Какво искам да спестя на детето си, докато расте

  • 13 871
  • 248
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 5 940

Когато се роди голямата ми дъщеря, майка ми каза " Сега най-накрая ще се насладя на удоволствието да гледам дете, без да нося отговорността да го възпитавам, което си е работа на родителите."

Ох, как ги обичам такива баби  smile3511, хич не се замислят, че често пречат на родителите да си възпитават праволинейно децата, защото "не е тяхна работа и само ще се радват на внучето"
Ето това искам да спестя на дъщерите си!
Не разбирам колко време трябва да изкарат с бабите, че" праволинейното възпитание", ако въобще е необходимо такова от всички страни, да се провали. Родителите са тези, които трябва да си възпитават детето. Но няма нищо лошо то да наблюдава различни модели и подходи. Хора с нееднакво отношение винаги ще има, най-малкото, защото всички сме различни. Повечето деца обожават бабите си. На мен ми се е случвало да се ядосвам на прекаленото вторачване във внучето, на конфети по целия под, на развилняли се тигри в къщата, на кон, който препуска из двора, възседнат от детето, хванало се здраво за гривата, на замеряне с хартиени фунийки и пр. /все изпълнения на едната баба и внуче/, но виждам, че те прекрасно се забавляват и че това време, толкова малко годишно, ако им го отнема, означава да отнема на единия частица от детството сега, а на другия позавърналото се негово и това, което е пропуснал с децата, защото е трябвало да се прави тогава на голям Grinning

# 91
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Нямам травми от детството и затова ще кажа неща, които виждам във взаимоотношенията на други хора, както и между децата.
Иска ми се да им спестя това да бъдат манипулирани от други и те да манипулират останалите. В момента се боря точно с това у голямата ми дъщеря - манипулира малката, ама така изтънко, че ум да ти зайде.
Искам да им спестя тръшкането от това, какво мислели или казали другите - човек един живот живее и няма защо да го подчинява на хорското одобрение.
Искам да ги науча да ценят себе си като жени и да не допускат някой мъж да ги върти на пръста си, да ги унижава, тормози, бие и т.н.

# 92
  • До сърцето...
  • Мнения: 5 425
Имах прекрасна майка, която ми даде прекрасно детство. Искам да последвам примера и.
Но тъй като бях "пухкава", като ученичка изтърпях много подигравки и разочарования.
Това искам да им спестя - комплексирането.

# 93
  • Мнения: 613
Не разбирам колко време трябва да изкарат с бабите, че" праволинейното възпитание", ако въобще е необходимо такова от всички страни, да се провали. Родителите са тези, които трябва да си възпитават детето.
Чудих се дали да отговарям на това, защото е извън темата, но....
За дете на година, година и половина и един ден е достатъчен, а понякога и по-малко. да не говорим за това, че има и семейства, които живеят с родителите. За щастие не сме били от тях. За мен праволинейността във възпитанието е важна. Тук не става въпрос дали моите правила са и твои правила, а че те трябва да важат винаги. Струва ми се абсолютното неуместно, ако родител е забранил или наказал дете, друг възрастен - например баба - да дискутира и да се опитва да промени това в присъствието на детето. Ако смята че не съм права обсъждането трябва да е по друго време. Абсолютно недопустимо ми се струва ако детето е наказано, бабата да се опита да отмени наказанието с - "ела баба да те гушне". А иначе и аз съм за общуване на децата с бабите и дядовците и на "развилнели се тигри " не съм се ядосвала. С времето разбира се децата започват да се ориентират , но в периода от 1 до 3 - понякога някои баби и дядовци пречат.

# 94
  • Мнения: 627

Иска ми се да им спестя това да бъдат манипулирани от други и те да манипулират останалите. В момента се боря точно с това у голямата ми дъщеря - манипулира малката, ама така изтънко, че ум да ти зайде.


Аз пък си пожелавам децата ми да усвоят това умение. Понеже то много ще им помага в живота. Недей да се бориш с това умение на дъщеря ти - то е ценно качество. По-скоро помогни на малката да го разпознава и да реагира адекватно. Така ще си полезна и на двете. Peace

# 95
  • София
  • Мнения: 12 197
Като цяло имах страхотно здрава упора в лицето на майка ми. Не съм насилвана, не съм пренавличана, песнички пред гости не съм пяла  Laughing. Но тя успя да ми предаде някакво нейно чувство за несигурност и вечно търсене на грешки в себе си. Нещо като комплекс, ама по-всеобхватно. Такава станах и аз, макар и в много по-лека степен. За сега не виждам тази черта в дъщеря ми, слава Богу! Защото е много мъчително.
Ха, друго се сетих! Срамът от голотата и различни "телесни процеси". Не че точно моето семейство ми го е придало, но обществото като цяло в тази част на света е леееко по-срамежливо от необходимото.

# 96
  • Мнения: 3 405
различни "телесни процеси"... но обществото като цяло в тази част на света е леееко по-срамежливо от необходимото.

във връзка с това да ви питам: когато малкото ви дете се оригне (не нарочно, защото по-големите могат да се овладеят, но го могат и нарочно  Mr. Green) по време на хранене у дома правите ли му забележка? Аз обикновено пускам някоя шега и се смеем, но когато се е случвало свеки да е с нас тя все казва "Не! Не се прави така!", а детето просто не може да се сдържи.

# 97
  • София
  • Мнения: 6 999
... вечно търсене на грешки в себе си. Нещо като комплекс, ама по-всеобхватно...

Аааа - това не е лошо.  Naughty Даже /според мен/ е много правилно. Аз все повтарям на децата, че ако нещо не се получава, ако търпят неуспех и т.н. трябва да търсят грешката в себе си, а не в другите, съдбата или късмета си.  Peace

Анджелина, не правя забележка, но научих децата да казват "Извинете".

# 98
  • София
  • Мнения: 12 197
... вечно търсене на грешки в себе си. Нещо като комплекс, ама по-всеобхватно...
Аааа - това не е лошо.  Naughty Даже /според мен/ е много правилно.
В определени граници, Иса! Когато всичко ти е подчинено на мисълта, че грешката е в твоята матрица става много страшно.

Андж, за оригването и пръцкането и аз я карам да се извинява, като за второто и припомням, че може да си го прави на воля насаме в тоалетната.  Laughing
Спомням си като малка колко пъти съм била пред напикаване, защото ме е било срам да пишкам пред други, или дори да питам за тоалетна.  Sick

# 99
  • До сърцето...
  • Мнения: 5 425
във връзка с това да ви питам: когато малкото ви дете се оригне (не нарочно, защото по-големите могат да се овладеят, но го могат и нарочно) по време на хранене у дома правите ли му забележка?

При китайците даже е комплимент. Значи - детето е учтиво по китайски    Mr. Green

# 100
  • София
  • Мнения: 12 197
А въпросът за смъртта? Моята дъщеря знае, че хората умират. Но й е твърде абстрактно. Леля ми умря това лято, а аз не успях да й кажа. Добре, че не бяха близки и не се е сещала за нея.

# 101
  • Мнения: 1 547
Аз все повтарям на децата, че ако нещо не се получава, ако търпят неуспех и т.н. трябва да търсят грешката в себе си, а не в другите, съдбата или късмета си

Това им го вливаме в главата, откак са проходили - считам го за знание и умение от особена важност. Колкото до естествените...ъм... звуци, едно смутено извинение е достатъчно  Mr. Green

# 102
  • Мнения: 3 405
При китайците даже е комплимент. Значи - детето е учтиво по китайски    Mr. Green

Simple Smile А майка ми е обратно на свеки. Тя, като се оригне малкия и му вика, браво, баби  Laughing


Давам обяснение в хода на разговора без подробности.
След време постепенно ще научат.
Ако искаш да кажеш на детето за леля ти, може когато си говорите за нея да кажеш, че е починала. Ако започне да задава въпроси и отговори с разбираеми думи. То пак ще и е абстрактно до определена възраст.

# 103
  • Мнения: 7 433
   Погребенията..... Бих се опитала да спестя тази гледка на децата си поне до 15-16 годишна възраст.

# 104
  • Мнения: 24 635
Липсата на  достатъчно внимание. Родителите ми бяха твърде обсебени един от друг и много неща от нашето детство и юношество останаха неизвестни за тях. Като дете бях твърде доволна от това, защото това ме научи че сама съм отговорна за вътрешния си свят и нямам нужда непременно от друга близост. Но все пак сега се опитвам да отделям максимално внимание на детето си в неговите чувства и преживявания. Само че ще трябва да открия баланса, защото все пак не одобрявам и крайностите в близостта между майка и дъщеря.

Общи условия

Активация на акаунт