Публикувана: 28 септ. 2010, 11:51 ч.
Последно мнение: 18 май 2011, 14:14 ч.

Какво искам да спестя на детето си, докато расте

13 869
248
1

Отговори

1
...
8
9
10
...
17
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са някои от нещата, които хората във форума искат да спестят на своите деца от детството им?
Какви са някои от темите, обсъждани във форума за родителство?
Какви стратегии планират да използват участниците във форума, за да спестят на децата си определени негативни преживявания?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са някои от нещата, които хората във форума искат да спестят на своите деца от детството им?
  
  Участниците във форума споделят различни аспекти, които биха искали да спестят на децата си. Тези включват избягване на принудително хранене, натиск за консумация на храна, сравняване с други деца, тъпчене по принуда, заплахи, семейни скандали, натиск за изпълнение на очаквания, изразяване на чувства и мнения и др.
- Какви са някои от темите, обсъждани във форума за родителство?
  
  Във форума се обсъждат различни теми, свързани с родителството, като избягване на принудителното хранене, изразяване на чувства и емоции, избягване на сравняване с други деца, справяне с очакванията за изпълнение, избягване на семейни конфликти, справяне със стреса от ученето и изпълнението на задълженията и справяне със социалния натиск.
- Какви стратегии планират да използват участниците във форума, за да спестят на децата си определени негативни преживявания?
  
  Участниците във форума споделят различни стратегии, които планират да използват, за да спестят на децата си определени негативни преживявания. Тези включват избягване на принудително хранене, избягване на семейни конфликти, насърчаване на изразяването на чувства и емоции, избягване на сравняване с други деца и избягване на натиск за изпълнение на очаквания и задължения.
- Какви са някои от травмите, които родителите биха искали да спестят на своите деца, какви методи използват, за да предотвратят тези травми и какви са предизвикателствата, пред които са изправени при спестяването на децата си от тези травми?
- Какво се случи с психично болната жена, която удари двегодишно дете с бутилка?

# 120 2 окт. 2010, 14:38 ч.

Мнения: 201

Цитат на: roverandom в сб, 02 окт 2010, 14:19

Цитат на: Dona в сб, 02 окт 2010, 11:21

Погребенията са сред най-ранните ми детски спомени (гледана от баба и дядо на село, там погребенията са ежедневие почти). Всъщност, не са ме травмирали никак, по-скоро са ме накарали да приемам смъртта като нещо нормално, част от живота.

И аз така. Баба ми ме водила поне на едно погребение, когато съм била 6-8 годишна. Спомням си, че изобщо не ме притесни гледката на мъртвия - човека е умрял, какво толкова. Идеята за смъртта започна да ме тревожи на по-късна възраст, когато си отиде вуйчо ми. Бях на 15, и тогава за първи път осъзнах и преживях случилото се, въпреки че не присъствах на самото погребение.

Споделям мнението, че свикването с гледката (без натякване, а просто стечение на обстоятелствата, при липсваща емоционална връзка с починалия), спомага децата да приемат смъртта като период от съществуването ни. Често паркирам до една погребална агнеция, случвали сме моменти когато пренасят ковчега в катафалката например, децата ми дори веднъж казаха, че е "тържествено и красиво"(докато мен самата още ме побиват тръпки!). Което не значи че са претръпнали и няма да изпитват тъга, ако се случи, недай боже с близък човек, но знаят че както всеки е бил новороден, така и всеки един ден ще е мъртъв.

# 121 2 окт. 2010, 14:49 ч.

Мнения: 7 433

Цитат на: Dona в сб, 02 окт 2010, 11:21

И аз съм израснала в среда,където погребенията бяха част от ежедневието(макар не и на село).Но за мен всяко едно си беше травма,особено погребенията на деца......

# 122 2 окт. 2010, 15:09 ч.

Мнения: 3 447

Да, погребения на деца са си травма винаги... В моя случай ставаше дума за погребения на старци, изживели си живота, тихо и кротко умрели, без голяма драма и без виещи и припадащи опечалени.

# 123 2 окт. 2010, 15:23 ч.

Има много детски смях.
Мнения: 3 144

Сълзите от безсилие. Най- вече.

# 124 2 окт. 2010, 15:26 ч.

Мнения: 15 619

Бих искала да им спестя прекаленото обгрижване и страховете си за тях.

# 125 2 окт. 2010, 21:22 ч.

Мнения: 2 096

И аз да се включа в темата за погребенията.. като дете не осъзнавах в действитеност как няма да видиш никога този човек вече.. близък или не толкова, погребението си беше като ритуал, който не ме натъжаваше толкова, колкото будеше любопитство и интересът ми. понеже загубих много хора в животът си знам какво е да загубиш близък на 10, на 15, на 20 и на 25години.. ами опредлено забелязах една обратна пропорционалност.. колкото повече растеш толкова по тежки стават загубите..

# 126 2 окт. 2010, 23:18 ч.

Мнения: 3 646

Чета темата и си мисля,колко много грешки съм допуснала дотук с дъщеря ми. Sad

Ще опитам да ги комепенсирам,верно нещата от детството оформят личноста на възрастния индивид. А колко много от моето бих искала да не повтарям! Добре беше да погледна от тази страна,браво за темата!

# 127 2 окт. 2010, 23:31 ч.

Мнения: 3 447

Цитат на: sladurka в сб, 02 окт 2010, 23:18

Чета темата и си мисля,колко много грешки съм допуснала дотук с дъщеря ми. Sad

Това е хубаво... аз все още не мога да преценя какви грешки допускам (освен свръхпротекция, може би), а със сигурност допускам. Тези от моето детство - не, но вероятно правя куп други, които може би ще разбера от порасналото си вече дете.

# 128 2 окт. 2010, 23:47 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

От дни се каня да напиша, че нищо травмиращо не нося от детството си. Нищо такова, от което непременно да ги предпазя. Ако мога да избегна сравнението както между тях и другите, така и помежду им, ще бъде добре. Засега успявам. Това не значи, че те ще имат само добри спомени от моите възпитетелни методи Mr. Green

Предполагам, че някога, след 20-30 години, Деница ще изока в някоя тема "Пък мама ме караше да уча език".
Това са бели кахъри. Аз ги възпитавам с любов, не с безгрешност.

Със смъртта се сблъскаха преди почти година, когато почина баща ми. Не го приеха леко, макар да имахме 3-4 дни да ги подготвим за края. Не пожелаха да го видят в ковчега /за мое облекчение/, искаха да го запомнят жив.

# 129 3 окт. 2010, 02:19 ч.

Мнения: 3 034

Цитат на: ivonska в вт, 28 сеп 2010, 11:51

Често се оказва, че имаме травми от детството или просто неща, за които не обичаме да си спомняме и бихме дали мило и драго да спестим на собствените си деца. Кои са тези неща за вас? Детската градина? Следобедният сън? Караниците за пари между мама и тати?

Хайде, да се опитаме да открием дори някои свои грешки, за които не бихме се досетили сами...

Болката - и физическа, и емоционална. Да, знам че няма как съвсем да липсва, но доколкото мога, ще я държа по-надалеч. Не вярвам в ранното порастване и ползите от него, искам да има дълго, пълноценно детство, докогато той сам реши да порасне и с каквито темпове иска.

# 130 3 окт. 2010, 08:10 ч.

София
Мнения: 3 099

Цитат на: sladurka в сб, 02 окт 2010, 23:18

Чета темата и си мисля,колко много грешки съм допуснала дотук с дъщеря ми. Sad

...

Всички я четем с притаен дъх и желанието да открием грешките си, и моментално да ги заличим... Ама, нейсе. Изглежда нашите грешки ще изкристализират по-натам... Tired

По повод сравняването... аз не го сравнявам, но баща му... Какво мога да направя - той му е баща, а аз не мога да го превъзпитам! Продукт е на възпитанието от първи клас в пансион, престижно спортно училище, но по моите стандарти - казарма. Старанието ми детето сутрин да не бъде будено насила и да не ходи първо в ДГ за него са "липса на дисциплина"! ooooh!

Винаги е по-суров с нашето дете, при наличието на чуждо наоколо, и все от него се очаква да отстъпи... Crossing Arms

Та, да ви питам - за вашите грешки разбрах, но как се справяте с грешките на другия законен родител, който също държи равни права за възпитанието?! Thinking

ПП. По метода на убеждението не се справям с въпроса за "дисциплината", което е дълбоко вклещен модел от времето на ранната "казарма"... И, о, Боже, как мразя все моят Шош да е виновен за всяка лигавщина на гостуващо дете... ooooh!

Последна редакция: нд, 03 окт 2010, 08:16 от ivonska

# 131 3 окт. 2010, 09:21 ч.

Мнения: 758

Цитат на: ivonska в нд, 03 окт 2010, 08:10

Продукт е на възпитанието от първи клас в пансион, престижно спортно училище, но по моите стандарти - казарма. Старанието ми детето сутрин да не бъде будено насила и да не ходи първо в ДГ за него са "липса на дисциплина"!

Аз мисля, че това не е толкова лош подход. Виждала съм деца, от които бащите изискваха ранно ставане, редовно спортуване и т.н. , да, малко тип казармена дисциплина. Но според мен това възпитава хубави качества на личността, особено за едно момче. Въпросните мои познати сега са готини, стегнати, ведри младежи по които мацките тичат Simple Smile

. А това, че все него го изкарват виновен и на мен не би ми допаднало.

# 132 3 окт. 2010, 09:44 ч.

София
Мнения: 3 099

Цял живот ще става рано, от 3 годишен ли да започне?!... Crossing Arms

# 133 3 окт. 2010, 09:58 ч.

Мнения: 9 990

е...за всеки рано е различно.За моето дете не е рано днес да ме вдигне в 6.Щом днес може, значи и утре може да стане си мисля.
Първо,и второ-познавам спестено на мъжко отроче ставане-еми-човека цял живот спи до никое време-не може да се разчита с това да помогне, да напазарува или друга работа домашна...защото му се спи.Няколко такива закономерности съм забелязала, разбира се-не е меродавно моето мнение.
Ставала съм рано за градина-имам спомен как ме будят, но не съм повредена или травмирана, напротив.За разлика от съпруга ми.Всичко е в Начина.А не в самия акт на събуждане в определен час сутрин.

Последна редакция: нд, 03 окт 2010, 10:04 от Jizzlobber

# 134 3 окт. 2010, 10:00 ч.

София
Мнения: 3 099

Сам се буди между 7 и 7,30. По-рано доброволно никой не би станал, мисля. Нито пък би будил с възпитателна цел децата си... Mr. Green

Препоръчани теми

COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 2

🤍 Ергенът 🤍 - Сезон #1 - Тема #8

СЕДМИ КЛАС - в очакване на първо класиране - 10.07-17.07

1 024
Набори

На пазар в Лозенград, Одрин и Чорлу - 16

763
На пазар

Причина:

Причина: