))) 
(майтапя се не се засягай 
)
Днес вдигна само веднъж температура и то около 38.3-4. Разминахме се с Панадола и Нурофена, само хомеопатичните си хапва. Дано му минава вече, че се измъчи с тая висока температура. Супер кисел е, а и очите са му червени като на вампирче, много е жален, но ще му мине. И той по цял ден все в ръцете ми иска и нямам сили да гледам... 
Достатъчно, че да се добие впечатление за капацитета ми. Ама, Миме, не разбрах за какво трябва да стрелям, ръгам и т. н. – аз на подобен комплимент не се и надявах вече - някой да ме нарече „момиче”. 
може и вирус да ме е тръшнал,че всички около мен са болни.Сега ако пак ме докара то WCто ще да е от вирус,а не от родово начало.Най-страното е ,че където и да се преместя котките са след мен 
отивам на дивана скок при мен,сега съм на масата те пак станаха и едната ми е в краката,а другата до мен на стола 
На принцпасъм без едно мога, само с едно-не
дано да продължава все така! София няма как да я запиша при него, защото групите са от 3+ години. Тя ще започне да ходи също на половин ден в друга ясла, 2 пъти седмично.
изхранване няма това дете, а тежи само 10 кила! А аз никъде не мога да мръдна без да понеса със себе си 1 000 храни. Стигнах дотам, че по едно време и хладилна чанта си мъкнех, за да не яде само солети и кроасани по парковете. Добре, че има МакДоналдс иначе не знам как щях да оцелея а на времето се кълнех, че никога няма да дам на децата си такава "гадост" 
ама няма как един родител не е достатъчен за две бебета. Аз вечер съм като изцедена. Да не говорим, че през деня едвам смогвам да ги нахраня, напоя, изкъпя, приспя... а като излезем някъде търча като ЛУДА в хиляди посоки и се чудя кое първо ще се опита да ми избяга и кое да спасявам по-напред. София с такава сила се изстрелва, че свят ми се завива 
баткото уж на тази възраст трябва вече да разбира, но не би, постоянно си захожда нанякъде и хич не се обажда даже, става и си тръгва все едно не е с мен 
пълна лудница! Хайде лека от мен, че очите ми се затварят, а утре имам да свърша един милион неща Лош котарак!
В детската продължи по същия начин.Предупредих госпожите и лелите да не го карат насила,но лелята в детската не издържала да го гледа всеки ден как даже на масата не иска да седне на обяд и го задължила поне по 1 филия хляб да яде...Иначе следобедната закуска си я хапва,ако е филия със сладко(разбирай "следи от сладко" ) или кифла. Аз бях качила 27 кг. с втората бременност, върнах се у дома с 14+ и не ги помръднах изобщо първите 6 месеца. След това започнах да се възстановявам и то доста бавно. СЕга като чета Рени, теб тъкмо това търчане те чака, така че мога да се обзаложа, че не само ще възстановиш старата форма, ами и по-надолу ще мръднеш имаш и примера на Иви пред себе си емоцията от първия ден е противоречива и някак тъжна за мен а за фитнеса - имаш ли инструктор.Много е важно да имаш програма, да спазваш диета. Много често качването на кг се дължи на обръщането на бялата маса в мускулна (бялата не тежи), и другото е, че не може без диета, особено ако спортуваж толкова интензивно - всеки ден. Значи от една страна не оставяш мускулите да се отпуснат добре след голямото свиване по време на тренировката и в същото време предлагаш трудноусвоими храни, с които в този момент тялото не може да се справи и да ги разгради добре. Уф, не знам дали ме разбра, че не говоря много професионално, извини ме 
децата там се държат съвсем различно. За спането също - заспиват, няма накъде да ходят. Само стресът и реването не мога да ги преглътна и като ги знам какви са сирени сутрин, направо ми се къса сърцето ти водиш детето, то ревне, с него всички други от солидарност надуват гайдата....тамън се успокоят и идва следващото дете, което се мята агонистично на земята, рони крокодилски сълзи и всички други хлапета (които в този момент кротко седят по масичките и наблюдават сцената) надихат вой отново. И така до 30 големи са хитруши. 
