Някой преживял ли е подобен ужас?

Здравей,
аз имам - имах екстрасистоли и мога да ти кажа, че притеснението ти е излишно.При мен също се появиха след редица неприятности и даже най-странното беше, че се появиха когато бях в пълен покои т.е. бях много щастлива и спокойна в него ден когато се появиха за 1 път.Отначало ми казаха че клапите не са в ред,после че си въобразявам, даже си позволиха да ми кажат "Миии Вие сте се карали или нещо по-серьозно, но не искате да си кажете"  , нооо после се установи проблема и когато забременях това беше 1то което казах на доктора, тъй като знаех, че е опасно, и след като ме прегледаха ме погледнаха мнооогооо странно и казаха"Хммм няма такова нещо при теб", което ме успокои защото ми показа, че са минали от само себе си а аз се бях притеснила, че видиш ли млада млада мога да си отида .Просто се усмихни, махни с ръка на проблемите, те винаги ще ни съпътстват, иначе няма да можем да оценим малките радости които ни се предлагат! 

Zdravejte, 4estno da ti kaja ne si gubi vremeto da hodish po kardiolozi, nevrolozi i t.n. Prosto otidi na psihiatyr. Nasheto obstestvo e mnogo konservativno i hodeneto na psihiantyr e edva li ne diagnoza "invalid". Ot stresa, kojto si izjivqla sa zapo4nali da te zalivat vylni ot panika i drugi takiva simptomi, koito vsystnost ne sa realni. Az samata sym go izjivqla i nikak ne e priqtno. Osobeno sled kato reshih da se spravqm sama, za da ne me pomislqt za glezla problemyt se zadylbo4i, poyaviha se i drugi simptomi. Sled piene na lekarsva sega mi ostanaha samo leki strah4eta otvreme-navreme. Prodyljavam da jiveya pod stres, no stiskam zybi. Sega mi trypnat samo rytzete nostem kato posledstvie ot tzqlata istoriq. Ako imash vyprosi sym na tvoe razpolojenie. Mnogo dobre te razbiram.

не ми се е случвало слава богу, но искам да ти кажа да се успокоиш, това е най важното, и да ти пожелая да се оправиш по бързо

благодаря на всички,които ми отговарят.наистина благодаря

Аз също имам подобни проблеми. Най-много се уплаших, когато една вечер сърцето ми биеше толкова силно, че чак блузата ми подскачаше. Ходих на лекари, даже си изследвах хормоните, заради съмнения за проблеми с щитовидната жлеза, но....нищо. Явно наистина всичко беше на нервна почва. Като ми стане така, един Валидол върши чудеса за мен. Чак антидепресанти не е ли прекалено. Виж мъжът ми имаше истински проблем тази година-започна със сърцебиене, а след това направи и акушерска ръка. Това е да се парализира временно едната ти ръка. При него обаче се парализираха и двете му ръце и лицето. Беше жив ужас. Така и не се установи от какво се получава след хиляди изследвания.

здравейте момичета, аз лично такива усещания за прескачания имам от един, два месеца, придружени със стягане и затруднено дишане понякога, но се мъча да не им обръщам внимание. Но сега ме подсетихте за един разговор с мъжа ми преди 20-тина, а може и повече години, когато той спомена, че сърцето му редовно прескача и аз останах учудена какво е това нещо, а той беше два пъти по-учуден от мен, защото си мислеше, че на всеки човек това се случва понякога. Не е и допускал, че примерно само на него или на малко хора. Той е доста небрежен към себе си, не е ходил на лекар, казва, че не му пречи и така е вече много години. Толкова много, че не мога точно да ги определя. Явно не винаги е сигнал за сериозни здравословни проблеми, да се надяваме. Дано да съм подействала успокоително...

Fanta, това е най-вероятно от нерви.
Ето една статия за паническото разстройство, където се описват като твоите симптоми. По-интересни са коментарите.

аз не съм имала такива проблеми със сърцето, но за депресията мога да споделя много. Възможно е едното на провокира другото и обратнота, Получава се затворен кръг и измъкването е трудно. Послушай съвета на мамите и иди на психиатър да ти изпишат правилните лекарства. За твое упокоени и на кардиолог. Откровенно казано ми е чудно как така само една седмица си пила антидепресанти. Обикновенно се пият по схема с постепенно увеличаванеи съответно по преценка на лекуващия се намаляват.

Успех!!!

И помни че всичко идва от главата

имах подобен проблем...нямаше някаква причина за появата му...ходих по кардиолози, невролози - нищо не се установи и затова не са ме и лекували. проблемът изчезна от самосебе си. мисля, че ти трябва време, за да се възстановиш от стреса.
прегръщам те и ти желая бързо и успешно възстановяване!

имах, имам и ще имам
има вроден лек дефект на клапата на сърцето /едната/ - не се сещам как се наричаше - тя е като камшиче и при отваряне и затваряне може да създаде проблеми и тези прескачания, аритмия и тем подобни
безобидно - асвен 3 дни в самото начало на бременноста когато мислех, че ще умра
среща се по-често при жените
аа ПРОЛАПС се нарича на митралната клапа

но аритмия и екстрасистули можеш да имаш на нервна почва - както е при баща ми
не е страшно до време, проблем е при напредване на възрастта, качване на кг, високо кръвно и т.н.

не е опасно по принцип ако това е диагнозата /или горната/

Аз имам екстрасистоли от пубертета си (поне тогава за първи път бяха забелязани), но никога не са ми пре4ели. Правили са ми един куп изследвания и в България, и в Щатите, и никакво конкретно заболяване не се откри и така си и останаха. В момента съм 4ти месец бременна и се задъхвам като ка4вам стълби и т.н. но го отдавам по-скоро на бременността и на нивото ми на активност (което не е особено високо ). След като ги усещате толкова притеснително оба4е, може би е добра идея да идете на специалист. Успех и дано вси4ко е наред!

На наши много големи приятели детето беше в такова състояние след като почина баща и. Тя беше тогава на 10 години и го преживя много тежко. Не искаше да се прибира в къщи. Мисълта за това да остане сама в дома си я ужасяваше. Майка и бързаше да се прибере от работа, защото знаеше, че тя е някъде навън на студено. Тогава се обърнаха към хомеопат, който реши проблема за по-малко от месец. Успех!

предварителнио се извинявам че ще попиша малко повече,но ми се ще да ти разкажа подробно ,за да разбереш наистина и да се успокоиш,което не означава че лекаряат е излишен....
 значи преди година една нормална вечер си лягам и започна ужаса...краката ми започнаха да горят ,после поцялото тяло ,гърбът ми гореше,в един момент ми изчезва картина от очите,в следващия изчезва звук и усетих как се отдалечавам-честна дума  нямяше ме!изпаднах в абсолютен ужас за децата си и се опитвах да изтръгна някакви сили за да заръчам никога да не ги разделят (имам две дъщери на почти три и почти шест години)....и до там.няколко секунди пълен мрак,абсолютно нищо,и огромна мисъл за децата ми.ПОсле с огромна сила се изсипах някъде от високо и сърцето ми полудя-незнаех дали ще издържи на това лудо маниакално бързо биене..после един два удара за подълго време,после пак много бързо,абе изобщо сърцето ми не знаеше какво прави.станах от леглото и се разревах .не можех да заспя от страх,но от умора в незнам кои момент съм заспала на дивана в кухнята.през деня всичко си беше нормално,но вечерта когато си лягах сърцето ми отново полудяваше.опитвах се да обясня на мЪжа си обаче тои само ми казваше че си внушавам и че всичко е от нерви.И аз така си мислех и за това не ходех на лекар,но повярваите ми (пук и всъшност вие знаете) не е лесно човек сам да излезе от кръга на нервите и напрежението....и така след 4 дни си лягам и изживях поредния кошмар,само че този път и мъжа ми се оплаши-пулс над 130,завита с три родопски одеала посред 37 градусово лято аз умирах от студ и болка в гърба в сърдечната област
В 12 посред нощ без никакви пари вкъщи.....ни за такси и за плащане на лекари.Добре че са приятелите и един добър наш приятел доиде да ме вземе с такси и отидохме в пирогов,наистина си мислех че ще пукна,направиха ми кардиограма и бързо бързо ме изпратиха че нищо ми няма,ама непременно да отида при кардиолог за праглед(представяте ли си).Отидох и после жсичко се рави по стандартния начин -нищо ми няма ама пих 4 месеца лекарства -едното за да помогне на сърцето да си почине,другото за да си почина от стреса(за СТРЕСА няма да говоря защото е наистина страшно )и така 4 мсеца-понеже нищо ми няма.Пих ги по някаква схемав един момент реших да ги спра защото си каза че не може на 26 години да започна да пия лекарства за цял живот,но прехлопванията пак започваха и пак лекарства и така нататък,за капак си счупих глезена точно по него време,преживях пълна упоика и 45 дни гипс,заради скапания гипс пих лекарставата за съцето още защото според кардиолога трябаше да помогна на сърцето си в този шок за организма-катастрофата и счупения глезен........след 4-5 месеца ми писна и успях да си наложа позитивно мислене и да вярвам че не ми е сега времето да си ходя (и  даи боже господ да е с мен и да ми помага)и така успях да преоодолея тези препядствия.С изеинение ама пратих всички проблеми и роднини на маината им , и не ми пукаше кои какво ще каже,спрях да се съобразявам с другите и да се опитвам да съм изрядна според техните изисквания,защото бях забравила НЕЩО МНОГО МНОГО ВАЖНО-АЗ СЪМ ,ИМА МЕ,ОБИЧМ ХОРАТА ОКОЛО МЕН И НАЙ-ВАЖНОТО НЕ СЪМ ЛОШ ЧОВЕК,така че да ме харесва които си иска,аз съм си аз......и малко по малко нещата се успокоихасега имам такива прехлопвания ,които се появяват един два дни преди месечниат ми цикъл,но те не ме притесняват.АКО ИМА НЕЩО КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ И ДА ПОМОГНЕ СЪС СИГЪРНОСТ ТО Е ДА СЕ СПРАТ ЦИГАРИТЕ.СПОКО.ГЛЕДАИ С УСМИВКА НАПРЕД

Севда,благодаря ти за изчерпателния отговор.Би ли ми обяснила защо трябва да спра цигарите?аз знам,че вредят,но в конкретния случай защо?
И ще ги спирам от понеделник - направила съм си програма и съм си купила никотинови дъвки 

и аз минах през подобни неща - страхова невроза след смъртта на баща ми. ходих при няколко различни лекари, изписваха ми лекарства, като им прочитох указанията решавах, че не съм толкова зле и няма да ги пия, (мислех си - да не съм луда все пак), една вечер ми стана много зле, задушавах се, имах световъртеж...отидохме в бърза помощ, където лекарката ме пита дали не съм прекалила с алкохола?!? толкова се ядосах, че за момента ми мина всичко. посъветваха ме да отида при лекар хомеопат, за 15 дни се оправих, поне не ми ставаше лошо вече, приключих с лечението и съм добре.
и аз вече гледам много да не се товаря, особено с глупости и дреболии.
от тогава разбрах, че нелекувания стрес може да доведе по-късно до сериозни проблеми, а и се лекува по-бавно, затова вземайте адекватни мерки.