Какво искам да спестя на детето си, докато расте

  • 13 794
  • 248
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 912
СКО...клива Hug

Така като чета другите постове си давам сметка колко много от детсвото преминава в живота ни като възрастни.И колко много от преживяното ни тежи като воденични камъни.В повечето случай не го показваме  на никой.Даже не го признаваме и пред себе си.Но то е там и продължава да определя част от живота ни.

Искрено се моля, нито една моя грешка като родител, да не нанесе последици върху живота на децата ми като възрастни.

Последна редакция: вт, 28 сеп 2010, 23:19 от Четри в едно

# 46
  • Мнения: 261
Бих им спестила:
 
- Оставянето в другата стая , когато са разстроени,  да се "нареват" и да се "успокоят" , без никакви угризения ,  сякаш едно дете има вградена функцията да се "самоуспокоява". ( голяма травма ми е от детството)
- Лишаването на правото на собствен вкус и предпочитания при избирането на дрехи.
- Умишлено демонстриране на авторитет и родителско надмощие "Аз съм ти родител и ще правиш каквото ти казвам , докато живееш в тази къща , която е моя , и защото ти давам пари , които са мои "  (ами не одобрявам)
- Вменяване на вина на детето , че все за нещо не е достатъчно добро , че все за нещо не е положило достатъчно усилия и труд , че никога не се старае толкова , колкото трябва , недооценяване , липса на вяра във възможностите му.
- Неглижиране и снисхождение към проблемите които има детето , и омаловажаването им , сякаш то не би могло да има такива.

Това отчитам като грешки на моите родители към мен , и съм сигурна че не бих го причинила на детето си . Това не значи че няма шанс да започна да допускам и мои си , за които не осъзнавам.

# 47
  • Мнения: 3 240
Всички може би познавате образа на пияния съпруг и баща в семейството.
Искрено се надявам, че не всички познават този образ и им пожелавам никога да не го срещат. Страшно е!  Confused

"Четри в едно", тези камъни тежат и ни преследват страхове дали ще се справим като родители или ще се провалим като нашите или част от тях. Травмираният човек е половин човек и само се моля да не травмирам своето дете с обратното поведение, контрапункт на това, на което аз самата съм била свидетел, защото обикновено така се получава.  Praynig

# 48
  • София
  • Мнения: 3 099
Като стана въпрос за щастливо детство, да ви споделя: и аз не можех да се сетя за нещо, което да определя като травма в класическия смисъл, но какво беше учудването ми, когато при регресивна хипноза се сетих за... страх, ужасен страх мама и татко да не умрат... Оказа се, че И това си е травма - силна привързаност и развил се последващ страх от загуба. Припомних си го даже, имаше такова нещо...

Силно прегръщам смелите дами, които споделиха своите лични и драматични преживявания...   bouquet

# 49
  • Мнения: 3 240
Силно прегръщам смелите дами, които споделиха своите лични и драматични преживявания...   bouquet
Тези неща трябва да се споделят. Това поведение трябва да спре. На всяка цена!
Подобни прояви не възпитават - те умъртвяват личността!

# 50
  • София
  • Мнения: 3 099
Силно прегръщам смелите дами, които споделиха своите лични и драматични преживявания...   bouquet
Тези неща трябва да се споделят. Това поведение трябва да спре. На всяка цена!
Подобни прояви не възпитават - те умъртвяват личността!


Е... човешката природа умре да смете проблемите под килима... А и преди време това беше норма.

# 51
  • Мнения: 2 478
Искам да му спестя задръжките в общуването с родителите си. Аз имах такива при общуването с баща си, което е причина и досега за някаква бездна между нас, въпреки че мнгоо се обичаме. Също ще му спестя малоумните сравнения с другите деца и успехите им. Ще му спестя задължителните роднински пререкания " А пък баба ти е такава..."

# 52
  • Мнения: 2 011
Нищо Simple Smile С радост установявам, че нямам никакви травми от детството. Нищо не са ме карали да правя насила, с никого не са ме сравлявали, чувствала съм се обичана, сигурна...Даже времето на късната гимназия, когато бяхме супер зле с парите, помня като едно страхотно време, понасях ограниченията с лекота, защото бяха за всички...Е, сещам се 1-2 за караници за оценки, но дори това не ми е тежало, защото аз самат съм перфекционист и също като майка ми съм смятала, че нищо под шестица не е достатъчно добро Joy
Ако децата ми се чувства след години наполовина толкова добре, значи съм си свършила работата Simple Smile
Това  мога да кажа и за себе си  ... Е , търпяла  съм си и  заслужени наказания ( само защото  хилядите  думи не са помогнали ...но го осъзнах по-късно ).  Когато  се е случвало нещо от рода  на : " Виж колко добре разбира математиката Митко .... " винаги е имало допълнението - а ти си  много добра  в литературата ,  в рисуването ! "  Така  никога не съм се чувствала непълноценна и съм  знаела  , че всеки си има призвание и различни умения !  Peace Това се мъча да втълпя и на детето си.

... страх, ужасен страх мама и татко да не умрат... Оказа се, че И това си е травма - силна привързаност и развил се последващ страх от загуба. Припомних си го даже, имаше такова нещо...

Това е и най-големия страх на детето ми .... Като се замисля бил е и мой ( и продължава да  бъде ) .... Изключителна привързаност имам и аз към семейството си ... Не е  нормално ...щом поражда толкова силен страх  newsm78

# 53
  • Мнения: 458
искам да му спестя ученето без необходимост.

# 54
  • Мнения: 1 174
....

Искам още нещо да спестя на детето, но не зная как.
Аз бях високо момиче до осми клас и родителите ми се гордееха с това, а а з  имах комплекси.После в  гимназията изведнъж се оказах една от най-ниските- хайде, пак комплекси/ и досега/, че не съм достатъчно висока.Цял живот съм имала и комплекс на тема кг., а никога не са били  "извън пътя".
Ето, това искам да спестя на детето - комплекс  от външността му.Не говорим пред него как изглежда, но е много нисичък и слабичък за годините си  и чувам вкл.от майки  в ДГ"дребния" и др. подобни.Дори понякога добронамерено  казани, уж със симпатия.той  е малък, но расте и започва да разбира,  а не искам да се вторачи във  външността си.Но  тук,  признавам си, нямам решение.

Само идея: аз винаги съм била много дребничка, слабичка, с много малък номер обувки и досега, но някак си не получих комплекси от това, понеже майка ми се постара да представя нещата пред мен като уникалност, а не различност и недостатъкът се превръщаше в предимство.
Например за малкия номер обувки, който нося ми казваше: "А как мислиш, кой номер е носела Пепеляшка ? За да станат само на нея тия обувки, пък на другите не, значи е носила най - много 34  Wink".  Записа ме на художествена гимнастика и ми казваше, че фигурата ми е прекрасна за една гимнастичка или балерина, и пак: "Ако балетистът трябва да те вдигне високо и да те завърти, ще е много доволен ако балерината тежи 35 кг., а не 50  Laughing". Сега звучи глупаво, ама тогава вършеше работа.
Може би е подходящо за твоето момче да го запишеш на спорт, който е подходящ за деца с такова телосложение: например скално катерене, там ти трябва да си дребен, но жилав. Също може да му казваш, че всички състезатели от Формулата са дребни за да влизат в булидите, гимнастиците също. Като порасне още малко може би "Хвърчащата класна стая" и историята на Ули, ще му е интересна, а и имаше още една книжка, много хубава: "Гумения Тарзан" - за едно точно такова обикновено, дребничко и слабичко момче.

# 55
  • Мнения: 3 405
Гумения Тарзан е много готина книга. Една от любимите ми  Grinning

# 56
  • Мнения: 420
Искам да му спестя превръщането в болезнена амбиция на радостта от изкуството, спорта, науката.
Не мога да знам какво ще си помисли детето, как ще се почувства, как ще постъпи. Мога само да се надявам след 20-тина години да бъдем приятели с него, а не врагове или паразитиращи организми.

# 57
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Общо взето не са ме насилвали кой знае колко. Гледам и аз така да се отнасям с дъщеря си.

# 58
  • Мнения: 1 004
- болни родителски амбиции от сорта на: Аз искам да станеш такъв и да се занимаваш с това...мисля да предлагам и да следвам желанията да децата
- свидетели на скандали в семейството, понеже съм била свидетел на "нощните" скандали на родителите си и това си ми е травма
- изгубване на доверието им към нас
- несигурност и неувереност в себе си - винаги трябва детето да бъде насърчавано, да знае че може и че се спрява добре
- стреса и психичното натоварване - на улицата и у дома
- всякакъв род предрасъдъци и комплекси от сорта на какво ще кажат хората, дали на всички ще им хареса, това което ще направя, дали постъпих правилно, а дали изглеждам добре


- искам винаги детето да може да си изразява чувствата
- искам винаги детето да се чувства обичано и зачитано! Въпреки, че понякога ще има обратното чувство, когато му се скараме. Но когато порастне да помни, че са го обичали.
- искам да изживее по детски и пълноценно своето детство - в игри и безгрижие
- искам да бъде щастливо и да живее в уредена страна
- искам да се чувства сигурно в къщи и освободено/уверено навън, да общува абсолютно свободно с хората и да не се притеснява от никого
- искам да се научи да мисли преди да действа, и да поема отговорност за действията си, като не се страхува от това
- искам да има собствено мнение и да може да го защитава, и още повече да не се опитва да подражава на друг

Всъщност, ако един ден направя равносметка и отметна поне половината от тези неща като постигнати, ще бъда много щастлива

# 59
  • Мнения: 1 004
Ескарина и Четри в едно Hug Hug
Това за мен са 2те най-лоши неща, които могат да се случат на дете със семейство /освен побоя естествено/....познати са ми и двете страни, не като дете, и не пряко от моите родители, но знам какъв удар са за голям човек, а пък какво остава за дете   bouquet
Сигурна съм, че ще възпитате много щастливи деца   bouquet

Общи условия

Активация на акаунт