Какво искам да спестя на детето си, докато расте

  • 13 872
  • 248
  •   1
Отговори
# 75
  • Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
  • Мнения: 4 327
На голямата искам да спестя разочарованията (несподелена любов, предателства от приятели ...), но знам, че трябва да ги преживее Simple Smile Искам да й спестя грижите за сестра й, но пък тя все се бута да помага ..., а и като се върне от училище и дребното като я види ... само тя съществува ... гледа я като "богиня" и пищи за кака си. Гледам да си напише домашните и да поспи след обяд (или просто да си почине), но каката явно все още я забавлява да е с бебката Simple Smile
На бебето - искам да спестя нещо, което винаги съм смятала, че е правилно, но се оказа ... Каката винаги съм я учила да не е ... хайде да кажем "агресивна" Simple Smile Още от 1-2 годишна на площадката да си дава играчките, да не досажда, после като порасна - да е тактична, да не наранява нито физически, нито с думи, а думите да ги използва по предназначение и споровете да се решават с тях ... Е, хубаво, ама това й изигра лоша шега на каката: все я "тъпчат" ... Това бих искала да спестя на малката Simple Smile

# 76
  • Мнения: 758
А не са ни целували, защото и тях никой не е целувал - те просто не знаят какво е любов, защото не е имало кой да им я покаже. И тъй нататък, и тъй нататък. Най-прецаканото поколение всъщност са те нашите родители.
Тук си права. Баба ми, която в момента е на 80 години, казва, че и по нейно време "децата се целували, само докато спят". Въпреки това, намирам отношенията ми с баби и дядовци, както и възпитателните им методи по мое време за доста по-задоволителни отколкото тези на родителите ми. Явно наистина те са най-прецаканото поколение.

# 77
  • Мнения: 4 841
Най-прецаканото поколение всъщност са те нашите родители.

Това е така. Но въпреки всичко си зависи и от конкретния човек. Не може обществено-политическата обстановка да е оправдание за чисто личностни качества и постъпки.
Пък и не всички влизат в описания от теб профил. Драмата на другите е още по-голяма. На хората с родова история и европейско образование, които в един момент трябва да се разделят с всичко - и със социалния си статут, и с материалните си придобивки, и с навиците си за един по-охолен да кажем живот... Хората, които е трябвало да се снишат, да се слеят с тълпата, и още повече - да бъдат ръководени и управлявани от тези, за които си писала ти... Дошли с галошите от някои трънаци, които обаче след месец сменят галошите с лачени обувки и стават голямата работа... Такива неща...

# 78
  • Мнения: 627
Аз няма да се повтарям. че грешките на нашите родители са еднотипни.. само искам да вметна, че се радвам безкрайно, за това че баба е била строга и студена жена, която не е намерила пътека в общуването с децата си.. в резултат на което, майка като всички нас си е казала - "аз няма да правя като майка ми.." въпреки всички грешки на родителите ми, винаги съм имала много близки отношения с мама, която успя да стане моя приятелка и да е близо до мен във всичко, да ме защитава самоотвержено при всичките бели които съм и докарала на главата.. и макар днес да казвам "аз няма да съм като мама", винаги допълвам "но ще изградя това доверие и близост, което тя изгради помежду ни".. Баща ми от своя страна посвещаваше цяото си свободно врме на нас.. научил ме е на всички игри които знам, научил ме е как да се боря за нещата в които вярвам, научил ме ее да следвам мечтите си..
Днес мога да кажа - аз няма да бъда като мама и татко, ще избягвам някой от техните грешки, но най-важното на което са ме научили - да съм близо до децата си и в единството на семейството - съм научила точно от тях..


Пожелавам си от все сърце моите деца да говорят за мен така, както ти говориш за майка си. Praynig

# 79
  • Мнения: 249
Това, че трябваше винаги да съм тиха и свита, да не изразявам емоции, та да не би някой да разбере... Винаги да отстъпвам... И тези гадни думи: "Еми,на нас все не ни върви, не се учудвай, че не ти се получава..."
Ще спестя и страха от прибирането вкъщи, да не ми се карат пак за нещо. Не, че съм направила нещо, но майка ми винаги намираше за какво да ми се цупи. Искам детето ми да се прибира с радост у дома.

Последна редакция: чт, 30 сеп 2010, 14:50 от parcalesa

# 80
  • София
  • Мнения: 6 999
От както станах родител и мисля толкова активно как възпитавам детето си, започнах ужасно много да съм благодарна на родителите си, за възпитанието, което са ми дали - като се започне от това, че не са ме удряли, че поне по веднъж на ден ми казваха, че ме обичат и ме целуваха, мине се през това, че непрекъснато ме подтикваха да съм самостоятелна и уверена и се свърши с това, че никога не са се месели в живота ми, дори и когато са били убедени в грешния ми избор.  HugЧета тази тема и някак все ми излизат нещата, които ми се ще да "привнеса" от моето възпитание във възпитанието на дъщеря ми, а не какво да й спестя.  Thinking

Вярно искам да спестя етикета "злояда", който мисля ми стоеше до към 30-тата година и вечните въздишки на майка ми и баща ми как пак съм отслабнала.  ooooh!  Дъщеря ми има право да яде колкто си иска, макар че тя не яде особено много. Има право и да яде сол и захар колкото си иска. За моите родители солта и захарта са "бялата смърт" и здравословното хранене е в култ у дома от 80-те години на миналия век.  ooooh!

# 81
  • Мнения: 3 034
Искам и засега успявам да спестя :
-  шамари
-  стоене на масата, докато не си изядат храната, независимо дали има хресва или не и дали са гладни или не
-  постоянна намеса във всичко - като мнение, присъствие, решение

Не успявам понякога да спестя дудненето. Но работя по въпроса.

# 82
  • Варна
  • Мнения: 7 080
Нямам лоши спомени, няма неща случвали се с мен които да искам непременно да спестя на моите деца.
Имам спомен /но не неприятен към момента/ колко завиждах на приятелки, че не тренират по 7-8 пъти в седмицата, завиждах им за свободното време за игра чисто по детски. Естествено това не ме е спирало да настоявам за постоянство в спорта/и не само/ при моите деца.
Аз съм различна майка от моята майка. Дали по-добра няма как да знам, но достатъчно добра за моите деца. Тя си беше добра за мен.

# 83
  • Мнения: 1 404
В стремежа си да спестя на голямата си дъщеря всичко неприятно от моето детство стигнах до другия полюс, което към момента отчитам за огромна грешка. Май Зеланд беше писал, че най-голямото изкуство е да се откъснеш от махалото-ляво-дясно-ляво..... защото неизменно се връщаш към това, от което бягаш Confused
 След раждането на  малката съм друга-нямам цели, нямам дори и принципи ако щете, карам по интуиция според ситуацията.Дали бъркам не знам, но се чуствам много по-щастлива, децата ми-също Heart Eyes

# 84
  • Мнения: 3 447
Хубава тема  Simple Smile
Като гледам, всичко е изредено, явно наистина всички сме възпитавани по един и същи начин. Хареса ми едно изказване, не помня на кого беше - искам да му спестя излишната информация. За насилие, за секс, за финансова криза, ей такива неща.

# 85
  • Мнения: 3 034
А не са ни целували, защото и тях никой не е целувал - те просто не знаят какво е любов, защото не е имало кой да им я покаже. И тъй нататък, и тъй нататък. Най-прецаканото поколение всъщност са те нашите родители.
Тук си права. Баба ми, която в момента е на 80 години, казва, че и по нейно време "децата се целували, само докато спят". Въпреки това, намирам отношенията ми с баби и дядовци, както и възпитателните им методи по мое време за доста по-задоволителни отколкото тези на родителите ми. Явно наистина те са най-прецаканото поколение.

По някакъв особен начин мисля, че отношенията прародители-деца са по-спокойни, отколкото родители-деца.
Когато се роди голямата ми дъщеря, майка ми каза " Сега най-накрая ще се насладя на удоволствието да гледам дете, без да нося отговорността да го възпитавам, което си е работа на родителите." Освен това често те самите отчитат всичките си грешки, за които ги обвиняваме и ги спестяват на внуците си.
Аз също с бабите ми бях в по-добри отношения.

# 86
  • Мнения: 613

Когато се роди голямата ми дъщеря, майка ми каза " Сега най-накрая ще се насладя на удоволствието да гледам дете, без да нося отговорността да го възпитавам, което си е работа на родителите."

Ох, как ги обичам такива баби  smile3511, хич не се замислят, че често пречат на родителите да си възпитават праволинейно децата, защото "не е тяхна работа и само ще се радват на внучето"
Ето това искам да спестя на дъщерите си!

# 87
  • Мнения: 3 034
Е, поне като е обявено гласно, знаеш какво да очакваш.

# 88
  • Мнения: 613
Е, поне като е обявено гласно, знаеш какво да очакваш.
Да, така е поне чесно, но това не ми пречи да ми се иска да го спестя на дъщерите си.  Wink

# 89
  • Мнения: 753


Лошото е, че докато спестяваме осъзнатото, може би пропускаме друго, което те ще запомнят и няма да искат да причинят на техните деца...

В това съмнение няма!

Бих казала, че въобще подхождам по съвсем различен начин към децата си, макар и още малки и да не мога да дам много опит.
Много споделям с големия и се опитвам да го накарам да иска да ми довери онова, което го тормози! Аз бях много стеснителна, всичко таях в себе си. Това е основното, което искам да постигна. Както и много, много, много време, посветено на децата ми.
Но намеси ли се и професията ми един ден отново /която е сред отговорните и врмепоглъщащи/ още не знам как ще процедирам и как ще постигам желанията си. Важното е, че имам огромното желание да го сторя!


Темата е страхотна!
Аз бих се радвала един ден някой да издаде част от темите в книжка.

Общи условия

Активация на акаунт