Да убием бившата половинка или да го/я оставим да се пържи в собствен сос

Моята вина:
При последната караница....
1 месец по-рано: Кажи нещо на бебето.
Не искам.
1 седмица по-рано: Хаиде да влезем в този магазин да погледнем само /магазин за детски креватчета/
Ти влез, аз ще 4акам отвън. /4ака отвън, говори с приателчето - ерген, с които сега се подвизава и у когото живэ пониакога/.
При влизането в следващия магазин Аз: ще 4акам отвън, ти влез. После просто си тръгнах, разходих и си отидох вкъщи. Тои беше там. Викам махаи се. Излезе. Върна се след няколко часа. С пиърсинг.
През седмицата: още 2 скарвания. Едното за кутиата за сирене. Другото - даже не помня. Излиза всеки ден, понякога за малко, но всеки ден.
Дениат хикс: Връща се. Вика утре ще изляза, направи си и ти среща.
Аз: не ти ли стана малко честичко?
Злобни погледи...заиаждане. Отивам в другата стаиа, плача. Ходи по мен...  Спри да ревеш. Малко по малко изпадам в истериа. Запушва ми устата. Държи ме. Започвам с ръце...и крака да се опитам да се освободиа... И така часове, докато започнах да чупя чаши. Едната рикушира и парче го уцелва. Тои е "ранен", изпада в ужас. Няколко счупени чаши. И едно порязване. Аз: Ето ти сега, чисти тука както аз чистя постоанно след теб... да видиш какво е. Истериа. Пълна.
Всичко трае 2 часа. В 9 часа аз се обличам, естествено се опитва да ме спре. Излизам... но за разлика от предишни караници, за повече време. 2,5 часа ме нямаше. Но този път изключих телефона.
Включвам, беше ме търсил 3 пъти. Звъня, викам отивам си вкъщи.
Отивам си. Него го няма. Телефона му не работи. Няма връзка с този номер. Обади се. Викам идваш ли си? Ако не си идваш, не ми звъни. Не си доиде до сутринта.
След дни: Аз биах готов като се върнеш, да се прегърнем и да се направим, че нищо не е станало. Но нещо ми стана. Търсих те навсякъде. В квартала. Търсих телефони на приателки твои, да те търся при тях. Теб те нямаше. Тогава нещо ми се обърна.
За протокола: тогава бях в началото на 4ти месец.
Биах твърде агресивна. А тои е твърде страхлив.
Сега: страх ме е ако се върна да не се повтори ужаса, в които живяхме през тези години. Сега разбирам, че тои е бил изнервен от нещо през цялото време и затова се заиаждаше. А кое е това нещо, само тои би могъл да каже.

Това как да го разбираме за твоя приятел-къде мама му стара е гледало това маце?

Не, не го казвам...
Да, гледах купища други неща...
Що не кажеш за резултата? Има смисъл, щото вариантите са много.

Гневът само трови нашия живот. А той и без това не е лесен. Дори и съкровищата да ни даряват с много радост - има и много грижи. По добре да запазим силите си за трудните моменти когато децата са болни или имат проблеми.
А най лошото което можем да направим на бившите си половинки е да им простим и да не се занмаваме с тях. Първо ще има да се чудят как и защо. После да осъзнаят, че има някой по важен от тях. А от това мъжкото его много боли. Тогава заговаря и съвестта.
Има една много хубава източна мъдрост - прекарваме живота си в планове за бъдещето или съжаление за миналото и така губим единственото, което имаме - настоящето.

Много ми е нeприятно да го призная, но това за най-голяма жалост е истината. Винаги има неща, които ти подсказват тихичко, че нещо не  е както трябва, но влюбената жена си заравя главата в пясъка като щрауса и си мисли, че всичко е наред. После не иска да си го признае, защото трябва да споделя вина, а това е тежко. Същото между впрочем сполетява и много мъже... както много пъти се опитвам да кажа- нашия живот е в голяма степен функция на нашия характер...Човек, когато е подвластен на емоциите е способен от 9 кладенеца вода да носи, за да си повярва сам.... Преди много години мъжът ми ми каза:  " аз не съм се променил, ти си ме измисли някакъв и  сега ми се сърдиш, че аз не се оказах този някой"
....такива работи...

А, аз за моя никога не съм си правила илюзии, нито пък той ме е заблуждавал за това какъв е. Мноооого добре си го познавах още преди да реша, че искам да имам нещо общо с него (както и той мен, между другото - като сте колеги няма начин просто, всичко е на тепсия, а ние го играехме и приятели, споделяхме си разни неща... направо директно си ми казваше, че не е семеен тип). Ясно ми беше, че и лъже, маже, върти поне по 3 жени едновременно и всяка се мисли за единствена, ама какво да направя, като си го искам него . Нито ми е бил първият, нито последният, нито пък аз съм расла в саксия и поливана с лейка, имала съм база за сравнение - колкото и да съм се опитвала да преценявам трезво нещата, пак съм стигала до същия извод - него обичам, не бих могла да живея с друг мъж. И той така - върти, суче и пак е с мен. Едно е ясно - каквото и да става, няма да се разделим. Просто последните му изпълнения отпреди няколко години наистина ми дойдоха в повече, такива величествени глупости свърши, че направо ми скри топката. Е, удари дъното, нагълта се с малко тиня, помогнах му да изплува и така. Лошото е, че като изплуваш и почнеш да се отръскваш от тинята пръските попадат върху обикновено върху тоя, дето ти е подал ръка . Няма по-смъртоносен капан от собственоръчно поставения, това е истината. Но важното е, че сме заедно.

Това е вярно.

Ако искаш си вярвай, ако това ти действа добре, но това са глупости.

Като цяло има някаква идея в тази мъдрост. Но човек, който не си прави планове за бъдещето е постоянно обречен да има големи проблеми когато това бъдеще стане настояще.
Или поне аз така мисля.

пантер цял ден те дебна да те питам ти като мъж какво мислиш за това дето съм написал в мойта тема съседната.Моля те кажи като мъж какъв ти е извода 

Аз съм човек, които винаги прави планове. Ма купища планове за бъдещето. Все гледам напред и се чудя как да направя, че да ми е по-добре. Ма не съм го докарала кои знае докъде така. 

Какво да ти кажа Каси. НА някой хора плановете са си чисто фантазиране. Не знам дали при теб е така, ама да правиш планове за бъдещето, "хвърчейки из облаците" или пък като включваш мнението на някой друг без да си го питал си е едно нищо.

Може ли да ви напомня, че темата има закован конкретен въпрос? та ако може да не я разводняваме с мечти и планове за бъдеще, щото сега сме във филма "да рева ли или само да ми е мъчно:))))"
(така, де това предполага темата, нали така)

Пантер, я ти кажи - ти как приемаш раздялата, когато тя не е поставена от теб... Ти какъв извод си си извадил за чувствата към бившите..
Айде  и едно мъжко мнение /и то не на мъж дето се прави на мачО като псува и се държи грубо и арогантно/
ВЪобще ти за себе си как приемаш бившите/а... Разбира се ако не си от тези мъже, дето само те зарязват!