Подсъзнанието може всичко 29 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Atalanta, благодаря! Много ми хареса и е много вярно. И моята енергия за София 

Защо Господ постъпва различно

Имало едно време един монах, той обичал своят Бог повече от всичко на света, вярвал в Него и славел името Му. Монахът обикалял земите и отсядал в различни манастири. Той проповядвал Христовата вяра и спазвал всички Божи заповеди, но нещо в него все бушувало и той така и не намирал отговор на въпроса: защо Господ постъпва различно?

В едно от своите пътувания монахът отседнал в домът на друг монах, той го нагостил любезно, настанил го удобно и се държал много гостоприемно.

Вечерта двамата седели кротко до огъня и си говорили за Господ и живота, от приказка на приказка домакинът се оказало, че също ще пътува и гостенинът му предложил да си правят компания. Разбира се монахът приел, но имал едно условие:

- Моля те само да не ми задаваш въпроси, защото така и така няма да ти отговоря.

- Добре. - Казал гостенинът и двамата си легнали.

На сутринта двамата оправили багажа си и тръгнали на път. Привечер се уморили и отседнали в скромна къща. Стопаните ги нагостили богато с всичко което имали, избрали им най-добрата стая в къщата и се отнасяли благочестиво с тях.

Сутринта дошла и двамата се застягали за път, нашият монах с учудване видял как приятелят му открадва единственото ценно нещо от този дом – една златна чаша.

Той не можел да пита и просто тръгнал.

Вървели дълго през знойния пек и като наближили село решили да отседнат в него, хората в селото ги посрещнали добре, предложили им да отседнат в някоя от колибите и ги предупредили да не ходят в голямата къща на хълма, защото в нея живее тиранин и той не само, че няма да ги приеме, а може и зло да им стори, но за голямо учудване на нашия монах, приятелят му казал, че точно в този дом ще преспят. Изкачили те възвишението и почукали на масивната порта, слуга им отворил и ги въвел. Стопанинът не можел да откаже на монаси, но ги бутнал в плевнята, дал им по комат хляб и дори не ги поздравил. Слънцето изгряло и двамата станали за да продължат пътят си, с голямо учудване нашият монах забелязал, че на излизане приятелят му оставя на масата в фоайето златната чаша, която беше откраднал предния ден.

Този ден бил по-приятен, те вървели през прохладна гора и руйни потоци, но се свечерило и единственият подслон бил малка схлупена къщурка.

В нея живеели баба и внучката й, те били много бедни, но скромността им позволявала да са щастливи, единственото нещо, което притеснявало възрастната жена било как ще се оправи внучката й след като тя почине.

Жените ги приели радушно, нагостили ги с каквото имали и им дали единствената стая в къщурката, а те самите спали в плевнята.

На сутринта монасите си тръгнали, а на излизане за най-голямо учудване на нашият монах, неговият приятел дръпнал една подпора от къщурката и тя се срутила. Гняв бликнала в душата на монаха, но той бил обещал да не задава въпроси, помолил се на Господ и с нежелание продължил пътя си с другия монах.

Прекосили гората, едно село, второ и отново се свечерило. На пътя им нямало нищо и те започнали да се чудят къде ще прекарат нощта. Вървели още час и стигнали до река, решили да останат на брега й, че така поне ще могат да пият вода и да се измият и изведнъж се появило момче с рибарска мрежа и ги поздравило. То ги поканило в скромния си дом и те с охота приели. Момчето било младо и силно, душата му била чиста и непорочна. То ги приело като знатни гости, а на сутринта ги съпроводило отново до реката, за да не объркат пътя, защото неговата къща била на доста закътано място. Казали си довиждане и момчето се обърнало, а монахът го бутнал в реката, която била много бурна и удавила момчето.

Нашият монах вече не издържал и попитал:

- Какво правиш друже, защо постъпваш така? Наблюдавам те от няколко дни и просто не мога вече да не те попитам.

Монахът се усмихнал благо и поседнал на един камък, като подканил и нашия монах до него.

- Аз не съм монах, - казал той - а съм ангел пратен от Бога и изпълнявам волята му.

- От първия дом, в който влезнахме аз откраднах чаша, тя беше намазана с отрова и щеше да убие милите хора и за това я откраднах.

- Втория дом беше на неблагочестив човек, който тормозеше цялото село и всички хора се молеха на Господ да ги отърве от него.

- После отседнахме при бабата и момичето й, ами единствената грижа на възрастната жена беше, че няма кой да се грижи за внучка й, жената се молеше сутрин и вечер да й помогне Господ. Аз бутнах къщата им, а когато започнат да я изграждат отново ще намерят в затрупаната камина съкровище и младото момиче ще е осигурено през целият си живот.

- Добре, казал нашия монах, но защо уби доброто момче?

- Момчето имаше чиста и непорочна душа, но баща му е престъпник и щеше да го вкара в банда. То щеше да изгуби вярата си и да даде душата си на дявола и затова Господ си го прибра сега при него, за да не гори във вечния пъкъл.

Нашият монах помисли дълго и разбра, че срещата му с ангела не е случайна, той най-сетне получи отговор на въпроса си.

Аз работя в кв.Лозенец, където горе - долу е епицентърът на едното земетресение. Съгласна съм за среща. Твърдо съм за. Това наистина е една много добра идея, да се срещнем. Колко хубаво ще бъде да се видим и да си поговорим. 
На мен също ми се струва, че продължава да ни тресе. Чувствам се някак си в безтегловност.

За малките неща

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=585190

Мерси, Мише!

Чувството на безтегловност не е непознато в езотериката,в последно време се коментира така нареченият Велик преход,преминаване в четвъртото и петото пространство.Това вече е факт,процеса е започнал отдавна,още 1985г,когато се счита,че започва периода наречен от маите ”безвремие”-период на много катаклизми,войни,насилие.Но този период е към края си,а хората усещат все по-често признаците на прехода-това е  загуба на усещането за време и пространство,частична или пълна амнезия,усещане за безпричинна радост и всемирна любов, вълни които преминават през вас, и много други.Прилича като настройка на радио,но всъщност настройваме се самите ние за преминаване в по-високо ниво на духовното си развитие.

След получаване на настройката,човек може да придобие усещането за преживяни вече моменти,така нареченото дежаву,както за  събития,така и за места и хора.Може да придобие сила за енергийно лечение и да започне да лекува себе си и околните. Вибрациите ни карат да чувстваме всеки импулс на планетата Земя,нейното сърцебиене. Има изостряне на сетивността, разширяване на положителните ни качества, разбиране на света ,на хора, животни, растения, минерали, на самата Земя.Получилият настройка се отличава и с разширяване на жаждата за познание, получава по-ясни отговори на въпроси за себе си и околния свят.

п.п. спечелих две тройки от тото-то, то като ги събера си е чиста 6-ца

НЕ СИ ОТИВАЙ...

Не си отивай, мой живот... Защо така си се разбързал.
Палтото взел си във ръка... Обувките си ги завързал.
Облякъл си костюм дори... И ризата ти е изпрана...
Къде отиваш, мой живот... Почакай! Време не остана.

Защо си толкоз запъхтян... Не бързай... Искаш ли почивка?
Пълзи по твоето лице сълзата на една усмивка.
Пълзи усмихната сълза и във брадата ти заседна.
Не тръгвай още, мой живот... Къде във тази нощ последна?

Почакай малко, мой живот... Почакай малко! Има смисъл...
Аз сметката не съм платил... И листите не съм изписал.
Бъди добър да ми дадеш необходимата отсрочка...
Две точки съм поставил знак... Не искам да поставя точка.

Не си отивай, мой живот... Върни се, моля те, обратно.
Един и същ... Един и същ... такъв те искам многократно.
Не вземай младата душа от остарялото и тяло.
Вратата бавно затвори... И да започнем отначало.

Някои свързват трусовете с метрото, та не знам кой и как трябва да поработи върху въпроса.


Free Will, честито! 


raliko, 

Честито!

Тото-милионерките се покриха нещо. Може да празнуват печалбата с танци и за това така да ни тресе.

Уф, някакво лошо предчувствие ме е затиснало.

За София положителна енергия  и за майката Земя

То ако навсякъде, където стават земетресения, строежите на метро са виновни... явно има много строежи по света, включително и в океаните. Нека цялата вина да е върху строежите, пък ние сме китка за мирисане  

Че кое е лошо да сме китка за мирисане, особено пролетна 

Мненията за метрото се свързват със спомени за строежа на НДК, но вие софиянки си знаете по-добре.


Бианка, дано те отпусне скоро!

А дано.
Последният път, когато имах такова лошо предчувствие, така се въртяхме с колата на един заледен път, че по чудо останахме живи.

Не знам писано ли е,но ми хареса.

Грешка в преписването

   В един манастир млад човек бил въведен в монашество и първата му задача била да помогне при преписването на религиозни книги. След като работил известно време му направило впечатление, че всички преписват от предишни копия, а не от оригиналите. Много учуден той се обърнал към отеца, който надзиравал преписвачите.
- Падре, ако някой е допуснал грешка в първото копие, тя ще се повтаря безкрайно и няма да може да бъде поправена, защото няма да има с какво да се сравни?
- Сине мой, така се прави от столетия – отговорил отеца. Но по принцип ти си прав. След тези думи отецът бързешком се спуснал в подземието, където в огромни сандъци се съхранявали първоизточниците, които от столетия не били отваряни. И изчезнал. Минали няколко дни, притеснен младият монах се спуснал в подземието да го търси. Някъде в дъното на лабиринта от тунели го открил. Отецът седял пред огромен куп разтворени прашни стари книги, удрял главата си в стената и тихо стенел. Лицето му било мръсно и по него се стичали тънки вадички кръв, косата сплъстена, а погледът му бил безумен.
- Падре, какво се е случило? – извикал потресен младежът.
- Celebrate* — простенал отеца, гледайки втренчено — думата е била “celebrate” а не “celibate”**!
_____
* celebrate — радвай се, празнувай;
** celibate — въздържай се (сексуално)