Публикувана: 5 дек. 2004, 05:41 ч.
Последно мнение: 29 юни 2006, 09:08 ч.

Обичате ли стихове?

386 206
735
1

# 675 8 юни 2006, 14:57 ч.

Мнения: 2 212

Едно от любимите ми стихотворения, за съжаление не знам автора, ако някой го знае, ще съм благодарна да сподели Hug

***

Целувам те така непредпазливо
на булеварда в слънчевия ден,
мъжете те поглеждат завистливо
жените завистливо гледат мен.

Как искат да са дръзки, а не могат.
Това за тях е нерешим проблем.
А ти ми казваш тихо и с тревога,
че вече полудяваме съвсем.
Сега е пълна с пъстри пеперуди
нахалната ми рошава глава,
и ако ний наистина сме луди,
каква прекрасна лудост е това!

# 676 9 юни 2006, 12:02 ч.

Мнения: 2 212

Момичета, ето нещо мое Embarassed

...Незнам дали дори е за широка публика, защото си има конкретно вдъхновение и смисъл за самата мен, но все пак може би тези от вас, които са преживяли нещо такова ще намерят себе си в него...

Разминаване

Аз те искам с душата си.
Ти ме искаш с плътта си.
И до глупост предани на самите себе си,
забравяме:
аз - че имам и плът,
ти - че носиш душа...

А може би е нужно много малко?

Намерила душата ти, плътта ми
пред теб греховно се съблича...
Почувствала плътта ми, душата твоя
пред мен смирена коленичи...

# 677 9 юни 2006, 12:59 ч.

Мнения: 1 895

Днес вместо стих слагам текста на една песен на Луис Мигел. Много нежен Heart Eyes

Amarte Es Un Placer

El vino es mejor en tu boca,
te amo es más tierno en tu voz,
la noche en tu cuerpo es más corta,
me estoy enfermando de amor...

Quisiera caminar en tu pelo,
quisiera ser noche en tu piel,
pensar que fue todo un sueño,
después descubrirte otra vez...

Y amarte como yo lo haría,
como un hombre a una mujer,
tenerte como cosa mía,
y no podérmelo creer...

Tan mía, mía, mía,mía,
que eres parte de mi piel,
conocerte fue mi suerte,
amarte es un placer, mujer...

Quisiera beber de tu pecho,
la miel del amanecer,
mis dedos buscando senderos,
llegar al final de tu ser,
bailar el bals de las olas,
cuerpo a cuerpo tu y yo,
fundirme contigo en las sombras,
y hacerte poema de amor...

Y amarte como yo lo haría,
como un hombre a una mujer,
tenerte como cosa mía,
y no podérmelo creer...

Tan mía, mía, mía, mía,
que eres parte de mi piel,
conocerte fue mi suerte,
amarte es un placer, mujer...

# 678 9 юни 2006, 20:59 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

Болезнено зелена тишина,
в която аз от птици оглушавам.
И въздух, като тяло на жена,
безплътна като сън върху морава.
Къде съм слушал този птичи свод?
Кога съм любил това тяло синьо?
Дали в предишен някой свой живот,
през който пак от тука аз съм минал
като душа или пък като плът?
Като какво--дори не помня вече!
Но сигурен съм, нейде в своя път
и тук съм бил в една такава вечер.
С уста съм дъхъл тая тишина.
Със глас съм трупал тоя въздух звънък.
Със плът съм любил някаква жена,
безплътна като този залез тънък.
И днес, макар и нов, макар и друг,
за тях се връщам в този свят огромен.
За тях. И като вятъра оттук
минавам, за да взема своя спомен.

Дамян Дамянов

Момичета, хрумна ми нещо. Не знам до колко ще го харесате, но предлагам тук освен стихове, да споделяме и откъси от книги, които са ни развълнувани. Аз имам много такива преписани цели страници. Извадени от контекста, могат да се тълкуват по различен начин, всеки през собственото си светоусещане. Наистина това не са стихове, но понякога и прозата е красива.

"...защото това са зимни вечери, изпълнени с човешки тайнства, вечери на зачатия и на най-крехка нежност и на някаква боязливост и на свян..."

из "Дървената кука"
Й. Радичков

Последна редакция: пт, 09 юни 2006, 21:52 от fam

# 679 9 юни 2006, 21:18 ч.

Мнения: 331

Цитат на: Sandalka в чт, 08 юни 2006, 03:05

Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!
...

# 680 10 юни 2006, 15:37 ч.

гр.ВАРНА мммм... някъде на гребена на вълната
Мнения: 355

Ти виждал ли си как умира птица ?
изчезва бавно в гаснещия ден,
уплашена,но болката отрича,
впила нокти в празния простор студен.
Със писък как раздира небесата?
Предава се.........и гасне като свещ.
Така у мен замря и светлината,с надеждата
да бъда някой ден до теб.
А вярвал ли си някога в момиче,
в което да се вричаш и кълнеш?
Да знаеш,че до гроб ще го обичаш-
да нямаш съвест да се предадеш.
Веднъж повярвах,че те има,чувствах се обичан,
потърсих в тебе този мой копнеж.
Вълшебни думи мислех че изричам,
но всичко се оказа чужд стремеж.
Embarassed

Ти виждал ли си как умира птица?
Сега се молиш искаш да я върнеш,
но мъртва тя лежи във моята душа.
Уби я ти!Дори и не потръпна
ЗАБРАВИЛ БЕ ЧЕ ПТИЦАТА Е ЛЮБОВТА!!!!

# 681 11 юни 2006, 00:00 ч.

хареса ми идеята на fam за откъси от книги,ето и един от мен :
Що е любовта!Ветрец който шумоли между рози.Не, златен блясък на кръвта.Любовта е адска,страстна музика,която кара да танцуват дори сърцата на старците.Като маргаритка тя широко разтваря цветчето си привечер.Тя е анемона,която се затваря от подухване и умира от допиране.Такава е любовта.

авт.Кнут Хамсун

# 682 11 юни 2006, 07:47 ч.

Мнения: 5 877

The mornin_g afterwards; she standing there
Cool on the threshold, cooly looked at too,
When I beheld a gray strand in her hair
And found I could not have the strength to go.

Calmly I took her breast, and when she wondered
Why I, who'd made my mind to go,
Was not prepared to leave as we had said,
I looked her straight into the eyes and answered:

It's only one more night that I'll be staying,
But use your time: the fact is, you provoked me
Standing on the threshold in this way;
For both of us forgot that you're decaying.

With that, my voice gave out, and longing choked me.

# 683 12 юни 2006, 22:59 ч.

Мнения: 42

Много хубави стихове.Това ми е любимото:

ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ

В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да зал

П.Дубарева

# 684 14 юни 2006, 11:45 ч.

Мнения: 3 268

МНОГО МИ ХАРЕСА СТИХОТВОРЕНИЕТО НА ДИМБИ!БРАВО!АЗ КАТО УЧЕНИЧКА ИМАХ ДОСТА ОПИТИ И НЕЛОШИ ПРИ ТОВА.ЩЕ ВИ ПОКАЖА НЯКОЙ ОТ МОИТЕ ОПИТИ УТРЕ,ЧЕ СЕГА НЕ СА ДО МЕН

# 685 14 юни 2006, 11:48 ч.

Мнения: 3 268

ЕМО И СТАСИ СА СТРАААШНИ СЛАДУРИ!!! bouquet

# 686 14 юни 2006, 13:18 ч.

Цитат на: stefani66 в ср, 14 юни 2006, 11:48

ЕМО И СТАСИ СА СТРАААШНИ СЛАДУРИ!!! bouquet

Благодаря

# 687 14 юни 2006, 14:48 ч.

Мнения: 2 212

Ето още нещо мое:

***
Искам си момчето, което не познавах
с най-сините за мен очи,
без име, ала "обич" назовавах,
с усмивката, която ме плени...

Уви, момчето мое се изгуби...
в мечтите, които за мен и него нарисувах,
в надеждите, които свидно пазех,
в посветения единствен стих...
Не друг, самата аз далеч го тласнах -
с любовта си просто го благослових...

Сега момчето е добре познато,
красивите очи са повече зелени,
мечтите сякаш с гума са изтрити,
надеждите големи са осуетени...

"Къде си днес?", дори не искам и да питам...
Изстивайки сърцето ми възвръща стария си ритъм.

# 688 14 юни 2006, 20:23 ч.

Мнения: 698

Ето един поздрав от мен - стихотворението е на Камелия Кондова:

Мамо, какво е революция

Момиченце, когато се роди -
животът беше босоног и рошав.
Баща ти още сваляше звезди,
а майка ти не беше толкоз лоша.
Сега не ти се вярва, че и аз
задавах неприличните въпроси.
И като теб - нападнах Дядо Мраз -
да му отскубна от брадата косъм.
И как да ти се вярва, смисъл мой
изгубен в дребнотемия до гуша,
когато вече те заплаших с бой.
И пак размахвам пръст: "Ако не слушаш!"
"Ако не слушаш!" - къщата кънти
от моя глас. (А глас не ми остана.)
Добре, че случих на дете и ти
изобщо не се плашиш от закани.
Добре, че тропаш с малкото краче -
в невръстния си гняв - така голяма.
И всеки първи отговор е "Не!",
а вторият и третият са: "Няма!".
Защото моят гняв поизтъня...
(На цялата държава ни се случи.)
И вече идва време за това -
ти мен на непокорство да ме учиш.
Ти - най-неуправляемо дете -
задърпай ме във марш от гневни звуци.
Така ще се събудя със сърце.

И двете ще направим революция.

# 689 14 юни 2006, 22:28 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

Цитат на: ester в ср, 14 юни 2006, 14:48

Препоръчани теми

Стихове за приятелството

Като пролетни цветя красиви, НОЕМВРИйчета игриви

298
Родени 2006 г.

подарък за 70 годиШнина

стихотворения?

Причина:

Причина: