Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Деменция, справяне с необратимият процес

  • 2 084
  • 14
  •   1
Отговори
  • Мнения: 413
Здравейте. Реших да се допитам до мнението ви, видиш ли нещо ново може да изскочи като решение за проблем, за който в семейството ми няма справяне.

Баба ми по майчина линия остана сама, дядо ми почина преди доста години. Баба ми винаги си е падала командир, но след като той си отиде тя започна да показва все повече негативни и все по- малко положителни свои черти.
Наскоро й откриха деменция, и с физическото здраве не е добре, но тези двете, съчетани със старческите й проблеми достигнаха ново ниво на непоносимост.

Тя забравя, понякога не знае къде се намира и иска "да се прибира у дома". Кара се с нас за щяло и нещяло, говорът й вече не се разбира на моменти. Иска непрекъснато да има човек около нея и да бъде обслужвана, въпреки физически да не е толкова зле и да може да се грижи за себе си и да се справя със елементарните си нужди. Падна няколко пъти но бързо се възтановява. Трябва да подчертая, че никога не сме я оставяли. Дори когато беше в цветущо здраве сме я посещавали по няколко пъти на седмица без изключения.
Майка ми се пренесе при нея, която също е на години и със свои болежки. Бабата не я оставя да спи, непрекъснато има изисквания, майка ми отслабна за два месеца и едва си стои на краката. Ходи и на работа.

Изчетох много за домовете за стари хора, отделно имам приятели лекари. Общото мнение е, че в тези домове не полагат грижи за старите хора и те си отиват много по- бързо, отколкото им е писано. Наехме жена да се грижи за баба ми, но тя напусна по очевидни причини - не всеки би стоял да търпи да бъде нагрубяван.

Не можем да оставим старата жена в дом и да не я погледнем, след като откакто ни има е жертвала здравето си  за нас. Не можем обаче и да продължаваме нон-стоп са бъдем около нея и непоносимите й изблици и обиди.
Моля, ако някой има опит или просто съвет как да се справим с проблема, нека пише. Ще съм благодарна!

# 1
  • Мнения: 6 016
Изчетох много за домовете за стари хора, отделно имам приятели лекари. Общото мнение е, че в тези домове не полагат грижи за старите хора и те си отиват много по- бързо, отколкото им е писано.
и аз така съм забелязала...за съжаление.
Пие ли някакви лекарства? На колко години е?

# 2
  • София
  • Мнения: 33 107
Ами това е.
Или близък, който ще си попилее здравето и нервите.
Или гледачка.
Или дом.
Може би, ако търсите много, може и да намерите някой, който не му пука толкова от приказките й. Но е трудно и много малко се задържат.

# 3
  • Мнения: 722
Спасение от деменция няма.Нещата се задълбочават.Не може да се остави сам дементния .От личен опит гледахме го докрая,но по цял ден и нощ трябва да има човек.За хубав старчески дом с тази болест е много трудно.За свестен гледач пък абсурд.

# 4
  • София
  • Мнения: 33 107
Това, което предписват е Нотропил или подобни - за оросяване на мозъка. Което не помага на увредената мозъчна тъкан. Освен това, пък стават по-нервни от това.
На практика, няма лечение. Даже няма облекчение.

# 5
  • Мнения: 722
Нито лечение,нито подобрение,а се стига до там,че не ни познаваше.Не беше лесно.Ангажиментът е страшен.

# 6
  • Мнения: 5 534
Никой друг не може да вземе решение вместо вас. Няма много варианти. Каквото и да решите, няма да е лесно.

# 7
  • Мнения: 1 487
Съветвам ви да я заведете на психиатър.
С майка ми гледахме 3 години баба, която също беше с деменция, лека и пръст. За съжаление това заболяване е необратимо и има способността да променя характера на боледуващите до неузнаваемост. От иначе прекрасни и сърдечни хора до злобни и често агресивни егоисти...
Деменцията е изпитание преди всичко за близките на болния, които се грижат за него.

Психиатърът, с когото се консултирахме през целия период, успя с медикаменти в най лек вариант да превърне баба от "дявол" в човешки образ в една (през повечето време) спокойна старица, с която можеш да говориш, да се посмееш, да се разходиш безпроблемно, да поспиш нощем Simple Smile  През голяма част от деня седеше в едно кресло и плетеше.
Имаше си своите моменти все още, но те бяха рядкост, която може да се понесе.
В никакъв случаи не говоря за упояване и спане по цял ден! Това не е вариант! А за създаване на що годе нормален ритъм на живот.
Според мен това е единственият вариант, хем да не я настаните в дом, хем да не се похабите и вие психически, докато се грижите за нея.

Последна редакция: пт, 18 юни 2021, 09:35 от Juliya*

# 8
  • Мнения: 542
При деменцията се стига и до кризи, ако мога така да ги нарека. Човекът не спи с дни. Търси починали свои близки, иска да се прибере в тях и  говори несвързани неща. Почва да вика все едно нещо му правиш.Казва,че е гладен, след като вече се е наял. Спасение няма, за съжаление и дори по-зле става с времето.  Според мен може би е и опасно да остава сам човекът, ако е физически здрав. Я ще излезе някъде ще се загуби, ще падне, ще направи някоя беля вкъщи или ще си навреди.
Едната ми баба е така. Родителите ми се грижат за нея. От година и нещо вече и е на легло. И си е голямо тегло за нея. А беше такъв жизнен и социален човек. Все да помогне на хората, на близките. А сега все едно я няма вече....

# 9
  • Мнения: 413
Изчетох много за домовете за стари хора, отделно имам приятели лекари. Общото мнение е, че в тези домове не полагат грижи за старите хора и те си отиват много по- бързо, отколкото им е писано.
и аз така съм забелязала...за съжаление.
Пие ли някакви лекарства? На колко години е?
Деветдесет и една прави тази есен. Иска ми се да е жива и в отлично здраве колкото се може повече, така се надяваме за всичките си близки. Това според мен е най- лошият завършек - да започеш да губиш спомените си и след време да не разпознаваш дори семейството си.



simonazh точно това наблюдавам и аз. Баба ми винаги е била стриктна и с остарели разбирания, но винаги се е грижила за всички ни. Плодче да се роди, ще прати за децата без дори да опита. Даваме й някакви билкови успокоителни, но след последното падане лежи по цял ден и дори до вратата трудно отива. Стопи се, прегърби се, буквално за половин година стана сянка. Не сме я оставяли никога, нямаме и намерение. Въпроса е, че тя нещата не ги осъзнава, тежестта е за нас.

Последна редакция: вт, 22 юни 2021, 22:43 от Tulitta

# 10
  • Мнения: 3
Няма ли някакво успокоително с което ще може да спи през ноща поне?

# 11
  • София
  • Мнения: 33 107
Питайте ЛЛ за специална рецепта.

# 12
  • Мнения: 21
Здравейте, някой опитвал ли се е с тази диагноза да вземе ТЕЛК с чужда помощ? Ако човек реши за вариант гледачи, това би била добра възможност да си помогне човек финансова.

# 13
  • Мнения: 5
Здравейте,да се включа и аз,макар и късно.За баба ми издадоха ТЕЛК решение,и сега има жена,която се грижи за нея.Грижи е силно казано,защото баба не я иска,и ходи да в наглежда за по няколко часа на ден.За съжаление обаче,баба падна преди 2 дена,сега е в болница,започнала е много да буйства.Докторите искат постоянно да има човек при нея....

# 14
  • софия
  • Мнения: 1 084
Здравейте, за съжаление и моята баба, която сега е на 90години май е тръгнала по този път, другата ми баба също имаше такава диагноза, предстои лекар да я види, но няма какво друго да е, приказва за някакви 20 човека дето я бутали, пък за мен как 3 дни и нощи не съм яла, пила и спала...баща ми го вижда като дете..нищо хубаво не идва, остава само обвивката, ума изчезва, а с него и моята баба...

Общи условия

Активация на акаунт