чела... аз съм осиновена и повярвай ми имам една единствена майка и един единствен баща, други хора НЕ съществуват, никога не съм се интересувала, никога не съм търсила, няма и да го направя, нямам никаква нужда и не би ми донесло каквото и да било удовлетворение...  Не мога да разбера какво би накарало дете да тръгне да търси псевдо майка си и какво очаква че ще получи от тая среща, човек който няма да му се кара, че се е прибрал от дискотека в 2 вместо в 12, човек, който ще разбира пубертетското изблизци на идиотизъм - ми то за това не ти трябва псевдо майката... всяка втора приятелка/съученичка или комшиика ще влезе в положение... аз така мисля.

Ти се чувстваш така, друг осиновен се чувства друго яче - идеята е, че осиновителя трябва да приеме в сърцето си, че това може да се случи и моля те, първо стани осиновител, пък после коментирай начина, по който се чувства осиновителя - аз не коментирам, как трябва да се чувста осиновения, нали

и аз съм осиновена и не ми се струва никак абсурдно.Ти не изпитваш нужда да търсиш,но има хора(в това число и аз)които не мислим така.Никой от нас не оспорва мястото или авторитета на осиновителите ни.За нас на първо място са именно те.Търсенето няма нищо общо с тях

OK Съгласна... ще ми кажеш ли тогава с какво има общо търсенето и какво очакваш да полуиш от намиранто, защото не разбирам какво удовлетворение би донесло това да намериш кой те е родил!!!

Ваня, добре, де, а не ти ли е любопитно поне как изглежда физически, на кого приличаш, ей тези неща ... На всички е ясно, че видовете родители не са съпоставими радвам се, че осиновителите имат приоритет в твоите очи, но не е ли тази категоричност криене от нещо?

Здравейте от много време не бях ви писала подразни ме изказването на VaniaKH и мисля че всеки осиновен е различен както и че не всеки е имал шанса да бъде осиновен от добро семейство при мен беше кошмарно детство но това е дълга история все пак и до днес много уважавам осиновителката ми и винаги ще е така относно това че съм потърсила БМ  мисля че всеки би се запитал на кой прилича какви са причините довели до изоставянето му и още други исках само един единствен разговор нищо повече не очаквах а мисля че теб именно стаха те спира този страх да се срещнеш със жената която те е изоставила просто не искаш да си го признаеш или ти самата още не го осъзнаваш но един ден може би аз самата до преди няколко месеца не исках и да чуя нищо по тази тема но като се замислих малко какво отговаряш на вапрос на лекар за наследствени заболявания ако не ти пука за теб поне не се ле интересуваш децата ти имат ли ако имаш деца де аз имам и за мен това е важно не съжелявам че я открих и въпреки че в началото не тръгна добре сега сме в много добри отношения .Кристи благодаря ти за подкрепата.

Търсенето е въпрос на личен избор.При мен е смесено с любопитство.Исках да видя тази която ме е родила.Да разбера дали приличам на нея.От кого съм наследила някои наследствени болежки.Имам ли братя и сестри.И най-важното каква е причината да ме остави.Очаквах да си отговоря поне на тези въпроси.Намирането ми донесе душевно спокойствие и основната причина е че не приличам на нея и на никой от биологичните.Те са голямо разочарование за мен.Приличам повече на майка си(осиновителката),дори външно.Живота с майка ми не беше  лесен,но и да можех не бих го заменила с това да съм при биологичното си семейство.

Повярвай... не е страх от абсолютно нищо във връзка с евентуална среща... Но всъщност ти ме подсещаш, че ако заради болест моя или на детето ми (да не дава Господ) тогава може би ще се наложи да я потърся...

Знаете ли, извинявам се ако ви дразня с  тази твърдост, но аз наистина не изпитвам никакво желание да търся нито нея нито него даже за него пък не се и сещам ... не знам защо е така, но наистина ако някой ми каже на улицата ей тази е и ми я посочи... ще я погледна от любопитство само от далече, но няма да я заговоря никога, аз наистина не изпитвам никаква нужда, не я чувствам като човек от който съм излязла разбирате ли? Не искам да знам причините за изоставяне, напротив добре че ме е оставила, защото по хубав живот от тоя не смея и да искам... Може би щях да съм бясна ако бях попаднала на кофти място или никой не ме беше осиновил... не знам...