По градинки и поляни пишкат юлски калпазани(тема 142)

Джулс, жената се похвали, че има нов начин за възпитание - наказва детето си като взима от играчките му и ги подарява пред него на друго дете. И ако не слуша другия път с пак друга играчка ще бъде подарена. Не го смятам за правилно и виждам как така или иначе агресивното съседче продължава да буйства. Откъснало кичур коса на някакво дете на скоро. Аз съм за проощренията пък и така възпитавам Николета. Но от друга страна се замислям дали не я разглезвам пък по този начин, защото когато ме радва и аз искам да я зарадвам и май понякога прекалявам. Май истината е някъде по средата, но не мисля че наказанията работят  

Пробвах и метода на Танита да казвам на Николета да отиде да плаче в другата стая, но една близка приятелка ми каза, че не е хубаво. Причината е, че така детето се учи да прикрива чувствата, които не се харесват на родителите.

И...май става по-сложно от това с какво пюре да се захранва първо  

Е, да, то хубавите спорове тепърва предстоят  

Аз обичам да наказвам в момента, в който се наложи. Това да му се раздават показно играчките... за мен си е издевателство над психиката. Унизително е освен това. Може да обяснява, да прибира временно играчката, да прекратява разходката, много неща може да се измислят.
Също реагирам винаги на момента - и за поощрение, и за неодобрение. Гадно е да се натяква как, видите ли, вчера направило детето нещо не по вкуса на родителя, та днес ще му се измисля някакво наказание.
Има поведение, което не бих толерирала - примерно Дарина да тръгне да удря друго дете. Веднага ще я дръпна, ще й се скарам, ще разясня за пореден път, че не бива да удря, че другото дете го боли и т.н. Може и да я плесна по дупето, ако преценя, че е прекалила. Както не й позволявам да хапе/удря мен, така и за другите важи забраната. За мен има смисъл и от такива наказания и ограничения  

Важното е, когато поощрява с думи, родителят да е искрен, а когато наказва - да го прави спокойно и без яд, така смятам.

Благодаря ви, момичета   Празника на Билянка наистина беше много хубав, а в клуба им беше супер забавно на децата. Бяхме поканили една клоунеса Мици, която сме ползвали и преди и наистина на децата им беше много интересно, а Билянка беше много щастлива, което беше и целтта  

Джоли, главния подарък на Билянка е cd-плейър с радио. Вида му е по-нестандартен, но пък се връзва чудесно за детска стая. Има няколко основни копчета и е лесен за ползване /не че тя не знае да борави с техниката и за големите/, но този и на вид го докарва по-детски Решихме, че ще й хареса, че все нещо танцува и пее и че ще е добре да си има самостоятелен и днес наистина цял ден слуша музика и танцува, а сега баща й свали и приказки, така, че сме доволни, че тя е доволна

За другото - поощрявам "доброто", но и отбелязвам и "лошото"   При мен често пъти действат по-скоро заплахите за наказание и не се стига до самото наказание.
А за постъпката на съседката ти да дава играчката на детето си на друго дете, не би ми дало сърце да го направя  

Мая, много хубав купон сте си направили за РД на Мати  И в яслата изглежда много щастлив...
Видях на една от снимките детенце с биберон и почвам да се чудя аз Петър в ясла ли съм го дала или в концентрационен лагер  Днес трябваше да спи за първи път в яслата и му взех едно плюшено куче да си го гушка, за да заспи. Помолих лелката да му го даде преди сън /вкъщи обикновено стиска някоя играчка като заспива, а освен това трябва и аз да лежа до него/ и тя ми заяви, че не давали на децата да си лягат с играчки, понеже едно ако имало, и другите щели да искат да си лягат с играчка  . В крайна сметка поспал малко, после поревал, така и не разбрах дали ли са му все пак кучето или не... Не мога да разбера аз ли съм твърде взискателна към тия лелки или те не са в час... Братовчедката на Петър е в друга ясла и лелката даже лягала до нея, за да може да заспи  /може и това да не е много правилно, обаче детето до такава степен е "адаптирано", че чак не искало да се прибира вкъщи 

ееее, Джоли, егати   това ми е най-противното нещо. Дени така беше първо дете и всички играчки бяха негови. И като се роди племенницата ми и всичко и се даваше на нея / долу при свекитата/ Всичко се давало на бебето защото е малко, да не плаче и така , и ако посегне Дени да си вземе играчката или недай боже да е удари, го набиват и го изгонват да си ходи горе при нас   Резултатът е , че той все така не си дава играчките, все така и посяга, но пък за сметка на това я мрази искренно   Тя му отне всичко свято за него...играчките и бабата и дядото   Е на това му се вика погрешен подход , ама ходи обясни на жалките люде  
Мразя, когато детето се принуждава да си даде играчката. Тя си е негова, ако не иска да я даде, няма и то да получи чуждата, но на сила не му я взимам, все ми е тая кой ще плаче  
Това им е света сега на децата, играчките и любовта на близките  
 Вие ще си дадете ли мъжа на някоя да си поиграе   ...ми така се чувстват и те....не искат да им ги пипат, страх ги е че няма да ги върнат   малко ирония  


Ааа, имах един въпрос НЯКОЙ ЗНАЕ ЛИ КАК СТОЯТ НЕЩАТА С БЮРОТО ПО ТРУДА, ИМА ЛИ ЗАПИСАЛИ СЕ ?

Кети, на мен ми предстои като се върна в сф да се запиша на бюрото по труда. Това,което знам не е много, но ще го споделя. Значи на мен ме съкратиха от 5 авг,но  1 месец нямаш право да се запишеш, защото по закон, ако до 1 м. не си си намерил друга работа работодателят ти дължи още една заплата и ти внася той здравните в нои. та на практика сега на 5 септ ще мога да се запиша. искат документа за това, че си уволнен или съкратен и трудовата книжка (доколкото знам тези двете са, но съм на 100%).
ако си напуснал по взаимно съгласие май нямаш право да се записваш.

Попрочетох малко от "спора" ви. Доста сте се развихрили, а тук си нямам мое пс и общо взето е малко дебнене с брат ми, та не мога дълго да стоя. Съгласна съм, че не бива да се принуждава детето да си даде играчката, ако то не желае. Но искам да питам как постъпвате, ако детето не иска да даде от неговия пакет солети на друго дете? Взимате ли и давате ли солета? Яна, хем не е по яденето, хем трудно споделя храна... е, то , ако беше супа не би се замислила, ама уви 

Честит имен ден на всички юлски Самуилчета ! Да си носят името с много здраве и късмет !

Хм, не знаех, че има и такъв ден 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ СЛАДКИ САМИ'ТА В ТЕМАТА!   

Аа, аз знам, че има такъв ден, но съм забравила, че е днес

Ето:
http://calendar.dir.bg/inner.php?d=20&month=8&year=2010& … id=&eid=55571

Честит празник на Самитата  

Кети с теб мислим еднакво   Няма по-голяма грешка от тази , да се принуждава по-голямото дете да дава на по-малкото всичко, само защото е МАЛКО.  

По темата... Джоли няма начин да си прекалила поощрявайки Ния за добрите постъпки. Пагубно е , ако за всяка добра постъпка и купуваш играчка   или правите нещо, което е забранено и т.н . Така , детето се учи, че направи ли нещо добро ще получи ..съответно расте с тая нагласа за отплата на добрите постъпки, но ти едва ли правиш така   Приятелката ти е   груба съм, знам, но явно нещо мн куца в отношенията и с детето  

Аз съм  наказвала Бобо  в две много кризисни ситуации да седи на дивана и да не играе - удари баба си с точилка по главата, но тя му се засмя и той съответно на другия ден я мелна отново   В периода, когато удряше децата ... два пъти успя, другите ги спасих   съм говорила до болка в устата, тръгвали сме си от парка, не съм качвала на люлките за наказание и т.н ... но главното при нас беше говорене, търпение и строг контрол  

Доброто в него, винаги отбелязвам, постоянно повтарям колко мн го обичам, понякога му взимам по нещо - но мн рядко, като награда за добра постъпка. Никога не слагам етикет на дете , че е лошо , нито на постъпка , защото идва един момент , в който детето може да прояви интерес за "лошото". Не бия, Кетито го е описала по-горе  

Не го принуждавам да си дава играчките, негови са си, ако иска ще даде   Съответно знае, че и другите деца имат същото право   Храна дава, рядко отказва, ако не му харесва детето   но с малко говорене и търпение от моя страна, бързо се поправя  

пп...
Онзи ден в Борисовата, Катето на Гнидка и Бобо хич не се разбраха , но вчера в Заимов  играха доста по-добре ... забравили са се, не могат веднага да се напаснат в отношенията си, а и с тая недоразвита нервна система е малко трудно ... това като пример, не може да им се сърдим, а де се поставим на тяхно място 

Сакси, със сигурност бих бръкнала в пакета със солетите и бих почерпила другото дете, ако Илия се инати и не дава. Трудно ми е да си представя, че може някое детенце да иска солетка, а аз да не му дам, за да не "разстроя" личното пространство на сина ми. Но аз имам малко по-различен подход по отношение на даването. Ако дете иска играчка на Илия, то аз се опитвам да го накарам да си я даде - обяснявам, че то само ще си поиграе малко с нея и ще му я върне, че той може през това време да си поиграе с неговата и тн. Ако много се затръшка и твърдо не си я дава, не настоявам. Но все си мисля, че в повечето случаи успявам да го убедя, рядко удрям на камък. И с Алекс реагирах така и в резултат на това, сега няма никакви проблеми да си споделя играчките, разменят си с приятели в градината, черпи винаги, когато яде нещо. На мен ми харесва начина, по който се държи с околните, искам и Илия да успея да възпитам така.

Кети, записах се миналия месец в Бюрото по труда. Аз не съм съкратена, напуснах по взаимно съгласие и при мен нямаше такъв едномесечен срок. Напуснах на 26.6, а се записах на 21.7. В Бюрото по труда трябва да занесеш дипломата си за завършено образование, заповедта за напускане и трудовата книжка. Въоръжаваш се с търпение и отиваш възможно най-рано сутринта. Правят се списъци и чакането е голямо (поне в бюрото в Младост е така). Като се запишеш там, отиваш в НОИ, където отново се редиш и чакаш като луд. За НОИ искат копие от заповедта за напускане (в БТ гледат само оригиналите). Ако си напуснала по взаимно съгласие вземаш 4 месеца по 120 лв, но поне ти се внасят осигуровки за периода.

Мая, Нинче, прекрасни снимки, много хубави празници сте направили

Дени, честит имен ден на Сами! Да ти е жив и здрав малкия мъж с характер

Аз съм “за“  споделянето на играчки. Щом Ива иска да играе с чужди играчки на площадката, следва да дава и нейните. Не мисля, че е нездравословно за личността на детето. Има други начини, по които може да я утвърди. Естествено, много говоря..както каза Шада - направо ме боли устата вече, но няма как. Не бия, понякога като не успея да сдържа нервите си съм подвиквала, но като цяло спазвам линия на разрешаване да прави каквото иска, стига да не наранява себе си или някой покрай нея. Изключително неправилно е да се казва - ти си лошо дете, държиш се лошо и прочее. Не признавам отрицанието като метод на възпитание. Много по-добре е да се каже - Ти си добро дете, това което правиш ме наранява и т.н. Обикновено ставам много сериозна и строга и Ива веднага ме усеща и се сепва. Трудно е възпитанието и формула няма. Всеки намира пътя към детето си по някакъв начин..., което не значи, че и аз няма да сменя посоката, ако ми се напече под дупето.
И да се оплача - Ива се разболя . За първи път, както по книгите - температура, хрема, кашля. Една седмица го влачи, вчера се влоши и ще я водя да я прегледа пак лекарката, но май към АБ отиват нещата, колкото и да не ми се ще.

моя извод от дискусията за възпитанието е, че всеки родител е намерил най-добрия подход към възпитанието на детето си, като изключим крайностите (визирам Джолината съседка ли беше...дето подарявала играчките на детето си)
за всяко нещо трябва да се намери баланс и за поощряването, и за наказанията...

Злати, дано не стигнете до АБ. Пробвай да я подсилиш с имуностилулант. Последния път този есберитокс буквално за ден я оправи Симона. Тя от два дни я мъчи един кътник, показва си кой е и казва, че я боли. Вчера цял ден и нощ не бяхме спали, сополи, рев и прочее, Т (но не висока), направо се хванахме за косите по едно време. Дадох и пак есберитокса, нали казват, че при никнене на зъбки, падал имунитета. Незнам дали от него ама спа днес до 6 и в 7 пак заспа до 9, което си е доста по-добре от предишната нощ. Пак беше много неспокойна, но не се е будила. Проплакваше на сън само. 

Относно възпитанието, нямам какво много да допълня. Като гледам всички май сме в една посока. Доброто е по-добро от лошото:) Симона навън обикновено е много спокойна, играе си хубаво с деца, дава и играчки и храна без проблем и досега не ми се е налагало да я убеждавам. При нас маймунджулъците са повече вкъщи. Инатите си ги проявява само на нас и то главно на баща си, тъй като той и угажда повече. Обикновено процедираме с отвличане на вниманието, но ако не стане и трябва да се сблъскаме с проблема, тогава започвам да обяснявам и добре, че в повечето случаи се навива, защото аз нямам това търпение, което вие имате. Има неща, които са изключително забранени и като понече да отиде там се казва НЕ на по висок тон и обикновено тя се сепва и се отказва. Предварително й е обяснено защо е НЕ. Общо взето мисля, че детето доста ни се е паднало щадящо и разбиращо дете, защото не смятам заслугите да са толкова мои. Нямам самочувствието аз да съм го постигнала това изцяло.

Случвало се е да не успявам да я убедя и да се ядосам и да я ударя. Сега вече от опит знам, че няма ефект и затова вее не го правя. Обикновено реве на момента, но продължава умишлено да го прави, което не е целта на занятието така или иначе.

Оле, кто каза, че маймунджолъците са ви в къщи....аз вече 2-3 път вървя на някъде ...нещо на пазар ли или нещо друго...и съм ги хванала и двамата за ръчичка и вървим.....и ххората на няколко пъти ми казват " Ейй, какви послушни деца  "..., а аз си казвам на ум "абе вие добре ли сте   "  

Злати   Гуш , да се оправяте, на морето  забранено да се боледува  
Аз не съм Против даването на играчки   винаги даваме и казвам да дадат, за да им даде и другото дете,....но не давам на сила ако моето не иска да си я даде   Просто видях последствията вече  


Астарта А знаеш ли дали има значение дали ще занеса диплома за средно или висше образование   Че за висшето ще ми я дадат чак към 15 септември-1 октомври