Публикувана: 2 септ. 2010, 01:50 ч.
Последно мнение: 27 ноем. 2010, 15:49 ч.

За хората и страховете

8 876
81
1

# 45 3 септ. 2010, 21:46 ч.

Емаесесаесесапипиа
Мнения: 488

Цитат на: бухал в чт, 02 сеп 2010, 01:50

Религията управлява чрез страха от Божия гняв
Страхът е наш господар през целия ни живот

Всъшност Божията любов прогонва всеки страх. Колкото повече засилваш връзката си с Бог, толкова повече разбираш, осъзнаваш с цялото си същество, че Той те държи в ръцете си и се грижи за най-малките подробности от живота ти. Когато преди години катастрофирахме и бяхме спасени по чудо, осъзнах, че смъртта е миг, който дори не усещаш и няма нищо страшно в нея, че всеки ден, всеки миг нашия безкрайно крехък и уязвим живот продължава въпреки хилядите враждебности, които могат да ни убият и няма да свърши преди отреденото от Него време. От тогава много мои страхове падаха и продължават да падат и в живота ми буквално се случват чудеса: в духовния и материалния свят. Страхът сковава и поробва, истинската свобода идва когато се довериш и знаеш, че Той може да се погрижи за всичко.

# 46 3 септ. 2010, 21:49 ч.

Мнения: 2 397

Малиииии, тука стана страшно ..

# 47 3 септ. 2010, 22:12 ч.

Мнения: 2 094

Цитат на: fapua в пт, 03 сеп 2010, 21:46

Цитат на: бухал в чт, 02 сеп 2010, 01:50

Религията управлява чрез страха от Божия гняв
Страхът е наш господар през целия ни живот

АМИН

# 48 3 септ. 2010, 22:27 ч.

София
Мнения: 4 474

Страхът е инстинкт. Защита. Страхът в нормални параметри означава, че един индивид е здрав и със здрави инстинкти и нормално фунционираща психика.
Излишно е да ви припомням, че си има съответните механизми в йерархията на инстинктите, когато се комбинира с останалите емоции, чувства и инстинкти в гамата на човешката емоционална сфера.
Страховете, излизащи от рамките на нормалните параметри отразяват някакво пренатягане в емоционален план, когато психиката реагира и активира повишена защитна реакция- страх.
АДреналин, повишено сърцебиене и т.н.
Лечението на страха, който е излязъл от рамките на нормалните си параметри е просто.
Трябва да се изправиш срещу него.
На принципа- пилот след карастрофа или високорискова ситуация, незабавно се изпраща да лети, за да не развие фобия.
Страхът от високо се лекува със скок с бънджи, примерно.
Фобиите, които се срещат много често- като страха от високо /който между другото се среща много често при жените към 30-те/, страх от насекоми или паяци, разни социални страхове- да не останем сами което често се бърка с ревност/, да не останем без работа и прочие могат да имат заспала фаза, докато сте в покой, но ако сте подложени на стрес, ще се активират.

Но само и единствено ако се изправи човек срещу страха си е възможно да го преодолее. Да го изучи, да се приближи и да го погледне право в очите, образно казано.
Дяволът рядко е толкова черен, колкото го рисуват.

# 49 4 септ. 2010, 15:59 ч.

Мнения: 230

страхът не е ли нашето подсъзнателно ,,аз'',което изтласкваме поради не искане.Или онова,което не желаем да видим и разберем,защото преодолявайки дадена параноя губим чат от себе си.А не всеки иска да се даде Mr. Green

# 50 7 септ. 2010, 07:34 ч.

Мнения: 1 158

Ох, и тука проповеди... айде стига Tired

За преодоляване на страховете съм съгласна с метода изправяне срещу страха, но трябва да бъде в контролирана обстановка, иначе можеш да си докараш по-дълбоки проблеми. Например, мен ме е страх от кучета, особено големи кучета, но ако ме пуснеш сред глутница помияри да се изправям срещу тях, ще взема да получа удар. Но много ми помага да ходя на гости у приятели, които имат възпитани и послушни големи кучета. Така осъзнах че доберманите могат да бъдат изключително гальовни, например. Благодарение на контактите ми с "безопасни" големи кучета, страхът ми намаля значително.

Друга тактика е "заобиколното" разрешаване на проблема. Например, говорене пред публика. Помогна ми друг вид изява, която не засяга говорене - концерт по народни танци. Сливаш се с групата, и хем никой не гледа само теб, хем си пред хората, и свикваш. После спортни танци по двойки, малко повече самостоятелност. Междувременно си повдигах самочувствието в други сфери - училище, работа. Така по различни начини станах по-уверена, свикнах да бъда пред хора и лека полека взе да не ми пречи говоренето пред публика (е, поне не колкото преди).

Неестествените страхове и фобиите вече са друга работа, там май си трябва специалист.

# 51 7 септ. 2010, 15:46 ч.

Горна Оряховица
Мнения: 198

Ще следя темата, че ме вълнува напоследък...

# 52 7 септ. 2010, 15:56 ч.

Мнения: 361

страх ме е от паяци, хлебарки и от високо... един приятел пък оня ден каза, че се страхува от гъсеници.... нормално е да се страхуваш от нещо, предполагам

# 53 7 септ. 2010, 16:15 ч.

Мнения: 2 094

Цитат на: benissima в вт, 07 сеп 2010, 15:56

Здравословният страх на никого не е навредил.

# 54 23 ноем. 2010, 19:13 ч.

Мнения: 2 839

Хубаво де, изправяш се срещу страховете си за да ги преодолееш.
Как да се изправя срещу страховете си за детето?

Разбрах какво е да си хипокондрик след като се роди дъщеря ми...а то не е като да ме е страх от тесни пространства и паяци.
Те са по-скоро фобии.

# 55 23 ноем. 2010, 19:23 ч.

Мнения: 100

Страхове имам само за близките ми. За мен самата не ве е страх.
С всички други изпитания съумявам да се справя и ги примам като част от израстването ми като личност.

# 56 23 ноем. 2010, 21:38 ч.

Мнения: 7 324

Преди години изпитвах ужас от тъмното и от високото. Вече не ме е страх от тъмно, но височината не мога да преодолея. През годините съм изпитвала моментен страх от много неща, изпити, неизвестност..... разбирала съм колко неувереност нося в себе си.
Сега имам два страха - единия е да не ми спрат газта и да седим на студено и без топла вода, другия ( по големия ) е за мъжът ми - особено като тръгне за Италия. Първия ще преодолея когато тъпата фирма започне да си върши работата както трябва, а втория когато мъжо си смени работата.
Смятам че страха е моментно човешко състояние и няма нищо срамно и страшно в това да го покажем

# 57 23 ноем. 2010, 21:41 ч.

до една звездичка
Мнения: 1 889

Цитат на: Самсара в вт, 23 ное 2010, 19:13

Разбрах какво е да си хипокондрик след като се роди дъщеря ми...

Хипохондрик.
Иначе - аз също. Confused

rozi-maxi, чудесно е! bouquet

# 58 23 ноем. 2010, 22:53 ч.

Мнения: 2 839

Цитат на: ٠•● Dega ●•٠ в вт, 23 ное 2010, 21:41

Цитат на: Самсара в вт, 23 ное 2010, 19:13

Разбрах какво е да си хипокондрик след като се роди дъщеря ми...

Хипохондрик.

Да

ще се самоцитирам в правописната

# 59 24 ноем. 2010, 09:58 ч.

Мнения: 2 510

Най-много ме е страх от смърта на мой близък човек, защото нищо не може да се направи след това.
Другите страхове се преодоляват когато се наложи.
Страхът все пак е и предпазно средство, да не забравяме.

Препоръчани теми

Невъзможните хора в живота ни

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

?Въпроси всякакви за СО? 2026

Ако мъжът изкарва повече пари, има ли право да решава повече вкъщи?

Причина:

Причина: