Оставяте ли и от кога децата си сами у дома?

Синът ми е на шест години и половина и все още не е оставал и за минута сам. Признавам си, че един-два пъти съм му предлагала да остане сам, докато отскоча до магазина/който между другото се намира в блока, в който живеем/, но той категорично е отказвал. Страхува се да остане сам/не знам това доколко е нормално на тази възраст.../.
Минавала ми е през ум мисълта да излезна до магазина, когато се е заиграл/знам, че няма да вдигне глава поне 15 минути/, без да му се обадя, но не мисля, че и това е добро решение. Първо, защото знам колко зле ще се почувства, ако случайно разбере, че е сам, и, второ, човек никога не може да бъде сигурен, че действително ще се прибере за времето, което е предвидил/за нещастие всичко се случва/.

Как беше при Гого не помня. Той стоеше ту при нас, ту при моите родители ...Първи клас като почна подписвахме задължително някакви декларации, че ще водим и вземаме децата от училище. Записах го на занимална ама пак не успявах да ида да го взема в работното им време. А сам не го пускаха да си тръгне, та напуснах работа - за гледачки, бейбинезнам какво си '96та година не съм и помисляла, то и пари нямаше. Ваканциите прекарваше в Етрополе при нашите, втори клас вече бях почнала пак работа и се гледахме по телефона. Докладваше за всяка стъпка.
Силвия я оставям у дома понякога за минути буквално и аз до магазина за нещо спешно. Става дума за по-малко от 10 минути, като естествено всичко е затворено изключено и т.н....Рядко, но се случва.

Ами аз съм от хората, които са си оставяли детето само точно по причините изброени от Шани.
Като се приместихме в София и Бети беше на година и половина нямаше кой да я гледа дори да отида да и взема храната от кухнята. Нямаше нито роднини нито познати все още на които да мога да разчитам. И затова ща не ща я оставях за половин час плюс минус зависимост от това кога ще докарат храната.
Било ме е доста страх, но не можех да направя абсолютно нищо.
Кухнята не беше близо и през зимата нямаше как да я разкарвам , а и по това време се предполагаше , че спи  Ама колко е спала само тя си знае.

Слизала съм и до магазин като стана по голяма, но това не е обичайна практика щото станах доста страхлива покарай престоя си в София.

От година и половина - тогава нямаше още 6 год. В началото за 10-15 минути - докато напазарувам. Това лято и през септември / докато си бях вкъщи/ я оставях почти по час и половина. Оставям й ключ, но се разбрахме да отваря само на баба, дядо и леля. Тя много иска да остава сама. И аз като Шани съм впечатлена как се справя. Явно й харесва цялата къща да е на нейно разположение.  Сравнително спокойна съм, защото живеем в малка кооперация на тиха улица в провинциален град. Случва се да спим с отключена /дори незатворена/ входна врата.
Имам "ненормалната" идея от догодина - 2-ри клас - след училище да е сама вкъщи. Имам баби и дядовци наблизо, но ........ 
Абе, искам да е самостоятелна и отговорна, а това няма да се получи с непрекъснат надзор.

Оставяла съм сам синът ми в България, когато беше на 6 ( извикаха ме по спешност в работата ), само като се сетя как се върнах и това дете ме чакаше на вратата със блестящи очи ( беше вдигнал темперетура ) ми иде да се гръмна  . Никога няма да забравя този момент и никога няма да си го простя .
В САЩ например не можеш да оставиш дете само, ако е под 12 години .

По-скоро - не. Не ги оставям сами. Моите са на 5 и на 7, но досега съм ги оставяла мисля един-два пъти за по 10-15 минути - колкото да изхвърля боклука и да разходя кучето. Последния път беше преди 1-2 седмици и се усетих, че се помотавам с кучето ей така, за кеф. За сефте не тичах и  не подвиквах "Хайде Неро, бързо, бързо!".

Не знам, мен ме е страх. Иска ми се да ги оставям, но самата аз не съм готова за това. Което дава повод на баща им да ме освирква непрекъснато. Разбрах, че свекърва ми от известно време ги оставя сами за по 30-40 минути и тази година за сефте пуска дъщеря ми да играе долу сама. Нищо не съм й казала. От една страна не ми се иска, но от друга страна, знам, че е добре за детето и след като аз нямам куража да го направя, похвално е, че има друг, който може. Има и доста обективни фактори за това, че не ги оставям сами, но и субективни - повече мен ме е страх, отколкото, че те не са готови.

Днес ги оставих у дома. Дребчо спеше, а аз трябваше да прескоча до детската кухня за храната. Добре, че е неучебен ден и оставих баткото да пази малкото. Вярно, че кухнята ми е "по пантофи", толкова ми е близо, но ето, че се наложи. Имам му 100% доверие, но до сега не ми се е налагало да ги оставя сами.

Не знам кога ще се престраша да оставя дете само. Само веднъж се наложи да оставя бебката сама точно за 10 минути, колкото да взема баткото от градина че беше студ голям, тя си спеше и като се върнахме, не беше мръднала. И баткото съм го оставяла спящ като малко бебе един или два пъти за по 5 мин - колкото да сляза до магазина до входа.

Иначе - изобщо не си го представям - сигурно ще бъде "Сам вкъщи" трета серия, ама моите и двамата са много малки засега, като поотраснат ще му мисля 

Баткото (на 5 г.) мога да го оставям за по малко. Той има огромно желание да бъде самостоятелен, но задълго (над половин час) в къщи не бих го оставила сам, може да свърши какво ли не! Напоследък проявява нездрав интерес към игра с огън - уж следя да няма достъп до кибрити и запалки, ама знае ли човек.
Малко бебе не бих оставила само В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ, независимо дали спи или не спи. Това са неща, с които не бива да се правят експерименти!!!

Уф, не мога аз да я оставя сама и това си е, бих се пукнала от притеснение. Обаче свекърва ми я оставя на няколко пъти сама и аз издивявам, не го намирам за нормално от тази гледна точка на това, че все още си спомням какво правихме със сестра ми когато сме си оставали сами вкъщи. Като започнеш от бъркането в контакта с оголени рамки от очила и завършиш до разхождането по перваза, за да видим дали и ние можем като котката.
Ще си я държа до полата до 21 годишна възраст и туй то. 

Ами какво да я правя като не иска да идва с мен до магазина като вали или просто се е загледала в някой филм... Най-близкият ми магазин е на 15мин.пеша, отиване-връщане-пазаруване - около 1-1,5ч - седи си сама, понякога имам чувството, че не е усетила, че ме няма...
Обаче винаги се обаждам на една съседка и и оставям ключ и ясни инструкции при кого да отиде ако има нужда. А бе то, ако има да става нещо, ще стане и докато сме там, ами дано не се случва...

по повод държавата и гледането на децата ни: тук ги у4ат преди вси4ко на самостоятелност: обли4ане, хранене с нож и вилица от тригоди6ни (спомням си посягане към нож/ножица на дете ддори в 1ви клас, и неистов крясък "НЕЕЕЕЕ" я от родител, я от у4ител...поне в моето детство) , игра в двора на градината, която си е една малка истинска гора, и при вси4ки положения у4ителите нямат поглед над вси4ки деца...и т.н.
Когато си сам, когато няма на кого да раз4ита6, когато не може6 да си позволи6 платена помо6т, просто поема6 риск. А колко е голям този риск, мисля, 4е зависи и от детето. От наблуденията над собственото ми дете, гледано в 2 разли4ни об6тества мога да кажа, 4е "доверието" което му се гласува тук го е направило по уверен, по самостоятелен и по отговорен (нека е на "по4ти 5  )
НАлага6е ми се да го остав1м сам (макар и само няколко пъти), за по 1/2 4ас, в София, когато ба6та му е бил на работа, навън е било виелица, и е трябвало да напазарувам от кварталния магазин...бе6е на 3г и 9з10 мес...Представях си пожар, престъпник, отворен прозорец...Гого бе6е инструктиран за съвсем основни не6та...Един ден го заварих да си говори с баба си по телефона "ами мама отиде до магазина, а аз си гледам Стуарт Литъл  Друг въпрос е, 4е сега не иска и да 4уе да стои сам, дори до су6илнята да отида (т.е. в блока, по пантофи  ) Не настоявам, знам, 4е е моментно, и 6те му мине 
Мисля, 4е и самото дете си показва кога е готово да  му се гласува доверие...Ние 4е 6те загиваме от притеснение си е отделен въпрос...После идва първата дискотека, лагер, все 6те ги мислим, и 6те смятаме, 4е са малки...
Разбирам за какво говори Лаура, но пък и другите мами ги разбирам 
Май стана малко дълго и малко офф, извинете...

Скоро се наложи 1-2 пъти баща й да разходи кучето, докато са сами. Пуснал й филм и я оставил горда-горда, че вече е голяма за около 10-15мин. Аз лично сигурно ще полудея и няма да рискувам, въпреки че съм наясно, че все ще трябва някога да стане. Представям си се като тези майки, дето следят децата си по срещи и дискотеки. Знам, че не е редно и се надявам, докато порасне да го превъзмогна, но това зависи единствено от нея, като ми покаже, че е отговорна.

Малко OFF: Гледали  ли сте, момичешки майки и татковци, сръбската комедия "Ние не сме ангели"2/или само "Не сме ангели"2/? Мнооого е показателен за "татковата" ревност.

Косьо е на 7г. и 4 м., Зорница е на 3г. и 2м.  Когато и двамата са у дома, съм ги оставяла най-много за 5 мин., да сляза да проверя пощенската кутия или да си купя вестник от РЕП-а пред блока. Ако Зорница спи, 1-2 пъти съм оставяла Косьо сам с нея и съм отивала до магазина по спешност за 10 мин. През последните седмици го оставих за първи път сам за около 20 мин.- докато взема сестра му от детската. Не че не можеше да дойде с мен, но той предпочете да го оставя вкъщи. За по-дълго  от това засега не смятам да го оставям, и то само ако се наложи. Мисля, че още му е рано.

Дъщеря ми е на 6г и 6м, но никога досега не съм я оставяла сама. Само веднъж я оставих спяща излязох за 10-15 мин. и щеше да ми се пръсне сърцето.

Така като гледам не се очертава в скоро време да я оставя сама.
Не мога да знам какво ще измисли, доста е палава, а и фантазията й развинтена.

Съвсем наскоро я оставих в колата докато влязох в книжарницата, и, връщайки се, я заварвам да пали един молив със запалка. Изтръпнах. Как съм я забравила тази запалка в джапката, а тя забравила там молива и ето - белята беше на път да стане...

Как да я оставя при това положение?

Оставям я сама само ако аз реша да подремна в спалнята, но и през това време прави бели, като се опитва да прикрива следите, но неуспешно... Оня ден ми провали една тенджера, като я гипсира с гипса, който й подариха, да правим гипсови рамки... друг път си е играла с белина да "мие" тоалетната, трети път незнам какво си...

Тъй че...сама - не!