Какво искам да спестя на детето си, докато расте

  • 13 842
  • 248
  •   1
Отговори
# 195
  • До сърцето...
  • Мнения: 5 425
"Защото така казвам АЗ!"

Леле, като го прочетох и  Joy Аз го казвам на тинейджъра си в изблик на безсилие! Като край на безсмислени спорове. Дали съм права???  newsm78

# 196
  • Мнения: 172
"Защото така казвам АЗ!"

Леле, като го прочетох и  Joy Аз го казвам на тинейджъра си в изблик на безсилие! Като край на безсмислени спорове. Дали съм права???  newsm78
Ами...дали си права не знам...но и на мен ми го казваха често по същият повод  Crazy може и аз да съм била изнервяща....но ще дам всичко от себе си да не го повтарям...защото чувствата , които предизвикваше у мен тази реплика ...не е прилично да ги опиша  Mr. Green ... а в същото време се чувствах адски безсилна, защото от моята камбанария изглеждаше като че човекът отсреща не се опитва с нормални доводи да ме убеди, да ми докаже правотата си, ами залага на това, че е по- голям и по- силен...и ми доказва за пореден път , че аз като по- марка нямам право на глас независимо дали съм или не съм права....и ми се струваше невероятно несправедливо. Често си мислех , че ако съм примерно комшията спорът няма да бъде приключен по този начин, но нали съм аз.....така го приключва  ooooh!...но може и просто повечко да съм драматизирала  Crazy

# 197
  • До сърцето...
  • Мнения: 5 425
...но и на мен ми го казваха често по същият повод  Crazy може и аз да съм била изнервяща....но ще дам всичко от себе си да не го повтарям...защото чувствата , които предизвикваше у мен тази реплика ...не е прилично да ги опиша  Mr. Green ... а в същото време се чувствах адски безсилна, защото от моята камбанария изглеждаше като че човекът отсреща не се опитва с нормални доводи да ме убеди, да ми докаже правотата си, ами залага на това, че е по- голям и по- силен...

Мдааа... другата гледна точка не е за пренебрегване. Ще се въздържам (ако успея, разбира се). То след като ти излезе пришка на езика от обяснения, тази фраза ми е удобна, но детето ако я пренесе през мирогледа си, както poem , вече ме притеснява.

# 198
  • Мнения: 2 829
Писала съм в тази тема, но...толкова много неща искам да й спестя, ужасно много, но ще е невъзможно, поне за голяма част от тях.

# 199
  • Мнения: 509
Бих му спестила натрапчивото чувство на вина ,което съм изпитвала аз за всяко нещо.Бих му спестила скандалите ,крясъците(нещо ,което вече направих)Страха от това ,че е направил беля ,като е разлял нещо на пода  или е направил нещо подобно.Искам да не си мисли ,че целия свят се върти около него ,защото суровата действителност е много по-различна .Засега не успявам ,но се опитвам.И може би още много неща искам да спестя на детето си и искам да го науча ,но само времето ще покаже дали ще се справя ....

# 200
  • Lost in a fairytale ...
  • Мнения: 717
"Яж" , "облечи се, ще настинеш" и "Защо е 5, а не 6"  Crazy

# 201
  • Мнения: 275
Добре би било ако успея да му спестя отговорността за моите грешки (възпитателни имам предвид).

И още малко размисли по темата:
http://mamablog.bg/Prevenciya-na-neuverenost-id8343.html

# 202
  • Мнения: 398
Много неща се опитвам да и спестявам.
Живота е безмилостен,каквото зависи от мен ще го направя.

# 203
  • София
  • Мнения: 17 652
Опитите за налагане на режим (за сън, за ядене)... никога не съм имала такъв, но пък беше голям тормоз в ранното детство опитите на всякакви видове големи да ме убедят, че трябва, видиш ли, да спя, когато ми се играе...

# 204
  • Мнения: 5 940
Днес осъзнах, че повтарям една грешка на родителите ми. Дразнят ме супер настойчивите ми, досадни вече опити да го накарам да поздравява моите познати по улицата, които вече би трябвало да са и негови, де. Още повече, че осъзнавам, че ако като дете аз бях откровено враждебна, просто не ми допадаха, синът ми ги харесва, но е срамежлив. Защото като отминат, винаги коментира това, което са му казали, с добро чувство.
Всъщност не, че нещо правя, от което да го заболи, но по-скоро ми се струва, че леко се ядосвам, че изглежда като не добре възпитан. Най-вече заради себе си.

# 205
  • Мнения: 7 821
Днес осъзнах, че повтарям една грешка на родителите ми. Дразнят ме супер настойчивите ми, досадни вече опити да го накарам да поздравява моите познати по улицата, които вече би трябвало да са и негови, де. Още повече, че осъзнавам, че ако като дете аз бях откровено враждебна, просто не ми допадаха, синът ми ги харесва, но е срамежлив. Защото като отминат, винаги коментира това, което са му казали, с добро чувство.
Всъщност не, че нещо правя, от което да го заболи, но по-скоро ми се струва, че леко се ядосвам, че изглежда като не добре възпитан. Най-вече заради себе си.
Не смятам, че да учиш и да очакваш децата ти да поздравяват познати и приятели е грешка.
А това, че родителите ни са настоявали за нещо, което като деца ни е било неприятно не е задължително да е било грешно.  Peace
Моя големия мрази да се къпе от бебе. Е, не смятам, че вкарвайки го в банята правя грешка  Wink, нищо че явно му е неприятно.

# 206
  • Мнения: 5 940
Ели, проблемът е, че ми се струва, че няма никаква полза от говоренето, по-скоро мисля, че има обратен ефект.

# 207
  • Мнения: 425
Ели, проблемът е, че ми се струва, че няма никаква полза от говоренето, по-скоро мисля, че има обратен ефект.

Така е, продължи да поздравяваш познатите, когато ги срещнете, а след срещата обясни на детето как другия човек се е зарадвал на поздрава, на пожеланието. То ще започне да забелязва това и ще започне да поздравява, защото децата искат да са харесвани, така както всъщност всеки човек  Simple Smile Реших да пиша, защото се замислих, че всъщност никога не съм карала децата си да поздравяват, но дори като влизат в такси (обикновено аз питам дали е свободно, но те първи влизат) първо каката, после и сина ми поздравяват, а докато аз се намъквам често забелязвам леко учудване и всъщност много приятно отношение на таксиметровите шофьори, че малки деца ги поздравяват. Сега вече са по-големи, но това е от години. Не съм ги карала да поздравяват, но поне няколко пъти съм обяснявала колко е важно за нас и за другите хора да сме любезни.

# 208
  • Мнения: 285
Най-вече искам да спестя чувството на вина , след фрази от рода на " Аз си зарязах колежа за да мога да родя и  да те гледам , а пък ти как ми се  отблагодаряваш !" Всички правим жертви в името на децата си , но това не означава , че трябва после да им ги натякваме !

# 209
  • Мнения: 627
Ели, лицемерното или поздравяването насила не е най-доброто нещо, на което да бъдеш научен.  Peace

Общи условия

Активация на акаунт