Във вторник изпуснах дъщеря ми, която е на 3 месеца и половина от кошницата на пода. Падна от 40 см. върху килима и веднага изплака и тъй като ме беше страх да слагам лед след няколко минути на главата й се появи цицина. Колебаех се какво да предприема и след като не намерих педиатърката реших да водим беба на ренген. Заведохме я в поликлиниката и от ренгеновите снимки стана ясно, че има пукнат череп. Казаха ни да отидем в Пирогов и от там ни настаниха в болницата за наблюдение. Скенерът не работеше и остана единствено да се моля наистина да няма други фатални последъци. Днес й направиха едно изследване на главата, с което стана ясно, че функционира нормално. Сега мрънка, като коте защото още е под упойка. Но най-важното е, че резултата е добър и едва ли ще има повод за притиснение, от каквото нямаше да се отърва близките няколко седмици, ако не бях всичко необходимо. Предполагам всяка мама, която има две деца и е била разделена от другото знае какво съм изпитала в болницата далеч от най-скъпите ми същества заради секунда невнимание.
Пиша ви всичко това и като прелюдие за това, което видях в ДНХ-то. В нашата стая имаше деца, едното на 7, другото на 4, които имаха тумори в главата и чакаха за операции. В понеделник ще бъде направена биопсия на едното, а другото във вторник ще бъде оперирано. Ще се моля всичко да бъде наред с тях и резултата от операцията да бъде успешен. Възхищавам се на майките им, които по никакъв начин не показваха колко всъщност са притиснени за съдбата на своите деца, а обратното вдъхваха много кураж на децата си и при всяка манипулация успяваха да разсеят страха в малките детски сърчица, които изпитват ужас при всяха инжекция или абокат. Ще се радвам, ако всяка от вас, прочитайки това направи молитва за многото болни деца и по този начин призове съдбата да бъде по-благосклонна към крехките детски създания. Бъдете нежни и мили с вашите деца. Една секунда невнимание може да ни коства много. Щастлива съм, че ние с беба сме вече у дома и сред вас!