Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер

  • 195 517
  • 862
  •   1
Отговори
# 735
  • Мнения: 6 546
Тук някой беше предложил да се закове темата. Как става това?

А защо да се закове? Thinking

  Да ви кажа, че от разговори с други хора, четене, стигнах до извода, че майка може да е имала наченки на склероза, но това сега е Алцхаймер. И не знам, дали ако й се прилага тукашната терапия за тази болест, ще стане по-добре. Да не би от тези лекарства да се става агресивен? Thinking Иначе не е агресивна, но бях на път повече да не стъпвам в дома и да не се обаждам по телефона. Дъщеря ми си дойде от чужбина за рождения й ден. Отидохме тримата с много неща за почерпка и на други от дома, радваше ни се, особено на внучката, и като стигнахме пак до "искам у дома" - стана пак караницата. Не издържах и си тръгнах. Не чух началото на изречението, но това "...а моят син гние в гроба" ме отврати. А тя смята ли ме за дъщеря? Обича ли ме, след като го тълкувам като упрек, че аз съм жива? Смъртта му отключи тази болест. И аз трудно я преодолявах, ама търся да се хвана за живота, за смисъла на живота и да продължа за себе си, за хората, които ме обичат. А тя защо не се хване за мен, за внучката си? Пак стигам до' не ни обича".
 Изплаках се. Поолекна ми. Hug

# 736
  • София
  • Мнения: 7 248
А тя защо не се хване за мен, за внучката си?
защото е болна и не трябва да съдиш за нея като за здрав, нормален човек. Приеми, че тя не е това, което е била, не можеш да искаш и очакваш нещо от нея, камо ли да я съдиш Най-добрия начин е да се съгласяваш с всичко, да направиш така, че през малкото време, в което се виждате да се чувства добре. Щом е в дом, явно не може да се грижи сама за себе си и от там автоматично следва, че не можеш да я държиш отговорна за нещата, които казва и иска. Просто се опитваш да облекчиш положението й и спираш да имаш очаквания (да ти е майка, да те обича, подкрепя и т.н.). Това и е гадното на тази болест, че ти отнема човека дълго преди той физически да умре и това става много бавно и мъчително.

Последна редакция: ср, 15 мар 2017, 19:58 от Лекси

# 737
  • София
  • Мнения: 45 050
Всеки човек си има тъмна страна, тъмни мисли. Нормалните хора ги потискат и не говорят за тях. Но при психично болните тази преграда пада и тогава виждаме "чудовището".  Знам, че е много гадно, но то си е там и расте с напредване на болестта и става по-зло. Въпросът е да не се потрисаме толкова от вида му. Но доста боли, особено ако е родител.

# 738
  • Мнения: 2 334
Някой беше предложил темата да се закове. Не знам това какъв плюс е. Може би ще е по-видима за други хора. Затова питам.

Отностно агресията. Тя е част от болестта, не от характера на човека. Пътят е труден, но докато не се разбере, че това не са вече нашите майки и бащи и докато още имаме очаквания към тях ще страдаме. И после ще страдаме още повече, но това е друг въпрос. Но не можем да чакаме те да са си същите хора и да се съобразяват с нас. Това е егоистично.

Последна редакция: ср, 15 мар 2017, 21:21 от lovely

# 739
  • Мнения: 1 223
На майка ми й се подуват очите, уж възпаление, ама не вярвам. Бяха се увеличили левкоцитите- пи антибиотик, сега пък като пишка и пари. Нещо хронично взе да става. Тя не ходи -само малко из стаята.Падна преди Нова година и едвам ходи. Няма уж счупено. Залежа се от мин година когато се влоши. Преди това 1 година беше много добре. Ама на.....само се тревожим с баба, кой ще я гледа, как ще стане. Жена ли да търсим, която да живее в нас. Много са въпросите без отговори. Най -голям проблем е , че на лекарите не им се занимава с такива болни, дори кръв едвам намираме кой да вземе. Не може да излиза от нас...няма как да идем на лекари. Майка ми е в малък град.Много е трудно ...

# 740
  • Мнения: 1 223
Забравих да спомена, че краката й все по-тънки стават. При вашите близки така ли е?

# 741
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Да, моята баба много отслабна. Апетит има. Храни се с пасирани храни, супи и  попари,  но е много слаба вече..😕

Последна редакция: нд, 19 мар 2017, 16:48 от ivben

# 742
  • Мнения: 2 334
Да и баща ми е страшно слаб. Не може да качи и един килограм милия. Като че ли каквото яде директно го изхвърля и няма усвояване на веществата от храната.

Много добре те разбирам. Лекарите са ни отписали от години. Все едно че като ти дадат диагнозата и те погребват още жив...брутално звучи, но е истината. Трябва огромно упорство. И за взимането на кръв те разбирам. Ние от отдавна искаме една кръвна картина, а все отлагаме защото е супер трудно. И това с грижите в дома е трудно, макар че има няколко фирми. В момента не знам кой тук ползва услугите на такава фирма, за да каже актуална информация.

Последна редакция: сб, 18 мар 2017, 23:41 от lovely

# 743
  • Мнения: 1 223
Миналата зима, бяха паднали на майка тромбоцитите до критични стойности -40 тромбоцита...като долна граница на нормата е 140. Разбира се, отказаха да я приемат тук в Александровска болница. Щом пациента е с психично заболяеане -не го броят за човек.

# 744
  • София
  • Мнения: 45 050
Нашия дядо много отслабна и той.
Аз бях намерила фирма, човек, социалните, дом, обаче ММ каза, че не иска. Сега той ходи при него всеки ден.
И на доктор трябва да го заведе, че вече не знам какви лекарства да му даваме.

# 745
  • Мнения: 2 334
И какво й дадохте за тромбоцитите? А сега за левкоцитите? Май някои от лекарствата водят до анемия. Баща ми взима фолиева киселина.

# 746
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
И аз трябва да водя баба ми на лекар, но не зная как ще стане. Взех я при мен да я гледам. Смених личния лекар и все още не съм я завела при новия. Не ми стига акъла как и кога ще я заведа. Почти мисия невъзможна...😕

# 747
  • София
  • Мнения: 45 050
Аз ще направя като преди няколко месеца - отивам сама, описвам симптомите, говоря, аз взимам рецепта и така.

# 748
  • Мнения: 6 546
  И майка много отслабна. Поне на преглед успяхме да я заведем (след месец мисля на очен да я закараме в родния град и да се види поне със сестра си). Ортопедът много добре си я прегледа. Лично бях вътре, гледах и аз се уверявам, че таз, стави - всичко е наред. И ми каза, че падането преди година и половина (към датата на прегледа) е от заболяването, "от главата" се допълни.
  Когато я видяхме много отслабнала фрапиращо, първата ми мисъл бе за рак. Но всички решихме в купом, че няма никакви признаци за рак. И засякох, че яде много малко. Но в събота ми се видя понапълняла. Ама как ме ядосаха с друга простотия на българското здравеопазване. ooooh!
  Аз съм се примирила, че държавата е абдикирала за грижи за възрастните хора и се стремя бързо да взимам решение за нея, като сами да се справяме. Доколкото успяваме.
  Честита пролет! Hug Някои вече не разбират и това, а майка я чака, за да си я върна "вкъщи". Там искала да си умре. Освобождаваме от отговорности. ooooh!

# 749
  • София
  • Мнения: 45 050
Аз най-много се дразня на това, че мъжът ми се влачи с решенията. Това е неговия баща! Аз му намирам по сто варианта, обикалям, търся, звъня. И той накрая  newsm09 седи, чуди се и нищо не се решава. Много се дразня, ей!
Снощи дядото пак се е загубил и намерил.
На доктор не иска да го заведе.
Нищо не прави. Close

Общи условия

Активация на акаунт