- Публикувана: 24 септ. 2010, 19:09 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2010, 11:40 ч.
Агресията в училище.......
Днес в първолашката тема четох отново за агресията сред децата - кой кого ударил, кой кого набил и т.н. Училището едва е започнало, а децата започнаха да се прибират с цицини от там.......
Споделете вашето мнение, как да реагираме, когато нашето дете е потърпевшо, когато нашето дете е инициатора за агресията, въобще ще се радвам да прочета вашия опит на тази тема. И да прочета съвети какво можем да направим ние - родителите - за да контраатакуваме на агресията.....
Споделете вашето мнение, как да реагираме, когато нашето дете е потърпевшо, когато нашето дете е инициатора за агресията, въобще ще се радвам да прочета вашия опит на тази тема. И да прочета съвети какво можем да направим ние - родителите - за да контраатакуваме на агресията.....
Ами не е имала сериозни проблеми дъщеря ми. Сега е в осми клас, но когато беше в трети, едно по-голямо момче я притесняваше. Оплака се един път, втори път, трети път ... Баща й отиде да я взема един път и тя отново се оплакала. Тогава той я накарал да му покаже момчето, привикал го и ги разпитал двамата ... "Ами тя ме обижда", "Ами ти що ме удряш" и т.н. Баща й му казал, че момичетата не трябва да се бият и за назидание накарал щерката да му удари шамарче. Тя го зашлевила леко, имало и малко публика. Та повече това момче не я доближи, и никой друг не я е закачал. Това беше в старото училище, сега в новото дано да няма такива неща.
Не е много възпитателно, ама свърши работа.
Не е много възпитателно, ама свърши работа.
Тогава той я накарал да му покаже момчето, привикал го и ги разпитал двамата ... "Ами тя ме обижда", "Ами ти що ме удряш" и т.н. Баща й му казал, че момичетата не трябва да се бият и за назидание накарал щерката да му удари шамарче. Тя го зашлевила леко, имало и малко публика. Та повече това момче не я доближи, и никой друг не я е закачал.
А относно обидите (словесна агресия) на дъщерята бащата какви мерки взе, че не разбрах? Или щом е момиче, всичко му е позволено?
Миналата година се сблъсках с този проблем.
Агресията се определя като регистър от поведения /физически, словесни/, насочен към нанасяне на вреда.
Според мен най-важен е подходът на родителите и учителите. Именно това ме плаши - различията в отношението на нас, възрастните, към този проблем.
Добре е детето да попадне в еднородна среда. В тази насока беше нашето решение на проблема - да изберем училище, към което се насочват родители със сходни на нашите виждания за възпитанието на децата си, и с учители и ръководство, силно ангажирани в тази насока.
Агресията се определя като регистър от поведения /физически, словесни/, насочен към нанасяне на вреда.
Според мен най-важен е подходът на родителите и учителите. Именно това ме плаши - различията в отношението на нас, възрастните, към този проблем.
Добре е детето да попадне в еднородна среда. В тази насока беше нашето решение на проблема - да изберем училище, към което се насочват родители със сходни на нашите виждания за възпитанието на децата си, и с учители и ръководство, силно ангажирани в тази насока.
"А относно обидите (словесна агресия) на дъщерята бащата какви мерки взе, че не разбрах? Или щом е момиче, всичко му е позволено?"
Ами обидите са били вследствие на затискането в ъгъла на дъщеря ми - с вратата на стаята. Имало е свидетели, тъй че тя как да му отвърне - със същото или как? Факт е, че никой повече не я е закачал и оплаквания други от обидени никога не е имало.
Да, вярно, не е възпитателно, както подчертах, но понякога точно такива мерки дават по-добри резултати. Между другото сега с това същото момче са добри познати. Факт!
Ами обидите са били вследствие на затискането в ъгъла на дъщеря ми - с вратата на стаята. Имало е свидетели, тъй че тя как да му отвърне - със същото или как? Факт е, че никой повече не я е закачал и оплаквания други от обидени никога не е имало.
Да, вярно, не е възпитателно, както подчертах, но понякога точно такива мерки дават по-добри резултати. Между другото сега с това същото момче са добри познати. Факт!
Ами не е имала сериозни проблеми дъщеря ми. Сега е в осми клас, но когато беше в трети, едно по-голямо момче я притесняваше. Оплака се един път, втори път, трети път ... Баща й отиде да я взема един път и тя отново се оплакала. Тогава той я накарал да му покаже момчето, привикал го и ги разпитал двамата ... "Ами тя ме обижда", "Ами ти що ме удряш" и т.н. Баща й му казал, че момичетата не трябва да се бият и за назидание накарал щерката да му удари шамарче. Тя го зашлевила леко, имало и малко публика. Та повече това момче не я доближи, и никой друг не я е закачал. Това беше в старото училище, сега в новото дано да няма такива неща.
Не е много възпитателно, ама свърши работа.
Не е много възпитателно, ама свърши работа.
Ето това е причината, чудесен пример. По-силният унижава по-слабия уж с добра цел.
И го намираме за правилно, защото си мислим, че зашлевяването не е било много силно.
Ако обаче бащата на момчето беше по-бабаит от вашия татко какво ли щеше да стане.
Срамувам се когато чета такива неща и те се намират за правилно поведение.
Dincho, Според тебе как е трябвало да реагираме? Нищо, че те бие - ти ще търпиш! Нали така ...
В никакъв случай. Но намираш ли за правилно да се саморазправяш с чуждите деца?
Няма закон, няма ред в нашата държава, дайте да се самооправяме. На това учим децата - няма смисъл да се постъпи по предвидения от закона начин. Оправяме се както можем. Това според мен ражда агресията.
И откъде си сигурна, че твоето дете е невинно?
Не се заяждам, само не ми казвай, че познаваш детето си, защото уж всичко си познаваме децата.
Както подчертах, не е имало никога оплаквания от дъщеря ми - нито преди тоя случай, нито след него! Това говори само по себе си. Нали така.
Многократно се е оплаквала тогава на госпожата от занималнята /това става там/ и госпожата какво направи според тебе, щом тормозът продължи? Другите деца от класа после ми разказваха това, не си го измислям. Защо госпожата не се е наложила, защо не е казала на класната, на директорката, на когото ще, защо не е извикала родителите на момчето? Друг случай: Племенникът ми - тормозен от по-големи момичета. Не казвал вкъщи, спрял да ходи на училище, защото ако се оплачел вкъщи щели да му се карат, а наистина психическия тормоз е бил доста сериозен. И какво стана в крайна сметка - майка му разбира, отива в училище, разговори с директор, класен, психолог и ... тормозът продължил. Та се наложи детето посред никое време да бъде преместено в друго училище.
P.S. То държава изобщо има ли, та да говорим за закони и ред?
Многократно се е оплаквала тогава на госпожата от занималнята /това става там/ и госпожата какво направи според тебе, щом тормозът продължи? Другите деца от класа после ми разказваха това, не си го измислям. Защо госпожата не се е наложила, защо не е казала на класната, на директорката, на когото ще, защо не е извикала родителите на момчето? Друг случай: Племенникът ми - тормозен от по-големи момичета. Не казвал вкъщи, спрял да ходи на училище, защото ако се оплачел вкъщи щели да му се карат, а наистина психическия тормоз е бил доста сериозен. И какво стана в крайна сметка - майка му разбира, отива в училище, разговори с директор, класен, психолог и ... тормозът продължил. Та се наложи детето посред никое време да бъде преместено в друго училище.
P.S. То държава изобщо има ли, та да говорим за закони и ред?
Какво да направим, за да контраатакуваме на агресията? - пита Мама Цоцоланка.
Най-добрият съвет според мене е децата да странят от разправии и когато усетят, че става напечено, да не се месят, изобщо да бягат от такива неща. Сами ако не се пазят, просто няма кой. Ако се оплаче детето, че е жертва на агресия, веднага трябва да се вземат мерки - класен, директор и т.н. Въпреки че често не дава резултат. Ако пък самото дете е агресивно, най-голямо влияние оказва семейството - ако вкъщи се вика и се карат, ако се бият, детето при много случаи ще постъпва така.
Най-добрият съвет според мене е децата да странят от разправии и когато усетят, че става напечено, да не се месят, изобщо да бягат от такива неща. Сами ако не се пазят, просто няма кой. Ако се оплаче детето, че е жертва на агресия, веднага трябва да се вземат мерки - класен, директор и т.н. Въпреки че често не дава резултат. Ако пък самото дете е агресивно, най-голямо влияние оказва семейството - ако вкъщи се вика и се карат, ако се бият, детето при много случаи ще постъпва така.
Гласувах с родителите, приятелите, обществото. Основен виновник-родителите, защитаващи агресивните си отрочета и дори насърчавайки ги да бъдат агресивни. Как да противодействаме? Кой както намери за добре. Във всеки случай никога не съм се правила на разсеяна, когато детето ми се е оплаквало като малко от агресивни деца. Въобще не ми пука, че съм учител и ще си разваля реномето, разправяла съм се 
