Деменция, справяне с необратимият процес

  • 8 480
  • 35
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 413
Здравейте. Реших да се допитам до мнението ви, видиш ли нещо ново може да изскочи като решение за проблем, за който в семейството ми няма справяне.

Баба ми по майчина линия остана сама, дядо ми почина преди доста години. Баба ми винаги си е падала командир, но след като той си отиде тя започна да показва все повече негативни и все по- малко положителни свои черти.
Наскоро й откриха деменция, и с физическото здраве не е добре, но тези двете, съчетани със старческите й проблеми достигнаха ново ниво на непоносимост.

Тя забравя, понякога не знае къде се намира и иска "да се прибира у дома". Кара се с нас за щяло и нещяло, говорът й вече не се разбира на моменти. Иска непрекъснато да има човек около нея и да бъде обслужвана, въпреки физически да не е толкова зле и да може да се грижи за себе си и да се справя със елементарните си нужди. Падна няколко пъти но бързо се възтановява. Трябва да подчертая, че никога не сме я оставяли. Дори когато беше в цветущо здраве сме я посещавали по няколко пъти на седмица без изключения.
Майка ми се пренесе при нея, която също е на години и със свои болежки. Бабата не я оставя да спи, непрекъснато има изисквания, майка ми отслабна за два месеца и едва си стои на краката. Ходи и на работа.

Изчетох много за домовете за стари хора, отделно имам приятели лекари. Общото мнение е, че в тези домове не полагат грижи за старите хора и те си отиват много по- бързо, отколкото им е писано. Наехме жена да се грижи за баба ми, но тя напусна по очевидни причини - не всеки би стоял да търпи да бъде нагрубяван.

Не можем да оставим старата жена в дом и да не я погледнем, след като откакто ни има е жертвала здравето си  за нас. Не можем обаче и да продължаваме нон-стоп са бъдем около нея и непоносимите й изблици и обиди.
Моля, ако някой има опит или просто съвет как да се справим с проблема, нека пише. Ще съм благодарна!

# 1
  • Мнения: 8 823
Изчетох много за домовете за стари хора, отделно имам приятели лекари. Общото мнение е, че в тези домове не полагат грижи за старите хора и те си отиват много по- бързо, отколкото им е писано.
и аз така съм забелязала...за съжаление.
Пие ли някакви лекарства? На колко години е?

# 2
  • София
  • Мнения: 38 523
Ами това е.
Или близък, който ще си попилее здравето и нервите.
Или гледачка.
Или дом.
Може би, ако търсите много, може и да намерите някой, който не му пука толкова от приказките й. Но е трудно и много малко се задържат.

# 3
  • Мнения: 774
Спасение от деменция няма.Нещата се задълбочават.Не може да се остави сам дементния .От личен опит гледахме го докрая,но по цял ден и нощ трябва да има човек.За хубав старчески дом с тази болест е много трудно.За свестен гледач пък абсурд.

# 4
  • София
  • Мнения: 38 523
Това, което предписват е Нотропил или подобни - за оросяване на мозъка. Което не помага на увредената мозъчна тъкан. Освен това, пък стават по-нервни от това.
На практика, няма лечение. Даже няма облекчение.

# 5
  • Мнения: 774
Нито лечение,нито подобрение,а се стига до там,че не ни познаваше.Не беше лесно.Ангажиментът е страшен.

# 6
  • Мнения: 7 278
Никой друг не може да вземе решение вместо вас. Няма много варианти. Каквото и да решите, няма да е лесно.

# 7
  • Мнения: 2 280
Съветвам ви да я заведете на психиатър.
С майка ми гледахме 3 години баба, която също беше с деменция, лека и пръст. За съжаление това заболяване е необратимо и има способността да променя характера на боледуващите до неузнаваемост. От иначе прекрасни и сърдечни хора до злобни и често агресивни егоисти...
Деменцията е изпитание преди всичко за близките на болния, които се грижат за него.

Психиатърът, с когото се консултирахме през целия период, успя с медикаменти в най лек вариант да превърне баба от "дявол" в човешки образ в една (през повечето време) спокойна старица, с която можеш да говориш, да се посмееш, да се разходиш безпроблемно, да поспиш нощем Simple Smile  През голяма част от деня седеше в едно кресло и плетеше.
Имаше си своите моменти все още, но те бяха рядкост, която може да се понесе.
В никакъв случаи не говоря за упояване и спане по цял ден! Това не е вариант! А за създаване на що годе нормален ритъм на живот.
Според мен това е единственият вариант, хем да не я настаните в дом, хем да не се похабите и вие психически, докато се грижите за нея.

Последна редакция: пт, 18 юни 2021, 09:35 от Juliya*

# 8
  • Мнения: 541
При деменцията се стига и до кризи, ако мога така да ги нарека. Човекът не спи с дни. Търси починали свои близки, иска да се прибере в тях и  говори несвързани неща. Почва да вика все едно нещо му правиш.Казва,че е гладен, след като вече се е наял. Спасение няма, за съжаление и дори по-зле става с времето.  Според мен може би е и опасно да остава сам човекът, ако е физически здрав. Я ще излезе някъде ще се загуби, ще падне, ще направи някоя беля вкъщи или ще си навреди.
Едната ми баба е така. Родителите ми се грижат за нея. От година и нещо вече и е на легло. И си е голямо тегло за нея. А беше такъв жизнен и социален човек. Все да помогне на хората, на близките. А сега все едно я няма вече....

# 9
  • Мнения: 413
Изчетох много за домовете за стари хора, отделно имам приятели лекари. Общото мнение е, че в тези домове не полагат грижи за старите хора и те си отиват много по- бързо, отколкото им е писано.
и аз така съм забелязала...за съжаление.
Пие ли някакви лекарства? На колко години е?
Деветдесет и една прави тази есен. Иска ми се да е жива и в отлично здраве колкото се може повече, така се надяваме за всичките си близки. Това според мен е най- лошият завършек - да започеш да губиш спомените си и след време да не разпознаваш дори семейството си.



simonazh точно това наблюдавам и аз. Баба ми винаги е била стриктна и с остарели разбирания, но винаги се е грижила за всички ни. Плодче да се роди, ще прати за децата без дори да опита. Даваме й някакви билкови успокоителни, но след последното падане лежи по цял ден и дори до вратата трудно отива. Стопи се, прегърби се, буквално за половин година стана сянка. Не сме я оставяли никога, нямаме и намерение. Въпроса е, че тя нещата не ги осъзнава, тежестта е за нас.

Последна редакция: вт, 22 юни 2021, 22:43 от Tulitta

# 10
  • Мнения: 3
Няма ли някакво успокоително с което ще може да спи през ноща поне?

# 11
  • София
  • Мнения: 38 523
Питайте ЛЛ за специална рецепта.

# 12
  • Мнения: 23
Здравейте, някой опитвал ли се е с тази диагноза да вземе ТЕЛК с чужда помощ? Ако човек реши за вариант гледачи, това би била добра възможност да си помогне човек финансова.

# 13
  • Мнения: 112
Здравейте,да се включа и аз,макар и късно.За баба ми издадоха ТЕЛК решение,и сега има жена,която се грижи за нея.Грижи е силно казано,защото баба не я иска,и ходи да в наглежда за по няколко часа на ден.За съжаление обаче,баба падна преди 2 дена,сега е в болница,започнала е много да буйства.Докторите искат постоянно да има човек при нея....

# 14
  • софия
  • Мнения: 1 245
Здравейте, за съжаление и моята баба, която сега е на 90години май е тръгнала по този път, другата ми баба също имаше такава диагноза, предстои лекар да я види, но няма какво друго да е, приказва за някакви 20 човека дето я бутали, пък за мен как 3 дни и нощи не съм яла, пила и спала...баща ми го вижда като дете..нищо хубаво не идва, остава само обвивката, ума изчезва, а с него и моята баба...

# 15
  • Мнения: 4 077
Включвам се в темата заради майка ми но 86 г, която май месец счупи крак в шийката на тазобедрената кост. В началото никой ни заподазря счупване защото нямаше болки и ходеше макар и по-трудно. Направихме снимка 1 месец след счупването. Не са я оперирали, не е имала болки. Просто като разбра че има фрактура спря да ходи. И така 2 месеца. Но си беше с акъла, контролираше всичко, пие много лекарства за сърце, сложни схеми, които си следеше сама. И изведнъж буквално за ден започна рязко забравяне. Пита едно и също през 3 мин и не помни отговора. Гледа лекарствата и не знае какво да прави с тях....не знае кога да яде...просто..ужас. Как е възможно така внезапно да развие деменция?!

# 16
  • Мнения: X
pandorina, направете скенер веднага, типични симптоми на исхемичен инсулт.

# 17
  • Мнения: 2 495
Не оставяйте тази жена сама да си пие сложните схеми с лекарства. Може и да приема двойни количества. Лекарствата се дават в ръката й и се следи дали ги е изпила. Останалите далеч от нея, за да не се самообслужва.

# 18
  • Мнения: X
Аз пак да кажа за спешното, невролога и скенера. Деменция не се развива внезапно, но исхемичен инсулт - да. Отделно, че и деменцията се дължи на лошо оросяване на мозъка или микроинсулти, които могат да останат незабелязани/пренебрегвани във времето. Колкото по-рано се вземат мерки, толкова по-обратимо е положението.

# 19
  • Мнения: 4 077
Благодаря ви. Разбира се че и взех лекарствата и ги давам аз от момента в който разбарх, че има проблем. Мисля, че хванах навреме поне това и че не е пила двойни дози. Добре че си е водила стриктни записки на всичко което е взимала както и данните за кръвното та по тях се ориентирах. Вчера и излязоха кръвните резултати - изследвах всичко възможно - ПКК, протромбиново време, Д димер СРП, желязо, К, Na, Ca, Mg, вит. В12, вит. Д, хормони на щитовидната жлеза. Всичко и е в норма с изкл. на СРП, което е 27 при норма до 5 Също има някакво разместване на отделните видове бели кръвни клетки - моноцити, неутрофили, лимфоцити...макар общото количество на левкоцитите да е в норма.  Това много ми прилича на ковидна картина, но пък не е имала никакви симптоми, нито аз. Сега предстои невролог. Ако е инсулт не би ли трябвало да има някакъв симптом - пареза..нещо в говора...Иначе относно разкото забравяне - може да е имало леки обърквания, които да не е споделяла и да не съм забелязала. Макар, че...то като почне да пита през 2 мин едно и също няма как дане забележиш. Лошото е че е трудно подвижна а и много се стресира  ако трябва да се ходи по доктори. Много я беше страх от болници...затова и чак сега пуснахме кръвни изследвнания, не искаше. Сега понеже много не е адекватна прави каквото и кажа ама преди....водехме битки за всяко нещо.

# 20
  • Мнения: X
Пареза, промени в говора, припадане и т. н. са по-характерни за хеморагичните инсулти. Исхемичните имат по-леки симптоми обикновено, тъй като мозъчните тъкани се увреждат по-бавно, също така често са "микро". За да започне лечение трябва скенер, ако я е страх може да й сложат някакво успокоително, но скенер трябва да се направи. Проучете и лечението с барокамера. Но най-важна е диагнозата и лечението в посока възстановяване и/или спиране на увреждането на мозъчна тъкан. Успех!

# 21
  • Мнения: 4 077
Съмнявам се, че ще пратят 86 г човек на скенер. Смятат,че си му е време...аз едва изкрънках направление за невролог и изследване на кръвта. Сега търся препоръки за добър невролог. И може би ще трябва да отида аз и да кажа какво се случва...и вече ако трябва изследване да я водя...

# 22
  • Мнения: 2 495
Неврологичният преглед е специфичен, не става само по описание. Ако я приемат в болница, ще  направят скенер. Иначе, не знам дали е възможно специалистът да я изпрати. Май, не са много ентусиазирани. А, и да го направи, часът няма да е скоро.

# 23
  • Мнения: 4 077
Тя изпитва ужас от болници. Един такъв стрес ще я влоши. Симптомите са много ясни - краткотрайната памет се губи.  Странното е че като я питам думи от кръстословица се сеща. Разсъдъчната дейност не е засегната. Само дето не помни или само смътно нещо помни отпреди минути. И се бърка сънувала ли е нещо или го е помислила. Сънувах, че ми се яде боб. Като насън и е...

# 24
  • Мнения: 15
Моята майка има същите проблеми, а е само на 76 години. Пита по 5 пъти за едно и също нещо. Забравя и мисли че това което е сънувала се е случило.

# 25
  • Мнения: 4 077
От колко време е така?

# 26
  • Мнения: 15
Така е от 5-6 години, но се справяше. Шегуваше се аз данеби да питах вече за това или онова.
Но сега вече особенно последната седмица сега положението и е доста по-осложнено. Съвсем е почнала да забравя и дори често забравя да се храни и пие вода което най-много ме притеснява. Дано успее да се съвземе и почне да се храни нормално.

# 27
  • Мнения: 8 823
лекарствата са много важни, заведете я на преглед, може да има нужда някое да се смени, лекарите ще кажат

# 28
  • Мнения: 4 077
Сега прочетох за таблетки на основата на някаква гъба херициум и се чудя дали да не и давам. Много хубави неща пише ма дали са верни....Още не можем да стигнем до лекар...искам посещение вкъщи, много ще е трудно да я караме по болниците...

# 29
  • Мнения: 15
лекарствата са много важни, заведете я на преглед, може да има нужда някое да се смени, лекарите ще кажат

Заведох на преглед майка ми и и предписаха нови лекарства, които приема от 2 дена.
Забелязвам, че почна да спи повече сега след новите лекарства, но след като се събуди продължава да е със тази влошена адекватност и не виждам как би се оправила да излезе навън да си напазарува. Буквално преди 2 седмици можеше да се оправя и излизаше навън да си пазарува.
Сега след този срив не мисля че би се оправила сама. Хубавото е, че след приема на новите лекарства вчера за първи път от няколко дена имаше апетит да си изяде вечерята и да пие повече вода. Това за мен е много важно, защото беше спряла да се храни.

# 30
  • Мнения: 4 077
Майка почна да спи по цял ден. Защото не знае като стане какво да прави. Като я вдигнада да яде казва, че не е гладна. А преди дни ми се обаждаш по телефона, че е гладна и не знае какво да яде  Само вечер сякаш става леееко по-адекватна и пуска телевизор. Това нещо напредва много бързо.

# 31
  • Мнения: 2 495
Mисля, че при такова влошаване на паметта, не е добра идея да излизат сами. Може да е загубят или паднат. Съмнително е, дали ще успеят да напазаруват или да се разходят. Най-много да се подтиснат, че са неадекватни. Кръвно трябва да се мери, може съвсем да е в някоя крайност и да им пречи на битието, както и да има пряка заплаха от падане, инсулт .

# 32
  • Мнения: 3
Психиатърът, с когото се консултирахме през целия период, успя с медикаменти в най лек вариант да превърне баба от "дявол" в човешки образ в една (през повечето време) спокойна старица, с която можеш да говориш, да се посмееш, да се разходиш безпроблемно, да поспиш нощем Simple Smile

Здравейте, дали бихте могли да дадете контактите на Вашия психиатър? Ровя в интернет и се губя в море от непотребна информация..

Благодаря

# 33
  • Мнения: 1
Съветвам ви да я заведете на психиатър.
С майка ми гледахме 3 години баба, която също беше с деменция, лека и пръст. За съжаление това заболяване е необратимо и има способността да променя характера на боледуващите до неузнаваемост. От иначе прекрасни и сърдечни хора до злобни и често агресивни егоисти...
Деменцията е изпитание преди всичко за близките на болния, които се грижат за него.

Психиатърът, с когото се консултирахме през целия период, успя с медикаменти в най лек вариант да превърне баба от "дявол" в човешки образ в една (през повечето време) спокойна старица, с която можеш да говориш, да се посмееш, да се разходиш безпроблемно, да поспиш нощем Simple Smile  През голяма част от деня седеше в едно кресло и плетеше.
Имаше си своите моменти все още, но те бяха рядкост, която може да се понесе.
В никакъв случаи не говоря за упояване и спане по цял ден! Това не е вариант! А за създаване на що годе нормален ритъм на живот.
Според мен това е единственият вариант, хем да не я настаните в дом, хем да не се похабите и вие психически, докато се грижите за нея.

# 34
  • Мнения: 1 463
Интересно е, какво се случва, когато болният не желае да пие медикаментите.
Моят баща е 85 години. От няколко години ме заплашва, че ще ме убие. И себе си ще убие чрез удавяне.
Подадох жалба до прокуратурата за лечение в психиатрия, но безуспешно! 2 пъти го викаха на преглед в психиатрията без да ме уведомят. Той отива, но тъй като е под ограничено запрещение, не могат да го прегледат без мене като попечител. На третия път ме уведомиха с писмо мене и него. След разговор със съдебния психиатър се разбрахме, че той ще дойде самостоятелно и аз също самостоятелно. Аз отидох, като си взех отпуска,защото трябваше да отсъствам от работа, но той не дойде. Сега трябва да подам жалба за решението до окръжната прокуратура.
През лятото виках линейка, защото се нахвърляше да ме бие и ми каза, че никой не е видял и ще продължи по същия начин. В психиатрията пред десетина човека персонал се закани, че пак ще ме набие и не го взеха за лечение.
Не си мислете, че като е възрастен и немощен, е слаб. Когато е в такова състояние, става като звяр. Очите му святкат от ненавист!
Не винаги е такъв, но някои странични хора, които имат користни материални интереси, го настройват срещу мене като единствен наследник.

# 35
  • Мнения: 2 495
Възрастните хора, като чуят псхиатър, мислят че се опитвате да ги изкарате луди, да ги вкарате в лудницата, да им вземете имотите и парите и т.н. Те не могат да разберат, че психиатърът е специалиста, който лекува тези болести и че от лекарствата ще се почувстват по-добре. Дори и да нямат крайни постъпки, умственото им състояние е такова, че не разсъждват адекватно за дори за обикновени житейски ситуации. Може да се съпротивляват за лекарствата, може и чисто технически да не се справят в приема им или да забравят да ги вземат, или да вземат допълнително. Освен да им се казва, че са за кръвното, за оросяване на мозъка, витамини, друго не се сещам.

Общи условия

Активация на акаунт