Мами над 40 годишна възраст

                                                                                                        Също и от мен!
Аз съм на 39г., а втората си дъщеря родих на 27.05.05 - бях на 38. Голямата ми дъщеря е на 18г.
Изкарах лека бременност и леко раждане, а бебка е прекрасно човече - спи по цяла нощ и е все засмяна.
Засега имаме 1 зъбче, излезе без да разберем. За другите зъби, не знам - дано издържа, че съм голям сънчо  - не от възрастта, от рождение съм така
Поздравявам всички ГОЛЕМИ мами във форума и се радвам, че съм една от вас.

Добре дошла при нас Ади.Много се радвам , че всичко при вас върви добре , даи Боже всеки такова кротко бебче .Сподели опита си с нас за БХС-то и дали си правила амнио 

Аз чак на 40 не съм, но второто си дете родих на 34 и разликата между двамата е 14 години. Включвам се тук за да кажа че съм много щастлива задето се реших на такава стъпка при такова голямо дете.  Но пък бебо ми даде да се разбера. Страшно енергично и палаво дете е. Буди се всяка нощ по няколко пъти и за сукунда не дава да го оставя сам да се забавлява. Баткото беше доста кротък и сега ми идва малко нанагорно, но пък е голяма радост.  Искам да споделя че съм си правила амниоцентеза по собствено желание и смятам че всяка жена трябва да си направи, независимо от възрастта. Препоръчвам я на бъдещите мами.

Мария,поздравявамте и ти пожелавам да си  щастлива мама на две дъщери.Ти си много смела жена 

Аз съм автора на темата и честно казано отне ми време да се чудя как точно да я озаглавя,но и честно казано ,не очаквах,че ще предизвика такъв интерес. Аз съм съгласна за да си отворим тема или клуб за Майка над 40 г с  първо дете. Хаиде,аз вече се записах,кои е следващия?????

Не мисля,че трябва да е за мама над 40 год. с първо дете,а просто за 40-годишните мами.За да се подразбира,че е за всички около тази възраст,независимо от поредността на раждането.На мен като ми беше трето раждане и ме гледаха изумено,че ще раждам на тази  възраст!Хубава е темичката,дава и допълнителна увереност на мамите,които несрещат разбиране,за това че раждат на  тази възраст

За какво ви е чак такова разграничаване? Аз мисля, че всички, които сме писали по тази тема сме за този клуб.  В крайна сметка всички над 35 сме в един кюп нали? Весели празници на всички!

Момичета, за отделен форум едва ли ще съберете нужните гласове, а и не мисля, че е нужно.
Тема винаги може да имате тук. Ако сте съгласни, ще процедираме като отчетните теми - на 15-16 страници ще се заключва, и ще се запова нова. ОК?

Aaa,не мисля,че става дума за отделен форум. По скоро беше маи като шега.

Благодаря на всички, които отправиха такива мили думи към мен!

Искам да пожелая весели Коледни празници на всички бъдещи или настоящи мами и много, много усмивки край вас!

А, ей сега видях темата. Да се разпиша и аз като майка-късно се-решила-на-бебе. Родих малко преди да навърша 35, бременността ми не беше тежка, надебелях доста поради здрав и неконтролиран апетит. Работих до последно, родих със секцио по мое си желание (винаги ме е било страх от нормалното раждане, ма избора си е мой). Възстанових се бързо, проблемите дойдоха после с невероятни болки в ходилата - вероятно става дума за смъкване на сводовете...обаче не знам дали ако бях забременяла на 20 нямаше да е същия проблем с краката
За безсънието - адски ми тежеше, признавам без бой! Винаги съм обичала да си поспивам.....Но сега вече е доста по-леко....Но честно да си призная нямам сили за второ
Весели празници на всички и успешно забременяване и бременеене на мамите в най-хубавата възраст!

На всички мами весела Коледа , бъдете живи , здрави и много щастливи!Да ни се родят сладки бебоци , а родените да хубавеят и радват мама и татко 

 ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО и от мен, мили момичета!

Здравейте,
и аз много се зарадвах на темата - на 42 съм и родих третото си дете на 39 - лека бременност, нормално раждане. Направих амниоцентеза по собствено желание - искам да кажа на майчетата, които са се решили на тази стъпка, че не боли толкова колкото си представях, просто след това трябва да се лежи 24 часа. Радвам се, че така се стекоха обстоятелствата и сега имам едно малко сладко момченце, което ми дава енергия да се боря с живота. Ходя на работа, но не ми тежи, приемам нещата вече по-философски.
Специално тук искам да кажа на Мария - чета с удоволствие твоите постинги и те поздравявам за куража - желая на цялото ти семейство много здраве.
На Дидка също - благодаря за оптимизма с който зареждаш целия форум!
Весели празници, момичета! 

Здравейте мили момичета, настоящи и бъдещи мами,
Хайде и аз да се включа, за да допълня тази тъй хубава тема с моята история.
Първо да ви поздравя с Коледните празници и да ви пожелая най-здравите, най-хубавите и добри деца на света. Поздравявам ви също за куража и най-вече за хъса.
А сега моята история - всичко, което ми се е случило бе една случайност, случайно животът ми така се разви, че първо учих, аспирантствах, работих, успявах, колкото мога, но тази голямата любов, ама съвсем не случайно все не идваше. На края си намерих равновесието в живота и без нея и спрях да я чакам. После, както винаги се случва в живота, тя голямата любов се оказа зад съседната до моята врата. Омъжих се на 39, почти 40 години. Имах съзнанието на жена без особени проблеми и не очаквах да имаме затруднения с бебеправеното. Да, ама не. Още при първите изследвания при доказал се доктор диагнозата ми беше категорична - безплодие поради едва ли не хиляди причини - изчерпване на ячниковата функция (как я обичам тази клишарска фраза), срастнали тръби, липса на овулация, разбалансирани нива на хормоните (ами какво искам на тази възраст) и т.н. Аз като един разумен човек не се доверих на първата диагноза и я проверих и при други доказали се доктори и при разни ентусиасти. Повярвайте, нямаше един, който да ми каже друго - не мога да имам деца, без евентуално да направя инвитро. Направихме го - абсолютно неуспешно, после още едно - пак също толкова неуспешно. После последва една спонтанна бременност, но за нещастие и спонтанен аборт. Ще ви спестя какво съм преживяла. На края и аз се убедих, че не мога да имам деца. Успокоявах се единствмено с мисълта, че когато човек иска да има деца, то ще ги има по един или друг начин. И тогава дойде пак абсолютно случайно този щастлив момент, когато се установи през август 2004 година, че съм бременна - без стимулации, без календари, без треперене и т.н., но винаги с едно наум дали пък случайно не се е случило щастливото събитие. Тогава бях на 43 години, но толкова много исках да имам дете, че въобще не съм мислила за трудности по бременността. Никога няма да забравя деня 17.09.2004 г., когато се откри, че съм бременна с близнаци. Имали по-голямо щастие от това? Въобще не съм подозирала още колко много трудности има да преживявам. Знаех само, че в мен растат две дечица и че аз ги искам повече от всичко на света. Както и повечето други мами и аз нямах оплаквания през първите месеци на бременността - всичко вървеше ОК. Близнаците се развиваха добре, растяха еднакво и изненадваха всички корифеии, при които ходих на всякаквите му там прегледи. Длъжна съм да отбележа, че всички лекари, при които съм ходила са били страшно добре настоени към моя случай, нито за миг не съм почувствала пренебрежение заради възрастта си, напротив дори ми се радваха. Ще отбележа, че не съм правила амниоцитнеза, поради факта, че бях бременна с близнаци - тъй като това е изследване за оценка на риска, то при мен не се знаеше рискът към кой от двата близнака може да се отнесе. Така се спести треперенето за изследване на Даун синром и малформациите. Разбира се направихме феталната ехография, при който всичко също беше ОК. И тогава по средата на бременността ни се случи пак абсолютно случайно (ако мога да вярвам на лекарите) заболяване на плацентата и в резултат на това т.нар. близнашки фетален синдром, при който единият близнак става донор на другия и започва да изостава в развитието си. Разказвала съм за него в близнашките форуми - имаше опасност от загуба на близнаците. Но всичко се разви възможно най-благоприятно и на 14.03 родих две прекрасни момченца, а аз самата вече бях на 44 години. Нито се срамувам, нито се притеснявам от възрастта си. Щастлива съм, че след толкова страдания имаме две деца, които се развиват добре. Не мога да скрия, че е трудно да се гледат, въпреки че моята майка и свекърва ми помагат. Безсънието страшно ме мори и от време на време ми избиват нервите. Но няма по-прекрасно нещо от това да приспивам децата си вечер, да ги гушкам, да ги люлея и целувам в разрез с всички правила и норми, а сутрин да виждам събуждането им и прекрасните им усмихнати лица. И на края, ако ви кажа, че страдам за една малка принцеса, надявам се да не ми се присмеете. Но ако за някого е късно, то това е за мен, за съжаление.
На Коледа на нас с мъжа ми не ни се падна нито един късмет от баници и пити, но ние нашият късмет го получихме. Както се казва: "Дай Боже, всеки му"!
На всички пожелавам са осъществят мечтите си и да вярват, че може да се случи същото и на тях. След като на нас се случи, защо да не случи и на други хора. Бъдете здрави!