спасение няма, нито от игрите, нито от компютъра. Извинявам се, но не изчетох всички мнения само поради причината, че моят голям син е доста по-малък от вашите деца и не бих могла да ви помогна. Искам само да споделя, че той е на 2год и 8месеца. Като гледа мама и тати колко време прекарват пред компа / аз съм ИТ специалист, а мъжа ми се занимава с нет услуги/ иска и той тук. Започна се с музика, филмчета и приказки. НО това не му стигаше и пак се буташе при нас. Показах му как да си разглежда снимки, като натиска стрелката от клавиатурата /беше много горд, че прави нещо сам/. Сега макар да няма нови снимки, почти всеки ден ги разглежда и то само заради малкото копченце . Майка ми работи в ясла и поради тази причина все се грижи за психическото му развитие. Преди около седмица ни подари диск с игри за деца от 3 до 6год / така пише на диска/. Пусто мое любопитство, какво е измислено за 3 год дете. Пуснахме диска, за една вечер, не за 30мин се научи да движи мишката /щрака и с копчето, но не винаги уцелва лявото - ръчичката му е малка/. Действието се развива в 10 и половина вечерта. В 11часа едвам гледаше, но зор да си играе. Мъжа ми едвам се стърпя да не го набие. На следващата сутрин се събуди още в 7 и половина /иначе спим до 9-10/, та пак да си играе. Добре, че сме с лаптоп и мъжа ми каза, че му трябва в работата, та го взе. За тази седмица сме си играли 3 пъти, защото някак си успяхме да го излъжем в останалите ситуации. И това дете няма още 3 год, а какво ще правим занапред?