Не обичам майка си

Не само си заслужава да опита,а дори е наложително да го направи.Омразата,ненавистта и презрението за разрушителни чувства.И първия който усеща разрухата е този който ги изпитва.Тази" майка" може би нищо не заслужава,но кой сме всички ние за да го кажем.

Четири, напълно си права! Презрението и омразата няма да я оставят на мира. Според мен е добре да се отдели сама и да няма известно време контакт, за да се опита да преработи всичко, което носи в себе си. В случая не става въпрос за доброто на сестричката и или на майка и, а за самата нея. С толкова силни чувства няма как да гледа на нещата обективно, а и все още е емоционално зависима от майка си. Това е голям товар!

Неблагодарна,никът ти много ме дразни.  Няма на кого да благодариш-нито на майка ти,нито на сестра ти.Важна си само и единствено ти.Станала си човек въпреки майка ти.
Майка ти те манипулира-тя те е гледала.Как?Колко пъти си чула мила дума от нея?
Не й се връзвай,отпъди я.

И по - добре...тъкмо ще има по - малко нещастни деца!!!

Сигурно си правила секс без презерватив......ако ти закъснее и има две  4ерти
[/quote]

Не съм правила секс без презерватив НИКОГА...
Смятам себе си за достатъчно отговорен човек...и ако видя две черти някой ден,ще се погрижа за детенцето си, ще се постарая да има щастливо детство.

Lady of the roses, ще ме простиш, че звуча като майка ти, но...
Когато бях на твоите години и аз бях чела много книжки, смятах за необходимо да казвам кое е правилния начин на живот на хората и да им тропам с крак ако не го правеха. Сега когато натрупах опит, когато видях много хора и много съдби се срамувам от много от постъпките си, не защото не съм била права, а защото когато не си преживял нещо е трудно да влезеш в обувките на другия.
Във форума има толкова много съдби има хора които отглеждат сами по няколко деца и те надали са си мислели когато са ги създавали, че биологичния им баща ще го тресне хормона и на стари години ще тръгне да се доказва... Кой може да каже, след пет години дали ще може да получава днешната заплата, дали няма да затъне в дългове и да се влачи по квартирите... И това ти го говоря пак от личен опит. Живяла съм в пълна мизерия и като принцеса... така, че никога не може да си сигурен за утрешния ден. А и хората не могат да бъдат съдени толкова строго от нас, защото ти не знаеш как се е чувствала тази жена (майката), какво е било нейното детство, как са и изкривили манталитета... Много е лесно да сочим с пръст и да съди... "Аз ако бях..." Няма начин да знаеш ти ако беше, защото сега мислиш по един начин, но когато опре ножа до кокала нещата са мнооого различни, повярвай ми! Преди години и аз бях много категорична в метенията си, днес се стремя да погледна нещата от страната на всеки един, не винаги ми се отдава, но е по-добрия вариант. Алкохолиците, проститутките, пропадналите хора и те са преживяли нещо, което ги е тласнало натам... Дали трябва да сме толкова строги?

Тук ме потресе едно изказване: "Хората се обичат, защото са хора, а не заради това, което правят или не" /цитирам по памет/.

Ама наистина ли? Защото аз съм на точно противоположното мнение - такава безусловна обич изпитвам само към децата си. Родители, роднини, приятели, дори мъжа си обичам, заради това, което правят, заради това, което казват или дори още повече заради това, което премълчават. Защото вярвам, че постъпките на хората са отражение на собствената им личност. Любов и уважение не дължа на никого по дифолт, те се печелят, при това удивително лесно / както междувпрочим и лесно се губят, но това е друг въпрос/. Нима толкова много години съм мислила погрешно?

Аз не бих помагала на човек,който ме е унижавал в продължение на години,пък бил той и и родната ми майка.
Това,че те е родила,а цял живот те е подмятала не я прави майка.
Не си го слагай присърце.

Абсолютно си права. Никът й показва, че дълбоко вътре в себе си счита, че е редно да прости. Ако намери сили, ще опита.  Но ако не успее, не е редно да се самообвинява и саморазрушава.

А,ако децата ти в един момен се обърнат срещу теб ще спреш ли да ги обичаш?Всеки човек заслужава обич,просто защото е човек.Когато обаче,не изпитваш обич към някого не трябва да се обвиняваш.Безусловната обич не е по силите на човека.Само Бог обича така.

В момента, в който приключих всякакви опити за отношения в така нареченото същество "моя майка" и я отрязах тотално от живота и чувствата си, а също и от финансите си - почуствах огромно облекчение. Който не е живял с подобни родители и в подобна семейна среда, просто не знае за какво иде реч. Така, че светиците и моралистките да си спестят общите приказки и библейските нравоучения. Единственият правилен начин за подобни родители е пълен игнор.

Няма "единствен правилен начин" има единствен правилен начин за теб. Да, никой няма право да ти го оспорва, да те критикува, "да цъка", защото не е на твое място.

Отново благодаря на всички!  Прочетох всеки отговор и помислих над него. Може би сте прави за това, което е формирало майка ми. Нейното минало. Тя казва, че също е било тежко. Преди да се омъжи родителите й я били тормозили и за това много искала да се ожени и да се махне от тях. Тормозът се състоял в железна дисциплина, никой не сядал да говори с нея като човек по важни въпроси, нищо не й се казвало и родителите й били надменни и все й се подигравали. Вобще били студени хора. Това по думите на майка ми. Фактите - посредствена ученичка, която с връзки са уреждали по училища, по-късно и в институт. Работата, на която е и до днес - пак с техни връзки. Дали са й дом. Години на ред дядо й плащаше всички сметки и все беше лош и все крещеше неистово по него. Цели летни ваканции ни гледаше на вилата и пак не беше доволна, дори ни настройваше срещу него.  Казваше, че всичко, което й е дал й е излязло през носа, но не преставаше да му иска. Не казвам, че майка ми лъже за всичко, дядо наистина имаше своя не лек характер. Но не я разбирам. Дори и да се е чувствала тормозена от родителите си според мен би трябвало това тяхно отношение да я амбицира да не прави като тях. Аз например израстнах в мърсотия. В момента от шкафа ми с препарати може спокойно да се зареди магазин за битова химия, а сметката ми за вода не е падала под 60 лв. на месец. Крясъците й отекваха в главите ни всеки ден с години. В момента и аз и сестра ми, въпреки, че е пияница, никога не си позволяваме да повишаваме тон. Поне така мисля аз - ако нещо не ти харесва, тормози те, просто не го копираш.
Това, от което ме боли най-много е, че аз съм същия човек. Същото онова "мръсно лайно", на което счупи носа и което унижаваше с години. Нищо, че часовникът на ръката ми струва повече от къщата й. Защо когато се опитваше да ме изгони, а аз отказвах да напусна не ми говореше с месеци наред, въпреки че живеехме заедно? А сега дори не иска да ми се разсърди каквото и да й кажа и се е впила в мен като пиявица. Много добре зная отговора, но незайно защо не спира да ме боли. Зная, че не би трябвало. Всеки път си казвам, че няма да й се ядосвам повече до следващото й обаждане или посещение.

Време е по някакъв начин да й простиш за миналото.Да се концентрираш ТУК и СЕГА,върху това което си.
Колкото и да се питаш защо е постъпвала така нейната постъпка няма да стане друга.

Аз знам! Само това е единственото решение! Аз също стигнах до него, но този път продължи толкова дълго, че сега имам увреждания на здравето, които дължа само и единствено на нея. Едва сега (три години, след като приключих завинаги с нея) започвам да се боря с тези последици, които получих като допълнителен "подарък" след всичките години тормоз и не знам до колко ще е обратимо.

Така че, neblagodarna и ти бягай надалеч, и не се обръщай назад! Нищо добро няма да получиш. Не се обвинявай, не си лоша, а просто си се спасила.

Естел, за миналото съм й простила. Никога не бих ровила в миналото, ако тя не продължаваше да излива цялата мърсотия от него в настоящия ми живот. И то да го прави системно. От години ми звъни всеки ден и все нещо иска. Ако не отговоря на обаждането направо идва. Никога не пита "как си", "как върви работата" или "имаш ли възможност". Направо заявява "трябва да купим/направим/платим еди какво си", като не зная защо винаги говори в множествено число. Покупката, плащането или свършването на някаква работа винаги се отнася до нея и нейния живот, никога не се е отнасяло до нещо, което дори и косвено да ме касае. Ако откажа не спира да ме тормози и да настоява, докато не получи исканото. Доста често се опитва да се прави и на хитра и използва подмолни номера, което ме вбесява още повече. Като например опитът й да й отворя магазин, под предлог, че е намерила страхотно помещение за мен. Когато учудено й казах, че аз едва се справям с един и изнемогвам от работа и кой й е казал, че искам втори тя ми разви страхотна теза. Ми тя щяла да го работи. Всичко да било на мое име, нямало проблем. Да платя всички разходи и всички разрешителни, да й го заредя, да я оставя да си работи, а иначе магазина щял да бъде мой. Тя все щяла да ми дава някой лев, по колкото можела Вобще всяка наша среща е под мотото "как да прекарам дъщеря ми и как да не си тръгна с празни ръце". При това положение на първо място ми е невъзможно да не й се ядосвам, а на второ ми е доста трудно да не правя паралел с миналото.