Порасналите деца и финансите

То, и аз много лесно мога да кажа, че децата не трябва да се дундуркат и съм убедена в това, но за някои неща. Точно като човек, който в известен смисъл е мигрирал и разчитал предимно, основно и почти изцяло на себе си, мога да оценя какво е да се блъскаш сам като на живот и смърт, а съвсем друго е да има кой да ти удари едно рамо. И при положение, че съм живяла в първия вариант, вече мисля, че няма зорлем да си налагам някакви ограничения за това редно или не децата ми като пораснат да живеят с нас и дали да плащат режийни. В края на краищата, това е родният им дом и в него не са на гоости. Ето, по това съм си по нашенски, а не съм прегърнала западняшката ценност едва ли не  да си изритам децата от дома или да се държа с тях като с квартиранти, "че да се научат да си правят сметката", както се казва! Да не говорим, че аз познавам доста чужденци от различни краища на Запада, които не са плащали никога нищо на родителите си, нито са олицетворение на приказките за западняшка самостоятелност. За мен нещата са елементарни - майките, които в момента са в чужбина, още не са преглътнали докрай трудностите при  собствената си адаптациия и интеграция, граничеща дори на моменти с доброволна претопяемост, и вкопчвайки се в идеята за границите кое е на родителите и кое е нна децата, са заели точно тази позиция. Предполагам, че и аз да бях на тяхно място, и аз щях да мисля така. И съм мислила точно в моя период на адаптация в София, когато съм била никой, без връзки, без нищо.
Редно-нередно, кой както си го направи. В момента съм на акъл да не изземвам функциите на "живота" и да ударя чертата между тях и себе си. така като гледам, половината софиянци не са мръднали от дома на мама и тати години след завършването си и започването на работа, лев сметки не са плащали, пък не са пропаднали. Дали ще му купя апартамент, давайки му кеш или "помагайки" с ипотеката (което в нашенски вариант си е живо изплащане), или няма вкъщи да му искам пари за сметки, все тая! На практика пак се дава една сума пари или някакво имущество на съответната стойност.

Делюжън,
Това с богатите, дето си карали децата да работят е мит, който се подхранва, за да изглежда по-социалноприемливо. Защото, ако работиш във фирмата на баща си и осереш пейзажа, няма да те уволнят, ама я познай какво ще ти се случи като прост наемен работник! Да не говорим, че са единични случаите, когато децата на богатите започват от ниска позиция, те просто кацат в един от кабинетите на големите началници и никой не  може да ги бутне оттам и с базука.

Анадриел, навсякъде има примери на зле възпитавани деца- и сред бедни, и сред богати. Пълно е с отрочета на богаташи които смучат родителя като пиявици, профуквайки всичко я за наркотици, я за хазарт. Има ги и на запад мамини синчета отрано усетили че са хванали Господ за шлифера и ударили го на живот за бащина сметка.

Да кажем че схващанията че си му до гроб длъжен защото си го родил, са в пъти по-малко отколкото в България. И по мои лични наблюдения, богатите много по-често преподават "уроци за оцеляване" на синовете си учейки ги да печелят сами, отколкото беден който леко се е пооправил в живота. Последния като теб разсъждава "аз се мъчих без помощ, не искам и децата ми да се мъчат". Богатия знае че детето му никога няма да се мъчи. Защото едно е да си в лишение но и в абсолютна безизходица, друго е да си на лагер за бойскаут.

Не знам дали ми схващаш мисълта.

А защо реши, че става въпрос за лошо възпитание? Нито е мисъл за длъжност до гроб.

Точно, че ти схващам мисълта много добре! Когато знаеш, че си на лагер, а не на живот и смърт, и ако си на зор тати веднага ще те измъкне, се живее много по-спокойно! Обаче какво правиш, когато в един момент тати ти каже "хайде татиното, аз бях дотук, вземай си шапката и се оправяй сам и разчитай само на себе си; ако искаш жилище, си тегли заем, ако искаш да живееш при мен, ще получаваш сметката всяка седмица".
В допълнение, не поонасям стиснатите родители, дето нямат търпение да се оттърват от децата си и едва ли не вторите да трябва да им изплатят вложените в тях пари! Аз вече на митове и легенди на тема "no pain, no gain" не вярвам, защото животът показва точно обратното. Слава Богу, моитее са свестни и всеотдайни, доколкото им позволяват възмжностите!

И това автоматично значи,че докато сме живи,те са на наша издръжка!   
Поне за големия процент родители това е нещо като свещено задължение-апартамента,колата, обзавеждане,едно време даваха и спалното бельо ,и одеялата,и китениците...добре ,че сега "децата " са по-нахални,та направо казват "Това не ми харесва,дай пари,аз ще си купя каквото ми харесва!"

Не знам дали е до възпитание,но определено е един балкански  манталитет,който няма изкореняване...   
И така се стига до положение ,"децата" да работят и да си харчат заплатите за простотии,а мама и тате да имат дълг от 5000 лв. към топлофикация. /Действителен случай/

Ок,хубаво казвате, че това бил балкански манталитет! Но не е само балкански! Дори да приемем, че е така, както казвате, то хайде да помислим и за миналото и бъдещето! Тези родители, които сега дават, вероятно по същия модел самите те са получили от своите сии родители навремето, а най-вероятно те самите ще дават на децата си. Следователно, все в един момент младите от хрантутници стават спестовни и започват да събират и трупат за децата си. Което би трябвало да покаже, че няма как да опукат всичко и да чакат цял живот! Който има - дава! А и аз не съм чула и видяла досега на някого да му дават, ък той да казва "не искам, дръжте си го". И ми омръзна това плюене по всичко нашенско, все едно  сме марсианци, а не продукт на това, нашенското! Аз като чета тук какви големи приказки се приказват за товва как всеки гледа да трупа, че докато детето му порасне, да има готов апартамент, нещо не хващам вяра на приказките за плащане на сметки от децата и прчие.

Поне за мене значи, че съм и ще бъда щастлива да помогна на детето си в това, което иска.
Ако искането е разумно, разбира се. Все пак съм по-напред с материала от детето. Имам за мене, имам и за него. Нали катафалка с ремарке още не са патентовали?
А тези, които се пенявят за непременно внасяне на пари от детето у дома ми приличат на дразнещите свекърви от по-долната тема. Доста млади жени там се оплакват от мързелими свекита, търсещи си работа от доста време и изискващи от децата си плазми, ремонти и др. екстри.

Не знам какви заплати получават децата ви, но ето конкретния случай: Госпожицата живее с родителите си, получава заплата от 800 лв месечно и в началото на всеки месец оставя 50 лв за сметки. Два пъти месечно зарежда хладилника за около 100 лева /изборът на храна е подчинен изцяло на нейния вкус/. Може да не купува храна, защото мама и тате не го оставят хладилника празен, но тя добавя разни глезотийки като синьо сирене например и подобни. Значи й остават минимум 650 лева само за нея при осигурен подслон, храна и удобствата на родния дом. Къде е проблемът с телетата и кравите?

petmil, за мене няма проблем - така са се разбрали хората.
Просто не мога да си представя да кажа на дъщерята - дай .... лв за режийни.
С баща и си плащаме сметките, пазаруваме  си основните неща за дома. Тя знае долу-горе какво купувам като вид стоки. Ако и се яде и пие нещо различно - купува си го. Е, ние също сме доволни да купим и приготвим, това което обича. Като си дърдори с приятелите по мобилния  - плаща си сметката. Яд ме е, че всеки месец 1 седмица работи за Мтел, но ....

Защо Айша да ти напомняме на такива свекита? Може точно тези свекита за които пишат там , да са свикнали винаги всичко да получават - първо от родителите си, после от децата ако може  Когато порасналите  деца и родители живеят отделно и всеки си поема своите сметки , май няма опасност от подобни прищявки от нечия страна?

И ние все още живеем заедно с вече пораснало дете. Няма точно определени суми, но пазарува, плаща разни сметки и т.н. Никой нищо не му е искал, сам си е решил да е така. Дори не помня от кога не е поискал и 1ст. за себе си, работи си още от 1-ви курс в университета. Но пък работи от в къщи през И-нет, така че може. Нищо не иска от нас, дори сега търси да ми купи куче, за да ми го подари, защото старото ни куче умря и аз много страдам.
Ако реши да живее с някое момиче - прав им път на кваритра, аз заедно с млади семейства не мога и няма да живея Всяка жаба да си знае гьола за да си запазим добрите отношения.  
Необичайно ми е родителите постоянно да издържат и глезят неистово вече пораснали и работещи деца, това си е възпитание, стимулиращо мързел и егоизъм в отстрещната страна. Но пък да му искам наем, как ли пък не, та това си е и неговият дом, а ние не сме чужди хора, а семейство все пак. Разправиите за пари вътре в семейството са ми чужди и грозни. Всеки допринася с каквото може.

Това е най-голямата глупост на българския манталитет. Родителите не живеят за да събират за децата. После децата не живеят за да събират за техните деца. Омагьосан порочен кръг на вечна нищета и пестене.


И още как ще и кажа ако не видя заинтересованост да се изнася в собствено жилище. Децата се обгрижват в родителски дом докато са деца. Порасналите вече имат финансови задължения.

Редно е порасналото мамино "детенце" да участва във финансовия живот на къщата,като поеме някоя сметка.
Не е редно крава да бозае от телето си.

За мен лично човек, който е завършил, получава прилична заплата, живее с родителите си и не се сеща да поеме част от общите разходи без никой да го подканя, е лишен от чувство за чест и достойнство. Не завиждам на родителите, отглеждащи такива деца, защото нищо хубаво не ги чака от момента, в който спрат да бъдат полезни.

На теория ми е много ясно , но как става на практика. 1/3 от водата ли ще му изчислиш, или 1/2 от нета.  И досега си плащал всичко, сега изведнъж - Давай, да се научиш.
Достатъчно е , че сами си купуват дрехите и играчките. И на мама и тати подаръци.

Ми, ей-така, много просто, примерно една трета от общата сума за сметките, или колкото може да отдели. Добре възпитаният, отговорен човек ще се сети сам без някой да му каже 'Давай'. А да си купуваш сам дрехи и храна, при положение, че работиш, не учиш и не плащаш наем, е нещо, което се разбира от само себе си, оставаше и да е обратното.