Какво искам да спестя на детето си, докато расте

  • 13 811
  • 248
  •   1
Отговори
# 60 29 септ. 2010, 14:41 ч.
  • Мнения: 13 184
Цитат на: rosy_bosy в ср, 29 сеп 2010, 12:12
Цитат на: Светкавl … 8 сеп 2010, 15:27
....


Само идея: аз винаги съм била много дребничка, слабичка, с много малък номер обувки и досега, но някак си не получих комплекси от това, понеже майка ми се постара да представя нещата пред мен като уникалност, а не различност и недостатъкът се превръщаше в предимство.

Интересни идеи, но ти все пак си била момиче, момичето трябва да е крехко, нежно, отива му.А на момчето му прилича да е висок, едър.
Аз се стресирах когато ми казваха "Ще станеш висока като баща си",защото го приемах   буквално , а той беше 185см, висок мъж за неговото поколение.после съжалявах, че  си останах 163.
Аз пред детето не изразявам притеснения, дори го хваля, че е много пъргав, бърз и т.н.
Но както казах в предния пост подмятания"Ето го дребния" и др. или изумени погледи като кажа на колко е години.Или някоя майка като го вдигне  "Ау, ама колко е лекичък,  пък ние сме ...и с гордост се назовават килограмите".В началото в ДГ  никой не можеше да повярва, че е от същата възрастова група.
Той е абсолютен непукист или вероятно още е малък, за да се впрегне.Но  се страхувам от това, някой друг да не му насади комплекс,  някой встрани от семейството, защото при мен така се получи.

# 61 29 септ. 2010, 15:14 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Тя една моя приятелка психоложка много ме яде за това, че казвам на 4 годишния си син Георги а) Шош!, б) въшка  Mr. Green, в)маймунка  Mr. Green, г) зайко  Mr. Green Mr. Green Mr. Green , но аз така... докато го "дъвча Hug"  Blush

# 62 29 септ. 2010, 16:20 ч.
  • Мнения: 6 788
И ние сме на "въши" понякога, но гледаме вече да не го използваме много. Mr. Green

Мен пък цяло детство ме тормозеха, че съм слаба, че съм като вейка, номер 1 въпрос: "Ям ли"?! ooooh! Tired Чак едната от бабите ми беше казала, да ям повече, че носът ми бил слаб... Simple Smile Дълго време само като някой погледнеше към мен, и вече се притеснявам, изчервявам. Много, много стресиращо за дете.

# 63 29 септ. 2010, 17:09 ч.
  • Мнения: 277
Иска ми се моето дете никога:
- да не разбере какво е да бъде сравнявана с всички други, целта е дори и най- голямата й победа да бъде минимизирана до размерите  на бълхичка
- да изпитва крещяща нужда от ласка, но колкото й да се старае да не я получава
- да не я оценяват само спрямо бележките, които получава
- да не се налага да лъже, за да получи малко спокойствие в собствения си ден
- да не може да ми се довери от страх да не бъдат изложени най- съкровените й тайни на "семеен съвет"
- да не се срамува от себе

Има още и още... но ми стана криво и ще дописвам по- късно.

# 64 29 септ. 2010, 18:03 ч.
  • Мнения: 758
Искам да и спестя:
- Яденето насила, ходенето с паницата по нея и тъпчене в устата (майка ми се опитва да го прилага и сега)
- Страха от родителското неодобрение - почти целият ми съзнателен живот съм се страхувала от реакцията на баща ми, пък и на майка ми за някои мои постъпки, които сега ми изглеждат като незаслужаващи родителски гняв, но уви. За това и не споделям до ден днешен почти нищо с родителите си
- Караници и обиди между родителите, които се разиграват пред децата
- Липсата на одобрение и оценяване на постиженията на детето - чувството че никога не правиш нещата както трябва, не се стараеш достатъчно, че не си достатъчно добър в нищо
- Сравняването с другите деца - те видиш ли,  са по-добри и по-успешни от теб
- Незачитане на желанията на детето - безмислени забрани от сорта "Не можеш да яздиш, това не е спорт за момичета." Затова яздих 2 години, без майка ми да разбере
Безпорно най-наприятните ми спомени са караниците между родителите ми и обидите, които понасяхме от страна на баща ни, мачкането на самочувствието, желанието "да те поставят на място" и натякването че "за нищо не ставаш".

# 65 29 септ. 2010, 18:08 ч.
  • Мнения: 132
aз мразех детската градина защото бях насилвана да спя следобедите...после ме наказваха да не закусвам и рисувам дето съм си играла с пантофите докато децата искали тишина!
моето дете не иска да спи от както е на 1.5г и въпреки 4е става нетърпим на моменти в умората си  не го насилвам  за следобеден сън както и в детската градина има възможност сам да избере какво да прави в следобедите!!!

# 66 29 септ. 2010, 18:11 ч.
  • София
  • Мнения: 7 464
Като рефрен се повтарят "яденето" и "сравняването с другите".  Confused Така ли е било модерно едно време? Каква ли е сегашната мода, която децата ни ще носят на гърба си?

# 67 29 септ. 2010, 18:44 ч.
  • Мнения: 1 547
Цитат на: Klemy в ср, 29 сеп 2010, 18:11
Като рефрен се повтарят "яденето" и "сравняването с другите".  Confused Така ли е било модерно едно време?

О, аз имам стройна теория за поколението на нашите родители, но ме мързи да я пиша сега, нямам муза. Удивителни сходства има във възпитателните методи у всяко семейство, издаващи от една страна дълбоки провинциални комплекси и от друга - партийния напън. Болшинството от тези люде са родени на село, а после са се преместили да стават учени в града. Детството им е преминало покрай ниви, кърски труд и казани за ракия, след което, под натиска на амбициозно крепостно селячество, са били принудени да студентстват, да пеят лагерни песни и да строят съвременна България. Натискани донемай къде от изискванията на родата, най-често с максимум четвърто завършено отделение, а после и от Партията, нашите майки и бащи са се превърнали в самотни, объркани и неспособни да се справят с живота си хора, които са избивали бесовете си вкъщи, върху жена, мъж и деца. Говорили са не децата си, че за нищо не стават, а всъщност са искали да го кажат на себе си. Сравнявали са децата си с Пенчо и Генчо, а всъщност са сравнявали себе си и са виждали, че гражданин на Републиката не се става тъй лесно. Карали са децата да си изяждат всичко, щото храната е най-висша ценност открай време - на село да хвърлиш хляб е грехота, а после пък е бил с купони... А не са ни целували, защото и тях никой не е целувал - те просто не знаят какво е любов, защото не е имало кой да им я покаже. И тъй нататък, и тъй нататък. Най-прецаканото поколение всъщност са те нашите родители.

# 68 29 септ. 2010, 18:58 ч.
  • Мнения: 613
Когато бях на 20 исках много неща да спестя на децата си. Това, хранене насила, обличане, течение - едно на ръка. Спестяваме го, но никога не ми се е струвало най-важното. Мислила съм колко много забрани и ограничения ще им спестя в тинейджърската възраст. Да ама с времето излиза, че не можеш съвсем всичко да им спестиш, защото децата "нямат спирачки" Mr. Green Mr. Green Mr. Green В крайна сметка просто съм ги ограничавала по-малко, отколкото са ограничавали мен, за което ми се е струвало разумно - не съм, но за други неща съм била непоклатима. Сигурно много неща и не съм им спестила и вероятно и те сега си нареждат в главите мисли на тема какво ще спестят на децата си.
Сега си мисля, че трябва да им спестя съвети, които не желаят да чуят, да не се опитвам да ги поучавам , как да отглеждат децата си, след време. как да ги гледат и обличат, но от една страна в себе си знам, че ако нещо ми се струва грешно, едва ли ще се сдържа, а от друга съм убедена, че те са добре възпитани, умни и имат изградени ценностни системи, така че сериозни разминавания във възгледите не вярвам да има. бих искала да им спестя времето, когато ще съм изкуфяла бабичка и някой трябва да се грижи за мен, но това е нещо , което няма как да прогнозирам ще се случи или не.

# 69 30 септ. 2010, 00:37 ч.
  • Мнения: 9 722
Аз съм отраснала без баща.До ден днешен не знам какво е бащина прегръдка,обич,целувка....
Ще се постарая децата ми да не изпитат това чувство,което до ден днешен тая в себе си.

# 70 30 септ. 2010, 08:39 ч.
  • Мнения: 723
Не съм чела темата,погледнах само заглавието,
след оня ден,когато психично болна жена удари две годишното ми момиченце с буркан в лицето,
ЗНАЯ ,че на първо място искам да си запазя трите деца живи и здрави ....и да не се набива в тях чувството на страх....

Кристал,много тъжно..... Hug,
"раздавай" целувки и прегръдки....децата ще ти ги" връщат",дано да компенсират липсата ти на такива от твоя родител Hug

Последна редакция: чт, 30 сеп 2010, 09:00 от maimp

# 71 30 септ. 2010, 09:24 ч.
  • Мнения: 3 240
Цитат на: maimp в чт, 30 сеп 2010, 08:39
...след оня ден,когато психично болна жена удари две годишното ми момиченце с буркан в лицето...
Как така е ударила детето с буркан!? ooooh!

# 72 30 септ. 2010, 09:27 ч.
  • Мнения: 723
Ами.....
пуснах тема в ДиС,там съм обяснила.....

# 73 30 септ. 2010, 09:38 ч.
  • Мнения: 9 722
maimp,много кофти ситуация Confused

# 74 30 септ. 2010, 09:45 ч.
  • Мнения: 2 096
Аз няма да се повтарям. че грешките на нашите родители са еднотипни.. само искам да вметна, че се радвам безкрайно, за това че баба е била строга и студена жена, която не е намерила пътека в общуването с децата си.. в резултат на което, майка като всички нас си е казала - "аз няма да правя като майка ми.." въпреки всички грешки на родителите ми, винаги съм имала много близки отношения с мама, която успя да стане моя приятелка и да е близо до мен във всичко, да ме защитава самоотвержено при всичките бели които съм и докарала на главата.. и макар днес да казвам "аз няма да съм като мама", винаги допълвам "но ще изградя това доверие и близост, което тя изгради помежду ни".. Баща ми от своя страна посвещаваше цяото си свободно врме на нас.. научил ме е на всички игри които знам, научил ме е как да се боря за нещата в които вярвам, научил ме ее да следвам мечтите си..
Днес мога да кажа - аз няма да бъда като мама и татко, ще избягвам някой от техните грешки, но най-важното на което са ме научили - да съм близо до децата си и в единството на семейството - съм научила точно от тях..

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата

      Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
      Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Включи се в анкетата на Pampers!
      В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

      Към анкетата