Япония

 

Олеле момичета, не вярвах че ще е толкова популярна страна!Ще се опитам да разказвам и отговарям, доколкото мога и знам (а аз далеч не знам всичко).Ще помоля и тези, които са били там да разказват също.  През колкото повече очи я погледнем, толкова по-собре.
чумби както знаеш, будизма вярва в прераждането и от тази гледна точка смъртта е край и начало.Живота е интензивен, обществото традиционно и особенно в големите градове е много лесно да се почувстваш изолиран и самотен.Та не е чудно, че Япония има висок процент самоубийства, движи се между девето и шесто място сред развитите страни.Но далеч не се прескачат трупове по улуците  Наистина си има моди и в това и по едно време е било много популярно да се хвърлиш под влака по линията Яманоте - кръгова линия, която обикаля центъра на Токио - възможно най-натоварената ЖП линия в света.Спираш движението, дават те по новините...Но когато спират да съобщават подобни "събития" по нвините и намират начин да пускат влаковете до няколко минути след злопулуката популярността на подобен вид самоубийства спада значително.
Изма сеппуко е общото название на ритуално самоубийство чрез разрязване на корема.Има различни видове сеппуко и "харакири" е един от тях, мисля най-популярния.Този вид самоубийство е запазен за войните и първоначално има за цел да предотврати попадането в плен и поругаването и евентуално измъчване.В последствие се превръща в ритуал и става символ на самурайската чест, без която няма живот.Разбира се, в днешно време нито има самураи, нито сеппуко (което не значи че няма самоубийства на посрамени личности, но методите са по-...практични).Мисля последното сепууко е извършено през 70тте години от един шантав националист, който се опитва да прави преврат.
Рокси и мамамиа с английски в Токио и Осака - може, горе-долу.Другаде - не!Голяма заблуда на европейците е , че японците говорят перфектен английски.За тях е много трудно произношението, в езика им няма звуци като В,Л,Х и прочее, така че произношението им е ужас!В=Б,Л=Р,Ху=Фу и т.н.Съответно table=тейбуру (последното у е защото те говорят на срички и никога дума не завършва на съгласна).НО!Има много табели на английски, особенно по туристическите места.Менютата са на японски, но имат нещо по-добро и от английско менщ (не би ти помогнало много ако ти връчат листче с : katsu-don, saba-no-misoni, okonomiyaki и от сорта ) - имат си пластмасови макети на всичко, подредени на витрината и са невероятно реалистични Ето виж.Добре са настроени към чужденците, много са услужливи, засега.Все още не са нападнати от тълпи такива, но се увеличават всяка година.
Детските градини са много добре организирани, биват основно два вида - целодневни (запазени за работещи майки, болни и многодетни) и полудневни - за всички.От 3 до 5 години.От 6 се тръгва на училище.В детските градини възпитателките скачат на въже и ровят в пясъчника заедно с децата, играта с кал е любимо занимание.Япония е рай за деца, може би перфектното място за отглеждане на малки деца!Идеални паркове и градинки, безплатни музеи и тема паркове, във всеки по-голям шопинг център има кът за деца и бебета, кабинки за кърмене, преварена вода за АМ,места за преповиване, в събота - безплатни консултации с мед.сестра, медицинското обслужване е напъно безплатно (и лекарствата също).Не мога да опиша колко перфектно уредено е всичко - от бременност та до гимназия  Само ще кажа, че в малкото предградие в което живеехме веднъж годишно идваха да изрият, пресеят и дезинфекцират пясъка в пясъчниците и през лятото имаше безплатно квартално басейнче за децата.
Бризеис кучета бездомни няма.Никакви.Купуват се в магазини за домашни любимци и са много скъпи.Малките породи се предпочитат, има и една специфично японска порода шиба ину, която е доста популярна.Трудно е с домашните любимци, на много места в жилищата под наем е забранено за тях.

Самурайка искрено съм впечатлена от всичко което сподели - парковете,здравеопазването и т.н.
Блазя ти ,че имаш възможността да живееш на такова място .
В последно време Япония започна страхотно много да ме привлича, язък ,че езикът им е толкова труден иначе с удоволствие бих започнала да го уча с любителска цел.

Едно голямо ありがとう。 _{аригатоу} ,че все пак намираш време и възможност да ни пренесеш дори за миг там .   

Самурайка, златна си, благодаря
Ще има и още въпроси

Самурайке, благодаря!
Искам да попитам как стои въпросът с майчинството в Япония? До колко време след раждането на детето майката се връща на работа?
Бях гледала, колко много наблягат на образованието.
Вкусна ли е японската храна? Аз съм яла само суши  В интернет намерих доста клипчета за приготвяне на японски ястия, на вид са красиви...обаче незнам дали биха ми понесли...
Иначе съм гледала, че японците знаят доста за България - покрай киселото мляко, художествената гимнастика, музиката и .... Кутошо 

Хайде и аз в кюпа.  
Мъжа ми наскоро се завърна от едномесечна командировка в Япония. От разкази и снимки успях да добия представа за тази толкова интересна и екзотична за нас страна. Бил е в град Уеда, но през уикендите е обикалял околностите като турист. Ходил е до Токио 4 пъти, Нагано и разни други градчета, на които не им помня вече имената. Най-много му е харесало в Токио. Много млади хора имало по улиците и много чисто било навсякъде. На гарата видял как чистят всяка сутрин с прахосмукачка.   Големи тълпи от хора, коли, задръствания. Въобще обичайните за един мегаполис неща.  Ето как пресичат  и след малко колите тръгват


Според мъжа ми японците били много любезни към чужденците. Дори и да не знаят английски тези, които е питал се оглеждали наоколо и питали има ли наблизо някой, който говори за да го упъти. Даже веднъж една жена го завела до спирката на метрото и му помогнала да си купи билет от някакви автомати, на които нямало надписи на английски. Картата на метрото в Токио и автоматите
В заведенията много рядко е имало менюта на английски. Ето как изглежда В повечето случаи мъжа ми си е избирал храна от макетите, за които Самурайка по-горе е писала. Веднъж си поръчал зеленчукова салата като си мислел, че ще му донесат нещо с домати и краставици или в по-лошия случай някакви зелентии, а те му донесли кимджи – люто зеле.  

Samuraika, искам да те питам нещо, което мъжа ми не е разбрал за какво го правят хората. Значи на улицата видял голяма тълпа хора наобиколили някакъв пушек и го дишат. Даже не е успял да види какво точно гори и пуши. Някои грабели с ръце пушека и си го слагали на главата. Какъв е този ритуал?  

samuraika , благодаря ти    А там има ли забрана за повече от едно дете като в Китай? 
Аз пък не можах да отворя линка с макетите на храна.   

Каролина, страхотни снимки!  Имаш ли още?

Разказвайте, разказвайте, много е интересно. 

А сетих се - вярно ли живеят в една стая цялото семейство и си вадят нещо да си постилат, когато спят на пода? 

И при мен не се отваря този линк

Самурайка, кажи нещо повече за храната - знам, че японците имат много дълголетници, защото наблягат на морската храна
Какво се консумира най-често, ядат ли месо, има ли вегетарианци

Каролина, интересен разказ и снимки

Като бивша съседка (живеех в Южна Корея) се записвам и аз, намирам много прилики 
Самурайка, вие ще се връщате ли в Япония?

Топъл дъжд въпроса с майчинството е относителен, повечето фирми си имат свои схеми по въпроса.Мисля че гарантираното от закона е 3-4 месеца плюс облегчен режим през първата година.В целодневните ясли приемат бебета от двумесечна възраст.Но повечето жени предпочитат да спрат работа докато се занимават с децата, в обичайния случай заплатат на таткото е напълно достатъчна за издръжката на семейството.След като децата поотраснат жените работят на половин ден или се връщат на работа.Япония не е добро място за жени желаещи кариера.Мъжете са с предимство и при наемането на добри позиции и при изкачването в йерархията.В крайна сметка самите жени предпочитат да се посветят на децата си вместо да се борят в работата само за да видят как някой смотльо бива предпочетен.Наистина много се държи на образованието, децата посещават сумати извънкласни занимания - езици, музика, спорт...Обръща им се много внимание и растат наистина много добре възпитани и всестранно разбити (макар и малко претоварени).В този смисъл майките няма как да работят.Детегледачка и домашна помошница не съществуват - няма емигранти, които да поемат тези функции, подобни услуги са много скъпи и съответно не са популярни и рядко се намират.Една майка с две-три деца е страшно ангажирана.
Храната е много ...ох, трудно ми е да я опиша.За незапознатото небце е странна на пръв опит, основните подправки са соев сос, рибен бульон и сладко саке за готвене.Ползват се също мисо (соева паста), оризов оцет, сол и захар.Вкусовете не са остри, храната е лека и лесносмилаема, отсъстват тежки сосове и вкусове.Основни продукти са зеленчуци,месо и риба.Японците ядат месо, но не в такива големи количества.Традиционно присъства и риба.Няма първо, второ и трето - японците обичат разнообразието в малки количества - например бял ориз на пара,мисо супа (супа на всяко ядене, сутрин също),печена риба, варени зеленчуци в соев сос,салата от водорасли, японска туршия, финно нарязано телешко садушено със соеви кълнове, тофу с мисо сос.Това е примерно меню, като изброеното е поднесено на индивидулани таблички в малки съдчета, не повече от 4-5 хапки от всяко.Излиза ли?Имат много здравословни хранителни навици - ядат много солидно на закуска и не вечерят след 6-7 часа.Ако пропуснат вечерят предпочитат да легнат гладни, но не и да ядат късно.Много са ранобудни, но в Япония наистина се съмва много рано!Ето снимки на макетите на храна, дано се види сега Цък
Каролина благодаря че се включи! Наистина японците са много любезни, мога да разказвам много случки.Веднъж бях свидетел как една миниатюрна възрастна японка обясняваше на мъжа ми как да стигнем до един храм в Киото като се надигаше на пръсти за да държи чадърчето си за слънце над главата на мъжа ми за да не му пече докато му обяснява   Това, което е видял мъжът ти е било пред някой храм.Това са едни огромни делви пълни с пясък, в които се забождат ароматните пръчици (както ние слагаме свещички в църквата) и хората се пречистват с техния пушек преди да влязат в храма.За чистотата - няма човек, който да не се впечатли.Като се има предвид какви огромни тълпи от хора преминават навсякъде - изисква се голяма досциплина и много усилия за да се поддържа толкова чисто.
мамамиа не само че няма забрана, но се правят опити да се стимулира раждаемостта всячески.Увеличиха детските, броят на яслите.Има не малко семейства с по едно дете, но три-четири също не са рядкост.Мисля, че раждаемостта е по-висока отколкото в България.Като бяхме на екскурзия в Китай преводачката ни попита "и вие ли плащате глоба за второ дете?"(тогава бяхме все още с едно) .Като й казахме, че напротив, дават ни пари за още деца и тя беше изумена - е как така сте само с едно тогава! Поправихме се де...За японците основна спирачка за много деца е цената на доброто образование - добрите колежи и университети са скъпи, а както се разбра те много държат на това.
Татяна от ноември сме там! Чакам с нетърпение.Франция е прекрасна страна, Европа е очарователна, но онова усещане за пълено спокойствие и безкрайно удобство, което те обвива като мека топла завивка...няма го никъде другаде...За всичко за което можеш да се сетиш, както и за хиляди неща за които не би и помислила - има някой който е минал, помислил, направил и поддържа в идеално състояние.

По повод Франция и горепосочената японска храна,да вмъкна,че мои приятели французи/с изтънчен вкус и доказани гастрономи/ ходиха за една седмица в Япония и се върнаха отслабнали с по - 3 кг  
Не били те свикнали да ядат на земята,плюс ориз сутрин,обед и вечер и супи им дошло до гуша.Отделно казаха,че там нямало както типичните зеленчуци тук - тиквички,краставици,патладжани...с две думи,разочаровани от японската кухня,но тотално очаровани от милите японци.
От една друга позната пък съм чувала,че мъжете японци редовно се напиват след работния ден и да видиш лакатушещ японец по улиците било стандартна гледка.Отделно не помагали в домакинството,защото там е прието жената да се занимава с това.

Ето малко снимки от ежедневието за да илюстрирам обяснението си относно това къде и как живеят японците, че не отговорих на мамаиа за спането в една стая на пода  
Японците живеят във фамилни къщи или апартаменти.Къщите не са малки, но са върху много малки прцелчета, много близо една до друга.Имат парко место и малка градинка (по-скоро леха).Колкото по-далеч от големия град, толкова по-голяма е градината.Блоковете са от бетон (къщите са от дърво), апартаментите са удобни и максимално функционални.Пространството е оползотворено оптимално.Като правило едно четиричленно семейство живее в жилище с две-три спални, кухня и дневна.Стаите не са големи, но имат дълбоки вградени гардероби, които побират огромно количество домашен боклучак, както и в тях се прибират въпросните "постелки" за спане.Това са традиционните футон, които се постилат в спалните, чиито под е от татами ( подложки за под с дебелина 3-4 сантиметра, изплетени от специален вид слама).В дома не се влиза с обувки НИКОГА, те се събуват в антрето, а върху татамите се стъпва само и единствено с чорап или бос крак - дори чехлите се събуват.Футона е учудващо удобен и много практичен, особенно с деца.През деня стаята може да се ползва за игра, редене на пъзели и влакчета, а вечер се превръща в спалня.И няма "паднал от леглото", лятно време най-редовно намирах сина ми изтърколен в другия край на стаята - свобода на движението  Банята и тоалетната са отделно, обикновенно и мивката е изнесена в коридорче между двете, така че сутрин може един да е в 00, друг да си мие зъбите, трети да взима душ.Японците обичат вана и всяка вечер се киснат за релакс.Ваните са тесни и дълбоки за да може да се натопиш до раменете с минимален разход на вода.Обикновенно взимат душ седнали и душовете са сложени ниско долу (ей това ми е много неудобно!).В кухнята пространството е малко, няма готварски печки, а готварски котлони (газ или индукцион) адължително с малък грил по средата за печене на риба и други.Мнооого удобно.Фурна или няма, или е комбинация с микровълновата - за икономия на място, а и традиционната японска кухня не ползва фурна.Ето и в картинки.
На снимките в началото на поста се виждат няколко типични къщи, блокове, има го и нашия , както и кварталния парк - едно райско кътче, а беше най-обикновен, квартален парк в нагойските предградия.
RaL имам няколко познати французи, които обожават японската кухня.Но не е за всеки и не е за "първо четене" - изисква по-методично запознаване.Зеленчуците наистина са по-различни, но най-вече са приготвени по различен начин.

Страхотно! Направо се пренасям там докато те чета и гледам снимките   

samuraika , звучи като доста здравословен и природосъобразен живот, да го кажем "зелен". А как стой въпроса с боклука? Кога го събират? Има ли кофи за боклук навсякъде? и т.н.

Казваш, че образованието е скъпо, а за у-щата до 18 години плаща ли се?

Другото, което се чудя е, за техниката, използват ли много компютри в къщи, колко обвързани са децата с електроните игри?
Кога се пенсионират и как живеят обикновено пенсионерите?

ПП. Забравих да пиша - видях ги снимките на макети, изумително е, както и почти всичко, което разказваш.

Гледах някакво предаване в България за двойка пенсоинери от Япония, които се бяха заселили в едно българско село. Имаха си къща, градина, кокошки Бяха много доволни, че наоколо е чисто, тихо и спокойно - те идваха от голям град в Япония. Живееха с японските си пенсии.
Няма да забравя как се радваха на едно цъфнало дърво - беше толкова трогателно и мило, и простичко в същото време