МАРТенските калпазани обичат да надничат под дивани!

 Аз, па, искам да ми дадете координатите на тези мъже, дето ви водят насам-натам. Дъртия маймун, откакто се познаваме, на една почивка не ме е завел. Ако не организирам аз всичко, ще си киснем в София вовеки.
 

Я да видим ще мога ли да пиша без да бухам, че Гери ще ме бие    
Аз понеже не четох между редовете, видях, че и Нагаина не е казала никакви яйца, казала е само по 2    Също така направих експеримент - питах мъжа ми какво ще направи, ако му кажа това, което крисче е казала на нейния, той ме погледна много учудено и каза: "Ами ще помисля, че си се побъркала".   Та хубаво си приказваме за възпитаване на мъжете, но истината е, че сме заедно с тях в общия си живот и ролите се разпределят както е най-добре за момента. Никому не е позволено да омаловажава ролята и правата на другия. Как така се оказа, че ние сме супер възпитани, а мъжете имат нужда от "превъзпитаване"!? Имат си особености на пола, ние си имаме нашите. Също така и ролите ни си имат своята тежест - на нас може да ни се иска да си починем от децата, но няма кой да ги гледа. На тях може да им се иска да прекарват повече време с децата, но трябва някой да работи.  Така че да, кове се горещо, но се кове основа на връзка, а не нечий характер.
Малката не е правила сцени, ако се доближа до тях двамата, но определено има афинитет към игрите и гушкането с татко, понякога и решава, че той трябва да я приспи и плаче, докато той не я гушне. Много са сладки. Иначе като дава боц, пет или целувка, даде ли на единия, моментално хуква и при другия - всички трябва да са щастливи.
А лошото ченге е който първи си изпусне нервите  

Роси издай го хотела де. Армира, Калиста кой от всичките хубави 

Да ви кажа ли, не знам дали с второто се възпитава по-лесно от първото (или както писа Нагаина по-горе, че възпитанието идва с второто). Аз пък съм точно обратното - с Гого много държах на някои неща и едва ли не съм се стремяла въпреки волята на детето да ги наложа, докато сега много повече се водя от детето и инстинктите си (и неговите). Някак повечето теории за възпитанието ми се разбиха много повече с Ники, отколкото с Гого. Разбира се, чета си доста по въпроса и ако нещо ми хареса - изпробвам го и ако работи, прилагам го. Ако оцелее теста на времето и не забравя за прилагането - значи е бил добър съвета

Иначе у нас определено аз съм по-лошата, но не толкова защото забранявам повече, напротив, аз много повече им разрешавам и угаждам. Просто съм доста по-избухлива, а мъжът ми е доста спокоен и затова. Ако аз викна за пет неща, той ще викне само за едно от тези пет, та по това ни измерват децата (Гого де, Ники още не е почнал да дава оценки, слава богу ).

И у нас гушкането е на почит, винаги е било и винаги ще бъде - дори и мъжът ми, който не е от най-любеобвилните, с децата се гушка много. Никога не съм свързвала това с разглезването. По-скоро разни наши слабости са били причина за разглезване, като например това, че на желанието да се яде в хола, за да се гледа ТВ, не всеки път сме се противопоставяли, за да не влизаме в конфликт и безкрайни обяснения... Но това са бели кахъри, мисля, като цяло децата ни са много добре възпитани и това всичкото ми се виждат дреболии (особено на фона на наистина зле възпитани деца, които съм виждала).

Мънки, и ние сме така - добре че аз поемам инициативата от време на време да попътуваме. Е, сеща се да каже "айде да отидем някъде събота и неделя", но дотам. Кат опитам "къде" и отговорът е "ми ти кажи" 

Роси, ами големи са вече, давай смело прясно мляко. Мед давам още то годинката, много ми помага като се завърти някой вирус. Мед давам в чай, в домашно мюсли, ей-така с лъжица. Прясно мляко можеш да предложиш така от кутията - нали все пак е пастьоризирано. Но щом вече го яде в кремчета и т.н., няма да имаш проблеми. Ники не го харесва, но той си има все още на мама млякото , а и обилно яде кисело. Пробвай примерно топло мляко с мед, както беше писала Тони, или само така. Виж я как й действа и харесва ли й и така...

Сия, като беше Гого с варицела нашата педиатърка каза да си го къпем, няма никакъв проблем и си се къпеше както обикновено. Това с диетата и некъпането, каза тя, били отживелици и се чудеше как още докторите ги разправят тия глупости.

Аз като попрочетох назад с какво си играят децата ви и се сетих да дам на Ники пластелин - досега не бях давала и падна голяма игра. Днес дори купих на Джото, че уж е по-бебешки. Я кажете каква беше рецептата за домашен пластелин и дали мога да използвам сладкарски бои да го боядисам? Иначе Ники си играе основно с колички (които са десетки у дома), бръмчи по цял ден напред назад с Пуки-то из апартамента, а от две седмици насам е пощурял по филмчето за Макуин Светкавицата - Колите, и по цял ден ни кара да го пускаме. Не че го гледа - седи примерно 10 минути през ТВ-то, после става и си играе нещо. Но не дава да се спре, ей, тамън го бях позабравила от батко му и сега пак. То филмчето е много хубаво, но е досадно всеки ден да го гледа човек, пък макар и като бекграунд.

Като цяло, мога да се похваля, че Ники е едно дете за чудо и приказ, което успява да се заиграе само понякога за цял час. Дори в клубчета като отидем и влиза вътре и си играе сам и с какичката и не ме търси грам. Гого беше лепнат за мен кажи-речи до скоро. Ники е истинска благодат в това отношение, стига да не си е решил, че трябва да го гушна и разнасям насам-натам разбира се.

У нас новият хит е едно парче на Пинк, което е и саундтрак към едно филмче по Cartoon (Фостър и домът за въображаеми приятели май беше). Парчето е So What и наистина е жестоко, а Ники щом го чуе и започва да куфее Дълго време се чудех чие е това парче, понеже наистина е много готино, да си го сваля от някъде. Но все не проверявам... Днес бях в книжарницата на Сити център и точно вече плащам на касата и парчето се разнася от уредбата. Аз веднага питам "вие ли го пуснахте това? на кой изпълнител е?". Веднага купих албума, дори взех последния. Ами страхотен е, много ми хареса целият албум. Като се върнах у нас и обяснявам на Ники, че имам изненада, а той толкова се изкефи на парчето Ето го, ако някой не се сеща кое е.

Аз тази седмица се развихрих и правих ванилени кравайчета (от списъка ми с коледни сладки ) и една торта с натурален шоколад и кестени по тази рецепта. Тортата стана добре и дори се осмелих да я занеса на рождения ден на племенника ми, който в събота стана на годинка.

Бухте, айде наистина оправяй се вече. На какво прилича това твоето, ааа, ще се наказваме май  Ама много си права за връзката.

Aз като ви чета как се гушкат вашите деца с татковците . София никак не иска да го целува и да му се радва, незнам защо така. Той милия все й се моли за една целувка, тя не и не . Освен това, не му дава да ме прегръща и целува или аз него... голяма ревност, ужас. Моментално идва, разделя ни и пищи раздразнена. Когато пък ме види да гушкам кака й, идва да я махне от мен и трябва да гушна нея.

Еееее, така на сериозно ги взехте нещата с превъзпитанието на мъжете, че няма да се очудя, ако някоя реши да експериментира, като хване направо точилката и бой   За не разбралите, под възпитание на мъж, се имаше предвид, че трябва да има задължения, които да изпълнява, а не да седи и жената да тича около него, като слугиня.
Бyxта, и моя мъж би реагирал, че съм се побъркала, ако му замрънкам, като разлигавена перхидролена кифла. Начин на изразяване, както е писала Nagaina. Миличкия не го приема, като ненормален. Казваме си нещата направо, а не чакаме да се стига до недоволни физиономии. Не го мислете, щом ме е изтърпял толко години и сме си направили дете по желание, а не случайно , явно има защо да си ме кътка  
СЗА, Домашен пластелин

СЗА, благодаря ти за информацията за къпането. Аз също съм я чувала, но нашето педи като каза да не къпя, как да и противореча. То два дни останаха, ще издържа накрая. Ти Гого къпала ли си го, не се ли увеличават пъпките? Педката ми каза да не се мокри, че пъпките се разпространяват така, а Лора има доста пъпки и просто ме е страх.

За гушкането, ние също много се гушкаме. Разбира се, че не се разглезват от това децата

Sia, Гого си го кьпехме всеки ден, без да се кисне, само на душ. Не са се разпространявали пьпките.

Ех, СЗА, много ме обнадежди с този разказ за второто. Аз не съм имала кой знае какви проблеми с Дариян, за да се надявам с второто да ги избегна, но пък кой знае, може и да ме изненада приятно Може би, защото като цяло имам дете такова, за каквото съм мечтала, затова по-скоро съм склонна да приема, че второто не, че ще е по-лошо, но просто ще изисква повече усилия. Макар, че според мен вкъщи хармонията се дължи на това, че и двамата с баща му сме много спокойни и толерантни, особено като се сравнявам с много близки семейства, се чувствам голяма късметлийка. Наскоро се замислих, че не е лошо да прочета нещо за възпитанието при появата на второто, някой може ли да препоръча нещо?

Сиа, аз винаги съм си мислела, че това с къпането при варицела е по-скоро да не се раздразва кожата, не ми се вярва да се увеличават. А за диетата съм склонна да вярвам, че е истина, защото все пак организмът е достатъчно натоварен, за да се яде и шоколад (нали това се забраняваше). Просто като при всяка болест, има нужда от малко пречистване. Аз поне винаги практикувам ограничаване на "задръстващата" храна, независимо от болестта.

Роси, няма какво да се тревожиш за съвместното спане - то е дори много полезно за детето (стига да се спазват елементарни правила за безопасност, примерно родителите да не са пушачи и подобни)!!!

Е, те са достатъчно големи за мерки за безопаност. А какво, ако са пушачи? Освен, че миришат?

Nagaina, стискаме палци второто детенце да е толкова послушно като първото!  

Аз вече съм зарязала всякакви теории на възпитанието! Това ти, онова ти! Марти е толкова различен от каката, че нищо, което действаше на нея - не действа на него - съвсем различен характер, темперамент  и т.н.

Сега съм се съсредоточила върху това, аз да си кажа изискванията и всичко, което не ми пречи като негово поведение да го толерирам! За сега функционира по-добре, напасваме се доста добре с дребния! С каката се опитвах да прилагам някакви методи, при които не бях 100% убедена, че ми харесват и изпитвах непрестанно вътрешно напрежение и неспокойствие дали действам за доброто на детето - само защото някой е казал, че е правилно - дали е така? Като изхождам от факта, че при икономическите теории в моята област, поставям под съмнение едно 60-70% от теориите и съм в състояние с дни да споря и оборвам, а целият свят е разделен на два лагера -  за и против ииии всички предлагат логични доказателства..... та мога да си представя, че и при възпитанието е така.... няма две с две мнения!

А сега си го отглеждам този малкия със спокойствие и любов и престанах да чета толкова много възпитателна литература. В резултат съм щастлива и спокойна - покрай мен и той е много весел, ведър, спокоен и доста ме слуша! Иначе си е палав, де, и то много! Но си ходя след него и забранявам само опасните неща

Нагаина, дано да се запази хармонията при вас и с второто попълнение! Много ми е мило, когато чета за такива щастливи семейства!

Съгласна съм, че дете по книга не се гледа и че при всяко дете си има особености. Не може да не се отразят и отношенията между родителите. Ние сме си малко по-избухливи и двамата, а и сме си "волеви" както са се изразили за мен в детската градина, та и детето е така. Като цяло слуша, но си има моменти, в които се опитва да се наложи и ни къса нервите здраво. Аз се опитвам да проявявам разбиране, а и при разходка го оставям той да решава къде ще ходи и какво ще прави (и аз като Рила спирам само опасните пориви), но баща му е по-нетърпелив и при разходка често се прибира изнервен. Не е усвоил техниката за отвличане на вниманието при конфликтна ситуация и си пати

Сия, това за къпането е може би, защото при спукване на мехурчето от пъпката се разнасят вирусите. Висълта ми е, че ако се къпе с овлажняващи препарати и не се търка силно, няма риск от разнасяне на пъпките. Важно е мехурчетата да не се пукат, а да завехват сами.

Роси, сподели за хотела! Аз често ходех там преди да се роди Митко, че се организира ежегодно една конференция и си изкарваме много приятно с колегите, но в хотелите само съм нощувала, не съм се отдавала на релакс и глезене. Ама ако пак отида, може да навия милото да се поглезим заедно.

Нагаина, според мен най-важното при отглеждането и възпитанието на детето е именно хармонията в семейството, примерът на родителите и умението на майката да балансира между разума и емоциите, а в това отношения смятам, че вече сте осигурили идеална почва за бебе N 2.  Аз лично не съм чела специална литература за отглеждането на 2 и повече деца (а и по принцип съм такава, че трудно прилагам прочетеното на практика, получава се само ако го нося в себе си и ми идва отвътре), но опитът ми показва следното - много по-пълноценно изживявам второто майчинство, много по-уверена се чувствам и като цяло ми е по-лесно и приятно (въпреки, че Симона е по-труден характер). Основната трудност (и лееко чувство за вина) произтича от невъзможността идеално да балансирам времето и вниманието си между двете деца. Колкото и да се опитвам, колкото и да обяснявам на Криси, че Мони е мъничка и има повече нужда от мен и т.н., усещам че не се справям много добре. Хем Криси е вече голяма, самостоятелна и разбира всичко.....но си иска своето, а аз не мога да й го дам на 100% Нещо отвътре ме тегли непрекъснато да обгрижвам и закрилям Симона, а с Криси връзката ни вече е на някакво по-друго ниво. Но все пак тя е голяма - може би Ивема ще ти бъде по-полезна със своя опит при отглеждането на деца с малка разлика.
Росиии, едно голямо ЗАВИД от мен!

Ехх, че ми стана драго, много сте мили. Ама то не е кой знае какво, просто сме такива, че майчинството не ни е вкочанило нещо и да ни промени живота и просто си караме по старому. Мисля, че и затова на повечето ми несемейни приятели вече им се вижда голяма леснотия да гледаш дете
Аз иначе и аз спрях да чета книги отдавна, натрупах си някаква своя увереност. Но искам да направя сега сверка, за това, както казваш, Гери, че е като вътрешното ми усещане. Просто някой път има написани съвети и трикчета, които много одобрявам и точно, защото са по "моя начин" ги запомням и ги прилагам успешно после.
А Ивема много пъти е повтаряла, че с 2 деца й е по-лесно, отколкото с 1, тя ми е другата опора  Като цяло нямам кой знае какви притеснения, може би просто как чисто физически ще успея да съчетавам всичко, но както и първия път, ще е просто въпрос на тренинг и време, вероятно.

А това за децата и вниманието, според мен ще го има винаги, някой път и Симона като порасне ще се чувства ощетена, просто няма начин.