Вашата сватба

Всъщност, думите Wedding и Wednesday имат различен произход, просто им се припокриват първите три букви:

Wedding: The word "Wedding" comes from the root "wedd" meaning “gamble” or “wager”. The Anglo-Saxon word "wedd" meant a man would vow to marry a woman and give money to the Bride's father.
("Думата Wedding идва от коренът "wedd", означаващ "риск" или "облог". Англо-саксонската дума "wedd" означавала, че мъж дава обет да се ожени за жена и да даде пари на баща й.")

Wednesday: The name comes from the Middle English Wednes dei, which is from Old English Wōdnesdæg, meaning the day of the English god Woden (Wodan), a god in Anglo-Saxon England until about the 7th century.
("Думата идва от средноанглийското Wednes dei, което идва от староанглийското Wōdnesdæg, означаващо 'денят на английския бог Woden (Wodan)', бог в англо-саксонска Англия до около 7-ми век.")


Иначе по темата - нашата сватба беше малка, само с хора които наистина искахме да видим (35 човека общо, най-близки роднини и приятели). Скромна, но весела и от сърце. Имаше само това, което на нас ни беше важно и нужно, без излишни пъшкания по украса и т.н. сложнотии. Тортата беше сладоледена от Jimmy's, любимата ми   Някои от гостите предложиха да помогнат със сватбата, вместо да ни дават подарък, например една приятелка ми купи сватбения букет, друга ни даде колата на баща си (ние тогава нямахме, а неговата е лъскава...). Супер се получи и на всички много ни хареса. Единственото, за което съжалявам, е че реших сама да си шия роклята. Всички я харесаха в крайна сметка, но ми скъси живота и срина нервичките тоя парцал   

Ехх, как можах да напиша такава глупост  ... Веднага търча да кажа на всички, които си мислят, че двете думи имат общо, че са в грешка, както и да напиша опровержение навсякъде, където го пише, защото това е едно нелепо и необосновано съвпадение без никаква обосновка ....Има ли такова значение дали е 100% вярно от филологическа гледна точка това вярване, след като тази английска традиция съществува от толкова много години ....
Но не, друго си е да стане ясно кой е на "ти" с английските думи и корените им .....
Извинявам се, че не съм точно по темата   

Да ви кажа честно, на всички ви сватбите са били страхотни ... чак ми се дожени 

Чак сега видях въпроса, извинявам се. Благодаря за пожеланията   . Ами, ей така, няма да ги направя. Като една голяма част от двойките, които познавам. Не ми се навлиза в подробности как. Няма да съм никак спокойна ако ги направя - имам такава фобия от игли, че трябва да се надрусам с транквиланти една седмица предварително, ако наистина се налага да ми вземат кръв - знам, защото ми се е налагало. Но в случая не смятам, че се налага - не смятам, че държавата я вълнува дали имам сифилис. А дори и да е така, защо не иска да знае за СПИН? За Хепатит С? Таласемия? Или някоя от другите болести, опасни за съпругът и потомството. Безумно изискване, заради което не желая да си причинявам толкова голям (за мен) стрес... 

Нашата сватба беше в две части (както каза половинката, хората се женят по три дни, ние - шест месеца ). Сега, ако ме питате защо, и още повече защо трябваше да има такова голямо разстояние във времето между двете части - не съм сигурна точно какъв е отговорът - дали заради организацията, дали заради това, че не искахме да правим сватба през зимата, не помня много точно мотивите, честно казано. То и самата идея за сватбата беше за мен абсолютна изненада след немалко години заедно, вече някак това го бях отписала изобщо като опция, така че малко набързо начертахме плановете според първите си хрумвания, но направихме и двете събития на важни за нас дати и се получи много добре. (Чак впоследствие, на една друга сватба, тичайки от ритуалната зала към църквата и после към ресторанта, установих колко практично е било всъщност това решение - иначе става доста сложно с организацията и придвижването.)

Първо подписахме - ние, кумовете и родителите. Беше в делничен ден, кумата беше по-елегантна от булката , бяла рокля нямаше; искрено се забавлявахме в ритуалната зала по време на речта на длъжностното лице - между другото, много по-смислена, отколкото очаквах, но все пак доволно развеселяваща. Най-смешен беше следният момент: подписахме ние, подписаха кумовете, върнахме се всички по местата си; застанали сме ние и чакаме жената да продължи; тя мълчи и ни гледа очаквателно, ние правим същото, и така поне минута (ужасно много време в такава ситуация!). Накрая тя извърта очи, отчаяна от нашата недосетливост, и казва с онази тъй специфична интонация, добре позната на всички ви, предполагам: "Вашата брачна целувка!" Целунахме се, хилейки се неистово, знам, че така не звучи много смешно, обаче беше.

Втората сватба беше през пролетта. Организирахме си я сами - за около 3-4 месеца, но всичко се вършеше спокойно и поетапно, така че нямаше кой знае какво бързане или особени затруднения. Аз се занимавах с уреждането на всевъзможните подробности около църковния брак, поканите, украсата и други дреболии, моите дрехи и аксесоари, фотографа и какво ли не още. Съпругът ми се захвана с ресторанта, менюто, кувертите и т.н., както и със своето облекло - аз му купих само вратовръзката, която подбрах така, че да се връзва като тонове с букета ми. Общо взето, всеки хвърляше по едно око на направеното от другия (по-скоро всеки искаше да се похвали какви ги е свършил ), но нямаше никакви изненади - все пак доста добре се познаваме.

Всичко се получи точно както го искахме. Роклята ми я ши една позната - стана чудесна, без да е тип сметанова торта (а шивачката беше достатъчно търпелива да изтрае всичките ми претенции, включително и това, че три дни преди сватбата се погледнах в огледалото, реших, че има нужда от поправка, обадих й се и почнах да се обяснявам, а тя просто ми каза - взимай роклята и идвай!). Той си купи костюм, обувки и риза има-няма три дни преди сватбата, точно за половин час. Много ни помогнаха роднини и близки - една приятелка ме гримира, свекърва ми ми прави косата, диджеят беше също наш близък, друг приятел снима с камера... Снима ни професионален фотограф и това е едно от най-сполучливите решения, които взехме, защото снимките станаха невероятни.

Друго много важно нещо - поканихме само хорате, които искахме. Още от самото начало обяснихме и на двете родителски тела, че сами ще си правим списъците, и така и стана. И без това, ако бяхме поканили всички роднини, трябваше да направим сватбата на някой стадион.   Бяхме общо 65 души, десетина от които деца; от тези хора роднините бяха общо по-малко от 20 души. Всички други бяха приятели и близки колеги, с които се обичаме и уважаваме и наистина много държахме да споделим с тях този специален ден. Между другото, когато почнахме да разпределяме местата в ресторанта, се оказа, че няма много голямо значение кой къде ще седи, защото почти всички се познаваха помежду си! Т.е. нямаше опасност някой гост да изпадне в онази ситуация от "Четири сватби и едно погребение" - да му зададат въпроса "Булка или младоженец?"

Сутринта дойдоха да ме вземат от къщи, без никакви тъпани, гайди и оркестри - просто се качихме в колите и право в църквата.

Църковният брак беше много вълнуващ. Разбира се, в неделя - това си е денят за сватби в нашата религия. След ритуала се снимахме пред църквата толкова дълго (имаше доста хора, които не бяха поканени на самото тържество - нямаше начин просто, обаче дойдоха в църквата), че накрая излезе един служител и каза: "Извинете, бихте ли се оттеглили, защото вече трябва да излиза другата булка?"

Тържеството в ресторанта беше весело, радостно, прекрасно събитие, което с огромно удоволствие споделихме с най-близките си хора.   Някои ритуали спазихме, други си спестихме, всичко беше такова, каквото го поискахме и направихме.

Спомняме си с много топлота и обич за този ден, не съжаляваме за нищо. Толкова много позитивни емоции на едно място, толкова добра енергия, насочена към нас от всички тези хора, които ни обичат - неповторимо е!

Увлякох се, извинете. Ако сте издържали и прочели, надявам се да съм успяла да предам поне частица от усещанията и чувствата, които ме вълнуваха тогава и които сега с радост си припомних.

Аз като гледам списъка с всички роднини от двете страни + мои близки и няколко приятелки = 30 човека.

Днес казах на бъдещата ми свекърва да мислят кого искат да поканят, че няма проблем. А и бъдещият свекър е Генерал, няма как да не го уважат хора. Но не ми пречат.  Дори се радвам, че ще направя още по-щастливи родителите на годеника ми.

Важното е, че аз категорично отказах на майка ми да каня този и онзи, които не съм виждала година и повече, които са неискрени когато сме се срещали и доста често в ежедневието си им присъствам в жълтата хроника. 

Ние също най-вероятно ще имаме църковен брак, но без ходене до гражданското. Сигурна съм, че ще имаме изнесен ритуал, а той не е легитимен в нашия град и така или иначе ще трябва да се подпишем няколко дни по-рано.


На мен много ми харесаха сватбите, които сте описали.  Дори вече ми минаха колебанията за бягане на остров. Ще си имам хубава сватба без натрапници. 

Ох чудих се чудих се и реших да си запълня времето с тази тема Започвам първо с това,че аз не исках сватба/за мен е загубя на пари и време,но щом свекито настоя да плаща  /В началото бях много скиптично настроена,защото си мислех,че сватбите са нищо друго освен кючеци,сеири и мнаго ядене ,но явно греших.Цялото обикаляне по магазините и пробване на рокли ми се отрази много добре
Бяхме около 100 човека,сватбата беше в събота/и преди съм чувала,че събота било ден на мъртвите..но защо по дяволите тогава са най-скъпите бракове /.Сключих само граждански брак..дори и сега като пиша не съм особено развълнувана..просто никога не съм искала да съм булка
Ресторанта ,в който бяхме не беше резервиран само за нас и се получи много добре с други празнуващи по повод.В ресторанта всичко беше максиално изчистено то към игри танци"специално"за младоженците.Имаше една "неприятна изненада"на края/възрастната леля на мъжа ми излезе облечена като кючекчиика да покаже малко тяло /,но на фона на първата брачна нощ всичко бледнее
Щастлива съм,че всичко мина и замина..просто не съм направена за такива работи...дайте ми да готвя,чистя и пера и всичко е на 6 п.с. майтап си правя разбира се за чистенето...

Ahim_sa, не го взимай толкова навътре. На някои хора им е интересна и съществената част на нещата, не само митологичната/традиционната. На мен например ми стана любопитно имат ли наистина връзка думите, затова реших да се поразтърся. Но явно любознателността тук се потъпква 

2002 се омъжих за първи път. Класическа сватба - 80 гости, бяла рокля, гражданско, църква, ресторатн. Нямаше чалга и панаири, като изключим циганския откестър, който седи пред гражданското и щеш не щеш бият тъпана и чакат пари  . Хубаво беше, но бях доста притеснена, защото аз я организирах и исках всичко да е перфектно.
тази година се омъжих за същия човек отново. Сватбата беше във лас Вегас. Свидетел ни беше фотографа. Сватбата се излъчва на живо в нета. Направихме си страхотна почерпка в Париж (хотела) след това. Беше страхотна просто.

Ако трябва да избирам една от двете сватби бих пропуснала първата, втората в никакъв случай... Скоро ще правим 10 години брак и мъж ми иска да си направим сватба отново  . каза, че бил младоженец рецидивист и нямало да му писне да ми казва да. Аз съм навита... Ще се пробвам занякой китен остров, ама ще видим.

Като чета темата и реших, че така и така нямаме църковен брак, ще взема да навия мъжО, да си направим още една сватба 
Подписахме само в гражданското преди 6 год. Ресторанта - класика за Бургас - х-л България  Страхотно беше и не съжалявам за парите, които хвърлихме. Наистина, както беше написал някой по-горе се инвестира в спомени. Нашите приятели още приказват за сватбата ни  И, разбира се, без Славка Калчева не може - обичам го много това хоро 
Ах Не, а какво мисли годеника ти по въпроса? Щом не е българин, може да има други идеи, които са традиции в неговата страна  Аз само да кажа, че орагнизирането на сватбата и обзавеждането на апартаментите ни бяха периодите, в коите се изпокарахме с ММ 

Годеникът ненавижда всякакъв вид празненства, шум, хора около него. Снощи му предложих да упълномощи нотариално някой от фирмата и да го представлява на брака. 

Шегата настрана, но той е руснак и при тях няма кой знае каква разлика. Даже щях да питам към кого да се насоча за подробности при брак с чужденец ? Макар че той си има лична карта, живее тук от почти 10 години .

аХ`Не!, ако си от София, виж тук: http://bgwedding.com/index.php?page=s_4

Обади се на "Пиротска" 10 да питаш, има посочен телефон. Преди години питах за моя приятелка, която живееше в чужбина и щеше да се омъжва за чужденец, но съм забравила подробностите. Всъщност ткъдето и да си, не би трябвало да има разлика в изискваните документи.

Благодаря, но сме от Бургас. 

Много небрежно подходих аз към моята сватба и Господ ми го върна тъпкано . Родителите ми напираха за сватба, че много време живеехме "в грях" и някакси стана, че уж им казахме, че ще се женим, за да се успокоят, после леко се увлякохме в тази работа и решихме да се оженим все пак. Никакъв ясен спомен нямам как стигнахме до това решение. Определено нямаше предложения и пръстени. Е, не мога да си изкривя душата, че ме изкушаваше да бъда център на вниманието за един ден.
Организацията мина паралелно с яко бачкане, помагачи нямаше освен свекър ми. Майка ми я отсвирих още на фаза "избор на рокля", защото искаше да ме напъха в тортена рокля, а всичко друго (лилава рокля примерно) приемаше със сълзи на очи. Свекърва ми не искаше да ми се меси (евала) и каза, че каквото решим, това ше бъде.
Та всичко покрай организацията правех набързо и между другото - рокля - втората пробвана, покани, цветя, ритуали, аксесоари и пр. - всичко с едно ходене. Всичко по подготовката вървеше чудно и без драми, ние поканихме който си искаме, нямах нищо против и двете роди да поканят все рода, на която държат.
Няколко дена дена  преди сватбата, всичко беше с главата нагоре - апартамент в ремонт, алтернативен ритуал - агенцията фалирала, ресторанта - дублаж на мероприятия, църквата - объркан час по незнайни причини, аз с бронхит и отслабнала със 7 кила, с вид на анорексичка и висяща рокля.
С младоженеца се гледахме лошо и чакахме да се бракуваме, за да можем после да се разведем по бързата процедура (пари сме дали, я!).

Как да е с няколко скандала, малко връзки и спешна помощ от приятели и роднини, потушихме организационните пожари, някак се оженихме - самия ден също не мина без перипетии -  все от организационен характер. Добре, че приятелите запазиха хладнокръвие и здрав разум и ни помогнаха с посрещането на гостите в ресторанта и разнасянето на балони и цветя.

Ако мога да дам съвет:
1) ако имате възможност и не ви е хоби организацията на мероприятия, сватба с повече от 20 човека е по- добре да я организира професионалист. Предполага се, че те имат опит и работят с проверени партньори и неспазени уговорки са по- малко вероятни.
2) да възлагате задачи на родителите по време на самата сватба, дори и да искат, не е добра идея. Хората се вълнуват и дори паникьосват повече от вас, няма нужда да си разваляте взаимно настроението.
3) Не започвайте ремонт преди сватба с идеята "колко му е, то ще стане за 2-3 седмици"
4) Не виждам какво лошо има родителите да поканят роднини, които вие не познавате добре. За тях сватбата ви е един от големите празници в живота им и е разбираемо, че искат да го споделят с хора, на които държат и уважават. Пък и в това динамично време много роднини се виждат от сватба на сватба.

Нашата сватба направихме когато сина ни бе на 1г4м.  -аз бременна булка казах, че няма да съм ,а и тогава изобщо не ни бе до такива неща
Искам да ти кажа ' тази емоция и адреналин с нищо не могат да се сравнят....уникално чувство......
аз исках всичко да е в бяло и агенцията се беше погрижила страхотно -мога да ти пусна снимки ако искаш......
просто беше приказка и всяка една жена заслужава да напише своята такава  
от 60души станаха 100  
за Бургас мога да помогна с инфо