За носталгията по 90-те

да, 90-те имат и добра музика.... нищо , че имат и много талаж

ама, че тъпня. 90-те беше времето на мутрите в БГ, луканови зими и пр. чудесии. и аз за първи път чувам за носталгия по точно този период.
имаше яка музика - гръндж, бум на електронната музика (Метрополис) и пр. неща, но това е съвсем отделна тема

Що бе хора?
... В началото на 90-те за някои имаше обилна Кръгла маса, за други - купонна система, едни имаха финансови пирамиди, други - първите ипотечни кредити.

Някои "търгуваха" със змийска отрова от гюрза и пистолети Гюрза.
Други - се втурнаха да регистрират фирми и да бройкат куфарите натъпкани с парцалаци от край Босфора, като че ли броят вакли агнета.

И едните, и другите живееха с осъзнатата мисъл, че големият шанс е кацнал единствено на тяхното рамо.

Тогава нямаше финансова криза, а парите си бяха пари.
Сега, със същите тези пари, можеш да си платиш само най-неотложните разходи.
Нямаше и валутен борд - всеки ден можеше да се събудиш просто милионер.
Що да няма носталгия?

Аз свързвам 90-те с детството ми. Именно това целят тези "носталгични" писания. Да си спомним за детството си...тези които сме били деца. Не да говорим за политика, а за безгрижно детство.
Изобщо не знам на колко години е авторката на темата, но ми стана много смешно.

Аз лично с носталгия си спомням детските си години. Изобщо всичко, което е изброено в тези спомени, които се препращат, си ги спомням. Не ми липсват, защото това време никога няма да се върне, аз никога няма да бъда отново на 10.

Хубаво е да си спомняме това което искаме.

И се регна за да напишеш това

Липсва ми телевизията и някои хранителни продукт. Общата ситуация не си я спомням с носталгия.

Ами аз не живея със спомените и не искам да си спомням за времето, когато бях на 5-12. И чак безгрижно детство е много обобщаващо, за теб може и да е било такова, обаче аз няма да забравя какви гадни бяха съучениците от основното. В гимназията такива неща нямаше. Не съм израстнала в саксия или в някои богаташки квартал, че да твърдя, че детството ми е било безгрижно. Виж на 13-16 си е друго - можеш повече неща, знаеш повече за света, не си толкова ограничен. Вече мислиш и за любов. Онова време /2000-2005/ вече наистина ми липсва, обаче не виждам теми за началото на 21 век, а тогава всичко беше толкова по-хубаво от колкото през - и музиката, и киното, и телевизията. И глупавото ровене по пясъка и играта с кукли и играчки са заменени от четене на списания, ходене на купони, гаджета, детски дискотеки, абе въобще много по-хубави неща. Като си на 13-16 - първата половина на тинейджърските години имаш най-доброто от двата свята - нито си съвсем дете, не те ограничават като на 7-8 например, нито си съвсем възрастен и нямаш толкова отговорности като тях.

 90-те не знам защо се свързват с носталгия. В България беше несигурно време,инфлация,изчезнали спестявания,фалирали банки и пирамиди. От битова гледна точка също беше по-трудно. Нямаше нито GSM,нито интернет,а пътуването където и да е беше свързано с визи,висене пред посолства и досадна бюрокрация. Това беше и времето на глада и разграбването на държавата. Не си спомням с носталгия. Може някой да ме обори,но това са личните ми спомени.

Невероятна сравнена с какво? Ако е с днешната - да, съгласна съм. Ако е сравнена с музиката от периода 2000-2005 не се съгласявам. Не че нещо, обаче през 2000-2005 музиката по МТВ беше по-добра. Спаиските, Бекстриит Боис, Рики Мартини и други подобни псевдо звезди залязоха до 2001-ва. появиха се Блек Аид Пиис, Аврил Лавин и т.н Ами музиката от 80-те също зглежда да е била доста по-хубава от тази пред 90-те. Говоря за западната, БГ музиката тогава е била предимно соц естрада или първите напъни за чалга. Да не говорим, че през 80-те разнообразието на стилове и жанрове е било по-голямо. Всеки си има вкус де, така че ако ти харесваш 90-те това си е твое право. Обаче аз също имам право да харесвам 80-те повече от тях в муезикално отношение.

Причината последните няколко години 2006-2010 да не ми харесват е точно, че твърде много приличат на 90-те. Чалгата се възвърна към просташките и пошли текстове и цигански ритми, докато през 2001-2005 звучеше повече като поп или денс. Някакви Аксинии се правят на певици, а мисля, че Тони и дори Нети бяха много по-добре от нея в пеенето. Наложиха се псевдо звезди като Устата, Миро пък стана почти чалгар и стана част от Payner. Искам си времената когато на мода бяха Руши, Нети, Мария Илиева и Мастило.

Нещо друго, което се промени за добро през 2000-2001 освен музиката са автомобилите - станаха много по-красиви на външен вид и много по-безопасни.

Това са моите предпочитания, моля ви не ме съдете за тях. Не е нужно да сте съгласни с моето мнение. Всеки има право на мнение.

   Никой не те съди, просто,ако ти свързваш музиката на 90-те с Бекстриит Боиз и Спайс Гърлс , то допусни,че има хора,  които по това време  в началото на 90-те са слушали  Nirvana , Guns, Metallica, чиито най-добър албум излиза през 90-те....И мнооого други, ти явно си ги пропуснала , просто вкусове различни....Сериозно ли Аврил Лавин е една от причините поради, които музиката след 2000год. ти харесва повече ?????

Не, не говоря само за поп музиката. Пред Нирвана предпочитам рок и метъл групите от 80-те. А след 2000-та година White Stripes издадоха много яки парчета.

Темата като цяло е леко безсмислена! Естествено, че всеки тъгува или пък пази красиви спомени от даден период!

Аз съм набор '86 и 90те години ги свързвам с едно прекрасно детство! Училище, игри, много приятели! За мен е било прекрасен период, защото, ами защото съм била дете!
След това 2000-2010г следващото десетилетие - тинейджърка и млада жена - отново прекрасни години!
Пазя само хубави спомени и имам една малка капчица тъга, защото знам, че никога повече няма да съм дете и тинейджърка!

Предишното поколение - майка ми и баща ми! Със сигурност за тях 90те години са били адски труден финансов период! Но пък през същите тези години са имали и хиляди, милиони моменти на щастие - те просто са били млади, а младостта няма кой да им върне сега! Сега имат и пари и възможности за пътуване, за бизнес и т.н., но не са млади!

Баба и дядо - те пък тъжат най-много за 60те и 70те години - да обяснявам ли защо? Да, точно така, защото са били млади! С всичките надежди, мечти, сили, който има един човек на 25 години!


Хората винаги тъгуват за младостта си, защото е единственото нещо, което не може да се върне!

Тъгуването на някой по 90те не е тъга по мутрите, чалгата и т.н., а тъга по собствените му спомени! 


Хайде стига толкова - очаква ни едно ново десетилетие, по което един ден ще тъгуват нашите деца! 

"Социализмът" и "90"-те са два доста различни периода. Би ги сбъркал само някой, който не е видял на живо единият от тях.
90-те години за мен си остават време на  политически и икономически пълен хаос. Дори на дълбоко да ровя в душевността си няма от къде да измъкна носталгия.

Аз изпитвам носталгия - и по 90-те, и по 80-те, и по 70-те дори. Като се замисля, изпитвам носталгия и по миналата година /2009/, та дори и по отминалото лято на 2010 г. И единственото нещо, което ме кара да извръщам поглед, наситен с умиление към която и да е отминала година, е жалбата ми, че е отлетял още един малък отрязък от живота ми, че съм остаряла с една година, че вече не съм на -найсе, дори не съм на двадесет и..., не съм и на тридесет и..., това, че децата ми не са вече бебчета, това, че имам повече бели косми по главата отколкото преди месец, че мимическите бръчки се превръщат в постоянни. Такива ми ти работи.
А от 70та година до днес слушам само една музика и изобщо не ме интересуват никакви бедбойз и гудгърлз. Чалга не понасям, така че не следя развитието й. Не гледам нито латино, нито турски сериали.
Всеки период в живота си го свързвам с личните си успехи и неуспехи, с личните си придобивки и загуби и по никакъв начин не обвързвам емоциите си с обществено-политическите, икономическите и социално-битови условия.
Мразя единствено годината, в която почина майка ми. Към нея не изпитвам носталгия.

Ами-то детето е било на около 5 години-писа -какво има да си спомня, освен спайските?Темата е със силно изразен музикален привкус обаче, и въобще не ми е понятно за каква носталгия трябва да си говорим.
Как човек изпитва носталги точно по музика, след като тя е увековечена, записана и Винаги можеш да я слушаш просто!