Момичета, имам въпрос - при подаване на нотариално заверената молба за даване на съгласие за осиновяване, както и всички останали документи, които да бъдат внесени в съда, трябва ли социалните да ми дадат входящ номер, че съм им предоставила тези документи? Благодаря ви предварително!
- Публикувана: 6 авг. 2010, 22:17 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2010, 22:52 ч.
Входящ номер???
при едни нормални отношения със социалните - не, давате документите на съответния служител, с който контактувате, той ги внася в съда, комплектовани с техните неща и после ви дава входящия номер.
при едни не дотам нормални отношения можете да си внесете молбата до съда и всички ваши приложения към нея (нотариално заверената декларация, новите медицински и т.н., каквото се налага да се вади наново) с едно придружително писмо до РДСП, на което да искате входящ номер, най-вече дата, от РДСП. така в случай на проблем, вие ще имате документ кога и какво сте дали, а те не могат да кажат "не сме внесли в съда, щото те ..."
това, щото принципно молбата от вас, желаещите да осиновят, до съда се подала чрез социалните ...
какво стана с написването на молбата до съда за допускане на осиновяването?
при едни не дотам нормални отношения можете да си внесете молбата до съда и всички ваши приложения към нея (нотариално заверената декларация, новите медицински и т.н., каквото се налага да се вади наново) с едно придружително писмо до РДСП, на което да искате входящ номер, най-вече дата, от РДСП. така в случай на проблем, вие ще имате документ кога и какво сте дали, а те не могат да кажат "не сме внесли в съда, щото те ..."
това, щото принципно молбата от вас, желаещите да осиновят, до съда се подала чрез социалните ...
какво стана с написването на молбата до съда за допускане на осиновяването?
Какво стана ли? Ха ха! Не знам да плача ли, да се смея ли.... Подготвихме документите, заверихме ги нотариално в София, защото тамошната "социална работничка" не можела да си зареже работата и да търси нотариус в родния си град. Обадих й се по телефона, да я попитам за това, понеже в молбата фигурира име и подпис на социален работник... Тя ме наруга, разкрещя ми се, колко е заета... До тук - добре, стана ми криво, обадих се за съвет, тя крещи. Все едно, преглътнах го - дните минават, тя е заета, детето продължава да седи в дома... Отивайки в съответния град, с половин час по - рано, за да не закъснеем, чакаме, чакаме.... Няма я... В стаята й имаше една нейна колежка, която знаеше, че ще идваме и ни каза, че нашата "социална" ще дойде - била при областният управител. А ние чакаме точно пред тази сграда! Знаете, че в по - малките градове сградите на администрацията са много близо една до друга. Звъннахме й по телефона, тя дори се извини за закъснението, идавала. Само че, не дойде от входа на областния управител, а от дома си.... Нали мъжа ми беше "помолен" да я закара предишния път. Все едно - нашата цел беше друга. Подадохме документите, тя ни прати да направим три копия на всичко, като трябвало да впишем от къде ще бъде издаден новият акт за раждане - това можело и на делото да се представи като допълнителен документ. Върнахме се с копията и я виждаме как си мята чантичката на рамо и си тръгва... Каза ни "Вие нали нямате съмнения, че документите ви ще бъдат подадени?" Е, това вече ми дойде в повече!!! Първо я попитах, защо се е държала с мен така по телефона, и ако съм я обидила с нещо, съм готова веднага да й се извиня. Тя млъкна, колежката й се притесни... Казах й, че имам притеснение, че ни бави документите, а в крайна сметка, както тя, така и ние се борим за една и съща кауза - децата да не растат в домове. Тя се разкрещя, че не се е чувствала по - обидена, че още в понеделник ще подаде документите... Не повиших тон нито за миг. Когато бях дете, майка ми ми казваше, че безсилния крещи - запомнила съм го. Сега нямаме нито входящ номер, нито мога да съм сигурна, че документите ще бъдат подадени в понеделник...Не смея да купя едно копче за това бебе.Сигурно ви станах адски досадна с моите невили... Извинявайте, момичета...
Какво стана ли? Ха ха! Не знам да плача ли, да се смея ли.... Подготвихме документите, заверихме ги нотариално в София, защото тамошната "социална работничка" не можела да си зареже работата и да търси нотариус в родния си град. Обадих й се по телефона, да я попитам за това, понеже в молбата фигурира име и подпис на социален работник... Тя ме наруга, разкрещя ми се, колко е заета... До тук - добре, стана ми криво, обадих се за съвет, тя крещи. Все едно, преглътнах го - дните минават, тя е заета, детето продължава да седи в дома... Отивайки в съответния град, с половин час по - рано, за да не закъснеем, чакаме, чакаме.... Няма я... В стаята й имаше една нейна колежка, която знаеше, че ще идваме и ни каза, че нашата "социална" ще дойде - била при областният управител. А ние чакаме точно пред тази сграда! Знаете, че в по - малките градове сградите на администрацията са много близо една до друга. Звъннахме й по телефона, тя дори се извини за закъснението, идавала. Само че, не дойде от входа на областния управител, а от дома си.... Нали мъжа ми беше "помолен" да я закара предишния път. Все едно - нашата цел беше друга. Подадохме документите, тя ни прати да направим три копия на всичко, като трябвало да впишем от къде ще бъде издаден новият акт за раждане - това можело и на делото да се представи като допълнителен документ. Върнахме се с копията и я виждаме как си мята чантичката на рамо и си тръгва... Каза ни "Вие нали нямате съмнения, че документите ви ще бъдат подадени?" Е, това вече ми дойде в повече!!! Първо я попитах, защо се е държала с мен така по телефона, и ако съм я обидила с нещо, съм готова веднага да й се извиня. Тя млъкна, колежката й се притесни... Казах й, че имам притеснение, че ни бави документите, а в крайна сметка, както тя, така и ние се борим за една и съща кауза - децата да не растат в домове. Тя се разкрещя, че не се е чувствала по - обидена, че още в понеделник ще подаде документите... Не повиших тон нито за миг. Когато бях дете, майка ми ми казваше, че безсилния крещи - запомнила съм го. Сега нямаме нито входящ номер, нито мога да съм сигурна, че документите ще бъдат подадени в понеделник...Не смея да купя едно копче за това бебе.Сигурно ви станах адски досадна с моите невили... Извинявайте, момичета...
Въобще не си досадна.
При така изложената от теб фактическа обстановка и при желанието ви за това конкретно дете, моят съвет е леви, десни и направо с документите в регистратурата на съда. Дават ти номер, образуват ти дело, оставят го без движение за допълване с документи, но датата ти е бетон.
Виж си нещата от книжката на Фани, следи си резолюциите на съда и той им дава резолюции и на социалните да депозират това или онова.
Рискът от подадени от вас в съда непълни документи не е никакъв, а от въобще незапочнато съдебно ппроизводство поради размотаване на социалните - сериозен.
Дори така да са се разбързали социалните, че да са те изпреварили, в което дъъълбоко се съмнявам, съдът ще обедини производствата в едно.
А ако социалните са след теб, първата дата те пази.
Препоръчани теми