Забравят се нещата. Веднъж бях седнала да ровя в старите теми и да вадя какво съм писала. Да мога да допопълня дневника на Алекс, който съм занемарила отвсякъде.
На Харитон не му се налага често да посещава ветеринар. Перипетии сериозни не е имал.
Малко след като родих Алекс спасихме един котарак от съседния вход. Бяха го хвърлили от 4тия етаж (буквално). нямаше нищо счупено, само навехнат мускул. Ударил си беше задните лапи на едно арматурно желязо пред входа. Поживяхме заедно 8 месеца и го подарихме на един приятел от село. Март месец го видяхме и ни позна Душичка малка. Живее като волна птичка там и няма кой да го хвърля от високо.
Изглежда като малък и опашката са му чупили, защото има чупка. Явно много е бил преживял. При нас и после при Илиян живее като цар