Подивявам и ми идва да крещя и да си стегна куфарите.

Аз съм променена Въобще не съм човекът който бях преди близо вече 8 години . Не смятам че е към лошо само дето преди бях по жизнерадостна ... но сега пък съм по упорита и по инат май май. Преди години още докъто бяхме в Пловдив забелязах че ако се държа добре и покорно изобщо не ме забелязват... Сякаш след като спечели и пречупи духа вече бях безинтересна .. Изненадах го с останалия си живец и го бях зарязала даже му казах че обичам друг Тогава се прибра в Стара Загора за да не му напомня нищо в Пловдив за мен и защото неможел да живее там без мен ... Е след седмица дойде със сестра си и мъжа й в 3 вечерта и ме прибраха ... Той не го признава но аз съм причината да се движи напред дори и с мърморенето си .. Не рядко когато аз съм в моя си град ми се обажда и ми казва че му е скучно защото няма с кой да се дърли и кара  че му е без интересно пред компютъра защото няма кой да го гледа лошо. И перфектния комплимент за него е : Ти си като трън в очите без който немога !
Перфектния подарък за 14 февруари е 10 чифта чорапи / практичен / Бях много щастлива защото се беше сетил все пак Има хляб в него момичета затова не се отказвам упорито теле съм дано само да не ми дойде в много досега умерва границата на голямото ми търпение но винаги на косъм . Аз немога да се променя вече намерих себе си след като преди години се бях позагубила за да му угаждам и да съм добра и хубава така че освен да ме намери някой друг и така да се загубя ама шана е малък Макар че съм непоправима романтичка .

Божееееее, айде стига с това щатстие, че някой се сетил за нас. Не мога да повярвам, че е еднакво трудно да си сам и да имаш такова говедо до себе си. Най-неприятното, с което май повечето мами в този форум се борят е навика, с който са живяли преди да останат сами. Е, аз живея с един навик, който в момента се е напил и ми обяснява, че ако не му сготвя ще припадне  Писна ми да готвя и да чистя след прасето. Да ви кажа вече си имам идея фикс : Искам да си намеря работа след 2-3 месеца, за да мога да си дам джуджето на ясла и си обирам крушите. Искам да се справя сама, но май пак ще опра до услугите на родителите ми, които вече няколко пъти се опитват да ме отърват от мъките, но...
И така! Не си сама мила. И аз съм тук Относно подаръците една статистика: Първа година: Р.д. скромно подаръче, но от сърце.
  Коледа- няма пари; Нова година- няма пари (ама не е точно така)
Втора година: Св. Валентин розичка и на там празно
Трета година: Осми март плюшено зайче после нищо
Четвърта година: Нищо
Пета година: часовник и пръстен за р.д. и Нова година
Май се отчита всяка година за празник, на който не се е сещал или си е търсил причина да не го направи! Май аз съм за усмиване 
Сори за офф-а!                      

Имах подобна връзка ,продължила около 5-6 год.Беше така груб и малко недодялан откъм обясненията в любов.Никак не обичаше глезотии,показване на чувства,романтика и т.н. Здраво обаче ме държеше и се грижеше за мен.Беше железен. Аз не можах да го променя/исках да го поотпусна,да не бъде толкова суров и първичен/,но затова пък аз се промених-станах директна като него,рязка,вече неромантичка,упорита. Пречупи ме,примирих се с характера му,свикнах,дори предугаждах в какво настроение е и как да реагирам.Подтикна ме  и ме научи сама да се грижа за себе си-да не разчитам на никой/макар че винаги ми показваше че мога да разчитам на него/. За подаръците-тук беше точен-не забравяше празници и ми подаряваше хубави неща.Беше груб и суров с една дума,колкото хубави мигове изживях с него,толкова и лоши-на кантар бяха и двете неща. Разделихме се постепенно,бавно. Няма да излъжа ,ако кажа че този човек си направи място завинаги в сърцето ми.Просто се промъкна и се загнезди там.И си остана една тънка нишка между нас-някаква привързаност ли ,незнам.Минаха 4 год.оттогава.Не съм го забравила и никога няма да го забравя.Не мисля че все още го обичам,не-просто от все сърце искам да е добре,желая му най-доброто и съм спокойна когато знам че е добре.
Аз вече си имам съвсем отделен живот,без негово присъствие/освен от време на време в мислите ми/ той също си има отделен живот.
Та ,отплеснах се,мисля,че той наистина те обича,но не го показва точно по този начин,по който искаш ти.Мисля също ,че  връзката ви има шанс да продължи напред.Имаш търпение и го показваш/вярно че всяко търпение си има граници,но при вас няма-поне не си споменавала-разни извращения като побоища,изневери,гаври.../Ако са само тези търкания,ще ги преодолеете.Ако не му се връзваш на всеки груб тон,и той според мен ще поомекне лека -полека.А пък комплимента,че си му като трън в очите,е доста добър-когато човек обича ,боли!

womanitka само да кажа, че мъжа ми се е държал грубо при двата тежки спора дето имах с него в началото на съвместния ни живот. И ако приемам да се променя е защото никой не ми е казвал, че съм му в тежест
ти си знаеш, но общо взето като вкл изневерите, грубото държание и даже унижението на което те подлага понякога - това ми прилича на психически тормоз
все пак помисли струва ли си - от страни аз не виждам нищо с което той да показва че държи на теб и на бебето
но аз не съм там и преценявам само по това дето го пишеш

По тази тема си позволявам да се съглася на 100% с Catnadeen, с което завършвам коментарите си. Дано да не сме прави.

Точно това е че немога да го разбера тауш сме му в тежест а не ни пуска ...Тауш съм му омръзнала а ме връща и казва че съм най - доброто и т.н. не на мен де и че се държи така щото е идиот. Е това пък съвсем не го разбирам ..Имам чуството че живея с шизофреник с много самоличности... Дано намери себе си скоро

ами ти доста преживя до сега
мисля, че ако не той - ти скоро ще намериш себе си заради детето и ще решиш тази борба!
дано останете заедно все пак - желая ти го от сърце! но дано той се промени, а не ти да се примириш с лошото му отношение!

Дано наистина нещата да се оправят. Може пък да му просветне на човека.
А това тя да се примири с отношението му - честно казано не ми се вярва, тя не е такъв човек - примирим. Най-малкото нямаше да пише тук. 
Така си мисля.

Мерси на всички ви просто няма на кой друг да пиша или да се оплача. Имам познати но някак си не мога да им го кажа .Виждам ги всеки ден как обсъждат живота на хората злорадствайки или смеейки се за тяхна сметка и ми е болно защото знам че ако споделя с тях след мен ще почнат подигравките ...
Затова и се радвам че ви има .. Може да не можем да си помагаме но поне се излушваме и споделяме което е голяма помощ само по себе си.
Естествено че няма да се предам най - малкото заради сина си Снощи когато почна пак с "голям гъз " и т.н. го светнах по въпроса че когато малкия почне да разбира и ако продължава по този начин да го учи ще остане сам. Отговора беше :
_ Е ти пък и 50 кила да беше пак щях да ти викам така то не е за да те обидя 
Е да ама аз не искам след време сина ми да ми вика " Де е оная " от популярния скеч предполагам го знаете ... и да се отнася с жена си като с измет макар че за него най - вероятно това да стане пример за любов и показването й.
Някой има ли идея как да го науча че когато глези една жена това не го прави женчо и извинявам се за нецензурното но " путьо" просто незнам как да го науча и да му го покажа.

ами опитай и ти като него да се държиш - с гадните епитети
да усети какво е
а иначе просто му каже, че ако не може да ти казва хубави неща като ИСТАНСКИ мъжкар /посоче някой дето му харесва пък е такъв ??? боже каква непосилна задача ако правилно съм го преценила твоичкия - ама опитай да се сетиш/, то поне да не смее да ти вика гадости. той просто е свикнал и към майка си да се обръща сигурно с гадни епитети по пример на баща си /въобще не обсъждаме прави ли са или не/?
можеш да го отучиш да се държи грубо, но не мисля, че ще успееш да го научиш да се държи мило - освен ако не си го виждала да го прави
мъжа ми се държеше като айсберг, но пък знам, че с поне една голяма любов се е държал мнооого добре /дори гащите й е прал/ - та сега виждам прояна, но тя е нещо естествено - това не е негова натура, а защитна реакция
зависи при твоя дали това е натура или придобит навик. Ако е второто - може и да се промени /евентуално/

Общо взето всяко чудо за три дни. Тази вечер даже ме удари .. и всичко тръгна от това че за втори път съм го питала колко е часа.А после след като отдели половин минута да ми обясни защо няма да ми каже въпреки че часовника му е на ръката и аз си позволих да го апострофирам ме зашлеви и след като избеснях и аз и се разнесоха удари повтори. Въпроса не е дали ще го напусна а как да се занеса с детето и къде по точно.. Наистина нямам сили вече за нищо даже и за спорове. Дайте идеи как да организирам живота си сама . А да и все едно нямам родители така гледайте на нещата немогат да ми помогнат с нищо.

Напусни го веднага ! Отиди при родитилите си за начало, опитай да си намериш първо работа, а по-късно убедена съм ще срещнеш и мъж, който ви заслужава. Останеш ли при този човек рискуваш да се промениш до неузнаваемост, заблуждавайки се , че ще го промениш. Щом те е ударил по такъв незначителен повед, ще го направи пак, а после ще стане практика. Това ли искаш да вежда детето ти? На какво ще го научите ? По-добре без баща, от колкото с такъв егоист. Не се стахувай да останеш сама, ти и сега не можеш да разчиташ на него за нещо , освен за спаринг партньор . Успех ! Господ помага на смелите !

Уо какво става бе. Незнам...съвет незнам дали мога да ти дам само ще ти кажа, че аз не бих позволила да ме удрят. Който направи нещо за първи път го повтаря пак. Аз бих го напуснала. Макар сама с дете...всяко начало е трудно. Ако мога с нещо да ти помогна...дори и само за приказки знаеш, че съм готова.

Към горното мога да добавя само, че нещата вече са отишли твърде далеч, за да се опираш на старите си тези!!!
Мисля, че си понесла достатъчно в тази връзка и си направила повече от възможните усилия. Но бях ти писала наскоро- нещата, които сами си измисляме за даден човек понякога са истинско наказание за нас самите. Амбицията ти да го промениш вече се е обърнала срещу теб самата. Не забравяй, че човек се променя само ако той самия реши, че иска или ако живота го принуди. Но най-важното желанието да промениш някого изобщо не  е добра причина, за запазването на един брак, а във вашия не изглежда да има останало друго, разбира се ти знаеш най-добре, но пак ти казвам- в момента твоите излюзии са твоя проблем. Ти звучиш като самоуверена жена, така, че не мъжът ти е проблема, а ти самата.
Карай подред-1. Ще го напуснеш ли и кога?2.Има ли къде да отидеш дори временно? 3. Ако не родител има ли приятли, които да ти подадат ръка в момента? 
Много кураж от мен