За Panther и мъжкото мнение

Катнадийн,  не съм срещала друг човек, при това напълно непознат да мисли толкова подобно на мен! Написах си постинга, и после видях твоя, писали сме едновременно, а после за жалост нямах нет и не можех да отговоря.
Jaly1 това значи ли, че щом сте самотни майки сте повече за уважение от нас, дето си имаме мъже??????
Това, че самотните майки се ТОЛЕРИРАТ е естествено, но не значи, че са ПОВЕЧЕ за уважение от всяка друга жева, която е майка! МАЙКА - това е тайната на уважението, а не епитета "самотна"...Защото скоро няма да сте самотни - това значи ли, че по-малко трябва да ви уважава обществото?

Не не значи, това исках да напиша и аз, но не успях....Освен това ти добре знаеш, че аз не съм самотна, в смисъла на напълно сама отглеждаща деца жена и не бих имала нахалството да се описвам като такава, след като имам 200%финансова помощ и за мен остават само грижите по децата. Общото ми впечатлеание е, че този вид тежест не  е достатъчно оценена, независимо дали има мъж, който се прибира в къщи или не.

"Самотен родител" не е медал за храброст и заслуги, въпреки, че отделни индивиди от тази часто от обществото го заслужават. Но това не е нещо с което се хвалиш, щото не е постижение, не е заслуга, а е просто етап от живота дето ти се случва заслужено или не. Просто нещо дето ти се случва. Както и "родител на специално дете" също не е почетна грамота, а нещо, което ти се случва и ти го приемаш, без да парадираш, че заслужаваш повече от другите. И не се биеш в гърдите, че другите си зарязват децата или не ги раждат. Твоя избор е твоя съдба и никой няма да те похвали за това. И не е длъжен

Просто няма какво да добавя!!!

аман, бе значи!
въобще не иде реч коя е по стойностна майка и с колко точно.
нито за медали, нито за аплодисменти.
щото ако обществото все едно те сочи с пръст и нарича дете ти копеле (боли ме мене фара за тва общество), айде точно тука и точно в тоя клуб това да не се случва! а?!
само искам да отбележа, че семейна с дете, разведена с дете и самотна майка са три различни неща.
може някъде да се преплитат последните две категории (имам баничка във ваничка и манджа-тайм скоро та немам време да разграничавам), но в крайна сметка са различни.
и докато при първите две има наличен баща, дали всеки ден, дали два дни в седмицата, при последните е баща неизвестен, или още преди да се роди детето е било ясно положението, а не е постфактоум ситуация, в която някой те вкарва или се вкарваш сам.
преди да си самотна майка си била самотна бременна или още тогава е ясно колко товар има - щот после корема го отнемва, ама пък колко други екстри има - имат ги и семейните, имат ги и разведените, само че ако при тях колкото и наебано да положението, все фром тайм ту тайм имат на кой да прехвърлят я топката, а малко тежест, я малко задължения. и не че толкова тежат - някой някъде беше казал, не дните ми са тежки - имам работа, много работа, тежат ми нощите.
и друго има - хубаво лошо, ама същите тези жени са се отказали или са им отнели възможността да споделят радостта от малкото същество със единствения възможен, който би се радвал толкова колкото тях.
и не ми казвайте, че хората не се променят. променят се и още как, щот по план график трябваше да остарявам с Х-са, да раждам колкото деца направим, да стоиме къща и кво ли още не... а това го казвам, за всички спред които времето не лекува - времето има чудната способност на замъглява и да отдалечава нещата които от даден момент не са в живота ти ве4е. лекува и още как. толкова се отдалечаваш, все едно, че никога не е имало някаква драма в живота ти - поява се понякога като червена светлинака - предупредител.
в тоя ред на мисли много е по-гадно на майките които са разведени и чието дете бива подложено на системно седмично просветление по въпроса ква кучка е майка му от ответната рода и обратното.
мисълта ми беше, че никой не е роден научен, и че е безкрайно трудно да си родител, още повече двама - и когато не си наясно със първото пък ставаш второто със чисто съзнание, че колкото и да е непосилно, ще правиш и невъзможното - ми евалла!
аре лека вечер на всички.

милк - само междудругото секи ден си вика браво момиче, страшна си! и си верва! наистина.

 
 Евала адашке!!!! 

@milk
Учудващо, с повечето неща съм съгласен. Точно това е работата - семейните хора си "подхвърлят топката" и отговорността им е обща, а споделенета отговорност намалява риска. Те са заложили на сигурното, дори и да има се е наложило да направят аборт в периода когато са решили че не са готови. Ти си решила, че не искаш сигурното (или поне не веднага), а искаш детето си. Всеки преценява за себе си кое му е по-важно.

Само един малко песимистичен коментар:
Когато сам/а се поставяш извън обществото, не очаквай от него да те моли на колене да се "върнеш" обратно. А пък за уважение - забрави изобщо.

Не искам медал за това че веднъж съм се развела и съм гледала детето си сама, не искам и геройство да ми приписват че втори път дори и нямам мъж около себе си да "даде една ръка" и да се зарадвам на бремеността си. УВАЖЕНИЕТО съм си го спечила нат-вече в мойте очи затова че признавам грешките си и въпреки всичко и всички ще се справя отново. Никой не карам да ме уважава заради каквото и да е било, не съм майка повече отколкото майката на всяко едно друго дете, единственото което имам право и искам от другите е да разберат, че героизма си е за мен уважението е от мен и че патката заспала нявряла се за втори път в тая каша има поне себеосъзнаването си, че трудното винаги е около мен.Мразя да ме съжаляват за това което съм защото не смятам,че е нещо повече. И с това си държание съм си спечелила уважението на околните не зашото съм самотна майка а защото просто не съм допуснала това да тежи на мен или на околните.

Каси, сама не си вярваш знаеш много добре, какво искаш. В съседната тена ти написах нещо, помисли дали искаш от него нещо, което може наистина да ти даде, и ако не е така, дали не е по-добре да си промениш очакванията и изискванията към този човек.Много пъти съм писала тук във форума: Ако бащата не проявява интерес- това е ужасно! Ако го прави пак е ужасно! Е, добре де, но не  е ли интереса на детето най-важен, поне по този въпрос. Харесва ми- не харесва ми, ако иска да я вижда, преодолявам си чувствата и осигурявам тази възможност, освен разбира се, ако нещо в тези срещи не е в ущърб на детето. Мисля, че тези срещи биха били трудни, докато има останали чувства. Е, да но преодоляването им е мой проблем, а не на детето нали така???Особено ако насреща има човек, които наистина иска да си вижда детето. Трябва да можем да приемем, ч едругия човек може просто да е загубил чувствата си към нас, каквито и да са причините те нямат значение, но ако има чувства кък детето си и го иска, не мисля, че е  правилно да го наказваме, заради това, че се чувстваме отхвърлени.Тука си разсъждавам по принцип, а пък за теб специално- има много време и път още докато с твоя мъж стигнете до нещо по ясно. За това не се харчи отсега да разсъждаваш, за неща дето изобщо не се знае как ще са.... гледай си живота, вече мазоли имам на устата да ти повтарям да го оставиш тоя човек на мира, но най-вече в мислите си да го направиш.   

Ами истината е, че понякога и за минути може да се прекърши нещо в теб... хората са казали,че малките камъчета обръщат колата. Трупат се накакви емоции и един ден просто нещо се случва. Освен това за хубаво и за лошо, хората не сме  еднакви. Има хора открити, емоционални и отворени като теб, но има и хора, за които е трудно да си формулират емоциите, да изкажат на глас каквото мислят и чувстват... аз рядко съм срещала мъже готови да участват в подобни разговори... И аз лично не мисля, че в това да товариш другия с подобно изскване за промяна има хляб, разбираш ли? Това е все едно да ти кажа Каси от днес ставаш една тиха, незабележима жена, която няма да говори и ще бъдеш най-мълчаливото създание на света! мислиш ли, че би могла дори ако от това ти зависи брака и бъдещето??? Опитвам се само( за сега  неуспешно) да те тласна да мислиш в посока, че да възможно е да се промени за три месеца, да може страха да го е променил, може това да е преляло неговата чаша, може да си е безхарактерен и сега да си е проличало, може всичко, но не ми казвай, че всичко е било цветя и рози и изведнъж той започва да се държи така. Аз помня прекрасно старите теми по този повод и ако ти сама ги изчетеш отново, ще видиш, че знаци е имало много.... ти си решаваш дали искаш да ги видиш... не си поискала, не си ги видяла... а защо ти звъни- ми може да го прави по хиляди причини.... аз лично вярвам, че там има още чувства, с което не казвам, че от вас може да излезе двойка, но може пък разделени да се окажете едни чудесни родители, стига да не ровите до безкрайност кой е по виновен. За последното можеш 200% да ми се довериш, само ще спечелиш.

Каси, спомни си, наистина старите теми - ти там казваше, че нещата отдавна не вървят. Но просто той се е показал в цялата си прелест чак сега.
Оставам с впечатление, че отдавна е имало проблеми - неговата пасивност е скривала неговото несъгласие - той просто е правел квото си искала, ама правел ли е нещо идващо му отвътре за вашата връзка?! НЕ! Защото не е имал желание. Неговото пълно бездействи е и пасивност са били доста силен светофар, че нещо не е наред, но защото си дейна и си искала да се пребориш с това си го тласкала. А той за да не противоречи и щото е по-лесно е давал по инерция. Така е станало и с бебето - нали? Ти си предложила и той просто го е направил - без обаче да изкаже желание и  да вложи особен стремеж и планове!И когато е открил какво в действителностп е  станало - пак по инерция се е навил на твоето желание да оставите детето. А когато този идиот е осъзнал докъде го е довело неговото пасивно поведение - е направил като класически страхливец - беж да ме няма.
Ама пак по инерция - нито може да те зареже, нито иска да поеме отговорност. Не че те обича - има нужда от теб докато намери някой друг да го бута в живота... Щото за мен той е от тези паразити дето налазват някого и живеят чрез него. Ще те зареже истински когато си намери нова жертва.
Евентуално ако нещо в него се прекъши като се роди детето и той открие сили и желание да бъде с вас. Все пак изчакай да видиш - може пък и да се случи това чудо!

Каси, миличка толкова съжалявам, че минаваш през това!
Но дай му време до раждането - не го изхвърляй... знае ли човек!
п.п. виж в др тема - писах нещо спец. за теб

 тук по-скоро лакомията за лесни пари е надделяла,но пък браво на мацката,как си защитава мъжо! 

Каси, не знам доколко моят печален опит на "Червена шапчица" ще ти е от полза, но го споделям, за да илюстрирам как може да се "промени" един мъж или да е правил поведение години наред (нещо от сорта на илюстрираното от catnadeen).
Та, бащата на моя син ме научи как да бъда силна, как "да не си оставям магарето в калта" (негов израз), как да разчитам на себе си и да се справям сама. Научи ме, като сам демонстрираше подобно поведение. И така 4 години. Мразеше баща си заради неговата безотговорност и егоизъм. Декларираше, че никога няма да прибегне до помощ от него. Аз през цялото време бях безпаметно влюбена и с нокти и зъби се борех да спечеля този мъж, защото за мен бе най-най. Стигнах до там, че когато той ми призна, че нарочно е направил детето, без да ме пита (защото знаел, че ще откажа, бидейки студентка), дори не се замислих какво показва подобна постъпка. Приех за нормално изявлението му: Ти всъщност имаш избор - може да махнеш детето, но не очаквай от мен да продължа да бъда с теб. (тук приемам всякакви епитети за това каква патица съм била)
Та така решихме да имаме детенце и кроихме планове за бъдещето като щастливо семейство. Той избра името на сина ни - решихме, че няма да го кръщаваме на баби/дядовци.
Дни след раждането на бебо след престой при родителите си при мен се върна сякаш чужд човек. Говореше, че трябва да сменим името на детето, за да го кръстим на баща му, за да не се сърдел баща му. Че само баща му можел да ни помогне финансово и др.такива нечувани приказки. Започна тотален психически тормоз, упреци, караници до ранните часове - грозна история. И така три месеца. После замина уж да работи в чужбина, но се върна след два месеца. Само че аз "прогледнах" за това време. Осъзнах, че предпочитам детето да живее при разделени, но запазили уважението си родители, отколкото  в псевдо-семейство без любов и в лъжа. Е, моичкият не разбра позицията ми. С накърнено мъжко его заяви, че щом така решавам, той няма да ми дава пари за детето и повече от седем години си спазваше обещанието. Т.е. този мъж, който от всичко най-много искаше дете, в един момент спря да се интересува от сина си. Човекът, който ме научи да съм отговорна към другите, не изпитваше никакво чувство за отговорност към собствения си син.
Та, Каси, хората се променят. Особено в екстремални за тях ситуации. Или по-скоро точно в такива ситуации се разбира що за хора са в действителност.
Не се мъчи да предугаждаш какви ще ги върши "твоето необходимо социално зло" . Времето ще покаже. Както пише Jaly1 важно е детето и кое е най-добро за него. а едно от най-важните неща за бебо е майка му да се чувства добре!   

 Права си Каси, той е страхотен егоист! Има такъв тип хора , не обобщавам мъже, защото съм срещала и жени с подобна психика. Не  е против развода, чудесно- по-малко отговорност, в същото време иска да те вижда, да се убеждава  в чувствата ти  към него и спокойно да си живурка, че има нещо сигурно! Това може да продължи сумати време , не си го причинявай!!! Да, егоист е ! И не мисля че те обича, не може да обичаш някого и да го караш да страда! Помогни му да си вземе повече багаж!

Каси, колко пъти да ти казвам, че те е взел за мезе! НЕ ТЕ ОБИЧА! Ако прозреш това ще си спестиш много болка.
Може евентуално да изградите нови отношения АКО го промени детето /но това ще го видиш после/. А сега си просто толкова все още наивна и все още си мислиш, че държи на теб, че понякога ми иде да дойда и да ти се накарам лично, че му позволяваш да те тормози!

catnadeen, ще имаш възможност на гуляя )) Каси, да дойдеш с бронежилетка, че както сме ти се наканили

вземам аз само тази част, щот ме върна в април, чак...
само че аз на иди ми дойди ми не мога - и като казах или или - или с багажа дето си го изнесъл докато бях командировка - обратно или като мъртвите - или добро или нищо, изведнъж се оказа, че не виждал бъдеще и нямало смисъл.
каси, любовта е да поставищ някой над себе си, при все егоизма който носи всеки от нас. ако ще те разглежда като удобство, данък обществено мнение, топла манджа и някой който да бушонира словестно и все да има кой да му е виновен - еми, аре нема нужда.
да, да - трудно се разделяме с общите мечти и илюзии за вечна любов и щастие, ама по-добре навреме и отрано, отколкото същата драма да я живееш наново, ама не само ти, а и детето ти, пък не дай боже и две - па делба, па попечителство, па съвместно виждане, пък ти си по змия от пепелянката, па той по черен от дявола...
като се замисля още в януари трябваше да съм бастисала, ма ей на взех си 4 месеца ругатни и обвинения - и още си нямам и на идея как така се получи - когато някой иска да живее живота си по друг начин - да не лъже...
извинявам се, ама твоя съпруг се е омотал в собствения си егоизъм и не е честен спрямо теб, а според скромния ми житейски опит, изгзглежда че няма и да бъде.
съжалявам че така се получава.

милк - за последно: мисли за себе си момиче, ако ти си добре и детето, което носиш ще е добре.