Публикувана: 28 септ. 2010, 11:51 ч.
Последно мнение: 18 май 2011, 14:14 ч.

Какво искам да спестя на детето си, докато расте

13 792
248
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са някои от нещата, които хората във форума искат да спестят на своите деца от детството им?
Какви са някои от темите, обсъждани във форума за родителство?
Какви стратегии планират да използват участниците във форума, за да спестят на децата си определени негативни преживявания?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са някои от нещата, които хората във форума искат да спестят на своите деца от детството им?
  
  Участниците във форума споделят различни аспекти, които биха искали да спестят на децата си. Тези включват избягване на принудително хранене, натиск за консумация на храна, сравняване с други деца, тъпчене по принуда, заплахи, семейни скандали, натиск за изпълнение на очаквания, изразяване на чувства и мнения и др.
- Какви са някои от темите, обсъждани във форума за родителство?
  
  Във форума се обсъждат различни теми, свързани с родителството, като избягване на принудителното хранене, изразяване на чувства и емоции, избягване на сравняване с други деца, справяне с очакванията за изпълнение, избягване на семейни конфликти, справяне със стреса от ученето и изпълнението на задълженията и справяне със социалния натиск.
- Какви стратегии планират да използват участниците във форума, за да спестят на децата си определени негативни преживявания?
  
  Участниците във форума споделят различни стратегии, които планират да използват, за да спестят на децата си определени негативни преживявания. Тези включват избягване на принудително хранене, избягване на семейни конфликти, насърчаване на изразяването на чувства и емоции, избягване на сравняване с други деца и избягване на натиск за изпълнение на очаквания и задължения.
- Какви са някои от травмите, които родителите биха искали да спестят на своите деца, какви методи използват, за да предотвратят тези травми и какви са предизвикателствата, пред които са изправени при спестяването на децата си от тези травми?
- Какво се случи с психично болната жена, която удари двегодишно дете с бутилка?

# 30 28 септ. 2010, 15:49 ч.

Мнения: 9 990

...и точно, за да не се вторачва, моето дете чува и приема думите към него.дали ще е зъбато, космато или със отплеснати встрани уши-ще има да слуууууша.По-добре да знае, че има такива и такива зъби, но е прекрасно и с тях. Wink

Не е номера аз да го спестя/след като околните няма да и го спестят.Поне към моето дете така съм подходила и килограми и ръст няма как да го засегнат.А накъде ще избие в пубертета е друга тема. Wink

# 31 28 септ. 2010, 15:53 ч.

Мнения: 1 547

Детството на децата ми няма нито едно-едничко общо нещо с моето, като това ми беше и целта.

# 32 28 септ. 2010, 16:14 ч.

Мнения: 1 317

Ще й спестя ситуацията - семейството сяда да вечеря, а мама и татко точно тогава решават да си вдигат скандали, да си вадят кирливите ризи, да говорят за пари и за това колко сме бедни.
Искам да й спестя притеснението от това да изразява чуства и емоции, искам без притеснение да казва "мамо, обичам те", да задава въпроси, без да я е страх, че аз ще се разкрещя или ще замълча.

# 33 28 септ. 2010, 16:22 ч.

София
Мнения: 3 244

Една друга тема ме подсети за още нещо, което се опитвам да спестявам на дъщеря ми - възпитанието с бой и скандали, императивно и нетърпящо никакви възражения. Толкова бой съм изяла от майка ми, че не мога да си спомня нито една конкретна ситуация, която да ме е научила на нещо. Баща ми ме е удрял веднъж и го помня - щеше да ме блъсне кола, защото не се огледах. Баба ми не ме е удряла никога, нямам спомен и тон да е повишавала. Но когато баба ми ми направеше забележка, не съм си и помисляла да повтарям стореното.

Казвам го не като абсолютен противник на боя, а като цялостен мироглед, който съм видяла и бих искала да повторя в отношението с детето си.

# 34 28 септ. 2010, 17:58 ч.

София
Мнения: 3 099

Като ви чета, се сещам защо смъртно мразя крем карамел... В детската градина оставахме 3-4 деца след обяда и се въртеше една лелка с лъжицата...

# 35 28 септ. 2010, 20:53 ч.

Мнения: 4 554

Като малка се чувствах... обезправена. Имах само задължения и те бяха да изпълнявам каквото ми се каже. Такива неща като собствено мнение и изразяване на чувства, се наказваха.
Майка ми до такава степен е свикнала да се държи с мен по този начин, че преди няколко месеца им бях на гости, отворих фейсбук и случайно разбрах за смъртта на човек, когото много ценях. Разплаках се. Майка ми веднага ми вдигна скандал, без изобщо да попита каквото и да било.
Никога не съм можела да споделям, защото този тип информативни разговори са минавали под формата на "Признай си какво криеш!", което съм длъжна да направя, а не е въпрос на желание. Непрекъснато вменяване на вина за щяло и нещяло. Дори като кихна, започваха да ми се карат, че ей сега ще се разболея и аз тичах да кихам и кашлям в другата стая, за да не ме усетят и да си спестя поне малко упреци и натяквания.

Тези неща ще положа големи усилия да променя в отношенията ми с моите деца.

# 36 28 септ. 2010, 21:05 ч.

Мнения: 2 997

Категорично ще им спестя изразът-ние не сме като хората,ти хората няма да гледаш и други в подобната им вариация.Баща ми почина когато бях на 10г.и през всичките последвали години на израстване и оформяне на ценностна система това ми беше втълпявано до откат-че ние не сме като другите!Отвратително,смачкващо всякаква мотивация за каквото и да било.
Също разговорите за пари-никога няма да им казвам,че нямам пари.Независимо дали става въпрос за близалка или учение в чужбина.Аз съм родител и грижата за пари е моя,поне докато децата живеят при мен.

# 37 28 септ. 2010, 21:10 ч.

Мнения: 5 940

Нямам травми от детството, хубаво време беше. Сигурно нещо ще спестя или вече спестявам, съзнателно или не, но нищо не е било толкова травмиращо, че да мога да се сетя изведнъж, че не искам да го повтарям.
Всъщност, сетих се .... ама не съм сигурна, може би е могло повече да играят, да се забавляват с мен/нас, само че ние със сестра ми като че ли си бяхме достатъчни в игрите.

# 38 28 септ. 2010, 21:36 ч.

Мнения: 1 434

Не се сещам за нещо травмиращо от моето детство, смятам че моите родители са супер и са направили и продължават да правят каквото могат, за да сме добре аз и брат ми. Но преди си мислех, че бих била по-либерална за някои неща - май се оказва че бих била и по-строга. Иска ми се да съм приятелка с децата ми и те да споделят проблемите и радостите си свободно... аз това го имам в по-голяма степен с баща ми, отколкото с майка ми.

# 39 28 септ. 2010, 22:50 ч.

Мнения: 8 999

Цитат на: dimi73 в вт, 28 сеп 2010, 21:05

Също разговорите за пари-никога няма да им казвам,че нямам пари.Независимо дали става въпрос за близалка или учение в чужбина.Аз съм родител и грижата за пари е моя,поне докато децата живеят при мен.

Е добре де, ама ако все пак нямаш пари за обучение в чужбина, какво ще им кажеш? Любопитно ми е просто.

# 40 28 септ. 2010, 22:52 ч.

Мнения: 4 554

Да си изкарат Mr. Green

Това, че тя може да няма, не значи, че трябва да ограничава децата, ако имат смелост да си постигнат целите.

# 41 28 септ. 2010, 22:52 ч.

Мнения: 1 911

Слава на Бога,че спестих на децата си да виждат ежедневно срещу себе си пиян баща.Всички може би познавате образа на пияния съпруг и баща в семейството.Мразех и още мразя алкохола и хората злоупотребяващи с него.Ужасно е.
Като младо момиче бях решила да си остана стара мома защото вярвах,че всички мъже пият и се напиват.Разбрах,че съм бъркала когато срещнах съпруга си.Факт от 12год.сме заедно,не е помирисал да не говорим да опита.
Слава на Бога,че го има и децата ми няма да виждат пиянството, което аз съм видяла.Мисля всичко друго с търпение и упоритост се получава.

# 42 28 септ. 2010, 22:54 ч.

Мнения: 9 115

Ужас, нищо травмиращо не се сещам, което да спестя на детето си.
Нито са ме карали да спя, нито да ям, не са ми казвали, че не сме като другите, нищо.......
Ето похвалих се, имала съм щастливо детство без травми, дано и синът ми да мисли същото за своето.

# 43 28 септ. 2010, 23:06 ч.

Мнения: 3 240

Детето ми никога няма да бъде подлагано на психически тормоз под формата на скандали, побоища, гонения, заплахи и пр. Детето ми никога няма да бъде унижавано чрез сравнения от типа "Виж сега Иванчо колко песнички знае, пък ти колко си глупава и нищо не знаеш..". Детето ми никога няма да се чувства безполезно, неоценено и необичано. Детето ми никога няма да мисли, че то е причина за каквито и да било пререкания между нас (родителите му), никога няма да мисли, че е нежелано и предпочитано пред друго дете. Детето ми никога, ама никога няма да бъде оставено да се бори само, без стимул от моя страна, без цялата ми любов и подкрепа. Детето ми никога няма да почувства липса на вяра във възможностите му, никога няма да бъде неоценявано и оставено да си мисли, че победите му са случайни, незаслужени или въпрос на късмет. Детето ми ще бъде личност, със собствено мнение, свобода и възгледи. Детето ми ще бъде обичано, подкрепяно, тласкано да посегне към интересното, дори с риск да се опари. Детето ми ще бъде окрилено от моята вяра в него, в неговите способности, знания, умения. Във всеки един момент, във всяка една секунда то ще бъде обичано с думи и с действия, без да го задушавам и без да го обгрижвам до степен, в която то ще разчита само и единствено на родителите си.
Но най-важното от всичко, освен обичта ми към него е да го опазя от психически и физически тормоз, на всяка цена и с всякакви средства!

# 44 28 септ. 2010, 23:11 ч.

Варна
Мнения: 709

Интересна тема. И аз не се сещам за нещо травмирало ме в детството. Може би ще се опитам да им спестя:
възпитаването с шамари - аз не съм удряна като малка;
отглеждането от баба - гледала ме е;
насмешливото и снизходително отношение във връзка с типично детински прояви - случвало ми се е. По-скоро ми се е запечатала една случка. В първи клас надписах своя снимка с правописна грешка и не дотам точно описание. Това стана повод за забавление на родителите ми и други семейни познати. Когато им показах надписаната снимка бях горда, малко след това бях унизена;
неглижиране на детски желания - в смисъл "искам да свиря на китара" примерно;
стереотипното мислене, предубедеността и неспособността да приемаш другите - това като обратното на отворени към различността и антидискриминационно настроени

Препоръчани теми

Седем часа разлика сезон 2: Голямата игра продължава... - тема 13

Какви са предимствата на ниско-дозираната желязна терапия? Задайте своите въпроси към д-р Щерева

шум от домашни животни

Частни училища - информативно-дискусионна тема 34

747
Училища

Причина:

Причина: